РЕШЕНИЕ
№ 767
гр. Бургас, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на втори април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20252120101155 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по постъпила чрез ЕПЕП искова
молба (уточнена) на Х. А. С., ЕГН **********, от гр. Б., Т. Д. Г., ЕГН
**********, от гр. А., и М. М. С., ЕГН **********, от гр. Б., против
„Енергоимпорт-Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“ № 93, ет. 8, ап. 9,
представлявано от П.М., за ОСЪЖДАНЕ на ответника да заплати на всеки от
ищците следните суми: на Х. А. С. сумата от 1134, 53 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., дължимо по
силата на сключен между страните Трудов договор № 2/20.02.2023 г., ведно
със законната лихва от подаване на исковата молба на 18.02.2025 г. до
окончателното плащане; на Т. Д. Г. сумата от 2440 лева, представляваща
неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024 г., дължимо по
силата на сключен между страните Трудов договор № 2/23.02.2024 г., ведно
със законната лихва върху нея от подаване на исковата молба на 18.02.2025 г.
до окончателното плащане; на М. М. С. сумата от общо 2326, 13 лева, от която
1981, 52 лева, представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец
декември 2024 г., дължимо по силата на сключен между страните Трудов
договор № 9/15.11.2021 г., и 344, 62 лева, представляваща обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на
исковата молба на 18.02.2025 г. до окончателното плащане. Претендират се и
разноски.
1
В исковата молба са изложени твърдения, че ищците са бивши
работници на ответното дружество с място на работа на територията на „***“
АД - гр. Бургас.
Съгласно трудов договор № 2/20.02.2023 г. Х. А. С. е заемал длъжността
****, с трудово възнаграждение от 710 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 21% от
заплатата. С допълнително споразумение №8/01.01.2024 г. основното му
месечно възнаграждение е увеличено на 933.00 лв., респективно размерът на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит е определен на 195, 93 лв. С допълнително споразумение №
16/31.10.2024 г. размерът на допълнителното трудово възнаграждение за
трудов стаж и професионален опит е увеличен на 201.53 лв. Трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено със заповед №18/31.12.2024 г.
поради завършване на определената работа (по договор
№А202100328/02.11.2021 г. с „***“ АД). За месец декември 2024 г. ответникът
не е изплатил на Х. А. С. трудовото възнаграждение в общ размер на 1134.53
лв., дължимо към 25.01.2025 г.
Съгласно трудов договор №2/23.02.2024 г. Т. Д. Г. е заемал длъжността
***, с трудово възнаграждение от 2440.00 лв. Трудовото му правоотношение с
ответника е прекратено със заповед №17/31.12.2024 г. поради завършване на
определената работа (по договор № А202100328/02.11.2021 г. с „***“ АД). За
месец декември 2024 г. ответникът не е изплатил на Т. Д. Г. трудовото
възнаграждение в размер на 2440.00 лв., дължимо към 25.01.2025 г.
Съгласно трудов договор №9/15.11.2021 г. М. М. С. е заемал длъжността
***, с трудово възнаграждение от 1245 лв. и допълнително трудово
възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 3.60% от
заплатата. С допълнително споразумение №12/31.10.2024 г. основното му
месечно възнаграждение е увеличено на 1880.00 лв., респективно размерът на
допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален
опит е определен на 5.40% от заплатата, или - 101.52 лв. Трудовото му
правоотношение с ответника е прекратено със заповед №16/31.12.2024 г.
поради завършване на определената работа (по договор
№А202100328/02.11.2021 г. с „***“ АД). На работникът е определено и
обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ в размер на 344.61 лв. - за неизползван
годишен отпуск от четири дни. За месец декември 2024 г. ответникът не е
изплатил на М. М. С. трудовото възнаграждение и обезщетението в общ
размер на 2326.13 лв., дължимо към 25.01.2025 г.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответника, който счита исковата молба за основателна. Признава се, че
дружеството има задължение към ищците, но не е в състояние да ги заплати.
Отбелязва се, че на 22.11.2024 год. е подадено уведомление към НАП за
обявяване на несъстоятелност, а на 25.11.2024 год. е подадена молба за
откриване на производство по несъстоятелност, обявена в ТРРЮЛНЦ на
2
20.12.2024 год. Образувано е търговско дело № 601 по описа на Окръжен съд
Стара Загора за 2024 год., като са проведени две съдебни заседания. Отбелязва
се, че трудовите възнаграждения са гарантирани вземания по Закона за
гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност
на работодателя.
Правната квалификация на предявените активно субективно и
обективно съединени осъдителни искове е чл. 128, т. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
На основание чл. 310, ал. 2 ГПК настоящото производство подлежи на
разглеждане по общия ред, а не по реда на бързото производство, тъй като
исковете за трудово възнаграждение са съединени с иск за обезщетение за
неизползван платен годишен отпуск, който не подлежи на разглеждане по реда
на бързото производство, доколкото не е сред изрично предвидените в чл. 310,
ал. 1 искове.
В съдебно заседание ищците, чрез пълномощника си, молят съда да
постанови решение съобразно направеното с отговора на исковата молба
признание на иска.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се представлява.
Въз основа на направеното от ответника с отговора на исковата молба
признание на исковете и направеното от ищците искане за постановяване на
решение съобразно признанието на исковете с протоколно определение от
02.04.2025 г. съдът е прекратил съдебното дирене и е обявил, че ще се
произнесе с решение съобразно признанието на исковете.
На основание чл. 237, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът намира, че в случая са
налице всички процесуални предпоставки за постановяване на решение
съобразно признанието на всеки от исковете, а именно: ответникът е признал
иска по основание и размер, признатото право не противоречи на закона или
добрите нрави и ответникът може да се разпорежда с това право, а ищецът е
поискал изрично съдът да се произнесе с решение съобразно признанието на
иска.
Въз основа на изложеното и на основание чл. 237, ал. 2 ГПК исковете
следва да бъдат уважени изцяло, така както са предявени, без да се излагат
мотиви по съществото на спора.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на ищците следните суми: в полза на ищеца Х. А. С. – сумата
от 495 лева, от която 480 лева за заплатено адвокатско възнаграждение и 15
лева за държавна такса за вписване на възбрана; в полза на ищеца Т. Д. Г. –
сумата от 648 лева за заплатено адвокатско възнаграждение; в полза на ищеца
М. М. С. – сумата от 636 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Районен съд – Бургас сумата от общо 293, 86 лева за
държавни такси, от които 276, 86 лева за държавни такси за разглеждане на
предявените искове съгласно чл. 72, ал. 2 ГПК вр. чл. 1 ТДТКССГПК и 17 лева
за държавни такси за възпроизвеждане на заверени преписи от исковата молба
3
и приложенията към нея съгласно чл. 102з, ал. 3, изр. 3 ГПК вр. чл. 360з, ал. 8,
изр. 2 ЗСВ вр. чл. 23, т. 2 ТДТКССГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Енергоимпорт-Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“ № 93,
ет. 8, ап. 9, представлявано от П.М., да заплати на Х. А. С., ЕГН **********,
от гр. Б., сумата от 1134, 53 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2024 г., дължимо по силата на сключен
между страните Трудов договор № 2/20.02.2023 г., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба на 18.02.2025 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 495 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Енергоимпорт-Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“ № 93,
ет. 8, ап. 9, представлявано от П.М., да заплати на Т. Д. Г., ЕГН **********, от
гр. А., сумата от 2440 лева, представляваща неизплатено трудово
възнаграждение за месец декември 2024 г., дължимо по силата на сключен
между страните Трудов договор № 2/23.02.2024 г., ведно със законната лихва
върху нея от подаване на исковата молба на 18.02.2025 г. до окончателното
плащане, както и сумата от 648 лева за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Енергоимпорт-Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“ № 93,
ет. 8, ап. 9, представлявано от П.М., да заплати на М. М. С., ЕГН **********,
от гр. Б., сумата от общо 2326, 13 лева, от която 1981, 52 лева,
представляваща неизплатено трудово възнаграждение за месец декември 2024
г., дължимо по силата на сключен между страните Трудов договор №
9/15.11.2021 г., и 344, 62 лева, представляваща обезщетение за неизползван
платен годишен отпуск, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба на 18.02.2025 г. до окончателното плащане, както и сумата от 636 лева
за разноски по делото.
ОСЪЖДА „Енергоимпорт-Експорт“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр.Стара Загора, ул. „Св.Княз Борис“ № 93,
ет. 8, ап. 9, представлявано от П.М., да заплати на Районен съд – Бургас
сумата от общо 293, 86 лева за държавни такси.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4