№ 6565
гр. София, 31.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър Люб. Сантиров
Членове:Петър Ив. Минчев
Дамян Ив. Х.
при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100508418 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 3614 от 28.02.2024г., постановено по гр.д. № 32861/2023г. по описа
на СРС, 168-ми състав, са отхвърлени предявените от „Софийска вода“ АД срещу П. Х. Ц.
искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 198о, ал. 1
ЗВод. и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от
5895.83 лв. главница за предоставени ВиК услуги за периода 27.08.2014 - 25.09.2022 г., до
водоснабден имот с адрес гр. София, ж.к. „******** ведно със сумата от 1898.41 лв. -
мораторна лихва за забава на дължимите суми за периода 27.09.2014 - 25.09.2022 г., както и
законна лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното
изплащане на сумата.
Със същото решение „Софийска вода“ АД е осъдено да заплати на адв. Н.И.И. на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 960 лева за оказана безплатна правна помощ на
ответника в производството.
С определение № 21131 от 21.05.2024г., постановено по гр.д. № 32861/2023г. по
описа на СРС, 168-ми състав, е оставена без уважение молбата на адв. К. Б., в качеството й
на пълномощник на П. Х. Ц. за изменение на решението в частта за разноските чрез
присъждане на разноски за защита в заповедното производство.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба от ищеца
„Софийска вода“ АД, в която са развити съображения за неправилност на обжалваното
решение. Жалбоподателят счита за неправилен изводът на пъровинстанционния съд за липса
на доказателства, че ответникът е потребител на ВиК услуги и поддържа, че това качество
следвало от правото на собственост на ответника върху процесния водоснабден имот.
Последното се установявало от приетата по делото справка чрез отдалечен достъп в
Службата по вписванията, от която било видно, че П. Х. Ц. бил придобил 1/2 идеална част
1
от имота чрез дарение и липсвали данни за последващо разпореждане с имота. В подкрепа
на данните от справката били и карнетите за отчет на водомерите в имота, от които се
установявало, че ответникът бил титуляр на партидата още преди началото на процесния
период. Така представените писмени доказателства били неоспорени от ответника и
липсвали възражения относно достоверността на вписването. Неправилен бил и изводът на
първоинстанционния съд за липса на доказателства за доставени ВиК услуги за процесния
период, тъй като това обстоятелство се установявало от приетото по делото експертно
заключение по съдебно-техническа експертиза. В случая в имота липсвали монтирани
водомери, чието монтиране и поддръжка било задължение на потребителя. Моли съда да
отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът П. Х. Ц. е подал отговор на въззивната
жалба, в който са развити съображения за нейната неоснователност. Въззиваемата страна
поддържа, че правото на собственост върху процесния имот се доклазвало чрез документи,
съставени в законоустановената форма – нотариален акт. В случая по делото липсвали
доказателства за собственост на ответника върху имота, поради което изводът на
първоинстанционния съд за липса на облигационна връзка между страните бил правилен.
Вписванията по имотната партида могли да бъдат единствено индиция за собственост, но от
тях не следвало извод за това, тъй като вписванията нямали конститутивен характер, освен
това справката не представлявала официален документ. Липсвали и доказателства за реално
доставени ВиК услуги след отчет на водомер в имота, като доказването на реалната
доставка на услугите било в тежест на ищеца. Поддържа, че ищецът бил нарушил чл. 30 и
сл. от Наредба № 4 тъй като отчетът на водомерите не бил надлежно разгласен и не бил
правен регулярен отчет. Нарушен бил и чл. 21, ал. 1 от общите условия на ищеца с оглед
неспазване на едномесечна кратност на отчетите, Моли съда да потвърди обжалваното
решение. Претендира разноски.
В срока по чл. 248, ал. 3 вр. с чл. 259, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от адв. К.
И. Б. – процесуален представител на П. Х. Ц. в заповедното производство – срещу
определение № 21131 от 21.05.2024г., с което е оставена без уважение молбата й за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските. Жалбоподателката
поддържа, че съдът бил отхвърлил изцяло предявените искове, но неправилно не бил
присъдил адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв за осъществената от нея
защита на ответника в заповедното производство. Развива съображения за дължимост на
възнаграждението, което следвало да се определи по реда на чл. 7, ал. 7 НМРАВ, евентуално
по реда на чл. 6, ал. 1, т. 3 НМРАВ. Моли съда да отмени обжалваното определение и да
присъди адвокатско възнаграждение в заповедното производство.
В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „Софийска вода“ АД не е
подал отговор на частната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
По въззивната жалба.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.
Относно правилността на решението въз основа на развитите в жалбата оплаквания,
съдът намира следното.
За уважаването на предявените искове, ищецът трябва да установи по реда на пълното и
главно доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция: наличието
на облигационно правоотношение по договор за доставка на В и К услуги между страните
2
през исковия период и за процесния имот, количеството на реално доставените от него по
договора В и К услуги за процесния период и тяхната стойност, изпадането на ответника в
забава и размера на мораторната лихва. С оглед релевираното възражение за изтекла
погасителна давност, в тежест на ищеца е да докаже и наличието на обстоятелства, водещи
до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване
на дълга.
Съгласно чл. 193 от Закона за водите, обществените отношения, свързани с услугите
за водоснабдяване и канализация, се уреждат със Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги, при спазване на изискванията на този закон.
Според разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги, водоснабдителните и канализационните /ВиК/ услуги са тези по
пречистване и доставка на вода за питейно-битови, промишлени и други нужди, отвеждане
и пречистване на отпадъчните и дъждовните води от имотите на потребителите в
урбанизираните територии /населените места и селищните образувания/, както и дейностите
по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните и
канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения. В § 1, т. 2 от ДР на закона се съдържа легална дефиниция на понятието
„потребители на ВиК услуги, като съгласно б. „а“ от посочената разпоредба това са
юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за
които се предоставят ВиК услуги, а според б. “б” от нормата – това са юридически или
физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост.
В разпоредбата на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 год. за условията и
реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи е указано, че потребители на услугите ВиК са собствениците и
лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право на ползване на жилища и
нежилищни имоти в сгради - етажна собственост. Получаването на тези услуги се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от оператора и одобрени от
собственика /собствениците/ на ВиК системи и от съответния регулаторен орган, които общи
условия влизат в сила в едномесечен срок от публикуването им в централен ежедневник –
чл. 8, ал. 1 и 3 от Наредбата. Следователно, нормативната уредба - Закона за регулиране на
водоснабдителните и канализационните услуги и Наредба № 4 от 14.09.2004г., предвижда
качеството "потребител" на ВиК услуги да възниква единствено по отношение на
определена категория лица - носители на вещни права или концесионно право. Нормата на
чл. 8 от Наредбата не установява императивен характер на задължение за сключване на
писмен договор, като условие за действителност на договора за предоставяне на ВиК услуги,
като не съществува съмнение, че публично известните Общи условия /чл. 8, ал. 1 от
Наредбата/ обвързват сочените в чл. 3 от Наредбата лица и по сключен неформален договор
за предоставяне на ВиК услуги /в подкрепа на неформалния характер на договора за
предоставяне на ВиК услуги на заварени от действието на Наредбата потребители, са
нормите на § 1, т. 2 и § 3, т. 1 от ДР на същата/.
В конкретния случай по делото е представена справка чрез отдалечен достъп по
данни за физическо/юридическо лице в Служба по вписванията – София за периода от
01.01.1998г. до 31.05.2023г. за ответника П. Х. Ц. с ЕГН: **********, отразяваща
вписванията, отбелязванията и заличаванията по персонална партида № 844503. От нея се
установява, че на 11.11.2019г. ответникът е придобил чрез дарение 1/2 идеална част от
самостоятелен обект в сграда, находящ се в гр. София, ж.к. „********. Отразените в
справката факти не са оспорени от ответника /твърдението, че е негодно доказателство не е
равнозначно на оспорване на вписаните в нея данни/. В допълнение, вписаните в регистъра
данни се отчитат от съда като достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от
21.04.2005 г. за воденето и съхраняването на имотния регистър, последният е система от
данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за тяхната
индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права, ипотеки, възбрани и
други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че имотният регистър показва
3
състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства след последното вписване и дава
възможност да се проследят хронологично промените във вписаните обстоятелства, както и
вписаните актове.
Наред с това по делото са представени и карнети за отчет на имота, находящ се в
находящ се в гр. София, ж.к. „********, подписани от ответника П. Х. Ц., чиято
автентичност също не е оспорена.
При така събраната доказателствена съвкупност, оплакването на жалбоподателя за
неправилност на извода на първоинстанционния съд за липса на облигационно
правоотношение между страните по договор за доставка на ВиК услуги, се явява
основателно. Както беше изяснено по-горе, възникването на неформалното правоотношение
при общи условия е обусловено от наличието на вещно право на собственост или ползване
върху водоснабдения имот, а наличието на такива права подлежи на доказване с всички
допустими доказателства и доказателствени средства в гражданския процес, а не единствено
чрез представяне на препис от нотариален акт /с какъвто доставчикът на ВиК услуги по
правило не разполага, доколкото не е страна по съответната сделка/. Доколкото предмет на
спора е вземане за цена на доставени ВиК услуги, а не вещните права върху недвижимия
имот, съдът не изследва основанието за възникване на собствеността /съсобствеността/,
нито правата на праводателите, нито валидността на придобивните основания. За да се
приеме, че съществува облигационно правоотношение по неформален договор за доставка
на ВиК услуги през определен период от време е достатъчно наличието на доказателства за
възникването на такива права в патримониума на ответника преди началото на периода и
липса на доказателства за тяхното изгубване преди неговия край.
В настоящия случай от обсъдените по-горе писмени доказателства следва
недвусмисленият извод, че за частта от процесния период от 11.11.2019г. до 25.09.2022г.
ответникът П. Х. Ц. е имал качеството "потребител" на ВиК услуги по смисъла на § 1, т. 2 от
ДР на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги за 1/2 идеална
част от процесния имот. Относно останалата 1/2 идеална част по делото липсват каквито и
да било доказателства за собственост, а що се касае до периода от 27.08.2014г. до
10.11.2019г. следва да се посочи, че единствено въз основа на представените карнети за отчет
не може да се установят права на ответника в съсобствеността върху имота, нито техният
евентуален вид и обем.
Относно доставката на ВиК услуги от приетото в първоинстанционното производство
и неоспорено от страните експертно заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което
съдът кредитира при условията на чл. 202 ГПК като компетентно изготвено се установява,
че сградата, в която се намира процесният имот е присъединена към уличната ВиК
инфраструктура и обитателите ползват и трите вида услуги – доставка на вода с питейни
качества, отвеждане на отпадни води и тяхното пречистване. Вещото лице е посочило, че
потребените ВиК услуги в апартамента на ответника се определят на база 2 броя
потребители за целия процесен период. В представените на вещото лице отчетни картони е
отбелязан начинът на изчисляване количествата вода за клиента, а именно „база“. В
проведения на 23.10.2023г. разпит на вещото лице пред СРС, същото е заявило, че в имота
не е извършван отчет и няма уред, с който да му бъде извършен отчет. Начислението е на
база, като в отчетните картони срещу името на ответника пише „база“. Вещото лице е
уточнило, че по принцип в топлофицираните жилища месечната база е 6 куб.м. вода, но тъй
като за този апартамент се оказва „голяма база“, вече базата се изчислява на база какви са
били предходните месеци като потребление и евентуално като няма данни за него, те са
намалени в зависимост от корекциите, които са извършени по-късно. Такива корекции
имало, когато общият водомер показвал различно показание и по-малко от общото
изчисление.
Видно от гореизложеното, за целия процесен период, стойността на ВиК услугите е
определена на „база“, без да е установено поради каква причина е извършено това
начисляване. Съгласно 39, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4, по изключение се допуска за
потребители, които нямат монтирани водомери на водопроводните отклонения и
индивидуални водомери, месечното количество изразходвана, отведена и пречистена вода да
се заплаща по 6 куб. м. при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при нетоплофицирано
жилище за всеки обитател, като на всяко тримесечие нормата се увеличава с по 1 куб. м. на
4
обитател, до монтирането на водомер в имота /чл. 39, ал. 6/. Следователно по този ред се
определя единствено количеството на ВиК услуги за потребителите, чието потребление не
може да бъде отчетено поради липса на монтиран водомер в имота, както и по аргумент за
по-силното основание – на потребителите, чиито водомери не представляват годен
измерител поради повреда или липса на метрологична годност. Начислението в тези случаи
е нормативно определено, като Наредбата не урежда понятия като апартамент с „голяма“ и
„малка база“. Изчислението въз основа на отчетите за предходните месеци е уредено в чл.
39, ал. 1, т. 2 от Наредбата и касае единствено случаите, в които в имота има точен
индивидуален водомер, но той не е бил отчетен в рамките на 24-часовия срок по чл. 39, ал.
1, т. 1 и не е представен самоотчет от страна на потребителя. В тези хипотези се определят
служебно данни, равни на средния месечен разход от последните два редовни отчета.
Следователно различните случаи на служебно начисляване на данни за потребените в имота
ВиК услуги са породени от различни факти – определената норма от 6 куб.м. на обитател се
прилага при липса на точен индивидуален водомер в имота, докато осредненият разход от
последните два редовни отчета се прилага при липса на отчет на водомера.
В настоящия случай от приетото експертно заключение по СТЕ и дадените от вещото
лице разяснения в проведеното съдебно заседание се установява, че „базата“, на която е
извършено начислението, представлява потреблението от последния отчет, а видно от
представените по делото отчетни картони /карнети/, последният редовен отчет е бил на
30.11.2001г. Същевременно от съдържанието на карнетите се установява, че до имота е
предоставян достъп за отчет, включително удостоверен с подписа на потребителя, но
въпреки това количеството е начислено на „база“, приложима при липса на възможност за
отчет на редовен водомер. Установява се също от карнетите, че в имота има монтиран
индивидуален водомер с № 40236183 и по делото липсват доказателства той да е повреден,
не е представено и доказателство за датата на неговото монтиране, нито за датата на
последната премината метрологична проверка, за да се преценява, дали същият подлежи или
не подлежи на последваща такава. Следователно в имота е налице индивидуален измерител,
който не е бил отчитан през процесния период, въпреки предоставения достъп за отчет, и
същевременно при липса на доказателства за обстоятелства по чл. 39, ал. 5 от Наредбата,
като „базата“ е определена по реда на чл. 39, ал. 1, т. 2 от Наредбата въз основа на последен
редовен отчет, извършен близо 13 години преди началото на процесния период.
Предвид гореизложеното, въззивният съд намира, че начисленото за процесния
период количество ВиК услуги на „база“ не отговаря на която и да било от уредените в
Наредбата хипотези и норми за служебно начисляване. При това положение крайният извод
на първоинстанционния съд за липса на доказателства относно реално потребените през
процесния период ВиК услуги се явява правилен. С оглед неоснователността на главния иск,
неоснователен се явява и обусловеният такъв за заплащане на мораторна лихва.
При съвпадение в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено при изложените
по-горе мотиви.
По частната жалба.
Частната жалба е подадена в срок, от легитимирано лице – адвокат на ответника,
предоставил безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1 ЗАдв. в заповедното
производство, като е представен и списък по чл. 80 ГПК, приложен към възражението по чл.
414, ал. 1 ГПК. Ето защо частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.
Видно от представения в заповедното производство договор за правна защита и
съдействие, длъжникът П. Х. Ц. е бил защитаван безплатно от адв. К. Б. на основание чл. 38,
ал. 1, т. 2 ЗАдв, а производството по исковете за установяване на вземанията по заповедта за
изпълнение е приключило в полза на длъжника. С постановеното по делото решение
първоинстанционният съд се е произнесъл единствено относно възнаграждението на адв.
Н.И., дължимо за безплатната правна помощ на ответника в първоинстанционното
производство, но не е разглеждал въпроса относно възнаграждението в заповедното такова.
С обжалваното определение съдът е препратил към мотивите на решението /каквито липсват
по този въпрос/ и е посочил, че защитата на ответника се е реализирала напълно в исковото
5
производство, докато в заповедното се концентрирала върху подаване на бланкетно
възражение.
Съгласно чл. 81 ГПК, разноски на страните се дължат във всяко самостоятелно
производство /каквото е заповедното/, а според указанията дадени с т. 12 от Тълкувателно
решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска за установяване на
вземанията по заповедта за изпълнение, е длъжен да се произнесе и по разноските в
заповедното производство съобразно изхода от спора. Предвид наличието на безспорни
доказателства за осъществената безплатна правна помощ и положителния за длъжника изход
от спора, адв. Б. има право на адвокатско възнаграждение за оказаната от нея защита на
длъжника в заповедното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. Съдът, като взе
предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото в заповедното производство, в
което защитата на длъжника е била осъществена единствено чрез подаване на възражение
срещу заповедта за изпълнение, както и обичайните в практиката възнаграждения за
подаване на молби и книжа по дело към 2023г., намира, че в полза на адв. Б. се дължи
адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.
Предвид гореизложеното, обжалваното определение следва да бъде отменено, а
решението следва да бъде допълнено в частта за разноските, като „Софийска вода“ АД
следва да бъде осъдено да заплати на адв. К. Б. сумата от 50 лева – възнаграждение в
заповедното производство.
По разноските.
При този изход от спора, право на разноски във въззивното производство има
единствено въззиваемата страна П. Х. Ц.. Същият не е сторил разноски, но е бил
представляван безплатно на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв от адвокат Е.К., която
претендира адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева. Съдът, като прецени
материалния интерес и липсата на съдебно дирене пред въззивната инстанция, намира, че
посоченото от адв. К. възнаграждение се явява съответно и следва да й бъде присъдено.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3614 от 28.02.2024г., постановено по гр.д. №
32861/2023г. по описа на СРС, 168-ми състав.
ОТМЕНЯ определение № 21131 от 21.05.2024г., постановено по гр.д. №
32861/2023г. по описа на СРС, 168-ми състав, и вместо него постановява:
ДОПЪЛВА в частта за разноските решение № 3614 от 28.02.2024г., постановено
по гр.д. № 32861/2023г. по описа на СРС, 168-ми състав, като ОСЪЖДА „Софийска вода“
АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******** III“
№ ********, Бизнес център „Интерпред ********“, да заплати на адв. К. И. Б., с ЕГН:
**********, с адрес на упражняване на дейността: гр. София, ул. ********, офис-партер, на
основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от 50 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за безплатна правна помощ на П. Х. Ц. в заповедното производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „******** III“ № ********, Бизнес център „Интерпред
********“, да заплати на адв. Е.К. К., с ЕГН: **********, с адрес на упражняване на
дейността: гр. София, ул. ********, офис-партер, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. сумата от
400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ на П. Х.
Ц. във въззивното производство.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба пред Върховния
касационен съд при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7