Р Е Ш Е Н И Е
№ 205
гр. Габрово, 23.12.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ГАБРОВО в
публично заседание на двадесет и шести ноември
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА ГИШИНА
при
секретаря РАДОСЛАВА КЪНЕВА и с
участието на прокурор ЛЮДМИЛА РАЧЕВА като
разгледа докладваното от съдия Д. Гишина адм. дело № 7 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/.
Производството е образувано по искова молба от „******“ ООД – гр. Севлиево срещу Администрацията на Министерски съвет на Република България с претенция за заплащане на имуществени вреди в размер на 9717.73 лева и 148.00 лева обезщетение за забава, като се твърди, че претендираните вреди представляват заплатени годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, които разпоредби са отменени с Решение № 10932 от 18.09.2018 година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ отделение, оставено в сила с Решение № 10834 от 11.07.2019 година по адм. дело № 454/2019 година на ВАС, 5-чл. състав, обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година. Претендира се и присъждане на законна лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до пълното изплащане на задължението, както и на разноските, направени от ищеца по водене на съдебното производство.
В исковата молба се сочи, че ищцовото дружество е краен разпространител на петролни продукти чрез бензиностанции и газстанции, в това число и чрез бензиностанция и газстанция, находяща се в гр. Габрово, ул. „******“ № 101. Съгласно Разрешение № 02 от 08.07.2011 година, издадено от Агенция „Пътна инфраструктура“ чрез Областно пътно управление - Габрово на дружеството е разрешено да експлоатира обект „Бензиностанция, газстанция, автомивка и търговия“ в обслужващата зона на път ІІ-44“ /обходен път Севлиево – В. Търново/-Севлиево – Габрово, километър 28+750-дясно/, като в посоченото разрешително било посочено, че за специалното ползване на горепосочения републикански път ІІ-44 чрез експлоатация на търговски крайпътен обект титулярът дължи, считано от 01.10.2011 година, годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, приета с ПМС № 219 от 2008 година, обнародвана в ДВ, бр. 79 от 2008 година. Годишните такси, по т. 2 – 2250 лева и по т. 12 – 1200 лева, съгласно чл. 23, ал. 1 от посочената по-горе тарифа се дължали на равни тримесечни вноски до 10-число на текущото тримесечие. В изпълнение на посоченото задължение ищцовото дружество извършило описани в исковата молба плащания на обща стойност 9717.73 лева. С Решение № 10932 от 18.09.2018 година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ отделение, оставено в сила с Решение № 10834 от 11.07.2019 година по адм. дело № 454/2019 година на ВАС, 5-чл. състав, като отменителното Решение е обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година, били отменени разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията“ – за път II клас – 2250 лв.", и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Отмяната на горепосочените разпоредби като изначално порочни и незаконосъобразни налага според ищеца извода, че описаните в исковата молба плащания в полза на АПИ са последица на незаконно вменени задължения на ищцовото дружество и представляват имуществени вреди, за които дружеството следва да бъде обезщетено. В исковата молба се сочи, че ищецът отправил писмена покана до Министерски съвет на РБългария с вх. № 02.10-3 от 01.10.2019 година за възстановяване до 20.11.2019 година на незаконно събраните парични суми, вкл. сумите, платени от 01.10.2011 до 30.06.2014 година в изпълнение на пункт 1 от Разрешение № 02 от 08.07.2011 година, издадено от АПИ чрез ОПУ – Габрово на основание отменените като незаконосъобразни разпоредби на чл. 22, ал. 2, т. 2 и 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“. Изложените обстоятелства и липсата на плащане по поканата сочели правния интерес на дружеството да предяви процесната претенция.
В открито съдебно заседание ищцовото дружество „******“ ООД – гр. Севлиево се представлява от надлежно упълномощен процесуален представител – адвокат, поддържа се исковата молба, както и искането по същество, съображения за което са развити и в депозирана по делото писмена защита /л. 241/. По повод на претенцията за присъждане на направените в настоящото производство разноски се представя списък с разноските /л. 238/.
Ответната страна Администрацията на Министерски съвет на Република България не се представлява в открито съдебно заседание. В депозиран по делото писмен отговор на исковата молба, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, се заявява становище за недопустимост на исковата претенция поради наличие на специално производство по чл. 195, ал. 2 от АПК, както и поради изтекла погасителна давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите; алтернативно се развиват доводи за неоснователност на претенцията и се прави искане за отхвърлянето ѝ; прави се възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ищеца. В молба-становище с в. № СДА-01-1923 от 26.10.2020 година /л. 92-93/ се заявява претенция за заплащане от ищцовата страна на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Окръжна прокуратура – Габрово дава мотивирано заключение за неоснователност и недоказаност на претенцията по основание и размер, поради което намира, че същата следва да бъде отхвърлена /л. 237, прочетено в съдебно заседание на 26.11.2020 година – л. 239/.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, на доводите и възраженията на страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Въпросът относно допустимостта на настоящата искова претенция е разрешен с Определение № 7918 от 22.06.2020 година по адм.дело № 3611/2020 година на ВАС, ІІІ отделение.
Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ /Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./ е приета с ПМС № 219 от 5.09.2008 година, обнародвано в ДВ, бр. 79 от 9.09.2008 година, в сила от 9.09.2008 година.
Тарифата е отменена с ПМС № 370 от 20.12.2019 година за приемане на Тарифа за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа, обнародвано в ДВ, бр. 101 от 27.12.2019 година.
Преди отмяната на Тарифата с приемането на нова, с Решение № 10932 от 18.09.2018 година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ отделение, по оспорване на ищеца в настоящото производство са отменени разпоредбите на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията“ – за път II клас – 2250 лв.", и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“.
Посоченото по-горе Решение е оставено в сила с Решение № 10834 от 11.07.2019 година по адм. дело № 454/2019 година на ВАС, 5-чл. състав, като отменителното Решение е обнародвано в ДВ, бр. 66 от 20.08.2019 година.
От мотивите на Решение № 10932 от 18.09.2018 година по адм. дело № 3256/2017 година на ВАС, ІІІ отделение е видно, че отмяната на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" – за път II клас – 2250 лв.“, и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура“ е с оглед допуснатите от издателя на подзаконовия акт нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове.
В процесния случай ищцовото дружество се легитимира като експлоатиращо обект „Бензиностанция, газстанция, автомивка и търговия“ в обслужващата зона на път ІІ-44“ /обходен път Севлиево – В. Търново/-Севлиево – Габрово, километър 28+750-дясно/, като му е било издадено Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 02 от 08.07.2011 година /л. 7/.
Претендираните от ищцовото дружество вреди в размер на 9717.73 лева представляват заплатени в периода 01.10.2011 – 30.06.2014 година годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ именно в отменените им с горепосочените съдебни решения части за път ІІ клас, на какъвто клас път е разположен и експлоатираният от ищцовото дружество обект, по повод на който са заплащани годишните такси.
По искане на ищеца по делото е назначена съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която съдът намира за обективно и компетентно изготвено, поради което го кредитира с доверие. Според заключението на вещото лице /л. 107-155/, размерът на платените от „******“ ООД – гр. Севлиево и получени от ОПУ такси на основание чл. 22, ал. 1, т. 2 и 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ за периода 01.10.2011-30.06.2014 година са в размер на 9717.73 лева, като плащанията са извършени в периода 06.10.2011 -07.04.2014 година, видно от таблицата, изготвена от вещото лице /л. 109/, както и от приложенията към заключението; законната лихва за времето от 21.11.2019 до 10.01.2020 година вкл. върху главница от 9717.73 лева е в размер на 137.68 лева, а законната лихва за времето от 21.11.2019 до датата на завеждане на иска - 14.01.2020 година върху главница от 9717.73 лева е в размер на 148.48 лева.
Ищцовото дружество е депозирало искане с вх. № 191 от 30.09. 2019 година до Председателя на Министерски съвет с правно основание чл. 195, ал. 1 от АПК за служебно предприемане на действия по възстановяване до 20.11.2019 година на платените суми за такси по отменените части на чл. 22, ал. 1, т. 2 и 12 от Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“, като в претендираната за връщане сума са включени и таксите, платени за периода 01.10.2011-30.06.2014 година – предмет на настоящата искова претенция /л. 54-55/.
С Решение № 84 от 06.02.2020 година Министерски съвет претенцията на „******“ ООД – гр. Севлиево е оставена без уважение /л. 52-53/.
Съгласно чл. 18, ал. 1 от Закона за пътищата специалното ползване на пътищата се осъществява с разрешение на собственика или на администрацията, управляваща пътя, а съгласно ал. 2 физическите и юридическите лица заплащат такси за специалното ползване на пътищата, освен когато в международен договор, по който Република България е страна, е предвидено друго. Размерът на таксите по ал. 2 се определя от Министерския съвет - за републиканските пътища, общинските съвети - за общинските пътища, собствениците - за частните пътища /ал. 3 на чл. 18 от ЗП/.
Съгласно ал. 5 на чл. 18 от ЗП специалното ползване на пътищата се извършва при условия и по ред, определени с наредба на Министерския съвет, каквато в случая се явява Наредба за специално ползване на пътищата /приета с ПМС № 179 от 4.07.2001 г., обн., ДВ, бр. 62 от 13.07.2001 г./.
Според чл. 5, ал. 2, т. 3 от Наредбата разрешенията за специално ползване на пътищата се издават от директора на съответното областно пътно - за републиканските пътища II и III клас.
Размерът на таксите за специално ползване на пътищата за процесния период е посочен в Тарифа за таксите, които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ /Загл. изм. - ДВ, бр. 102 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г./, отменена с ПМС № 370 от 20.12.2019 година, като в чл. 22 са посочени годишните размери на таксите за специално ползване на пътя чрез експлоатация на търговски крайпътен обект и пътни връзки към него в обхвата на пътя и обслужващите зони.
Както бе посочено по-горе, отмяната на чл. 22, ал. 1, т. 2 в частта: „Както т. 1 с допълнителна дейност търговия в приемната сграда на бензиностанцията или газостанцията" – за път II клас – 2250 лв.“, и чл. 22, ал. 1, т. 12 в частта: „Единичен обект без бензиностанция или газостанция от 50 до 200 кв. м, включително търговска площ“ – за път II клас – 1200 лв.“, от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура“ е с оглед допуснатите от издателя на подзаконовия акт нарушения на административнопроизводствените правила, изразяващи се в нарушение на чл. 26 и чл. 28 от Закона за нормативните актове, т.е. отмяната не е поради въвеждането на таксата и/или определянето на нейния размер при липса на компетентност, противоречие с материалния закон или в несъответствие с целта на закона.
Правната природа на таксата винаги се свързва с извършване на услуга или определено действие/дейност. Именно в това се състои разликата между данък и такса, за които липсват легални дефиниции, но се извеждат чрез тълкуване. И двете са публични задължения /държавни или общински/ съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 и 3 от ДОПК и целта им е да осигурят приходи за държавата или общината, като са скрепени с принуда на държавен или местен орган в зависимост от това дали се касае за държавни или местни данъци и такси, но за разлика от данъците, при таксите държавата или общината престира услуга/дейност и въз основа на нея се определя дължимостта им. Такава престация при данъците липсва, поради което другото деление между двете понятия е безвъзмездност при данъците, тъй като държавата или общината не предоставят никаква насрещна услуга и възмездност при таксите поради извършване на определена дейност. При таксата, с оглед извършването от държавата или общината на някаква услуга/дейност, се правят разходи, които се покриват от определения размер на таксата. При данъците данъчнозадължените лица не получават насрещна престация. За правната природа на таксите се е произнесъл и Конституционният съд на РБ в Решение № 4 от 04.07.2013 година по конст. дело № 11/2013 година, посочвайки, че таксата представлява финансово плащане, дължимо на държавата или общините по повод на предоставяни от тях дейности и услуги на юридически лица и граждани. В този смисъл е и Решение № 13 от 31.07.2014 година по конст. дело № 1/2014 година, според което основанието за плащане на таксата е ползване на услугата или предизвикване на действието на държавен орган в полза на платеца на таксата. Същото схващане за правната природа на таксата е изразено и в Решение № 10 от 26.06.2003 година по конст. дело № 12/2003 година, в което Конституционният съд отново обвързва заплащането на таксата срещу извършена услуга.
В случая, ищцовото дружество, бидейки адресат на Разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на търговски крайпътни обекти и пътни връзки към тях № 02 от 08.07.2011 година /л. 7/, се е ползвало през процесния период от въпросното специално ползване на пътищата и обезпечаването му от страна на АПИ, поради което не може да се приеме, че с оглед отмяната по съдебен ред на чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура“ в съответните им части за дружеството са настъпили имуществени вреди под формата на претърпени загуби в размер на заплатените за процесния период такси. Основанието за заплащане на въпросните такси е чл. 18, ал. 2 от ЗП и издадено разрешение за специално ползване на пътищата и то не е отпаднало с отмяната на т. 2 и 12 на чл. 22, ал. 1 от Тарифата за таксите, които се събират от Агенция "Пътна инфраструктура“, която отмяна, както бе посочено, е поради установени от съда нарушения чл. 26 и 28 от ЗНА, касаещи административнопроизводствените правила, а не е поради въвеждането на таксата и/или определянето на нейния размер при липса на компетентност, противоречие с материалния закон или в несъответствие с целта на закона.
Ответната страна е представила доказателства – сключени договори, че в процесния период е извършвала дейности по поддръжка, строителство и рехабилитация на участъка, в който се намира експлоатираният от ищцовото дружество обект, т.е. от страна на АПИ са били обезпечени достъпът до и ползването на ищцовия обект /л. 164-206/.
По
изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че в случая се
установява наличие само на първата предпоставка за реализиране на отговорността
по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно отменен като незаконосъобразен подзаконов нормативен
акт, но не се доказа наличието и на останалите 2 предпоставки – вреда и
причинна връзка между незаконосъобразния акт и вредата. При липсата на който и
да е елемент от фактическия състав отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ не може да
се реализира, поради което съдът намира, че настоящата искова претенция е
неоснователна и недоказана, като следва да бъде отхвърлена. След като фактическият
състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не е осъществен, за ответната страна не
възниква задължение за заплащане както на обезщетение, така и на акцесорните задължения - за заплащане на лихви върху
главното задължение.
Само
с оглед пълнота на изложението и разглеждане на всички доводи на ответната
страна следва да се посочи, че съдът намира за неоснователно възражението за
недопустимост/неоснователност на исковата претенция поради изтекла погасителна
давност по чл. 110 от Закона за задълженията и договорите, като приема, че
началният момент на погасителната давност за предявяване на иска е влизане в
сила на решението, с което подзаконовият нормативен акт е отменен като
незаконосъобразен – по аргумент от чл. 194 от АПК началният момент в случая е
20.08.2019 година.
При този изход на спора, предвид разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ във връзка с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗИДЗОДОВ /ДВ, бр. 94 от 2019 г./ и своевременно направено искане от процесуален представител на ответната страна, ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева за настоящата инстанция, изчислен по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователен и недоказан иска на „******“ ООД – гр. Севлиево срещу
Администрацията на Министерски съвет на Република България с претенция за
заплащане на имуществени вреди в размер на 9717.73 лева, представляващи
заплатени годишни такси по чл. 22, ал. 1, т. 2 и т. 12 от Тарифа за таксите,
които се събират от Агенция „Пътна инфраструктура“ /отм./ за периода
01.10.2011-30.06.2014 година, 148.00 лева обезщетение за забава за времето от
21.11.2019-14.01.2020 година и законна
лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до пълното изплащане на
задължението.
ОСЪЖДА „******“ ООД – гр. Севлиево с ЕИК ****** да заплати на Администрацията на Министерски съвет на Република България сумата от 100 /сто/ лева юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция.
Решението подлежи на оспорване с касационна жалба и касационен протест пред Върховен административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: