РЕШЕНИЕ № 1722
гр. Бургас, 05.07.2019 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на трети юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 245/2019 год.,
за да се произнесе, взе предвид:
Делото е образувано по повод
исковата молба на Ж.П.Г.,***, с която претендира осъждане на „Застрахователна
компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище гр. София, да му заплати сума
в размер от 3118,33 лева, представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените от ищеца имуществени вреди, последица от ПТП, настъпило на
02.04.2015 год., на път BGS 1213, км 14+800, за което е съставена
Щета № ............., както и сумата от 1145,61 лева – обезщетение за забавено
плащане на главницата за периода 06.08.2015-13.01.2019 год., както и обезщетение
за забава в размер на законната лихва върху главницата, начиная от подаване на
исковата молба – 14.01.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира
доказателства, претендира присъждане на деловодните разноски.
Исковете са уточнени с писмени
молби от 30.01. и 18.02.2019 год.
Правните основания на предявените
обективно съединени осъдителни искове са чл. 223, КЗ (отм.) във вр. с чл. 79,
ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.
Ответното АД оспорва исковете, а
претенцията за обезщетение за забава до подаване на исковата молба – и като
погасена по давност; моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните
разноски; не ангажира доказателства.
Съдът, след запознаване със
становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото
доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби,
намира за установено:
Видно от влязлото в законна сила
решение по гр. д. № 234/2017 год. на БсРС (приложено), обвързващо страните със
сила на пресъдено нещо, ответникът е осъден да заплати на ищеца застрахователно
обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, за
неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 02.04.2015 год., съгласно съставената
от ответника Щета № .......... В съдебния акт е посочено, че е налице
съпричиняване – в равна степен, на вредоносния резултат от двамата водачи на
МПС-а.
Предмет на настоящото дело е
заплащане на обезщетение за имуществените вреди, претърпени от ищеца от същото
ПТП, състоящи се в заплатените цени на медицински услуги, медикаменти и
консумативи, за лечението на пострадалия Ж.Г. от травматичните увреждания при
настъпилото застрахователно събитие от 02.04.2015 год. Общата стойност на
направените от ищеца разходи възлиза на 6236,66 лева, от която, с оглед
съпричиняването, е претендирана половината – 3118,33 лева.
По делото е прието експертно
заключение, неоспорено от страните, което съдът цени като обективно и безпристрастно.
Вещото лице сочи, че всички направени разходи по процесните фактури и фискални
бонове са във връзка с лечение на травматичните увреждания на ищеца от
процесното ПТП.
При
така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира главния иск за основателен.
Нормата на чл. 223, КЗ (отм., в сила към момента на сключване на процесната
полица) ангажира отговорността на застрахователя за репариране на имуществените
вреди, нанесени на ищеца, в качеството на водач на л. а. „........“, при ПТП с участник
водача на л. а. „........“, за който е била сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“. В тази насока настоящият съдебен състав е обвързан от
влязлото в законна сила решение по гр. д. № 234/2017 год., на основание чл. 297
и чл. 298, ал. 1, ГПК, с което са установени отговорността на ответника към
ищеца по задължителната застраховка, настъпилото застрахователно събитие,
телесните увреждания на ищеца и степента на съпричиняване на вредоносния резултат
от двамата водачи на МПС-а. Видно от представените по делото фактури,
направления и фискални бонове, ищецът е извършил парични разходи за лечението
на травмите си, на обща стойност 6236,66 лева. Съдът основава решението си и на
експертното заключение, неоспорено от страните, установяващо връзката между
заплатените медицински услуги и лекарства и нанесените на ищеца травми, поради
което главният иск е доказан изцяло по основание. Размерът на претендираното вземане
е съобразен със степента на съпричиняване на вредоносния резултат от
пострадалото лице, поради което главната претенция е доказана за сумата от
3118,33 лева. Върху тази дължима главница ответникът следва да заплати на ищеца
и обезщетение за забава в размера по чл. 86, ЗЗД, начиная от подаване на
исковата молба – 14.01.2019 год., до окончателното й изплащане.
Съдът
намира за доказан и акцесорния иск за обезщетение за забава от датата на последния
направен разход по фактурите до подаване на исковата молба. Отговорността на
ответника произтича от сключения договор по задължителната застраховка
„Гражданска отговорност“, тя покрива отговорността на прекия причинител, вкл. и
по отношение обезщетението за забава по чл. 84, ал. 3, ЗЗД (вж. 6-2010-ІІ ТО,
45-2009-ІІ ТО и 72-2009-ІІ ТО на ВКС). Съдът, обаче, намира за основателно
възражението на ответника за погасяване по давност на посоченото акцесорно
вземане. 3-годишният срок по чл. 111, б. „в“, ЗЗД е започнал да тече от датата
на всяко плащане по представените разходни документи, като последното от тях е
на 06.08.2015 год., т. е. давността е породила погасителното си действие на
06.08.2018 год. Исковата претенция за процесните вземания за имуществени вреди,
във връзка с телесните увреждания, е предявена на 14.01.2019 год., когато
обезщетението за забава вече е било погасено по давност. Делото не съдържа
данни за спиране или прекъсване на давността по реда на чл. 115 и 116, ЗЗД,
поради което няма основание да се приеме, че акцесорното вземане е дължимо от
ответника.
Частичната
основателност на предявените искове налага в полза па ищеца Ж.Г. да бъдат
присъдени деловодни разноски в съответен размер – 764,24 лева (чл. 78, ал. 1, ГПК).
Молбата на ответника за присъждане на деловодни разноски – чл. 78, ал. 3, ГПК, следва да бъде оставена без уважение тъй като делото не съдържа доказателства за паричен разход, направен от посочената страна във връзка с правната й защита в настоящия съдебен процес.
Мотивиран от изложеното, на
основание чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 223, ал. 1, КЗ (отм.) и чл.
86, ЗЗД, да заплати на Ж.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер от 3118,33
лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца
имуществени вреди за заплатени медицински услуги, лекарства и медикаменти през
периода 06.04.-06.08.2015 год., последица от ПТП, настъпило на 02.04.2015 год.,
на път BGS 1213, км 14+800, за което е съставена Щета № ............., както
и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата от 3118,33
лева, начиная от подаване на исковата молба – 14.01.2019 год., до окончателното
й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ акцесорния иск на Ж.П.Г.,
ЕГН **********, за осъждане на „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК
*********, да му заплати сума в размер от 1145,61 лева, представляваща
обезщетение за забавено плащане на главницата от 3118,33 лева за периода
06.08.2015-13.01.2019 год., поради погасяването му по давност.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания
Лев Инс” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район
Лозенец, бул. „Черни връх” № 51Д, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да заплати
на Ж.П.Г., ЕГН **********, с адрес ***, деловодни разноски в размер от 764,24 лева.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
ответника „Застрахователна компания Лев Инс” АД, ЕИК *********, за осъждане на
ищеца Ж.П.Г., ЕГН **********, да му заплати направените деловодни разноски.
ОБЯВЯВА, на основание чл. 236,
ал. 1, т. 7, ГПК, че присъдените суми могат да бъдат превени по следната
банкова сметка *** – IBAN: ***.
Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС
в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./
Вярно с
оригинала: ЕХ