№ 351
гр. Казанлък, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:НЕЙКО Г. НЕЙКОВ
при участието на секретаря ДЕТЕЛИНА ИВ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЙКО Г. НЕЙКОВ Гражданско дело №
20255510100607 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба от ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ “ЛЕВ ИНС” АД със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.
„**************, вписано в Търговския регистър на Агенцията по вписвания,
ЕИК **************, представлявано от В.В.И. и В.В.М. - изпълнителни
директори, чрез процесуалния представител на дружеството юрк. К.М.,
тел./факс ************** ПРОТИВ: Р. С. С., ЕГН **********, с. Т., п.к. ****,
ул. ****
Правно основание: чл. 500, ал.1, т.2 от КЗ във вр. с чл. 45 ЗЗД, чл. 422
от ГПК
Цена на иска: 1,142.47лв.
Ищцовото дружество чрез процесуалния си представител сочи, че ЗК
ЛЕВ ИНС АД депозирало заявление за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 от ГПК пред Районен съд - Казанлък срещу Р. С. С. за сумата от
1,142.47лв. главница, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението до окончателното изплащане, както и направените
по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Било образувано ч.гр.д.№ **************/2025г., по описа на Районен съд –
К. и издадена Заповед за изпълнение на парично задължение.
В срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, предявява настоящия иск, за това, че на
************** г., около 16:30 часа, в гр. К., на кръстовището между ул.
„**************” и ул. „**************”, водачът Р. С. С. при управление на
лек автомобил марка „**************“, модел „****“, с peг. №
************** не спазва пътен знак Б-2, навлиза в кръстовището, завива на
ляво, отнема предимство и реализира пътнотранспортно произшествие с лек
автомобил марка „**************“, модел ***, с рег.№ **************,
1
собственост на С.Д.Н.. От транспортния инцидент били причинени щети на
лек автомобил марка „**************“, модел ***, с рег.№ **************.
За настъпилото пътнотранспортно произшествие бил изготвен Протокол
за ПТП № ********* от ************** г.. От писмо с рег.№
**************/**************. по описа на ОД на МВР - С.З., станало ясно,
че във връзка с процесното ПТП бил съставен АУАН по чл. 6, т. 1 и чл. 123, ал.
I от ЗДвП срещу водача Р. С. С., който напуснал мястото на ПТП.
Към датата на застрахователното събитие, отговорността на водача на
лек автомобил марка „**************“, модел „****“, с рег.№
************** била застрахована по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към ЗК „Лев Инс“ АД, полица №
BG/22/**************, със срок на валидност от **************г.
Във връзка с причинените щети на лек автомобил марка
„**************“, модел ***, с рег.№ ************** при ЗК „Лев Инс“ АД
била образувана ликвидационна преписка по щета № 2**************. При
извършения оглед на увреденото МПС били констатирани увреждания, ЗК
„Лев Инс“ АД определило застрахователно обезщетение в размер на
1,122.47лв., изплатена на С.Д.Н. с преводно нареждане на ************** г.
Сочи, че на основание чл. 500, ал. 1, т. 2 от Кодекса за застраховането,
вр. чл. 45 от Закона за задълженията и договорите, ЗК „Лев Инс" АД
придобива право на регрес срещу виновния водач - Р. С. С. за сумата от
1,142.47лв., от които 1,122.47лв. изплатено застрахователно обезщетение и
20.00лв., представляващи ликвидационни разходи по щета №
**************.
Моли съда да постанови решение, с което да приеме за установено по
отношение на Р. С. С.. ЕГН: **********, ул. ****, с. Т., п.к. ****, че дължи на
ЗК “Лев Инс“ АД сумата от 1,122.47лв. - главница, представляваща
стойността на изплатеното застрахователно обезщетение, както и законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.
410 ГПК до окончателното изплащане.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника чрез
процесуалния му представител.
Счита подадената искова молба за неоснователна. В действителност на
************** г. бил участник в ПТП с материални щети. Въпросният
автомобил, който управлявал, застрахован към ищцовото дружество, не бил
негова собственост, а на „**************“ ООД, дружество, с което бил в
служебни взаимоотношения, работил като охранител. Веднага след
инцидента, след като се уверил, че нямало пострадали от ПТП-то, а само и
единствено материални щети, с другия водач обезопасили района, като
поставили на съответното разстояние светлоотразителен триъгълник и се
обадили на органите на МВР. В този момент предупредил другия водач, че ще
повика управителя на дружеството, за да се запознае лично с така
възникналата ситуация. След не повече от 10 мин. се върнал на
местопроизшествието с него и там вече били пристигнали компетентните
органи на МВР. Той от своя страна им указал пълно съдействие при
съставянето на протокола за ПТП, като бил тестван и за наличието на алкохол,
със съответното техническо средство. Резултатът бил отрицателен.
2
Счита, че при предявяването на настоящия иск не била налице
хипотезата, уредена в нормата на чл. 500, ал.1. т. 2 от КЗ, съгласно която
застрахователното дружество имало право на регресен иск, когато водачът не е
спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала по време на движение
повреда или неизправност на МПС, която застрашава безопасността на
движението и ПТП-то, възникнало в резултат на това. В конкретния случай
въпросната разпоредба не намирала практическо приложение, тъй като не се
касаело за настъпването на повреда или неизправност по време на движение,
като такава категорично и безспорно не била настъпила, тъй като причината за
събитието било не спирането на знак Б2 (Стоп ) от негова страна, но не и
възникнала внезапно техническа неизправност. Ето защо на това основание
искът следва да бъде отхвърлен като недоказан.
Моли съда да отхвърли така предявената искова претенция, като
неоснователна и незаконосъобразна по подробно изложените по-горе
съображения и да осъди ищеца да заплати сторените в настоящото
производство разноски.
На осн. чл. 214 ГПК в проведеното открито съдебно заседание по
делото на 05.05.2025 г. съдът е допуснал изменение на иска, като същият се
счита за предявен за сумата от 1304,73 лева
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност се установи от фактическа страна следното:
Видно от приложения протокол за ПТП № *********/14.10.2021 г.,
съставен от полицай при РУ – С.З. е, че на ************** г. около 16:30 часа,
в гр. Б., в гр. К., на кръстовището между ул. „**************” и ул.
„**************”, водачът Р. С. С. при управление на лек автомобил марка
„**************“, модел „****“, с peг. № **************, собственост на
„**************“ ООД, не спазва пътен знак Б-2, навлиза в кръстовището,
завива на ляво и реализира пътнотранспортно произшествие с лек автомобил
марка „**************“, модел ***, с рег.№ **************, собственост на
С.Д.Н.. Водачът Р. С. С. не изпълнява задължението си като участник в ПТП.
Съдът констатира от застрахователна полица
№ BG/22/**************/************** г., че между ЗК “ЛЕВ ИНС” АД и
„**************“ ООД бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за МПС – автомобил марка „**************”,
модел „****” с рег. № **************, като срокът на застраховката обхваща
периода от 30.04.2021 г., до 29.04.2022 година.
По делото са представени Уведомление за настъпило застрахователно
събитие от С.Д.Н. до ЗК „Лев Ивс“ АД; Доклад по щета №
2**************/1/1; Опис-заключение по щета; калкулация ремонт;
контролен списък, които е видно, че след заявление от пострадалия, ищцовото
дружество извършило оценка на нанесените вреди е платило на С.Д.Н.
застрахователно обезщетение в размер на 1122,47 лева - представено е по
делото платежно нареждане от ************** г. на „**************“ АД.
Съгласно заключението на назначената по делото съдебно-
автотехническа експертиза, на ************** год. около 16:30 часа в гр. К.
по улица „**************“ в посока от изток на запад се е движил лек
3
автомобил „************** ****" с per. № **************, управляван от Р.
С. С.. На кръстовището с ул. „**************“ водачът не се съобразява със
значението на поставен пътен знак „Б-2“ - (Спри. Пропусни движещите се
по пътя с предимство) и завива на ляво, като отнема предимството на
движещият се в посока от юг на север по ул. „**************“ лек автомобил
„************** **************" с peг. № ************** управляван от
С.Д.Н.. По характер ударът е страничен-кос и е реализиран с предна лява част
на л.а. ************** в задна лява част на л.а. **************. Към този
момент надлъжната ос на л.а ************** е била разположена успоредно
на надлъжната ос на улица „**************“ с предна част в посока север, а
надлъжната ос на л.а. ************** е била под ъгъл с предна част в посока
югозапад.
В резултат на произшествието по автомобилите са нанесени материални
щети.
При така описания механизъм на ПТП е причинно-следствена връзка
между описаното в протокола за ПТП произшествие и настъпилите щети по
процесния автомобил.
Стойността на нанесените щети на по лек автомобил „**************
**************" с peг. № ************** възлиза на 1304.73 лв.
От ч.гр.д. № ********* по описа на РС-К. се установи, че ищецът подал
по реда на чл. 410 от ГПК заявление на **************., по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК №
************** г. за сумите, предмет на предявените в настоящото исково
производство искове и за разноски в общ размер 75,00 лв. Заповедта е връчена
на длъжника, но е постъпилото възражение по чл. 414 ГПК от Р. С. С..
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от
правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
Исковете са предявени от ЗК „Лев Инс” АД по реда и в срока по чл.
415, ал. 1 от ГПК, на основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по негово
заявление в качеството му на кредитор срещу ответника в качеството му на
длъжник, на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
№ ************** г. по ч.гр.д. № ********* г. на РС-К.. Налице е
идентичност на страните по заповедното и по настоящото исково
производство. Претендира се установяване на вземания, съответни на
задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият
състав, предвид единството на настоящото и заповедното производство,
приема, че исковете са допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за
установено, че съществуват следните вземания в полза на ищеца срещу
ответника: за парична сума в размер на 1142,47 лв., представляваща
изплатено на пострадал обезщетение за имуществени вреди в размер на
1122,47 лв. и ликвидационни разходи по щета в размер на 20,00 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата.
4
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл.
422, ал. 1 от ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на
парично задължение очертава пределите на предмета на настоящото дело, а
именно – съществуването на посочените в исковата молба вземания по
заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от
ГПК, е върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са
материалите по приложеното заповедно производство по ч.гр.д. № *********
г. на РС-К. и тези, събрани в настоящото исково производство.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл.
124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ:
Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 2 от КЗ, освен в случаите по
чл. 433, т. 1 застрахователят има право да получи от виновния водач платеното
от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато
виновният водач: не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на възникнала
по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и
пътнотранспортното произшествие е възникнало в резултат на това.
Тоест, за да възникне регресното право на застрахователя по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, е необходимо да се
установи кумулативното наличие на следните положителни предпоставки:
сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“; осъществен
деликт от водачът на застрахования автомобил; водачът да е напуснал мястото
на ПТП преди идването на органите на МВР.
От събраните доказателства по делото се установява наличието на
всички елементи от пораждащия регресното право на ищеца фактически
състав. Съдът намира за доказано наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от ответника
автомобил. Наличието на сключен договор е отразено и в съставения от
полицейски служител протокол за ПТП. Настоящият състав, като взе предвид
последното изложено обстоятелство, приема за доказано и че именно
ответникът управлявал автомобила, с който причинил имуществените
вреди. Чрез заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа
експертиза се установи, че размерът на причинените вреди по лекия
автомобил, в частност: пазарната стойност на ремонта, включващ материали и
труд необходими за възстановяването на превозното средство, в състоянието, в
което е бил преди ПТП, възлиза на 1304,73 лв.
Тоест, доказани са всички елементи, включени във фактическият състав,
обосноваващ основателността на регресната претенция на застрахователя
срещу виновния водач. По делото се претендира и сума в размер на 20,00 лв.,
представляваща направени от застрахователя ликвидационни разноски.
Предвид така установеното от фактическа и правна страна, съдът
намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 500, ал. 1, т.
2 от КЗ се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на страните
следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на ЗК „Лев
инс“ АД от Р. С. С. за парична сума в размер на 1304,73 лв. и 20,00 лева
ликвидационни разноски, представляваща изплатено на пострадал
обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника на
5
************** г. при управляване на МПС, като причинил ПТП и напуснал
мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато
посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, ведно
със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното
изплащане на сумата.
При направеното искане от ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ЗК „Лев инс“ АД направените
разноски по настоящото исково производство в размер на 700,00 лв. /50,00
лева държавна такса; 500,00 лева разноски за съдебноавтотехническа
експертиза и 150,00 лева - юрисконсултско възнаграждение/ и по заповедното
производство в размер на 75,00 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 500,
ал. 1, т. 2 от КЗ, по отношение на Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: село Т.,
община М., улица ****, че дължи на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
„ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК **************, със седалище и адрес на управление:
град С., булевард „**************, представлявана от: В.В.И. и В.В.М. –
изпълнителни директори, сумата в размер на 1304,73 лв. (хиляда триста и
четири лева и 73 стотинки), представляваща стойността на изплатено
застрахователно обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника
на ************** г. при управляване на МПС, като причинил ПТП и
напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие,
както и 20,00 лв., ликвидационни разходи по щета № 2**************,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 14.01.2025 г. до
окончателното изплащане, за което вземане е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № **************
г. по ч.гр.д. № ********* г. на РС-К..
ОСЪЖДА Р. С. С., ЕГН **********, с адрес: село Т., община М., улица
**** да заплати на ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС” АД,
ЕИК **************, със седалище и адрес на управление: град С., булевард
„**************, представлявана от: В.В.И. и В.В.М. – изпълнителни
директори направените в настоящото исково производство деловодни
разноски в размер на 775,00 лв. (седемстотин седемдесет и пет лева) по
исковото и заповедното производство.
Решението може да се обжалва в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Окръжен съд – С.З..
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6