РЕШЕНИЕ № 2942

 

гр. Бургас, 08.11.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3039/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище гр. София, с която претендира приемане за установено, че ответникът Й.Н.Д.,***, му дължи следните суми: 543,73 лева – главница по Договор за кредит № ..../02.03.2014 год., 87,10 лева – договорна лихва по чл. 9 от договора за периода 13.06.-06.09.2015 год., 70,91 лева – договорна лихва по чл. 10 от договора за периода 06.10.2014-06.09.2015 год., 87,70 лева – такса револвинг за периода 06.07.-06.09.2015 год., 100 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, и 151,30 лева – обезщетение за забава за периода 06.02.2016-06.02.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 06.02.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 278/08.02.2018 год. по ч. гр. д. № 526/2018 год. на РС-Сливен; ангажира доказателства и моли за присъждане на деловодните разноски.

Правното основание на предявените положителни установителни искове е чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК, чл. 79, ал. 1, чл. 84, ал. 1, чл. 86, ЗЗД и чл. 11 и сл., ЗПК.

Ответникът не изразява становище по делото.

Съдът, след запознаване със становището на ищеца и данните по делото, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Ищецът твърди, че по силата на Договор за кредит № .../02.03.2014 год. „Изи Асет Мениджмънт” АД е предоставил на ответника Й. Д.. револвиращ кредит в размер до 100 лева, усвоен чрез международна кредитна карта. Договорът е сключен като безсрочен, а ответникът дължи месечна минимална погасителна вноска от 15 % от максималния размер на отпуснатия кредит. Според ищеца, вземанията по договора са били прехвърлени в полза на „Аксес Файнанс“ ООД, с цесионен договор от 01.07.2014 год. и Приложение № 2/01.08.2014 год. към него. На 20.06.2015 год. между цесионера и длъжника Й.Д. е сключен писмен анекс, с който максималният размер на револвиращия кредит е увеличен до 550 лева.

Впоследствие, с рамков договор за цесия от 07.11.2014 год. и Приложение № 1/13.06.2016 год. към него вземанията по договора за кредит са прехвърлени на цесионера-ищец. До длъжника са изпратени две уведомителни писма - за втората цесия, и те са върнати с отразяване, че пратката не е потърсена от получателя и адресът е неясен.

За заплащането на процесните суми, ведно с обезщетението за забава, е издадена Заповед за изпълнение № 278/08.02.2018 год. по ч. гр. д. № 526/2018 год. на РС-Сливен.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира предявените положителни установителни искове за неоснователни. Представеният писмен договор, неоспорен по автентичност, легитимира ответника Й.Д. като длъжник за връщане на предоставена главница. Съдът намира, че ответникът не е бил надлежно уведомен за двете цесионни сделки – за първата цесия до длъжника няма данни да е изпратено уведомление по чл. 99, ЗЗД, а писмото за втората цесия е изпратено само по постоянния адрес, където не е бил открит. Цедирането на вземанията по кредитния договор в полза на ищеца е породило действие за ответника, но едва в хода на настоящия исков процес. Това е извършено с връчване на приложенията към исковата молба, част от които е уведомителното писмо на кредитора-цедент на л. 23 по описа на делото на РС-Сливен (така и според трайната практика на ВКС – Решение № 3/16.04.2014 год. по т. д. № 1711/2013 год., Решение № 123/24.06.2009 год. по т. д. № 12/2009 год.). До ответника, обаче, не е изпратено (или извършено по друг начин) уведомление от първия кредитор, поради което цесията по договора от 01.07.2014 год. е непротивопоставима на Й.Д..

На следващо място, ищецът не е провел главно и пълно доказване на факта, че е изправна страна по договора за кредит от 02.03.2014 год., вкл. че е усвоил сумите по нея на датите, изброени в обстоятелствената част на исковата молба – чл. 154, ал. 1, ГПК. Делото не съдържа документ или друго доказателство, изходящо от ответника, което да обоснове извода, че Й.Д. е получил част, -и от предоставената сума, за да възникне и задължението му по чл. 3 за заплащане на погасителни вноски.

Ищецът основава претенциите си на твърдение за настъпила автоматична предсрочна изискуемост на 06.02.2016 год., поради неплащане на минималните месечни погасителни вноска за пет последователни месеца. По делото, обаче, не са представени доказателства, че преди подаване на заявлението по чл. 410, ГПК ищецът е уведомил контрахента си за това едностранно изменение на договора (предсрочно изискуеми вземания). Според трайната практика на ВКС – Решение  № 1233/09.11.2013 год. по търг. д. № 2561/2014 год. на II ГО и т. 18 от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС, изискването за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната изискуемост се прилага и и в хипотезата на предявен иск за установяване на вземане по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.  Това изискване е приложимо и за длъжник на небанкова финансова институция, който не следва да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от длъжника на банка. Уведомяването за предсрочната изискуемост е извършено едва с подаване на заявлението по чл. 410, ГПК, но предвид становището на съда, че няма доказателства за усвоени от ответника суми по кредитния лимит, не може да се извърши проверка за дължими  вноските с настъпил по-ранен падеж.

За пълнота на изложението следва да се отбележи и фактът, че процесният договор за кредит е недействителен на основание чл. 22, ЗПК поради неспазване императива на чл. 11, ал. 1, т. 10, с. з. – договорът да съдържа ГПР и общата сума, дължима от потребителя. В процесния договор ГПР е посочен в цифрово изражение – 108 %, но няма данни как е формиран този размер (препращането към Раздел ІІ на непредставени по делото ОУ е бланкетно). От друга страна, съдът намира за нищожни и клаузите за размерите на ГПР – 108 %, и на договорната лихва – 72 %, като противоречащи на добрите нрави по см. чл. 26, ал. 1, предл. трето, ЗЗД, тъй като те надвишават значително 3-кратния размер на обезщетението по чл. 86, ЗЗД (вж. Решение № 378/18.05.2006 год. по гр. д. № 315/2005 год. и Решение № 906/30.12.2004 год. по гр. д. № 1106/2003 год., двете на II ГО на ВКС).

Предвид изложеното, при съобразяване с разпоредбата на чл. 23, ЗПК, потребителят следва да върне само чистата стойност на кредита и не дължи лихва или други разходи по него. Това му парично задължение, обаче, е обвързано с доказване факта на получаване на предоставения кредит, или на част от него. Както бе посочено по-горе в решението, данни в тази насока не са представени, поради което главният иск също е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правно основание чл. 124, ал. 1 във вр. с чл. 422, ГПК на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София, Район Люлин, ж. к. Люлин 10, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ № 25, офис-сграда „Лабиринт”, ет. 2, офис 4, за приемане за установено, че ответникът Й.Н.Д., ЕГН **********, с адрес ***, дължи на ищеца следните суми: 543,73 лева – главница по Договор за кредит № .../02.03.2014 год., 87,10 лева – договорна лихва по чл. 9 от договора за периода 13.06.-06.09.2015 год., 70,91 лева – договорна лихва по чл. 10 от договора за периода 06.10.2014-06.09.2015 год., 87,70 лева – такса револвинг за периода 06.07.-06.09.2015 год., 100 лева – такса разходи за извънсъдебно събиране на просрочени вземания, и 151,30 лева – обезщетение за забава за периода 06.02.2016-06.02.2018 год., както и обезщетение в размер на законната лихва за забавено плащане на главницата, начиная от 06.02.2018 год. до окончателното й изплащане, които вземания съставляват част от предмета на Заповед за изпълнение № 278/08.02.2018 год. по ч. гр. д. № 526/2018 год. на РС-Сливен.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ