Р Е Ш Е Н И Е
№ 1935
гр. Русе, 04.12.2018 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд - Русе, XIV – ти граждански състав в публично съдебно заседание на пети ноември през две хиляди и осемнадесета
година в състав:
Председател : Милен Бойчев
при секретаря А.Х.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1747 по описа за 2018 година, за
да се произнесе, съобрази:
Предявени
са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК
и чл. 108 ЗС.
Постъпила е искова
молба от М.С.М., С.С.М., Т. С.К. и Х.С.М. срещу М.В.К., А.Г.Н. и Г.Н.К., в
която се твърди, че четиримата ищци са наследници на С.М.Х., бивш жител на с.С***,
починал на 15.07.2003г. и Р.С.Х., починала на 12.09.2004г. След смъртта си
наследодателят оставил в наследство НИВА/полска култура/, с планоснимачен №*****,с
площ от *****декара, трета категория, в местността „****", в землището на
гр. ***, Община ***, Област ***, възстановена с Решение по чл.17, ал.1 от ЗСПЗЗ
/чл.27 от ППЗСПЗЗ/с план за земеразделяне №***/23.09.1996г., на Поземлена комисия
на гр. В****.
След възстановяване
на собствеността върху гореописания земеделски имот, той бил отдаван от
наследодателя на ищците за стопанисване под аренда на ЧЗПК „15 Септември” – ****,
със същото седалище и адрес като Земеделската фирма на Едноличен търговец А.Г.Н.
с фирма „Деметра-А.Н.” със седалище и адрес на управление в гр. Р***. Ищците
твърдят, че след смъртта на наследодателя им те продължили да отдават под
аренда на същия арендатор процесния имот. В края на 2017г. посетили ЧЗПК „15 Септември” – Глоджево, за да си
получат стойността на арендата за стопанската 2017г., но им било отговорено, че
няма да им изплатят такава, тъй като нивата не е тяхна. Това довело до
необходимостта да изготвят справки в Общинска служба по земеделие гр. Ветово
откъдето поискали информация за правното състояние на имота. От там им
изготвили справка за пълната история на процесния имот и разбрали, че без тяхно
знание, в нарушение на закона, председателят на кооперацията и собственик на
земеделска фирма – А.Н. се е снабдил с констативен нотариален акт за
собственост по обстоятелствена проверка, а след това той и съпругата му Г.К. са
продали процесния имот на третия ответник М.К. с нотариален акт от 29.11.2016г.
Ищците считат, че ответника А.Н. не е станал собственик на получения от тях
наследствен имот и като такъв се е разпоредил с него, т.е. като несобственик е
прехвърлил имота на ответника К..
По тези съображения
претендират да бъде постановено съдебно решение, с което да бъде признато за
установено по отношение на ответниците А.Н. и Г.К., че четиримата ищци са
собственици на процесния имот, след
което да бъде отменен констативния нотариален акт от 09.11.2016г., както и да
бъде осъден ответника К. да предаде собствеността, владеенето, ползването и
разпореждането върху процесния имот. Претендират се и направените по делото
разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответниците изразяват становище за допустимост, но за неоснователност на
предявените исковете. Не оспорват, че процесният имот е възстановен с решение
на поземлената комисия от 1998г. на наследодателя на ищците, но от тогава били
изминали близо 18г., а от смъртта на наследодателя около 13г. Твърди се, че
ищците никога през този период не са владели реално имота и нямат сключени
договори за наем/аренда с други лица повече от 14г., през който период този
имот е ползван безпрепятствено и необезпокоявано от ответника и от страна на
ищците не са били предявявани претенции
към него.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установена следната фактическа обстановка:
Няма спор по
делото, а и от представените писмени доказателства (справка – пълна история на
имот от ОСЗ гр. Ветово) се установява, че приживе С.М.Х., поч. на 15.07.2003г.
е притежавал правото на собственост върху полска култура, с площ **** дка в
местността „****“ в землището на гр. Глоджево с планоснимачен №***** (процесния
имот). Собствеността е възстановена на основание чл. 27 ППЦСПЗЗ с Решение №***
от 23.09.1996г. Законни наследници на починалия С.Х. са четиримата ищци, негови
деца – М.С.М., С.С.М., Т. С.Маринова и Х.С.М..
С нотариален акт за
собственост върху недвижими имоти, придобити по давност, с №**, том.***, рег. №*****,
дело №**** от 09.11.2016г. на нотариус А.Ф. с рег. №*** и район на действие РС
– Русе, ответникът А.Г.Н. е признат за собственик по давностно владение на 20
поземлени имота, включително и процесния имот, посочен под №5 в нотариалния
акт. Свидетели по обстоятелствената проверка са Г.Н.К., И.П.Б.и В.В.И..
С нотариален акт №**,
том *, рег. №*****, дело №***/2016г. на нотариус И. К.,*** действие РС – Русе,
ответниците А.Г.Н. и Г.Н.К. са прехвърлили собствеността върху придобитите по
давност имоти, включително и на процесния на третия ответника М.В.К.. С договор
от 18.07.2017г. последният е отдал под наем на първия, в качеството му на
представляващ ЕТ „Деметра – А.Н.“ имоти, измежду които и процесния.
По делото е
приложено и неоспорено като писмено доказателство, заявление от ответника А.Г.Н.
*** по чл.70, ал.1 ППЗСПЗЗ за стопанската 2013/2014г., в което са посочени
имотите с които да участва в масиви за ползване по чл. 37в ЗСПЗЗ. Под №*** в
заявлението е посочен процесния имот с №*****, срещу който е посочено правно
основание за ползването му „наем“. Идентично е отбелязването и в заявлението на
ответника за стопанската 2016/2017г.
В проведеното
съдебно заседание, ответникът А.Н. е обяснил, че е обработвал процесния имот от
14-15г. без да има за него сключен договор. Никога не бил търсен от
собствениците да им плаща наем или аренда. Нивата била необработваема и за това
той започнал да я обработва. Заявява, че „ ако някой от тях беше дошъл аз нямам
право да се противопоставям…. ако дойдеше някой собственик да
претендира щяхме да му платим…“
Свидетелката Н.Х.А.установява,
че, познавала ищеца Х. и съпругата му и знаела, че имат оставена в наследство
нива от около 9 дка, намираща се между Глоджево и Кубрат. Тази нива дядото С. я
отдавал аренда. Свидетелката знаела от ищеца Х., че до преди 3-4 години той
вземал рента за тази нива, а после спрели да му дават такава.
Свидетелката И.А.М.установява,
че е съпруга на ищеца Х.М. и знае, че от свекъра й има останала в наследство
нива от 9 дка. Докато той бил жив я давал под аренда на „Н. в кооперацията“.
Свидетелката и съпругът й заминали да живеят в чужбина, но когато се прибирали
той ходел да получава рента. Спомня си, че през 2009г. той взел 200лв. рента от
нивата. След това знаела от съпруга си, че от кооперацията в Глоджево започнали
да му отказват да дават рента, като му казвали да отиде друг път, през есента,
на следващата година и пр.
Свидетелят В.В.И.
установява, че работи при ответника Н. от време на време, когато има нужда и го
извика „на надник“. Веднъж докато носел нафта зад машините видял необработваема
нива. Това било през 2009г. или 2010г. Преди това свидетелят не бил виждал тази
нива. След това също не я бил виждал. Свидетелят участвал в процедурата по
съставяне на констативен нотариален акт. Когато при нотариуса ги питали чия е
тази нива, „г-н Н. май отговори“. Явил се на „процедурата“, защото „работех при
него“.
Свидетелката С.С.Б.установява,
че е дъщеря на ответницата Г.К. и участвала при подготовката на декларациите
подавани до ОСЗ. Знаела за процесния имот, който от много години бил обработван
ЕТ „Деметра – А.Н.“. Не била виждала договори за имота, но тъй като при
подаването той не бил собствен на ответника бил посочван в декларацията по чл.
70. Свидетелката раздавала рента за обработваните от ответника имоти, но за
този имот такава не била давала, тъй като никой не идвал да я получава. Тя не
била чувала през годините ответникът да казва, че имотът е негов, но го
обработвал, за да не остане пустеещ. Според свидетелката, ако „през 2004, 2005,
2006, 2007г. беше дошъл ищеца в нашето дружество и представи документ за
собственост нямаше да има проблем да бъде сключен договор“
Въз основа на така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Спорният въпрос по
делото от значения за основателността на предявените искове за собственост е
дали ответникът А.Н. е придобил по давност получения от ищците в наследство
имот, т.е. дали в качеството си на собственик се е разпоредил с него на
ответника К..
Придобивната давност
е оригинерно основание за придобиване право на собственост. Тя е способ за
придобиване на право на собственост или ограничено вещно право чрез
фактическото упражняване съдържанието на това право след изтичане на определен
в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност
включва два елемента: владение и изтичане на определен срок. За придобиването
по давност е необходимо на първо място да бъде установено владение върху имота.
Съгласно чл.68, ал.1 ЗС, владението е упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго като своя. Владението има
два елемента: обективен елемент /corpus/- упражняване на фактическа власт и
субективен елемент /animus/- намерение за своене на вещта. Тъй като намерението
за своене е факт от душевния мир на човека, който трудно се доказва, чл.69 ЗС е
установил презумпцията, че се предполага, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго. Държателят (лицето, което
осъществява фактическа власт върху имота, но няма намерение да го свои) не може
да придобие имот по давност, независимо от продължителността на държането.
В случая няма спор
по делото, че в период от десет години преди съставянето на оспорения
констативен нотариален акт, ответникът Н., като земеделски производител е
обработвал процесния имот. Спорно е обаче дали това негово действие е израз на
осъществявано владение или на държане на процесния имот. При преценката дали е
установено владение, следва да се вземат предвид характеристиките на
владението, които са изрично посочени в чл.2 от Закона за давността /отм./:
непрекъснато (да не е загубено за повече от 6 месеца съгласно чл.81 ЗС),
спокойно (да не е установено по насилствен начин), явно (да не е установено по
скрит начин). Поначало, когато бъде установена фактическа власт върху чужд
имот, а не съсобствен, без да има основание за това, не е необходимо да се
демонстрира намерение за своене по отношение на собственика, тъй като в този
случай от момента на установяване на фактическата власт тя има характера на
владение, а не на държане.
Съвкупната преценка
на доказателствата по делото дава основание да се приеме, че презумпцията по 69
ЗС в конкретния случай е оборена. В приложените по делото заявления по чл. 70,
ал.1 ППЗСПЗЗ, отнасящи се за периоди в десетгодишния срок на който ответникът Н.
се позовава, той е декларирал, че правното основание за ползване от него на
процесния имот е договор за наем. По правната си същност това негово заявление
за целите на настоящото производство представлява признание на неизгоден факт,
от който се установява липсата на субективния елемент от фактическия състав на
придобивната давност, намерението да свои вещта като своя. Допълнителни
аргументи за това се съдържат и в изявленията му направени в съдебно заседание,
като е посочил „ако дойдеше някой собственик да претендира щяхме да му платим“.
Основание за такъв извод се извлича и от посоченото от свидетелката С.Б. „…ако беше дошъл ищеца в нашето дружество и
представи документ за собственост нямаше да има проблем да бъде сключен
договор“. Липсата на субективния елемент
от владението се установява и от показанията на свидетелите Н.А. и И.М., които
въпреки, че не са присъствали при получаването на аренда от ищеца Х. М., от
него са знаели, че е получавал такава поне до 2009г. Т.е. съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства дава основание да се приеме, че до момента на
съставяне на оспорения констативен нотариален акт, ответникът Н. не е демонстрирал
собственическите си намерения по отношение на имота, а точно обратното, плащал
е през първите няколко години наем или рента за ползването му, декларирал е че
го обработва въз основа на договор за наем, бил е готов да сключи договор, да
плати наем за ползването му в случай на предявена претенция, все обстоятелства
сочещи, че е бил държател, а не владелец на процесния имот, поради което не би
могъл да го придобие по давност, съответно не са били налице и предпоставките
за издаването на констативен нотариален акт за собственост по отношение на
имота.
По изложените
съображения, предявените от ищците установителен иск спрямо ответниците Н. и К. и ревандикационен спрямо ответника К.
следва да бъдат уважени. Няма спор, че последният понастоящем владее процесния
имот, чрез държателя ответника Н..
С решението по иска
за собственост (чл. 124, ал.1 ГПК и чл. 108 ЗС) съгласно чл.537, ал.2 ГПК,
когато се уважава този иск, съдът е длъжен да отмени нотариалния акт, който
легитимира ответника като собственик на спорния имот. Това следва да бъде направено,
дори и ищецът да не е направил изрично искане за това, тъй като отмяната на
нотариалния акт е изрично разпоредена законна последица от уважаването на иска за
защита на засегнатото с издаването на нотариалния акт материално право. В този
смисъл е Тълкувателно решение № 178 от 30.06.1986 г. по гр.д.№ 150 от
При този изход на
спора следва да се определят дължимите на страните разноски. Ответниците Н. и К. следва да заплатят на ищците половината
от направените от тях разноски по делото или 50лв. държавна такса и 800лв.
адвокатско възнаграждение. Ответникът К. следва да заплати на ищците също 50лв.
държавна такса и 800лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран,
районният съд
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А.Г.Н. ЕГН********** и Г.Н.К. ЕГН**********
***, че М.С.М. ЕГН**********, С.С.М. ЕГН**********, Т. С.К. ЕГН********** и Х.С.М.
ЕГН**********, всички със съдебен адрес ***, адв. А. К. са собственици на
недвижим имот, представляващ полска култура, с площ *** дка в местността „****“
в землището на гр. Г***, община В***, с планоснимачен №*****, при съседи имоти
с №№ *****, *****, *****, *****, *****.
ОТМЕНЯ констативен нотариален акт с №**, том.***, рег. №*****,
дело №**** от 09.11.2016г. на нотариус А.Ф. с рег. №*** и район на действие РС
– Русе, в частта му, с която А.Г.Н. ЕГН********** се признава за собственик на
недвижи имот – представляващ полска култура, с площ **** дка в местността „****“
в землището на гр. Г*** община В***, с планоснимачен №*****, при съседи имоти с
№№ *****, *****, *****, *****, ***** – по т.5 от нотариалния акт.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.В.К. ЕГН********** с адрес ***,
че М.С.М. ЕГН**********, С.С.М. ЕГН**********, Т. С.К. ЕГН********** и Х.С.М.
ЕГН**********, всички със съдебен адрес ***, адв. А. К. са собственици на
недвижим имот, представляващ полска култура, с площ ***** дка в местността „****“
в землището на гр. Г***, община В***, с планоснимачен №*****, при съседи имоти
с №№ *****, *****, *****, *****, *****.
ОСЪЖДА М.В.К. ЕГН********** да предаде на М.С.М. ЕГН**********,
С.С.М. ЕГН**********, Т. С.К. ЕГН********** и Х.С.М. ЕГН********** владението
на полска култура с площ **** дка в местността „****“ в землището на гр. Г***,
община В***, с планоснимачен №*****, при съседи имоти с №№ *****, *****, *****,
*****, *****.
ОСЪЖДА А.Г.Н. ЕГН**********
и Г.Н.К. ЕГН********** *** да заплатят
на М.С.М. ЕГН**********, С.С.М. ЕГН**********, Т. С.К. ЕГН********** и Х.С.М.
ЕГН**********, всички със съдебен адрес *** сумата от 850лв. разноски по
делото.
ОСЪЖДА М.В.К. ЕГН**********
с адрес *** да заплати на М.С.М. ЕГН**********,
С.С.М. ЕГН**********, Т. С.К. ЕГН********** и Х.С.М. ЕГН**********, всички със
съдебен адрес *** сумата от 850лв. разноски по делото.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен
съдия :