РЕШЕНИЕ
гр. София, 29.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, IV-А въззивен състав, в публично
съдебно заседание на първи юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛИНА ТАШЕВА
мл. съдия СВЕТОСЛАВ СПАСЕНОВ
при секретаря Антоанета Луканова, като разгледа
докладваното от младши съдия Спасенов в.гр.дело № 12135 по описа за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, изменено в частта за
разноските с определение № 157515 от
03.07.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174
с-в ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищцата
В.С.Ш., ЕГН ********** сумата от 8400 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно
проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано
при ответника лице – И.И.М., в качеството му водач на
лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2016 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 8400 лева до пълния предявен размер от 20000,00 лева, като
неоснователен.
С решение №
100196 от 22.04.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на
СРС, ГО, 174 с-в, изменено в частта за разноските с определение № 157515 от
03.07.2019 г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174
с-в ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на ищцата
В.С.Ш., ЕГН ********** сумата от 1456,82 лева, представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София,
причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М.,
в качеството му водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.01.2016 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата, като предявения иск за
обезщетение за претърпени имуществени вреди е отхвърлен за разликата над
уважения размер от 1456,82 лева до пълния предявен размер от 2113,54 лева, като
неоснователен.
С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, изменено в частта за
разноските с определение № 157515 от 03.07.2019 г., постановено по гр.дело №
16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК,
ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъден да заплати в полза на В.С.Ш.,
ЕГН ********** сумата от 668,61 лева,
представляваща разноски по делото.
С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в и на основание чл. 78, ал.
3 ГПК ищцата В.С.Ш. е осъдена да заплати в полза на ответника ЗАД „ОЗК З.“ АД,
ЕИК ******сумата от 844,37 лева – разноски по делото.
С решение № 100196 от 22.04.2019 г., постановено по
гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в и на основание чл. 78, ал.
6 ГПК ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е осъдено да заплати по сметка на СРС сумата
от 394,28 лева, представляваща дължима държавна такса, съразмерно на уважената
част от исковете.
Срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5076875/03.05.2019 г. от името на ищцата В.С.Ш., чрез адвокат Е.В.,
в която са наведени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт в
частта, с която районният съд е отхвърлил исковите претенции за обезщетяване на
претърпените от ищцата имуществени и неимуществени вреди.
В жалбата се излагат съображения, че първоинстанционният
съд не е отчел установения от събраните по делото доказателства факт, свързан с
постоянно намалената функционалност на дясната ръка на ищцата. Поддържа се, че
в обжалвания съдебен акт съдът не е взел предвид, че автомобилът, причинил процесното ПТП е бил със затъмнени стъкла с фолио, което е
довело до допълнително намаляване видимостта на водача. Посочва се, че при
определеният от първоинстанционния съд размер на
обезщетението за претърпени неимуществени вреди от страна на ищцата в резултат
на процесното ПТП, е крайно занижен. В тази връзка се
излагат съображения, че в резултат на процесното ПТП
ищцата е претърпяла счупване на дясна раменна кост в близост до рамото, с
разместване на фрагменти, което е наложило извършване на операция, като целият
период на лечение след операцията е продължил 4 месеца, през първите 30 дни от
който, ищцата е търпяла болки с особено интензивен характер. Сочи се още, че
след претърпения инцидент ищцата изпитвала страх и преустановила шофирането.
Излагат се доводи за неправилност на извода на първоинстанционния
съд за наличие на съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на ищцата, който е определен в размер на 30 %. В тази връзка
се сочи, че обективното поведение на ищцата, възприето от първоинстанционният
съд като съпричиняване се дължи на липсата на тротоар
и на натрупаната през предната нощ снежна покривка.
Моли се за отмяна на първоинстанционното
решение в обжалваната част и за уважаване в цялост на предявените искове.
Претендират се разноски.
В законоустановения срок по
чл. 263, ал. 1 ГПК, от името на въззиваемата страна ЗАД
„ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е депозиран отговор на въззивната
жалба, с който същата се оспорва, моли за оставянето ѝ без уважение и за
потвърждаване на първоинстанционното решение в
обжалваната част. Поддържа се, че становище за неоснователност на наведените с въззивната жалба съображения за неправилност на обжалваното
решение. Излагат се твърдения, че от събраните по делото доказателства следва
да се направи извод, че в процесния случай
пострадалата е създала реална възможност за настъпване на вредоносния резултат,
като не е положила необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и
живот, което от своя страна е довело до претърпяване на посочените в исковата
молба увреждания. Поддържа се, че първоинстанционният
съд правилно и законосъобразно е определил застрахователно обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди в размер на 12 000 лева, като в тази
връзка се посочва, че размерът на обезщетението е определено в съответствие с
доказаните в процеса болки и страдания.
Претендират се разноски.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
намира за установено следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но
приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г. Съгласно § 22 от КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
за застрахователните договори, сключени преди влизането в сила на този кодекс,
се прилага част четвърта от отменения Кодекс за З.то, освен ако страните
договорят друго след влизането в сила на този кодекс. Видно от твърденията в
исковата молба, процесният застрахователен договор е
сключен на 11.12.2015 г., т. е. преди влизането в сила на КЗ, обн., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г., поради което приложим закон в процесния случай е именно КЗ-отм.
В исковата молба се твърди, че на 18.01.2016 г., около
07:50 часа, в гр. София, в близост до кръстовището на бул. Тодор Александров и
ул. Кирил Ботев, докато се придвижвала по пътното платно на ул. Кирил Ботев,
ищцата била блъсната в гръб от лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“,
рег. № ******, управляван от И.И.М.. Твърди се, че
улица Кирил Ботев не разполага с обособен тротоар, поради което ищцата се
движела в максимална близост до края на уличното платно, плътно до образувалите
се преспи от сняг. Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП, на ищцата Ш. била
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на дясна раменна
кост в близката до рамото част с разместване на фрагменти. Твърди се, че
настъпилото ПТП е отразено в Констативен протокол № Е45/18.01.2016 г., съставен
от дежурен ПТП Близнаков при СДВР – отдел „Пътна полиция“. Посочва се, че
незабавно след инцидента ищцата е хоспитализирана във ВМА, където на 21.01.2016
г. е извършена операция на пострадалото при инцидента дясно рамо. Излагат се
съображения, че в резултат на претърпяната операция за период по-дълъг от 60
дни, ищцата не можела да се обслужва сама и да посреща елементарните си битови
потребности. Поддържа се, че възстановителният период продължил повече от 6
месеца, както и че дори и към момента на предявяване на иска, движението на
дясната ръка на ищцата е затруднено. В исковата молба се твърди, че относно лек
автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, с рег. № ****** била издадена от
ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ № BG/23115003038252/11.12.2015 г. По случая било образувано № ЗМ -
11029/2016 г. водено срещу И.М.за престъпление по чл. 343 НК, като с влязло в
сила на 24.07.2016 г. решение постановено по НОХД № 9851/2016 г., по описа на
СРС, НО, 121 състав И.М.е признат за виновен в това, че на 18.01.2016 г., около
07:50 часа сутринта е причинил настъпването на ПТП в близост до кръстовището на
улица Кирил Ботев и бул. Тодор Каблешков, като е
причинил на пострадалото лице – В.С.Ш. средна телесна повреда – счупване на
дясната раменна кост в близост до рамото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата
молба от ответното дружество, с който се оспорва иска. Не се оспорва наличието
на валидно възникнало застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ със собственика на процесното МПС - лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******. Оспорва се твърдения в
исковата молба механизъм на процесното ПТП. Прави се
възражения за съпричиняване на вредоносния резултат,
като в тази връзка се твърди, че процесното ПТП не е
настъпило по изключителна вина на водача на застрахованото при ответното
дружество МПС – И.М.. Оспорва се, че в резултат на процесното
ПТП са причинени всички описани в исковата молба телесни увреждания, за които
се твърди, че са претърпени от ищцата. Оспорват се исковете и по размер.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от
легитимирано да обжалва лице и срещу акт, който подлежи на инстанционен
контрол, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и
допустимо.
По отношение правилността на обжалваното решение на СРС,
настоящата съдебна инстанция намира следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни
искове с правна квалификация чл. 267, ал.1 КЗ, вр.
чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн.,
ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Съгласно чл. 226, ал. 1, КЗ (отм.), увреденият, спрямо
който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност”, който, съгласно ал. 2
на чл. 226 КЗ (отм.), може да прави възраженията,
които произтичат от договора и от гражданската отговорност на застрахования.
Видно от законовата разпоредба, за да бъде уважен иска, следва да бъде
установено наличието на валидно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност” между ответника - застраховател и делинквента относно управлявания
от последния автомобил. Наред с това, за да се ангажира отговорността на
застрахователя, следва да са налице и всички кумулативни предпоставки от
фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД /деяние, вреди, противоправност, причинна
връзка и вина/, пораждащи основание за отговорност на прекия причинител –
застрахован за обезщетяване на причинените вреди, тъй като отговорността на
застрахователя е функционално обусловена от отговорността на застрахования
деликвент и има вторичен характер – застрахователят дължи обезщетение за
вредите, доколкото застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за
репарирането им. Вината се предполага – чл. 45, ал.2 от ЗЗД, като
опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на
обратно пълно доказване.
В разглеждания случай е безспорно по делото
съществуването на валиден договор за застраховка “Гражданска отговорност”,
сключен между собственика на лек автомобил „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******
и ответното дружество ЗАД „ОЗК З.“ АД, чиято валидност обхваща и датата на процесното пътнотранспортно произшествие.
Установяват се и останалите правопораждащи
правото на ищеца юридически факти, представляващи елементи от фактическия
състав на чл. 45 ЗЗД.
От събраните по делото доказателства по безспорен и
категоричен начин се установява, че на 18.01.2016
г., около 07:50 часа сутринта, в гр. София, на ул. Генерал Кирил Ботев“ на
около 20 метра от кръстовището с бул. „Тодор Александров“, водачът на лек
автомобил „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ****** – И.И.М.,
чиято гражданска отговорност е била застрахована при ответника, виновно е
причинил ПТП, при което е пострадала
ищцата. Този факт се установява от представеното по делото влязло в сила
на 24.07.2016 г. съдебно решение, постановено по НОХД № 9851/2016 г., по описа
на СРС, НО, 121 състав, с което И.И.М. е признат за
виновен в това, че че на 18.01.2016 г., около 07:50
часа сутринта, в гр. София, на ул. Генерал Кирил Ботев“ на около 20 метра от
кръстовището с бул. „Тодор Александров“, при управление на лек автомобил Мерцедес“,
модел „Е200“, рег. № ******, е нарушил правилата за движение по пътищата,
визирани в чл. 40, ал. 1 ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на В.С.Ш.,
изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в близката до рамото част,
което увреждане довело до трайно затруднение на движенията на десния горен
крайник за период повече от тридесет дни. Установява се още, че на основание
чл. 378, ал. 4, т. 1 НПК вр. чл. 78а НК вр. чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2 вр.
чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК И.И.М. е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказания глоба в
размер на 1000 лева.
Съгласно чл. 413, ал. 2 от Наказателно-процесуалния
кодекс (НПК), влезлите в сила присъди и решения са задължителни за гражданския
съд по въпросите: извършено ли е деянието,
виновен ли е деецът и наказуемо ли е деянието. Аналогична е разпоредбата
и на чл. 300 ГПК. Нормата на чл. 413, ал. 3 НПК изрично предвижда, че
разпоредбите на ал. 2 се прилагат и за актовете по глава двадесет и осма
(какъвто е постановеното от Районен съд - София решение, с което водачът на процесния лек автомобил е освободен от наказателна
отговорност и му е наложено административно наказание). Следователно и при
отчитане на обективните и субективни предели на постановеното от СРС, НО, 121
състав решение, настоящият съдебен състав, счита че трябва да зачете силата на пресъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се установяват
първите три от посочените предпоставки по чл. 45 ЗЗД, а именно, че И.И.М. е извършил деянието, че то е противоправно,
че деянието е извършено виновно, както и че на ищеца е причинена вреда,
изразяваща се в описаните в решението увреждания. Доколкото тези увреждания са
елемент от престъпния състав на престъплението средна телесна повреда, то
силата на присъдено нещо на решението обхваща и установяването на техния вид и
характер, както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно
деяние, поради което и решението е задължително за гражданския съд (в този
смисъл решение № 135 от 13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о.,
решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г.
на ВКС, І т. о. и др.). Ето защо и съдът приема, че по делото е установено, че
в резултат на виновното и противоправно поведение на
застрахования при ответника водач, на 18.01.2016 г., на ищцата са причинени
описаните в исковата молба травматични увреждания.
Приетото по делото заключение на вещите лица по
допуснатата, изготвена и приета от първоинстанционния
съд комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза,
в медицинската ѝ част, което не е оспорено от страните и което съдът
кредитира изцяло, констатира установените по делото факти, а именно: че в
резултат на процесното ПТП, В.С.Ш. е претърпяла: счупване
на дясна мишична кост в горния ѝ край, което е
довело до трайно затруднение движенията на десния горен крайник за период от
повече от тридесет дни. От заключението се установява още, че във връзка с
причинените при процесното ПТП увреждания, ищцата е
претърпяла оперативно лечение, изразяващо се в наместване на счупването и
фиксиране на фрагментите с плака и винтове, като е поставена ортеза за 20 дни, след свалянето на която ищцата е провела
двукратно болнично лечение за рехабилитация. От заключението се установява
също, че в резултат на процесния инцидент, ищцата е
търпяла болки и страдания за срок около 4 месеца, като през първия месец
болките са били с по-интезивен характер. Установява
се още, че дори към датата на извършване на прегледа – 12.12.2018
г. при ищцата се констатират болки в дясна раменна става при смяна на времето и
натоварване, както и ограничен обем движение в дясната раменна става при
повдигане настрани от 110 градуса, при норма 180 градуса. Установява се, че от
приобщената към доказателствения материал по делото медицинска
документация не може да се направи извод за забавяне във възстановителния
период при ищцата, както и че срокът за възстановяване е около 4 месеца.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпита
на свидетелите И.С.В.и В.И.В.. Чрез показанията на свидетеля И.В./съпруг на ищцата/
преценени съобразно указаното в чл.172 ГПК се установява, че след инцидента ищцата
е била приета в болница, където претърпяла оперативно лечение. Установява се
още, че след операцията се наложило да премине няколко курса на рехабилитация.
Установява се също, че при влошаване на времето или при по-тежки натоварвания,
ищцата изпитва болки в дясната ръка, както и че след инцидента ищцата се
страхува да шофира и отказва да го прави.
От показанията на свидетеля В.се установява, че към
датата на процесния инцидент същият е работил като
охранител във фирма, находяща се в близост до мястото
на реализиране на процесното ПТП. Установява се, че
свидетелят е пряк очевидец на инцидента, като същият свидетелства за
състоянието на пътното платно към момента на инцидента и за метеорологичните
условия в процесния ден. В тази връзка свидетелят В.заявява,
че на процесната улица не е имало тротоари за
движение на пешеходци, че върху платното за движение и около него имало
натрупан сняг, както и че по самото платно и отляво, и отдясно имало спрели
автомобили, поради което пешеходците е следвало да се движат по платното за
движение, където се движили и автомобилите. Показанията на свидетеля В.са ясни,
конкретни, непротиворечиви и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал, като същевременно свидетелят
възпроизвежда личните си възприятия относно обстоятелства от значение за
делото, поради което въззивният съд намира, че следва
да ги кредитира.
От приетото по делото заключение на вещите лица по
допуснатата, изготвена и приета от първоинстанционния
съд комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, в техническата ѝ част, което не е оспорено от страните, се
установява, че участъкът от пътното платно, където е настъпил удара е с
двупосочна организация на движението, покрито с асфалтова настилка, без
неравности, с широчина 12 метра, като липсват тротоари от двете страни на
пътното платно и без наличието на обособени места и пешеходни пътеки за
пресичане и движение на пешеходци. Установява се също, че задното стъкло на процесния автомобил към момента на реализиране на инцидента
е било покрито със сняг, като същевременно, съгласно посоченото от вещото лице,
водачът е имал техническа възможност преди предприемане на маневрата за
движение на заден ход да осигури видимост през задното стъкло на автомобила или
да осигури лице, което да направлява движението му. Установява се още, че
ищцата е имала възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако се е
движила в края на платното за движение на пътни превозни средства в посока,
обратна на движението им.
При така установените факти, съдът приема, че се
установяват всички елементи от фактическия състав на чл. 45 ЗЗД, а
презумпцията по чл. 45, ал.2 от ЗЗД не беше опровергана. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени
средства установяват предпоставките от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД и на
основание чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.), застрахователят по застраховка
"Гражданска отговорност" ЗАД „ОЗК З.“ АД дължи да заплати обезщетение
за доказаните неимуществени вреди на увреденото лице, каквото като пострадал се
явява В.С.Ш. (чл. 265, ал. 2 и ал. 1 КЗ-отм.).
Що се отнася до размера на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът намира следното:
Въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки и страдания и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за неимуществени вреди,
като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение – по силата на чл. 52 ЗЗД, предвиждащ,
че обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Критериите за определяне
на този размер са възрастта на пострадалия, видът, обемът и тежестта на
причинените неимуществени вреди, интензивността и продължителността на
претърпените болки и страдания, продължителността на възстановителния период, общовъзприетото понятие за справедливост и общото
икономическо състояние на обществото, което е от значение за номиналния размер
на обезщетението. Обезщетението за неимуществени вреди следва да се определи
съвкупно като обезвреда за цялостните последици за
здравето и претърпени от ищеца болки, в каквато насока е константната съдебна
практика на всички съдилища в Република България.
В тази връзка съдът съобрази указанията, дадени с
Постановление № 4/68г. на Пленума на ВС и с Постановление № 17/63г., на Пленума
на ВС и отчете силата, продължителността и интензивността на болките и
страданията, както са описани по-горе при установяване на фактическата страна
на спора; общата продължителност на лечебния и възстановителен период – около 4
месеца; затруднените движения на ръката на пострадалия за период по-дълъг от 30
дни, в резултат на счупването на дясната мишична кост;
нуждата от чужди грижи през първите дни след проишествието,
предвид невъзможността на пострадалия да се обслужва сам; възрастта на пострадалата
В.С.Ш. към датата на ПТП – 68 г., което обстоятелство и според вещото лице е
такова, което да доведе до по-продължителен период на възстановяване; както и
социално-икономическите условия към момента на настъпване на ПТП и към
настоящия момент. Предвид всички тези обстоятелства по настъпването на вредите,
вида и характера на уврежданията, претърпените болки и страдания, степента на
увреждане и ефектът, който са оказали върху начина на живот на В.Ш., съдът
намира, че справедливото обезщетение за претърпените неимуществени вреди
възлиза общо на сумата от 15 000 лева.
При това положение, съдът следва да разгледа
евентуалното възражение на ответника за съпричиняване
на вредоносния резултат от пострадалия. По обективния характер на съпричиняването е налице задължителна за съдилищата съдебна
практика – т.7 от ППВС № 17/1963г. В константната си практика по приложението
на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика
(решение № 45 от 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г. по т.
д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д. № 286/2010г.
на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. № 971/2010г., решение №
169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т. о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. №
316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ ТО и др.). Върховният касационен съд последователно
е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на основание чл. 51, ал.2 ЗЗД е обусловено от
наличие на причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите
вреди. За да е налице съпричиняване от пострадалия по
смисъла на чл. 51, ал.2 ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в
причинна връзка с настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно
да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки с
поведението си неговото настъпване, като вина на пострадалия в тази насока не
се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на пострадалия, което
съставлява пряка и непосредствена причина за причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на чл.51, ал.2 ЗЗД е само
онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало
(наред с неправомерното поведение на делинквента) до
увреждането като неблагоприятен резултат. Правните последици от съпричиняването и значението му за размера на
обезщетението, което увреденият има право да получи като паричен еквивалент на
произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване
с вероятности или с предположения. Във всички случаи на предявен иск по чл.45 ЗЗД срещу делинквента или по чл.226, ал.1 КЗ (отм.)
срещу застрахователя съпричиняването подлежи на
доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по чл.51, ал.2 ЗЗД
цели намаляване на отговорността си към увреденото лице.
При преценката на събраните по делото доказателства,
съдът приема, че към момента на реализиране на процесното
ПТП, пострадалата В.Ш. се е движила по платното за движение на пътни превозни
средства, като същевременно от заключението на вещото лице по допуснатата,
изготвена и приета от първоинстанционния съд
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа
експертиза, в техническата ѝ част се установи, че ищцата е имала
възможност да предотврати настъпването на инцидента, ако се е движила в края на
платното за движение на пътни превозни средства в посока, обратна на движението
им. От друга страна, обаче, по делото се установи, че в участъкът от пътното
платно, където е настъпил удара липсват тротоари от двете страни на пътното
платно, както и обособени места и пешеходни пътеки за пресичане и движение на
пешеходци, поради което последните е следвало да се движат по пътното платно за
движение на автомобилите. Същевременно от показанията на свидетеля В.се
установи, че към момента на реализиране на процесното
ПТП по процесната улица, и от двете страни, имало
паркирани автомобили, че по пътното платно и около него имало натрупан сняг,
поради което пешеходците е следвало да се движат по платното за движение,
където се движили и автомобилите. От горните установени по делото обстоятелства
се налага извод, че ищцата не е имала обективна възможност да се движи в края
на платното за движение на пътни превозни средства, доколкото и от двете му
страни имало паркирани автомобили. Следва да бъде взет предвид и фактът, че
ударът е настъпил в гръб за ищцата, като именно водачът на процесния
автомобил е следвало да следи за спазването на дистанция между автомобила и
останалите участници в движението, доколкото същият се е движил зад ищцата,
като същевременно е следвало да се съобразява и с конкретните пътни и
метеорологични условия, което не е сторил, а именно не е предприел действия за
осигуряване на видимост през задното стъкло на автомобила, което е било покрито
със сняг, още повече, че същия предриел маневра за
заден ход. Същевременно водачът на процесния лек
автомобил е нарушил и разпоредбата на чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП, доколкото не
е проявил необходимата грижа и внимание, с оглед вмененото му от цитираната
разпоредба задължение да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в
движението, каквито са и пешеходците.
Предвид установените по-горе факти, настоящият съдебен
състав намира, че в конкретния случай липсва основание за приложението на чл.
51, ал. 2 ГПК, поради което възражението на ответника за съпричиняване
от страна на ищеца на вредоносния резултат е останало недоказано.
Предвид горното предявения иск за неимуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на процесния пътен
инцидент се явява основателен и доказан до размера от 15 000 лева, до
който именно следва да бъде уважен. За разликата над този размер до пълния
предявен размер от 20 000 лева същият следва да бъде отхвърлен.
По отношение на претенцията за обезщетяване на
претърпени от ищцата имуществени вреди в резултат на процесното
ПТП:
Във въззивната жалба липсват
конкретни доводи за неправилност на първоинстанционното
решение в тази му обжалвана част.
Същевременно в мотивите си първоинстанционният
съд е приел, че претенцията за присъждане на обезщетение за имуществени вреди е
доказана до размера от 2081,17 лева, като предвид липсата на въззивна жалба от страна на ответното дружество в тази
част, респективно на доводи във въззивната жалба на
ищцата по отношение на претенцията за имуществени вреди, настоящият съдебен
състав намира, че същата е основателна и доказана именно до размера от 2081,17
лева, до който следва да бъде уважена, предвид извода на въззивния
съд за неоснователност на направеното от ответното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата.
Предвид горното предявения иск за имуществени вреди,
претърпени от ищцата в резултат на процесния пътен
инцидент се явява основателен и доказан до размера от 2081,17 лева, до който
именно следва да бъде уважен. За разликата над този размер до пълния предявен
размер от 2113,54 лева същият следва да бъде отхвърлен.
Съгласно чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на прекия причинител на
увреждането, поради което същата е функционална и застрахователят се смята в
забава с оглед привилата на непозволеното увреждане. При задължение от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, поради което
върху определеното обезщетение се дължи лихва
по чл. 86, ал. 1 ЗЗД - от деня на увреждането (аргумент от чл. 84, ал. 3 ЗЗД). В този смисъл е и константната практика на ВКС – решение № 6/28.01.2010г.
по т.д. № 705/2009г. по описа на ВКС, ТК, ІІ ТО, решение № 45/15.04.2009г. по
т.д. № 525/08г. на ВКС, ТК, решение № 72/30.04.09г. по т.д. № 475/08г. на ВКС,
ТК, решение №594/17.10.2006г. по т.д. № 192/2006г. на ВКС, ТК и др.
Следователно присъдените обезщетения за неимуществени и имуществени вреди са
дължими от ответника, ведно със законната лихва от датата на увреждането –
18.01.2016 г.
С оглед изложените съображения първоинстанционното
решение следва да бъде отменено в частта, с която: 1/ предявеният иск за обезщетяване
на претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени в резултат на
пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016
г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ****** е отхвърлен за разликата над уважения
от първоинстанционния съд размер от 8400 лева до
15 000 лева; 2/ предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищцата имуществени
вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие,
настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника
лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ****** е отхвърлен за разликата над
уважения от първоинстанционния съд размер от 1456,82
лева до 2081,17 лева, като вместо това ответникът ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******следва
да бъде осъден да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН **********: 1/ сумата от 6600
лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди,
причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие,
настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника
лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 18.01.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата; 2/ сумата от 624,35 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищцата имуществени вреди, причинени в резултат на
пътно-транспортно проишествие, настъпило на
18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил марка
„Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******, ведно със законната лихва върху тази
сума, считано от 18.01.2016 г. /датата на увреждането/ до окончателното
изплащане на сумата. В останалата обжалвана част първоинстанционното
решение следва да бъде потвърдено.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
При този изхода на спора първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и в частта за разноските, а именно в частта, с
която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.С.Ш., ЕГН ********** е осъдена да
заплати в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******разноски в производството пред
СРС за разликата над 346,68 лева до пълния присъден размер от 844,37 лева.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******следва да бъде осъдено да заплати в полза на ищцата В.С.Ш.,
ЕГН ********** сумата от още 490,04 лева, представляваща разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение в производство пред СРС, съразмерно на уважената част
от исковете.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
и по сметка на Софийски районен съд сумата от още 288,97 лева, представляваща
разноски за държавна такса в производство пред СРС, съразмерно на уважената
част от исковете.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СГС:
При този изход на спора право на разноски във въззивното производство имат и двете страни. Същите са
поискали присъждането на такива до приключване на последното заседание пред
настоящата съдебна инстанция и са представили доказателства за тяхното
извършване.
От името на въззивника В.Ш. е
направено искане за присъждане на разноски в производството пред СГС за
заплатено адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ и съдействие в
размер на 800 лева.
С молба представена в проведеното по делото открито
съдебно заседание, от името на въззиваемата страна е
направено възражение за прекомерност на претендираното
от насрещната страна в производството адвокатско възнаграждение. Съдът като взе
предвид фактическа и правна сложност на делото, обстоятелството, че
производството пред въззивния съд е приключило с
разглеждането на делото само в едно открито съдебно заседание, както и
активното процесуално поведение на процесуалния представител на ищеца намира,
че възражението на въззивника с правно основание чл.
78, ал. 5 ГПК е частично основателно, като претендираното
от ищеца - въззивник адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС следва да бъде намалено до сумата от 600 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 1 вр. чл. 273 ГПК ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******следва
да бъде осъден да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН ********** сумата от 463,46
лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в производството
пред СГС, съразмерно на уважената част от исковете.
От името на въззиваемата
страна ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******е направено искане за присъждане на разноски
в производството пред СГС за заплатено адвокатско възнаграждение за
предоставена правна помощ и съдействие в размер на 1077,24 лева.
Предвид горното, с оглед изхода на спора и на основание
чл. 78, ал. 3 вр. чл. 273 ГПК В.С.Ш., ЕГН ********** следва да бъде осъдена да заплати в полза на
ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******сумата от 245,18 лева, представляваща разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената
част от исковете.
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК
ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******следва да бъде осъдено да заплати в полза на бюджета
и по сметка на Софийски градски съд сумата от 341,62 лева, представляваща
разноски за държавна такса в производство пред СГС, съразмерно на уважената
част от исковете.
С оглед цената на исковете и на основание чл. 280, ал.
3, т. 1 ГПК настоящият съдебен акт не подлежи на касационно обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 100196 от 22.04.2019 г.,
постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в, в частта, с
която: 1/ предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищцата неимуществени
вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие,
настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София, причинено от застраховано при ответника
лице – И.И.М., в качеството му водач на лек автомобил
марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ****** е отхвърлен за разликата над
уважения от първоинстанционния съд размер от 8400
лева до 15 000 лева; 2/ предявеният иск за обезщетяване на претърпени от ищцата
неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София,
причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М.,
в качеството му водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******
е отхвърлен за разликата над уважения от първоинстанционния
съд размер от 1456,82 лева до 2081,17 лева, както и в частта за разноските, а
именно в частта, с която на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В.С.Ш., ЕГН **********
е осъдена да заплати в полза на ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******разноски в
производството пред СРС за разликата над 346,68 лева до пълния присъден размер
от 844,37 лева, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН **********,***
******– АД „В., Т.и партньори“, на основание чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм. вр. чл.
45 ЗЗД, сумата от 6600 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата
неимуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София,
причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М.,
в качеството му водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2016 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН **********,***
******– АД „В., Т.и партньори“, на основание чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм. вр. чл.
45 ЗЗД, сумата от 624,35 лева, представляваща обезщетение за претърпени от
ищцата имуществени вреди, причинени в резултат на пътно-транспортно проишествие, настъпило на 18.01.2016 г. в гр. София,
причинено от застраховано при ответника лице – И.И.М.,
в качеството му водач на лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Е200“, рег. № ******,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.01.2016 г. /датата на
увреждането/ до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН **********,***
******– АД „В., Т.и партньори“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от още 490,04 лева,
представляваща разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в производство
пред СРС, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, в полза на бюджета и по сметка на Софийски районен съд сумата от още 288,97 лева,
представляваща разноски за държавна такса в производство пред СРС, съразмерно
на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати в полза на В.С.Ш., ЕГН **********,***
******– АД „В., Т.и партньори“, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата от 463,46 лева, представляваща
разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред СГС, съразмерно на
уважената част от исковете.
ОСЪЖДА В.С.Ш., ЕГН **********,*** ******–
АД „В., Т.и партньори“ да заплати в полза на ЗАД „ОЗК
З.“ АД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: гр. ******, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 273 ГПК, сумата
от 245,18 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение в
производството пред СГС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК З.“ АД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление: гр. ****** да заплати, на основание чл. 78, ал.
6 ГПК, в полза на бюджета и по сметка на Софийски градски съд сумата от 341,62
лева, представляваща разноски за държавна такса в производство пред СГС,
съразмерно на уважената част от исковете.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 100196 от 22.04.2019
г., постановено по гр.дело № 16504/2017 г. по описа на СРС, ГО, 174 с-в в
останалата му обжалвана част, при правилна правна квалификация на предявените
искове, а именно чл. 267, ал.1 КЗ, вр. чл. 226, ал.1 КЗ–отм., но приложим съгласно § 22 от КЗ, обн., ДВ,
бр. 102 от 29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.