Решение по дело №4477/2012 на Районен съд - Бургас

 

Р Е Ш Е Н И Е

№ 556                                                           19.03.2013 г.                                       град Бургас

 

           В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

Бургаският районен съд,                                                                      ХІV наказателен състав

На дванадесети март                                                    през две хиляди и тринадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

                                                         Председател : Диана Ганева

Секретар:Диана Ганева

Прокурор:

като разгледа докладваното от съдията Ганева

НАХ дело № 4477 по описа за 2012 година,

за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 189, ал. 6 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод жалбата на П.Д.И. *** 53, с ЕГН **********, против наказателно постановление №437/10.09.2012г. на началник група в  сектор „ПП” към ОДП – Бургас, с което на жалбоподателя са наложени следните наказания: „глоба” в размер на 200 лева за нарушение на чл.47 от ЗДвП, както и глоба в размер на 800 лв. и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 8  месеца за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че са налице процесуални нарушения, поради което наказателното постановление следва да бъде отменено, като неправилно и незаконосъобразно, алтернативно да бъде намален размера на наложените наказания.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява. Процесуалният му представител-адв.Михайлова поддържа жалбата.  Не ангажира доказателства.

За административно-наказващия орган сектор „Пътна полиция” към ОДП гр.Бургас, редовно уведомени, не се явява представител.

Жалбата е допустима, като подадена от легитимирана страна в законоустановения срок.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 14.08.2012г. свидетелят Х. съставил на жалбоподателя АУАН за това, че 13.08.2012 г., около 23.45 часа,  в гр. Черноморец, общ. Созопол не пропуска движещия се по пътя с предимство лек автомобил, с рег.№ СН3464АК  и допуска ПТП с него. При извършена проверка на жалбоподателя с техническо средство Дрегер 7410+, апаратът отчел 0.53 промила алкохол. На И. бил даден талон за медицинско изследване, но жалбоподателя не пожелал да  даде кръвна проба за анализ.

Изложената фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от разпита на свидетеля Х..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното :

При съставяне на АУАН и при издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съдържат всички изискуеми от ЗАНН реквизити - описано е всяко  нарушение и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното НП, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, водещи до порочност на административнонаказателното производство против него. Сочените в жалбата процесуални нарушения не са съществени и не нарушават правото на защита на жалбодателя.

По същество:

Съгласно разпоредбата на чл.47 от ЗДвП  водач на пътно превозно средство, приближаващо се към кръстовище, трябва да се движи с такава скорост, че при необходимост да може да спре и да пропусне участниците в движението, които имат предимство.

Разпоредбата на чл.179, ал.2 от ЗДвП предвижда, който поради движение с несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление.

Съгласно разпоредбата на чл. 189 ал. 2 от ЗДвП  ”редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното”. Имайки предвид факта, че жалбоподателят не ангажира доказателства в защита на тезата си, че е пропуснал автомобила и не е нарушил правилата за движение по пътищата, настоящата инстанция счита, че твърденията му са защитна теза, с цел оневиняване и избягване на наказателна отговорност.

Воден от горното, съдът счита, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна.

Въпреки изложеното, БРС възприема наложеното на нарушителя наказание – „глоба”, в максимален размер, като несправедливо и необосновано. В този смисъл, претенцията на жалбоподателя за несправедливост на размера на наказанието “глоба” се споделя изцяло. По делото липсват доказателства, които да обусловят налагането на максималното за случая наказание. Настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай, налагането на наказание “глоба”, в минимален размер от 100 лева, би било справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие. 

            Относно нарушението по чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП, съдът съобрази следното:

Разпоредбата на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП задължава водачите да не управляват пътно превозно средство след употреба на алкохол. Установените с акта фактически обстоятелства кореспондират по безспорен начин с показанията на актосъставителя, който е категоричен,че към момента на проверката жалбоподателят е управлявал МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда , а именно 0.53 на хиляда, установено с техническо средство. На жалбоподателят е издаден талон за медицинско изследване, като И. не е пожелал да даде кръвна проба за анализ

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал.1 от ЗДвП  наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от 6 до 12 месеца и глоба от 500 до 1000 лв., който управлява моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда до 1,2 на хиляда включително, установена с медицинско изследване и/или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишвания въздух.

Имайки предвид факта, че жалбоподателят не ангажира  доказателства, доказващи противното и концентрацията на алкохол е установена по надлежен ред с техническо средство, в каквато насока са и обясненията на актосъставителя, дадени в съдебно заседание,  настоящата инстанция счита нарушението за безспорно установено и доказано.

Воден от горното, съдът счита, че нарушението е осъществено от обективна и субективна страна и определената от актосъставителя и наказващия орган квалификация е правилна и законосъобразна. Наложеното наказание глоба от 800 лв. е средния предвиден в закона размер. Относно  наложеното наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 месеца то това наказание  е близко до минималния предвиден в закона размер. По изложените по-горе съображения и поради липсват доказателства, които да обусловят налагането на максималното за случая наказание, както и че концентрацията на алкохол в кръвта е малко над допустимата стойност, настоящият съдебен състав счита, че в конкретния случай, налагането на наказание “глоба”, в минимален размер от 500 лева, би било справедливо и би оказало както възпитателно-възпиращо, така и коригиращо въздействие, както и налагане на минималното предвидено наказание , а именно лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.  Така определените наказания се явяват справедливи и е адекватно на тежестта на извършеното. Достатъчни са за постигане на целите на административните наказания по чл.12 от ЗАНН.

С оглед изхода на делото и на основание чл.84 от ЗАНН, вр. чл.189, ал.3 от НПК, в тежест на жалбоподателя следва да се възложат направените по делото разноски от 9 лв.–  изплатени пътни разноски на актосъставителя.

            Предвид гореизложеното на основание чл.63, ал.1, предл.1 от ЗАНН, Бургаският районен  съд

                                                            

                                                                        Р Е Ш И:

 

            ИЗМЕНЯ наказателно постановление №437/10.09.2012г. на  началник група в  сектор „ПП” към ОДП – Бургас, в частта , с която на П.Д.И. *** 53, с ЕГН **********, за нарушение на чл.47 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 200 лв. като намалява размера на глобата от 200 лв. на 100 лева, както и в частта , с която за нарушение на чл.5, ал.3,т.1 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца , като намалява размера на глобата от 800 лв. на 500 лева, а наказанието лишаване от право да управлява МПС за срок от осем месеца на лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца.

ОСЪЖДА П.Д.И. *** 53, с ЕГН ********** да заплати по смета на БРС сумата от 9 лв. , представляваща направените по делото разноски –изплатени пътни разноски на актосъставителя.

             Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд- Бургас в 14- дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/

Вярно с оригинала:

ММ