Решение по дело №2327/2019 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 18 юни 2019 г. (в сила от 10 юли 2019 г.)
Съдия: Светозар Димов Светиев
Дело: 20192230102327
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 8 май 2019 г.

Съдържание на акта

                         Р   Е  Ш  Е  Н  И  Е  

  18.06.2019г.

                       В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

     СЛИВЕНСКИЯТ  РАЙОНЕН  СЪД,  граждански състав в съдебно заседание на осемнадесети юни през две хиляди и деветнадесета  година,  в състав:

 

                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: СВЕТОЗАР СВЕТИЕВ

 

при секретаря МАРИЙКА ДИМИТРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело  № 2327 по описа на съда за 2019 год., за  да се произнесе съобрази следното:

 

Производството е по Закона за защита от домашното насилие.

В молбата си молителят И.В., в качеството на баща на малолетното дете К. В. твърди, че на 20.03.2019 г. ответницата К.Б.,която е баба на детето по майчина линия е осъществила домашно насилие спрямо сина му, като го е заплашила с израза „че ще му счупи устата” и започнала да вика и крещи.

От съда се иска да постанови решение за издаване на заповед за защита в полза на малолетния К.В. срещу ответницата.

В съдебно заседание молителят, редовно призован, не се явява и не се представлява. В писмена молба, изпратена по факс, се иска даване ход на делото.

Ответницата се явява лично и с пълномощник в съдебно заседание. Иска се отхвърляне на молбата и се претендират разноските по делото.

От събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Молителят И.В. е баща на малолетното дете К.В..С решение по гр.д. №2334/2016 г. на СлРС упражняването на родителските права спрямо детето е предоставено на майката Боряна Б., а на молителя И.В. е определен режим на лични контакти. Между молителя и майката на детето се води гражданско дело №14590/2018 г. на Пловдивски районен съд за промяна на родителските права спрямо детето, по което молителят е ищец, в какъвто смисъл са и твърденията в подадената от него молба. Към момента няма данни да е налице промяна на  режима на родителските права спрямо детето.

Не се установява от страна на ответницата, която е баба на детето по майчина линия,  да са извършени действия, които да представляват домашно насилие спрямо детето.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена след преценка на събраните по делото писмени доказателства и правилата за разпределение на доказателствената тежест.

 Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Молбата за защита от домашно насилие е допустима, тъй като е подадена от лице и срещу лице, които са посочени в чл.3 от Закона за защита от домашното насилие, а освен това е спазен и преклузивния срок по чл.10 ал.1 от същия закон. Разгледана по същество молбата е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

От събраните по делото доказателства не се установява на посочената от молителя дата ответницата Б. да е осъществила действия спрямо малолетния син на молителя, които да представлява домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН. Дори да се приеме за установено, че ответницата е казала на детето посочените в молбата думи, това нейно действие представлява изолирана проява, която формално би могла да бъде приета за такава по чл.2 от Закона за защита от домашното насилие, но поради нейната малозначителност не представлява основание за активиране на защитните мерки по чл.5 от ЗЗДН. В случая между молителя и майката на детето се водят и други производства и явно отношенията им са силно влошени и най-вероятно това е причината за иницииране на настоящото производство от молителя. При положение, че не се установява проява, с която действително да е осъществено домашно насилие спрямо детето, съдът следва да отхвърли молбата.

Предвид изложеното, съдът следва да отхвърли молбата за издаване на заповед за защита от домашно насилие и да осъди молителя да заплати на ответницата разноските по делото в размер на 300 лева за адвокатска защита.

На основание чл.11, ал.3 от ЗЗДН молителят не следва да бъде осъждан да заплаща в полза на съдебната власт държавна такса, тъй като молбата е за защита на лице, което не е навършило 18-годишна възраст.

Ръководен от горното, съдът

 

                                                     Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ молбата на И.В.В. с ЕГН-********** *** ПРОТИВ К.  Я.Б. с ЕГН-********** *** за издаване в полза на малолетното дете К. ИВНОВ В. на заповед за защита срещу домашно насилие, като НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОСЪЖДА И.В.В. с ЕГН-********** *** да заплати на К.  Я.Б. с ЕГН-********** ***   сумата 300 /триста/ лева, представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Сливен в 7-дневен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: