Решение по дело №505/2018 на Районен съд - Елин Пелин

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

гр. Елин Пелин, 28.02.2020 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

           

Елинпелинският районен съд, четвърти състав, в публично заседание на двадесет и осми януари две хиляди и двадесета година в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ПЕТКО ГЕОРГИЕВ

 

при секретаря ЦВЕТАНКА НИКОЛОВА, като разгледа докладваното от съдията ГЕОРГИЕВ гр.д. № 505 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД, а при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. “Никола Вапцаров” № 55, срещу А.В.К., ЕГН **********,  с адрес: *** Елин Пелин, ул. „Цар Симеон“ № 3, с която се иска признаването за установено, че дължи сумите: 6026,82 лева, главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г.; 614,78 лева, изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 192,29 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 18.01.2018 г.; ведно със законна лихва от подаване на заявлението на 19.01.2018 г. до изплащане на вземането, както и заплащане на съдебните разноски по делото. При условията на евентуалност се предявяват осъдителни искове за същите суми. Твърди се, че по ч.гр.д № 81/2018 г. на Районен съд Елин Пелин срещу ответницата е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Твърди се, че между страните на 30.05.2016 г. е сключен договор за потребителски кредит № 1605201792314163, който бил усвоен на 31.05.2016 г. и следвало да бъде погасен на 84 вноски в размер на 98,79 лева, дължими на 5-то число от 05.07.2016 г. до 05.06.2023 г. Ответницата не заплатила вноските в периода от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г., поради което била обявена предсрочна изискуемост на 21.12.2017 г. с получаване от ответницата на писмо с изх. ИЗХ-001-113420 от 16.11.2017 г.

Ответницата А.В.К. не е открита на адреса, посочен в исковата молба на дати 13.09.2018 г., 29.09.2018 г. и 11.10.2018 г. Видно е от служебна справка за постоянен и настоящ адрес, че е регистриран същият адрес. При условията на чл. 47, ал. 1 ГПК е  залепено уведомление на 24.10.2018 г., като в срока по чл. 47, ал. 2 ГПК книжата не са получени. Според справка от НОИ от 22.11.2018 г. няма активен трудов договор. Размерът на възнаграждението на особен представител по смисъла на чл. 47, ал. 6 ГПК се определя от съда при условията на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК/. Съдът е определил на основание чл. 47, ал. 6 ГПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 1  от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждение за особен представител на ответника в размер на 672 лева, което е било внесен от ищеца. С определение 22.01.2019 г. адвокат Д.К.П. от САК е назначен за процесуален представител на ответницата А.В.К. по делото.

В срока по чл. 131 ГПК от ответницата чрез назначения й особен представител адв. П. от САК не е постъпил писмен отговор.

В съдебно заседание ищецът не се представлява.

В съдебно заседание ответницата чрез назначения й особен представител адв. П. от САК оспорва иска.

            Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д № 81/2018 г. на Районен съд Елин Пелин, че на 22.01.2018 г. е било подадена заявление, по което издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 88/25.01.2018 г. по ч. г. д. № 81/2018 г. на РС Елин Пелин, с която е разпоредено А.В.К. да заплати на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД сумата от: 6026,82 лв., главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г.; 614,78 лв., изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 114,34 лв., изискуема наказателна лихва; ведно със законна лихва от 19.01.2018 г. и 286,68 лева, разноски по делото.  Заповедта е  връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване на иск на основание чл. 415 ГПК, като съобщението за това е получено от заявителя на 08.05.2018 г.

Видно е от договор за потребителски кредит № 1605201792314163/30.05.2016 г., че същият е сключен между страните по делото, а банката-ищец е отпуснала на ответницата кредит в размер на 6189 лева за потребителски нужди с краен срок за погасяване 05.06.2023 г., като последната се е задължила да го върне на 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка по 98,79 лева с падежи от 05.07.2016 г. до 05.06.2023 г. съгласно приложен погасителен план.

С писмо с изх. №001-113420/ 16.11.2017 г., изпратено от ищеца до ответницата, се сочи, че се обявява предрочна изискуемост на вземанията по договор за потребителски кредит № 1605201792314163/30.05.2016 г., тъй като за периода от 04.10.2016 г. до 16.11.2017 г. не са платени дължимите месечни вноски. Сочи се, че към 16.11.2017 г. са дължими: 6026,82 лева главница и 639,37 лева лихви, като се иска незабавното им плащане. Върху пощенския плик е отбелязано, че пратката не е потърсена в срок с пощенско клеймо от 20.12.2017 г.

Установява се от изслушаните и приети основно и допълнително заключения на вещото лице А.Т.Б. по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира като обективна и компетентна, че сумата по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г. от 6189 лева е  усвоена еднократно на 31.05.2016 г. по банковата сметка на ищцата. Кредитът е с краен срок за погасяване 05.06.2023 г., като се дължат 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка по 98,79 лева на 5-то число на съответния месец от 05.07.2016 г. до 05.06.2023 г. съгласно погасителен план. Общ размер на всички плащания е 8774,16 лева, от които: главница 6189 лева; договорна лихва 2109,36 лева; такси и комисионни – 475,80 лева. А.В.К. е извършила плащания в общ размер от 326,92 лева, като последната внесена сума е 100 лева на 04.10.2016 г., с която частично е погасена главница по месечна погасителна вноска с падеж 05.09.2016 г. Към датата на подаване на заявлението 22.01.2018 г. задълженията са: 6026,82 лева, главница; 614,78 лева, изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 192,31 лева, изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 18.01.2018 г. Към датата на подаване на исковата молба 07.06.2018 г. задълженията са: 6026,82 лева, главница; 807,09 лева, изискуема лихва (договорна от 614,78 лева и наказателна от 192,31 лева); 234,40 лева, законна лихва от 19.01.2018 г. до 07.06.2018 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

По предявени искове с правно основание чл. 422 във вр. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл. 86 ЗЗД:

 Предявените установителни искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД са допустими. Срещу ответницата е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Целта на предявяването на иск в хипотезата на чл. 415 вр. чл. 422 от ГПК е да се установи наличието на вземането към момента на подаване на заявлението, за което е издадена заповед за изпълнение, но вече със сила на присъдено нещо, тъй като в случая връчването и по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК препятства влизането й в сила.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г., като според приетата съдебно-счетоводна експертиза сумата от 6189 лева е  усвоена еднократно на 31.05.2016 г. по банковата сметка на ищцата. Ответницата А.В.К. е следвало да върне сумите съобразно уговореното на 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка по 98,79 лева на 5-то число на съответния месец от 05.07.2016 г. до 05.06.2023 г. съгласно погасителен план.

С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в т. 18 бе прието, че при сключен договор за банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В цитираното тълкувателно решение се дава разрешение, че правото на кредитора да обяви кредита за предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Предсрочната изискуемост на вземането по договор за кредит, уредена в чл. 432 ТЗ, представлява преобразуващо право на кредитора за изменение на договора и, за разлика от общия принцип по чл. 20а, ал. 2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от страните. Волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните предпоставки за предсрочната изискуемост, уговорени в договора или предвидени в закона. Договорът се изменя в частта за срока за изпълнение на задължението за връщане на предоставената парична сума, като се преобразува от срочен в безсрочен, като при настъпване на предсрочна изискуемост отпада занапред действието на погасителния план, ако страните са уговорили кредитът да се връща на вноски. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което настъпва при наличието на две предпоставки: обективен фактор, обусловен от неплащането на част от падежирани вноски или лихви по договор за кредит и субективен фактор- обективиран в упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на цитираната по- горе норма предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения негов остатък за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната изискуемост обаче има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи настъпването й, а предпоставките за постановяване на незабавно изпълнение са налице, ако получаването на волеизявлението от длъжника е реално и предхожда по време подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение.

Неоснователни са доводите на ищец, че е установено надлежно връчване по пощата и основание за предсрочна изискуемост на 21.12.2017 г. Редовността на връчването се преценява според така избрания способ на връчване. В случай, че кредиторът е избрал да връчи уведомление на длъжника чрез пощенска пратка, то съгласно разпоредбата на чл. 36, ал. 2 от Закона за пощенските услуги, условията за доставянето на пощенските пратки се определят според Общи правила, приети с решение № 581/27.10.2010 г. от Комисията за регулиране на съобщенията. Удостоверителна сила за получаване на съобщението има осъществено връчване в случаите на препоръчана пощенска пратка, която е доставена на адреса на получателя срещу подпис (чл. 5, ал. 1 от Общите правила) или на пълнолетен член на домакинството на получателя, живеещ на адреса, срещу подпис и документ за самоличност (чл. 5, ал. 2 от Общите правила). При твърдение за неизпълнението и в съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, до кредитополучателя е било изпратено писмо с изх. №001-113420/ 16.11.2017 г., но същото е останало непотърсено от получателя. Предвид това не са представени доказателства за уведомяване за предсрочната изискумост.

Относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са се осъществили преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което вземането не е изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.

В случая ищецът не е претендирал признаването за установено, че се дължат само вноските с изтекъл падеж, а е поискал уведомлението до длъжника за предсрочна изискуемост да се счита за направено с връчване на препис от исковата молба.

С оглед това така предявените установителни искове са неоснователни и следва да се оставят без уважение в частта за сумите: 6026,82 лв., главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г.; 614,78 лв., изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 114,34 лв., изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 18.01.2018 г. Без разглеждане следва да остави искането за признаване за установено, че се дължи сумата от 77,95 лв., изискуема наказателна лихва за периода от 22.12.2017 г. до 18.01.2018 г., тъй като в тази част няма произнасяне в заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 88/25.01.2018 г. по ч. г. д. № 81/2018 г. на РС Елин Пелин.

Съгласно задължителните указания на т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, поради отхвърляне на иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, а от това следва, че по заповедното производство не следва да се издава изпълнителен лист за отхвърлените искове.

С оглед отхвърлянето на установителните искове съдът следва да се произнесе по предявените осъдителни такива.

По осъдителните искове при условията на евентуалност по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ и по чл. 86 ЗЗД:

Осъдителните искове са съединени при условията на евентуалност с установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с предмет едни и същите вземания. Условието за разглеждане на осъдителните искове обаче е отхвърляне на установителните искове, поради ненастъпила предсрочна изискуемост на вземанията по кредита преди заявлението, като в този случай се навежда ново обстоятелство в исковата молба /несъдържащо се в заявлението за издаване на заповедта за изпълнение и неподдържано спрямо предявените установителни искове/ - уведомяване на длъжниците по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост със самата исковата молба. В тази хипотеза, съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, тъй като ищецът има правен интерес от разглеждането на осъдителните претенции при отхвърляне на установителните такива, когато основанието за отхвърляне на главните искове е свързано с настъпване на обстоятелство /предсрочна изискуемост/, за момента на осъществяването на което се поддържат по двата вида искове различни темпорални момента - преди и след заявлението за издаване на заповед за изпълнение (Определение № 387 от 24.07.2017 г. на ВКС по ч. т. д. № 1369/2017 г., I т. о., ТК).

Уведомлението на длъжника, че кредиторът прави кредита предсрочно изискуем, направено с връчване на препис от исковата молба, но направено след издаване на заповедта за изпълнение, има за последица настъпването изискуемостта към този момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е допустимо чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. Съединяването при евентуалност при посоченото условие на осъдителните искове с установителните по реда на чл. 422 ГПК е допустимо, а уведомяването на длъжника по кредита за изявлението на банката за настъпване на предсрочната изискуемост се осъществява с получаване на обективираното в исковата молба изявление (в този смисъл са Решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, I т. о.; Решение № 161 от 08.02.2016 г. по т. д. № 1153/2014 г. на ВКС, II т. о.; Решение № 77 от 10.05.2016 г. по т. д. № 3247/2014 г. на ВКС, IIт. о.; Решение № 114 от 07.09.2016 г. по т. д. № 362/2015 г. на ВКС, II т. о.).

Съдът приема, че с предявяването на осъдителните искове и получаване на препис от исковата молба ответницата е уведомена за волеизявлението на ищеца по чл. 60 ЗКИ. В случая исковата молба е връчена на особения представител на ответницата, което следва да се приеме за надлежно с оглед приетото в Решение № 198/18.01.2019 г. на I т. о. на ВКС, както и Решение № 148/02.12.2016 г. по т. д. № 2072/2015 г. на ВКС, I т. о., Решение № 25/03.05.2017 г. по гр. д. № 60208/2016 г. на ВКС, II г. о.

От представените писмени доказателства се установява, че между страните е налице валидно облигационно правоотношение по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г., като според приетата съдебно-счетоводна експертиза сумата от 6189 лева е  усвоена еднократно на 31.05.2016 г. по банковата сметка на ищцата. Ответницата А.В.К. е следвало да върне сумите съобразно уговореното на 84 равни месечни анюитетни вноски, всяка по 98,79 лева на 5-то число на съответния месец от 05.07.2016 г. до 05.06.2023 г. съгласно погасителен план.

Съдът е длъжен служебно да проверява потребителските договори относно наличието на неравноправни клаузи, макар да не е направено такова възражение от страна на особения представител на ответницата. Легална дефиниция на понятието неравноправна клауза се съдържа в чл. 143 ЗЗП, според който неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като в цитираната норма са изброени неизчерпателно отделни хипотези на неравноправни клаузи. Съдът намира, че клаузите за възнаградителни и наказателни лихви са индивидуално уговорени – в самия договор, поради което не са довели до значително неравновесие в правата и задълженията на търговеца и потребителя и в този смисъл не са неравноправни.

Според заключението по приетата съдебна експертиза, неоспорено от страните, към датата на подаване на исковата молба 07.06.2018 г. задълженията са: 6026,82 лева, главница; 807,09 лева, изискуема лихва (договорна от 614,78 лева и наказателна от 192,31 лева); 234,40 лева, законна лихва от 19.01.2018 г. до 07.06.2018 г. Няма данни за постъпили нови плащания. Не са предявени осъдителни искове за лихви за периода от 19.01.2018 г. до подаване на исковата молба на 07.06.2018 г., поради което съдът не може да произнесе за тях.

С оглед гореизложеното предявените искове са основателни в пълния предявен размер, поради което ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от: 6026,82 лв, главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г.; 614,78 лв., изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 192,29 лв., изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 18.01.2018 г.; ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 07.06.2018 г. до изплащане на вземането.  

По разноските:

Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство  (Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК).

Предвид изхода на делото на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените от него разноски: 136,68 лв. за държавна такса в заповедното производство; 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 204,39 лв. за държавна такса в исковото производство; 672 лв. за особен представител в исковото производство; 350 лева за вещо лице и 150 лв. за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

С оглед на изложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ исковата претенция за признаване за установено, че А.В.К., ЕГН **********,  с адрес: *** Елин Пелин, ул. „Цар Симеон“ № 3, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 88/25.01.2018 г. по ч. г. д. № 81/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 6026,82 лв. (шест хиляди и двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г.; 614,78 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет и осем  стотинки), изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 114,34 лв. (сто и четиринадесет лева и тридесет и четири стотинки), изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 18.01.2018 г.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ исковата претенция за признаване за установено, че А.В.К., ЕГН **********,  с адрес: *** Елин Пелин, ул. „Цар Симеон“ № 3, дължи на „РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 88/25.01.2018 г. по ч. г. д. № 81/2018 г. на РС Елин Пелин сумата от: 77,95 лв. (седемдесет и седем лева и деветдесет и пет стотинки), изискуема наказателна лихва за периода от 22.12.2017 г. до 18.01.2018 г.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********,  с адрес: *** Елин Пелин, ул. „Цар Симеон“ № 3, да заплати  на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, сумата от: 6026,82 лв. (шест хиляди и двадесет и шест лева и осемдесет и две стотинки), главница по договор за потребителски кредит от 30.05.2016 г.; 614,78 лв. (шестстотин и четиринадесет лева и седемдесет и осем  стотинки), изискуема редовна лихва от 05.10.2016 г. до 05.12.2017 г.; 192,29 лв. (сто деветдесет и два лева и двадесет и девет стотинки), изискуема наказателна лихва за периода от 05.10.2016 г. до 18.01.2018 г.; ведно със законна лихва от подаване на исковата молба на 07.06.2018 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА А.В.К., ЕГН **********,  с адрес: *** Елин Пелин, ул. „Цар Симеон“ № 3, да заплати  на “РАЙФАЙЗЕНБАНК (БЪЛГАРИЯ)” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, Експо 2000, бул. „Никола Вапцаров” № 55, сумата от: 136,68 лв. (сто тридесет и шест лева и шестдесет и осем стотинки) за държавна такса в заповедното производство; 150 лв. (сто и петдесет лева) за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство; 204,39 лв. (двеста и четири лева и тридесет и девет стотинки) за държавна такса в исковото производство; 672 лв. (шестстотин седемдесет и два лева) за особен представител в исковото производство; 350 лв. (триста и петдесет лева) за вещо лице и 150 лв. (сто и петдесет лева)  за юрисконсултско възнаграждение в исковото производство.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: