Р
Е Ш Е Н И Е
гр.Елин Пелин, 08.12.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ЕЛИНПЕЛИНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, 1-ви състав, в публичното си заседание на претнадесети октомври през
две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:БОРИСЛАВ ЧЕРНЕВ
при секретаря Любка Костова, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 687 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 200 от КТ, като се иска присъждане в полза на ищеца обезщетение за: неимуществени
вреди в размер на 80 000.00 лева и мораторна лихва върху тази сума в размер
на 5 288.88 лева за периода 21.12.2018г.
до 20.08.2019 година и имуществени вреди в размер на 1 159.80 лева, които вреди
настъпили в резултат на злополука, призната
за трудова по надлежния ред.
Ищцата
твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника, като на
21.12.2018г. вървейки по обичайния път
към работата, се подхлъзнала, паднала и счупила бедрена шийка на ляв долен
крайник.
Твърди,
че настъпилата на 21.12.2018г. злополуката е била приета за трудова на
22.01.2019г..
Твърди
се още, че на 21.12.18г. К. Бонева е била приета в „ МБАЛ С. С.“ЕООД и на 23.12.18г. оперирана. ИЗпитвала е
изключително силни болки, които са продължили няколко седмици след извършената операция. В първите седмици
след операцията не можела да става от леглото сама. Вземала антибиотици за
предотвратяване възможността от инфекции и рами от
залежаване.Преустановила контактите с хора почти на половина. Имала проблеми с
перисталтиката и с храненето. Започнат
ада задържа вода и силно се затруднили
хигиенните й навици. През месец април
на 2019г. започнала да се движи сама с помощта на проходилка.Тъй като
живее в блок на 5 етаж, без асансьор, се наложило да я носят по стълбите . През
месец юни започнала рехабилитация, с което придобило повече увереност в
движението си.Страхувала се от вероятност да й се поставя изкуствена става.
Твърди
се, че ищцата изпитва и ще продължава да изпитва болки в мястото на счупването
при помяна на времето и при натоварвания на крака.
С
молба от 17.08.2020г., поддържана от
ищеца и в с.з. проведено на 15.10.2020г.
е заявено и допуснато в същото с.з. увеличение на цената на иска по чл.200 КТ от 40 000лв. на 80 000 лева,
както и заявено увеличение на
претенцията за лихва за периода
21.12.18-20.08.2019г. от 2644.44лв. на 5
288.88 лева.
Претендира
се законна лихва върху обезщетението, считано
от 21.08.19г. до окончателното изплащане на задължението.
В едномесечния срок по чл.131 от ГПК
ответникът е депозирал отговор на исковата молба. Оспорва размера на претендираното обезщетение, както
и този на претендираната лихва.
Не
оспорва наличието на трудово правоотношение
към момента на възникване на описания с исковата молба инцидент. Не
оспорва ,че инцидентът има характер на трудова злополука, надлежно регистрирана
и приета като такава. Н
Не
оспорва, че ищцата е изпитвала болки и страдания в следствие на претърпяната злополука до протичане на възстановителния
период. Оспорва се продължителността на претендирания период. Изложени са
конкретни съображения в тази насока.
Прави
възражение на основание чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване на трудовата
злополука.
Отговор е депозиран и от третото
лице- помагач на страната на ответника. Поддържа изложените от ответника съображения с
отговора по чл.131 ГПК.
Оспорва размера на претендираното обезщетение
за неимуществени вреди и за имуществени вреди.
Поддържа възражението на ответника по чл.201,
ал.2 от КТ за съпричиняване от страна на ищцата на вредоносния резултат, с
искане съдът да намали на това основание размера на претендираното обезщетение.
Поддържа
възражението по чл.200, ал.4 КТ.
Оспорва
в цялост основателността на предявените
акцесорни искове за обезщетение за забава.
Претендира
разноските по делото.
От
показанията на св. И
е
видно , че след инцидента не било добро, състоянието на майка й. Оперирания
крак на майка й бил подут и посинял. Не можела да се храни, поради вливания които й правели в болницата, тъй като имала виене
на свят и позиви за повръщания. Трябвало
да вземат проходилка. Майка й живее на 5-ти етаж в стар блок, където няма асансьор. Всеки път, когато
трябвало да отиде на преглед и за махане
на конци приятеля на свидетелката идвал,
за да носи майка й по стълбите и при връщането пак така. В болницата я
поставили на инвалидна количка, вдигали я, за да я сложат на рентгена за снимка.
Първите 5 месеца пострадалата ходела на тоалетна с помощта на свидетелката. Първия месец не й давали да се изкъпе.
Ставането й се извършвало с помощта на дъщеря й. Изписали я януари месец. За Бъдни
вечер била в болница и до юни месец
се наложило да й помага да се къпе в инвалидната количка. Месеците юли
или август с помощ малко излизала пред блока. Била стресирана от преживяното.
Към момента физически болките продължавали.
Майка й напуснала работа, защото като стояла
дълго време права кракът й се подувал и схващал. В повечето случаи я боли и това я прави нещастна, защото разчита на дъщеря
си. През юни месец й направили още една
операция, тъй като хирургът препоръчал да се извадят пироните по-рано. Страхувала
се, защото лекарите незнаели дали няма
да се наложи поставяне на изкуствена
става. Страховете на майка й били, че
няма да се възстанови, тъй като лекарите
не давали шансове. Пострадалата преди злополуката практикувала йога, обичала да
пътува, била в Италия преди инцидента . Преди инцидента майка й излизала с
приятелки събота и неделя, занимавала се с изкуство, практикувала йога и фитнес. Събота и неделя обичала
изложбите, класическо пиано и различни мероприятия, които били храна на
душата й. В момента не може да посещава концерти, защото болката продължава да
я съпътства ежедневно. Не би могла майка
й да възстанови нормалния си живот
такъв, какъвто бил преди инцидента. Чисто физически нещата й пречат. Имала опасения за
остеопороза и коксартоза. Болката продължава да е силна. Кракът се схваща и не
може да се движи. За коксартроза я викали на рехабилитация. Инцидентът настъпил
на улицата, на шосето пред блока им. Майка й разказала, че при излизане от блока, подминавайки парковата
зона, стъпила на шосето на улицата зад
полицията и паднала. Това било рано сутринта 7.00ч.-7.30ч.. Баба й, /майка на ищцата
/ идвала да помага на дъщеря си. От януари месец до началото на юни месец излизането на майка й било с инвалиден стол. Така било и с къпането.
Края на юни месец лекарите казали да се опитва да става да се раздвижва
и тя слагала патерица и се опитвала да
се раздвижва. След това отново оперирали майка й и до септември тя ходела с проходилка. От септември месец нататък се опитвала да се придвижва с патерица.
Свидетелката не си спомня, кога майка й премахнала
патерицита и започнала свободно да се предвижва
сама по- стълбите. Опитвала се да се придвижи сама, като го правела със
страх и притеснение, защото имала болка. Целта била да изпълнява
указанията на лекарите за движение. Майка й не допускала хора извън семейството,
защото се чувства неудобно и се срамувала.
Приятелките й искали да я посетят, но поради факта, че не момогла да се изкъпе и да посрещне някой, отказвала. Боляло
я. Първия месец тя предремвала и през
час се събуждала. Първите 5 месеца не провеждала
упражнения поради болки и неспособност
за движение. Края на юли месец я водили
на рехабилитация в болницата с цел раздвижване на мястото, защото имало
срастване на мускулите. Правени били стандартни рехабилиционни практики. Болката
на мястото на операцията продължила до
септември месец без значение дали се движела майка й или не. Първата една
година болката била постоянна при движение. Майка й работела на „Т-Маркет“. Не
знае дали майка й се е явявала пред ТЕЛК.
В показанията си св.А сочи, че К. дошла сутринта
на работа куцайки и трудно подвижна.
Стигнала до бариерата до склада, където я посрещнала. Това било в деня на падането й.
Попитала я каква е причината за състоянието
й и тя отговорила, че като е идвала на работа паднала пред блока. Имало
заледено, стъпила на леда и паднала. Тя казала: „Като излязох от нас, стъпих на лед пред блока в който живея, подхлъзнах се и паднах“. Свидетелката, като пряк нейн ръководител, не я
допуснала до работа, а я отпратила до болницата. К. се върнала на работа за около
1 месец, след като й изтекли болничните. Края на месец юли 2020г. се
върнала на работа. Тя се оплаквала, че я боли крака, не може дълго време да
стои права и не й е комфортно. Трудно успявала
да си изпълнява задълженията. Не се чувствала много добре. Непрекъснато
накуцвала и се оплаквала, че я боли. К.
подала молба-предизвестие за напускане,
защото не се чувствала добре натоварвайки се много. К. споделила,
че през периода на болничните дъщеря й помагала .
Съдът, като взе предвид събраните по
делото доказателства, намери следното:
Не е спорно, че настъпилата злополука
с ищцата на 21.12.2018г. е призната за трудова с Разпореждане № 22951/22.01.2019г.
на ТП на НОИ-София. Не е спорно и обстоятелството, че ищцата е работела по трудово правоотношение при ответника
съгласно Трудов договор №
088/09.02.2017г. на длъжност „Приемчик“ с място на работа “М Б“ЕООД-гр. Е П, склад „Да“,
структурно подразделение S 285.
От събраните в процеса доказателства
се установява, че на 21.12.2018г., около 07.00 часа излизайки от жилищния
блок в който живее, подминавайки паркова зона и стъпвайки на заледен
участък от тротоара пред блока, К.С.Б. се подхлъзнала и паднала, при което си
счупила бедрената шийка на левия долен крайник. Въпреки настъпилата травма
ищцата била отвозена до местоработата й при ответника. Куцайки и трудно
подвижна се явила на работното си място. Посрещнала я св. Аа
/ пряк ръководител на ищцата на
работното място/, която щом
изслушала пострадалата и видяла
състоянието й, не я допуснала на работа и я изпратила за преглед в болницата. До там Б била
отвозена от нейна колежка. В МБАЛ „С Сс“ЕООД-с. Д
ищцата била приета по спешност, като снета анамнеза:“....Постъпва по спешност след падане на лявата си страна на път за
работа. Оплаква се от силна болка в лява тазобедрена област, не може да движи
левия си крак в тазобедрената става и не може да стъпи на него“. След
направени изследвания и констултации шщцата била оперирана на 23.12.2018г..
Извършено й било кръвно наместване на счупената бедрена шийка и фиксация с три
титаниеви винта. След необходимия престой в
болничното заведение К.Бонева е изписана в добро общо състояние /вж.
епикриза /.
Процесната злополука – счупване на
бедрената шийка на левия долен крайник, е обосновала последвалата за ищцата
временна неработоспособност.
Ответникът оспорва размера на
претендираното обезщетение за неимуществени вреди-претърпени болки и страдания
в исковия размер / с допуснатото увеличение на иска/ от 80 000.00 лева и претендираната
лихва върху главницата.
В тежест на ищцата е да докаже твърденията за
претърпени болки и страдания, неудобства и трудности причинени по време на
лечението в болничното заведение и в домашни условия / след изписването й от
лечебното заведение/, като последица и в пряка и непосредствена причинна връзка
с претърпяната злополука, призната за трудова.
Същевременно в тежест на ответника е да
докаже, при условията на пълно и главно доказване, наличието на съпричиняване
на вредоносния резултат от страна на ищцата, предвид наведените от него
твърдения в такава насока.
Установи се, като безспорно между
страните, че застрахователното дружество е изплатило на ищцата сума в размер на
2 992.37 лева, както и не е спорно, че към датата на настъпване на злополуката,
която е приета за трудова, е съществувало между страните валидно трудово
правоотношение съгласно цитирания
по-горе трудов договор.
Спори се относно мястото на
настъпване на процесната злополука приета за трудова, като с оглед събраните в
процеса доказателства за настоящия
състав се налага извод, възприет и по-горе
в настоящото, че злополуката е
настъпила на 21.12.2018г., около 07.00 часа на заледен участък от тротоара пред
блока, където живее ищцата, след като е подминала паркова зона. Този извод следва от съдържанието на събраните в процеса
гласни доказателства въпреки, че ответникът съгласно изготвения от нарочната комисия Протокол /
Протокол от заседание на комисия за
разследване на трудова злополука от 14.01.2019г./ приема за време и място на
настъпване на злополуката - „ складова
база „Т-Маркет“S 285-Логистичен център Т Маркет, гр.
Елин Пелин“ /л.123а от
делото/.
Видно от представените заверени копия от болнични листове ищцата е била в отпуск, поради злополука-трудова по чл.55, ал.2 от КСО. След извършената на 23.12.2018г. оперативна интервенция по отношение на ищцата, е последвала втора
такава след хоспитализиране на 16.07.2019г., поради
миграция на остеосинтезните средства.
При първоначалното й опериране на
23.12.2018г. е извършено кръвно
наместване на счупената бедрена шийка и фиксация с три титаниеви винта.
От приетата по делото, като
компетентно дадена и неоспорена от страните Съдебно медицинска експертиза
изготвена от в.л. Р. Д. - ортопед травматолог е видно, че в следствие на претърпяната злополука приета за трудова К.Бонева е
получила счупване на шийката на лявата
бедрена кост –з акрито, причинило на пострадалата трайно затруднение на
движението на ляв долен крайник за срок по дълъг от 30 дни / л.348 от делото, п.2 от
заключението /. Ищцата е провела двукратна
стационарна физиотерапия и десет
процедури амбулаторно. Същата е била временно нетрудоспособна за период от една
година и два месеца, за което време е продължил и възстановителния период за
пострадалата.
Видно от приетите доказателства, въз
основа на уведомление от страна на работодателя и ответник в настоящия процес,
ЗАД“А. Б.“ЕООД е образувало щета № 0142/19/001/500128, по която изплатило на пострадалата К. Ст. Бонева обезщетение в
общ размер на 2 992.37 лева за временна
неработоспособност, медицински разходи, болничен престой. Приложени са по
делото в тази връзка Застрахователна
полиця № 0142/9/18/211/000003 от 30.01.2018г. и Анекс №1 от 30.01.2018г..
От
изложеното се налага извод за
настъпила по отношение на ищцата трудова
злополука на 21.12.2018г., когато се е
придвижвала към местоработата си по обичайния път до там, от основното си място
на живеене. Увреждането е настъпило във връзка с работата й, като работник
при „М. Б.“ЕООД, където е заемала
длъжност „Приемчик“.
Счупването на шийката на левия долен
крайник е довело до временна неработоспособност за период от 1 година и 2
месеца. Ищцата е претърпяла болки, които понастоящем са със затихващ интензитет.
Болките са били най-интензивни непросредствено след настъпване на травмата,
както и след извършваните спрямо ищцата две
оперативни интервенции, а така и в началото на раздвижването на крайника, в т.ч. с рехабилитационни
процедури. Съгласно заключението на вещото лице ищцата ще продължи да изпитва
болка и занапред във времето при натоварване, промени във времето, свързани с
по-ускорените процеси на артроза на ставата.
Във връзка със злополуката К.Б. е претърпял две оперативни интервенции. С първата е извършено
наместване и фиксиране на бедрената
шийка с титаниеви винтове - 3 броя.
Втората оперативна намеса е извършена за премахването на остеосинтезните
средства, поради миграция от страна на същите. Следва да се отчете и
изпитваните от ищцата удома множество значителни затруднения свързани с
придвижването й до санитарен възел, баня, затруднения свързани и със ставането
й и лягането. Ищцата е била поставена
при първоначална / следоперативно/ пълна невъзможност за подвижност на крайника /
долен ляв крайник / при мястото на счупването. Свидетелката
И./дъщеря на
ищцата/ и
приятелят й са подпомагали пострадалата. К.Б.
се е ползвала от инвалидна
количка. В последствие е ползвала и патерици , за да се проходи и се движи. Ищцата е провела и две рехабилитации, които също, с оглед
необходимостта от раздвижване на крайника, са кумулирали допълнителни болки, но
за да бъде постигнат крайния резултат на
раздвижването. Претърпяната от ищцата
злополука, освен претърпените болки
от травмата и оперативните намеси
, породила у Б. и отклонения от
установения от нея стереотип на живот,
което свързано с преустановяване да практикува йога, да посещава концерти, да пътува, намалила социалните си
контакти. И понастоящем ищцата
продължава да изпитва болезненост при
натоварване на крайника, при промяна във
времето. /вж заключение на в.л. Р.Д. , показания на св. И., св. А. /.
Предвид изложеното настоящият състав
приема, че с настъпилата за ищцата злополука на 21.12.2018г. приета за трудова, са причинени болки и
страдания с давност година и два месеца. И към настоящия момент, а и в бъдеще ищцата
ще има усещане за болезненост в случаите сочени от вещото лице /вж. СМЕ и протокол от с.з. от 15.10.2020г. по настоящото дело/.
За така настъпилото травматично
увреждане настоящият състав приема, че за ищцата се следва обезщетение.
В тази връзка трябва да се отбележи, че с оглед въведеното от ответника твърдение за съпричиняване от страна на ищцата
на вредоносния резултат, ответникът следва да
установи конкретните факти, които
се вменяват в отговорност на ищцата,
респ. факти на действие и/ или бездействия от страна на К.Б., с които е допринесла
за настъпване на травматичното увреждане. Фт една страна ответникът
твърди, че злополуката е настъпила на тротоара пред блока, в който се намира
основното място на живеене на ищцата / вж. отговор на искова молба, л.54 от делото /. От друга страна с представения по делото Протокол
на нарочната комисия за разследване на трудовата злополука, за мястото
на злополуката е прието „ складова
база „Т-Маркет“S 285-Логистичен център Т.Маркет с адрес :гр. Е. П.( “. Тъй като с отговора по чл.131 ГПК ответната страна е направила
възражение по чл.201, ал.2 КТ за съпричиняване на трудовата злополука, като се позовава
на Наредба №2 за поддържане и опазване на чистотата и управление на отпадъците
на територията на Община Е. П./ чл.6 от Наредбата /, ответникът
следва да проведе пълно доказване относно
твърдението, че мястото на настъпване на травматичното увреждане за
ищцата попада в прилежащите територии по
чл.6 и чл.5 от Наредбата. С оглед установена при етажната собственост практика
за ежедневно, седмично или месечното разпределяне снегопочистването по
апартаменти, в тежест на ответника е да
установи какви именно са били взетите
от Общо събрание на етажната
собственост решения в тази насока, респ. за поддържане на
площадка и/или евентуално тротоар пред входа на блока, в който живее ищцата, по
какъв начин и при какъв график евентуално са били разпределени задълженията
на живущите във входа, в т.ч. и спрямо К.Б. за подръжка - почистване, в
т.ч. обезледяване , опесачаване и т.н.
на входна площадка, стълби, тротоар и др..
пред основното място за живеене на
ищцата. Такова доказване от страна на ответника не бе проведено в настоящия процес. Ето защо
настоящият състав приема, че не е доказано от страна на ответника съпричиняване
от страна на ищцата на настъпилия
вредоносен резултат за нея, като последица от злополуката
приета за трудова.
По отношение размера на
обезщетението:
Съгласно чл. 200 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука или професионална болест, които са причинили временна неработоспособност, трайна неработоспособност над 50 на сто или смърт на работника или служителя. Касае се за имуществени и/или неимуществени вреди. За да възникне отговорността за работодателя, следва да са налице нялкото предпоставки: наличие на трудова злополука, настъпили за ищеца /работника или служителя/ вреди и причинна връзка между настъпилата злополука и претърпените вреди. По делото се установи, че настъпилото на 21.12.2018г. за К.Бонева травматично увреждане е в резултат на претърпяна злополука, призната за трудова. За ищцата са настъпили неимуществени вреди, както и имуществени такива, които са в причинна връзка със злополуката.
Събраните доказателства обосновават
наличието на претендирани с исковата молба претърпени от К.Б. неимуществени
вреди-болки и страдания. Същите са с намаляващ интензитет, но и понастоящем
ищцата изпитва болки при натоварване и
ограничена функция в лява тазобедрена
става, като и занапред във времето К.Б. ще изпитва болки и дискомфорт при натоварване
на лявата тазобедрена става / вж. СМЕ и становище на вещото лице в с.з. от
15.10.2020г./. Налице е пряка причинна връзка между констатираното травматично
увреждане и процесния инцидент.
Преценката за обезщетяване на претендираните
неимуществени вреди се основана на справедливостта /чл.52 от ЗЗД/. За да
извърши такава преценка настоящият състав
съобрази степента и характера на настъпилото увреждане,
обстоятелствата свързани с неговото
настъпване, продължителността на конкретното увреждане във времето. Настъпилото
за ищцата травматично увреждане е
обосновало наличие на трайна нетрудоспособност за период от една година и два
месеца. Към настоящия момент К.Бонева
продлежи на трудоустрояване, като същата е в невъзможност да изпълнява тежък
физически труд. Установи се и наличие на емоционален стрес у ищцата свързан с
увреждането настъпило в резултат на претърпяната трудова злополука, както и
настъпило отклонение в установения от ищцата до 21.12.2018г. начин на живот, лишавайки се след тази дата
до приключване на възстановителния период от възможност за осъществяване на
пълноценна хигиена, йога занимания, посещения на концерти и изложби, срещи с
приятелки /вж. свидетелски показания /. След завръщане на работа Бонева споделяла, че я боли крака, не може
дълго време да стои права и това я кара да се чувства дискомфортно. Трудно
изпълнявала и трудовите си задължения. Накуцването й пречело в работата, където
натоварването било много, което е принудило К.Бонева да подаде молба до работодателя за напускане /
в.ж
показания и на св. Адамова /.
Предвид
представените от третото лице-помагач на страната на ответника доказателства / в т.ч. фактура
за закупени титаниеви пирони с оглед претендираните имуществени вреди /, както и с оглед приетото за
безспорно между страните, че на
ищцата е изплатена сумата от 2 992.37 лева-обезщетение за временна загуба
на трудоспособност, следва да се уважи направеното от ответника възражение по чл.200, ал.4 от КТ, подържано и от третото лице-помагач,
при което от определеното от съда съглано чл.52 ЗЗД
обезщетение ще следва да се приспадне сумата
от 2 992.37 лева, която вече е изплатена на ищцата.
При така изложените
съображения настоящият състав намира, че обезщетението за ищцата, което се явява справедвливо и разумно, след
приспадане на сумата от 2 992.37 лева, е в размер на 16 000.00 /шестнадесет хиляди /
лева, с която сума съдът счита, че се репарират претърпените от К.Бонева болки и
страдания в обема доказване проведено от ищцата в настоящото производство. За
разликата до пълния претендиран размер от 80 000.00 лева, като неоснователна исковата претенция подлежи
на отхвърляне .
.
В този смисъл основателна се явява и акцесорната претенцията на ищцата за лихва върху определеното обезщетение за
периода 21.12.2018г. до 20.08.2019 година в размер на 1 080.00 /хиляда и
осемдесет/ лева, както и за законната лихва от 20.08.2019г. до окончателното
изплащане на обезщетението. За разликата до пълния претендиран размер от 5
288.88 лева искането за лихва за периода
21.12.2018г. до 20.08.2019 година, като неоснователно и недоказано подлежи на
отхвърляне.
Предвид липсата на направено от страните искане за сторени разходи в настоящото производство, съдът не дължи произнасяне в тази насока.
По направеното от третото лице – помагач на страната на ответника искане за присъждане на разноски, на основание чл.78, ал.10 ГПК така претрендираните не се дължат, поради което това искане следва да се остави без уважение.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса върху уважената част от иска и по допуснатата и приета по делото СМЕ, общо в размер на 820.00 лева.
По изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА
„М. Б.“ ЕООД,
гр. С., с ЕИК….., на основание чл.200 от КТ да заплати на К.С.Б. ***, с ЕГН **********,
сумата от 16 000.00 / шестнадесет хиляди / лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в следствие на
претърпяна трудова
злополука от К.С.Б. на 21.12.2018 година, лихва за периода 21.12.2018г. до
20.08.2019 година в размер на 1 080.00 /хиляда и осемдесет/ лева, както и за
законната лихва от 20.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението.
ОТХВЪРЛЯ
предявения от К.С.Б. ***, с ЕГН **********, иск против „М. Б.“ ЕООД, гр. С., с ЕИК…., с правно основание чл.200 от КТ за разликата
над присъдения размер до пълния предявен размер от 80 000.00 /осемдесет
хиляди/ лева, а така и за лихва за периода 21.12.2018г. до 20.08.2019 година за
разликата над сумата от 1 080.00 /хиляда и осемдесет/
лева до пълния
претендиран размер от 5 288.88 лева.
ОСЪЖДА „М. Б.“ ЕООД, гр. София, с ЕИК…., да
заплати в полза на държавата по сметка на РС Елин Пелин държавна такса върху
уважената част от иска в размер на 820.00
/осемстотин и двадесет/ лева.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ЗАД“А.Б.“АД,
с ЕИК …., за присъждане на сторени разноски - адвокатско възнаграждение по настоящото производство.
Решението е постановено при
участието на ЗАД“А. Б.“АД, с ЕИК ……. – трето
лице помагач на страната на ответника.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от
съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: