Р Е Ш Е Н И Е
Номер …. 18.11.2019 г. Град
С.З.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На шести ноември Година 2019
в публичното
заседание, в следния състав:
Председател: РУМЯНА БОНЧЕВА
Членове: 1. ИВАНЕЛА КАРАДЖОВА
2. ТРИФОН МИНЧЕВ
Секретар: Диана И.,
като разгледа
докладваното от съдията - докладчик ТРИФОН МИНЧЕВ въззивно търговско дело № 1346 по описа за 2019 година, взе предвид
следното:
Производството е на основание чл. 258 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на А. ЕООД против
решение № 781/03.06.2019г., постановено
по гр.д. № 6279/2018г. по описа на Районен
съд – гр. С.З., с което е отхвърлен предявения установителен иск по реда на чл.
422 от ГПК, с който се иска да се признае за установено, че Д. Р.-Д. с ЕГН **********,
с адрес с.С. дължи на „А.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. С.З., ул. *** сумите посочени в Заповед за изпълнение на парично
задължение, издадена по ч.гр.д. № 4160 по описа на Районен съд С.З. за 2018 г.,
а именно 8113,64 лева, от които 6 840 лева - представляващи неизплатена сума по
фактура № 78/13.10.2016 г. и 1273.64 лева - обезщетение за забавено плащане,
както и законна лихва считано от 13.08.2018 г. до изплащане на вземането и са присъдени разноските по делото. Във въззивната жалба въззивника излага съображения за
незаконосъобразност и неправилност на постановеното решение. Посочена е съдебна
практика. Развити са подробни съображения във връзка с направените оплаквания.
Направено е искане да се отмени решението на РС и да се постанови друго, с
което да се уважат предявените искове. Претендират се разноските пред двете
инстанции.
В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, с който
се взима становище, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли.
Изложени са съображения по направените във въззивната жалба оплаквания. Моли
съда да потвърди обжалваното решение като законосъобразно и правилно. Претендират
се разноските по делото.
Въззивният
съд след като обсъди установените по делото обстоятелства, намира за установено
следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 422 от ГПК,
във вр с чл. 327 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.
От приложеното към настоящото
производство ч.гр.дело № 4160/2018 г. по описа на РС-С.З. е видно, че ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за парично задължение за сумата от 6840
лв., представляваща неизпълнение на парично задължение по фактура № 78/13.10.2016 г. за продажба и доставка на
движими вещи: сирениноизготвител и вана сиренарска, както и лихва в размер на 1273,64 лв. от 14.10.2016 г. до 13.08.2018 г. и
лихва от 14.08.2018 г. до събиране на вземането. Съдът е уважил заявлението и е
издал Заповед за изпълнение № 2329/15.08.2018 г.. Срещу издадената заповед за
изпълнение е постъпило възражение в законоустановения двуседмичен срок от
страна на ответника.
По делото е представена фактура № 78/13.10.2016 г. с доставчик „А.“ ЕООД и
получател ЗП Д.Ц. Р.-Д.. Фактурата е издадена за доставка на 1 брой
сирениноизготвител и вана сиренарска и е на стойност 6840 лева с ДДС. Същата не
е подписана от ответницата. Представено е и счетоводно извлечение на ищцовото
дружество, видно от което фактурата е осчетоводена при него.
Представено е и справка от сайта на Асоциация за развъждане на млечни
породи кози, видно от която ответницата е член на тази асоциация и отглежда
кози в с. С.. От регистър БУЛСТАТ е с установява, че Д. Р. е регистрирана по
ДДС и е действащ земеделски производител, който отглежда дребен рогат добитък.
От писмо на Областна дирекция по безопасност на храните се установява, че
ответницата не е регистрирана като производител и търговец на мляко и млечни
продукти (сирене) в отдела „Контрол на храните“ към ОДБХ С.З.. Същата има
регистриран животновъден обект с капацитет на обекта 310 кози с предназначение:
за мляко.
По делото е представен Констативен протокол от 03.05.2017 г., изготвен от
нотариус Б.Г. във връзка с нотариална покана, отправена до Д. Р.. В същата е
отбелязано, че ответницата категорично отрича да е правила поръчка за доставка
на машини за изготвяне на сирене и кашкавал и оспорва процесната фактура. От
протокола е видно и че страните имат неуредени финансови отношения, които нямат
връзка с настоящото дело.
По делото е изготвена и приета съдебно – счетоводна експертиза, в която
вещото лице е дало заключение, че процесната фактура не е осчетоводена при ЗП Д.
Р.-Д.. За периода 2016 – 2017 г. оборотите на ответника през посочения период
са единствено от продажба на сурово козе мляко.
По делото са събрани гласни доказателства: Свидетелката И.
е кмет на с. С., където Д. отглежда кози. Според свидетеля ответницата не
произвежда сирене, а в стопанския обект има само доялна и хладилна вана за
млякото от козите.
Свидетелят Г. твърди, че се спомня как Т.В. (управител и
собственик на „А.“ ЕООД) е закупил от магазин Б. вана, която заедно с него и
бащата на Д. натоварили и закарали в с. С.. Ваната разтоварили „на Ц.“. Според
свидетеля ответницата произвеждала сирене и лично свидетелят си бил купувал.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави
следните правни изводи:
Търговската продажба по
своята правна характеристика е двустранен, възмезден, консенсуален и
комутативен договор. От него за ищеца е възникнало задължението да предаде
стоката –определена по вид и количество във фактурата.
Ответникът от своя страна оспорва наличие на търговска
продажба между него и ищеца, а именно, че не е налице сключен договор за
продажба, не е получил стоката по представената фактура, поради което е отказал
и плащането на сумата по нея. Фактурата е частен свидетелстващ документ и се
ползва само с формална доказателствена сила, която се отнася единствено до
факта на писменото изявление и неговото авторство. Тя се преценява от съда по
вътрешно убеждение, с оглед на всички обстоятелства по делото. Продажната цена
се дължи не защото е издадена фактурата, а защото е извършена търговска
продажба и поради това купувачът дължи плащане на продажната цена за предадената
му стока. Това е така, защото сама по себе си фактурата не е основание за
плащане на цената на стоката.
По делото не е доказано, че стоката описана във фактурата
е била предадена от ищеца на ответника. В тази връзка са разпитани по делото
двама свидетели. Свидетелят Г. твърди, че
се спомня как Т.В. (управител и собственик на „А.“ ЕООД) е закупил от магазин Б.
вана, която заедно с него и бащата на Д. натоварили и закарали в с. С.. Ваната
разтоварили „на Ц.“. Поради което не може да се направи категоричния извод, че
вещите са прието от ответницата, въпреки, че Ц. е неин баща, тъй като същата не
е присъствала на събитието, описано от свидетеля. Този извод се подкрепя от
показанията на свидетеля в които твърди, че дотогава не знаел, че Д. се
занимава с козите. Мислел, че Ц. и жена му се занимават с козите. Ц. казвал да
добре, че ще платят ваната.
По отношение на възражението на проц.
представител на въззивника, че в случая се касае за договор за продажба сключен
от името на земеделски производител без представителна власт, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като липсват изложени обстоятелства в тази насока
в ИМ, а това възражение се прави едва във въззивната жалба.
Поради всичко изложено, съдът намира, че
между страните не е налице сключена търговска продажба, тъй като не е доказано
стоката да е предадена от страна на продавача на купувача, като представената
фактура също не доказва наличието на такава. Следва да се отбележи, че
фактурата не е осчетоводена от страна на ответника. Това прави предявения иск
изцяло неоснователен и като такъв следва да се отхвърли. Решението на СтРС,
като краен резултат е правилно и следва да бъде потвърдено, като се имат
предвид посочените по - горе мотиви.
Тъй като е поискано от въззиваемия присъждането на разноски, но не са
представени доказателства за направени такива, съдът намира, че не следва да
присъжда разноски в това производство.
С оглед цената
на иска, в размер на 8113,64 лв., настоящето въззивно решение не подлежи на
касационно обжалване, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК.
Водим от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 781/03.06.2019г.,
постановено по гр.д. № 6279/2018г. по описа на
Районен съд – гр. С.З..
РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.