гр.Пазарджик, 04.06.2021г.
ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЦВЕТАНКА ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Вълчева гр. дело №1038/2020г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по чл.248 от ГПК.
Подадена е молба от адв.Д.С.,***, със съдебен адрес:***, кантора 5, процесуален представител на „Водоснабдяване и канализационни услуги“ ЕООД, гр.Пазарджик, ул.„Втори януари“ №6, представлявано от управителя Атанас Иванов Узунов, в която ищецът, чрез пълномощника си, твърди, че постановеното по делото решение е неправилно в частта на разноските, с което е осъден ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги,, ЕООД да заплати на ответниците И.Ц.К., с ЕГН **********, с адрес: *** част от сторените от него разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 233,06 лева и В.Ц.К., с ЕГН **********, с адрес: *** част от сторените от него разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 233,06 лева.
Сочи, че със Становище от 25.08.2020г. ищецът е приел, че възражението за давност по фактура №********** за сумата от 97.00 лева и фактура №********** за сумата от 4.93 лева е основателно и е намалил размера на своя иск в размер на 404.38 лева за главница и 52.36 лева за лихва. Твърди, че съдът не се е произнесъл по така направеното искане, но това не се дължи на процесуалното поведение на ищеца. Твърди, че от друга страна след завеждане на делото ответниците са заплатили, както следва: сумата в размер на 90,41 лв., с посочено основание 7 броя изброени фактури от 2017г. /между които и фактура №086, какъвто номер няма между процесиите за 2017г./; сумата в размер на 123,30 лв., с посочено основание 7 броя изброени фактури от 2018г.; сумата в размер на 67,39 лв., с посочено основание 5 броя изброени фактури от 2019г.; сумата в размер на 45,88 лв., с посочено основание лихви за период 05.17г.~02.20г. за процесния абонатен номер.
Посочва, че за останалата незаплатена сума от 123.28 лева за главница и 6.48 лева за лихва за забава за периода от 30.06.2017г. до 29.02.2020г. са осъдени по равно и двамата ответници.
Сочи, че съгласно чл.248 ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Твърди, че в частта за отхвърляне на иска, поради плащане в хода на процеса, ответникът е този, който следва да понесе отговорността за разноски. В този случай не е налице предпоставката на чл.78 ал.2 ТПК. Съгласно цитираната норма, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца. За да може ответникът да се екскулпира от отговорността за разноски, следва двете посочени предпоставки да са налице в своята кумулативна даденост. В случая, ответникът с поведението си е дал повод за завеждане на делото. Извършените плащания в хода на делото не се отразяват на правото на ищеца на разноски само досежно отхвърлената част, поради плащане. Сочи, че в този смисъл е практиката на ВКС - определение №200/20.05.2016г., постановено по ч.гр.д. №1960 по описа за 2016г., ВКС, Ш г.о. По общо правило разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на правния спор, като задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и в духа на закона се присъждат разноски в полза на ищеца и в случаите при отхвърляне на иска, когато след предявяването му, ответникът доброволно е изпълнил задължението си, изцяло или отчасти - върнал е дадените му в заем пари - така Тълкувателно решение № *** по гр.д. №112/1956г. на ОСГК на ВС. Затова ищецът има право на разноски на основание чл.78 ал.1 ГПК съразмерно с отхвърлената, поради плащане в хода на процеса, част от иска. В този смисъл е и трайно установената съдебна практика.
Твърди, че съдът е следвало да отхвърли искането за присъждане на разноски на ответника и да ги присъди на ищеца, поради което са налице основания за изменение на решението в частта за разноските в отхвърлителната му част, като същите бъдат присъдени на ищеца.
Моли съда да измени постановеното решение по отношение на разноските, присъдени на ответниците, като присъдите разноските в отхвърлителната част на решението в полза на ищеца.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК, по делото е постъпил писмен отговор на молбата от ответниците, чрез пълномощника им, с който е взето становище, че молбата е неоснователна.
Твърди, че в решението си съдът се с произнесъл по разноските,
съобразно основния принцип, че разноските се понасят от страните, съобразно
изхода от делото. Сочи, че до приключване на устните състезания ищецът е
поддържал иска си в предявения размер от 581,56 лв., от които 506,31 лв. -
главница за периода 13.03.2017г. - 04.02.2020г. и сума в размер на 75,25 лв. -
мораторна лихва за периода от 30.04.2017г.- 29.02.2020г. Затова с основание
съдът е отхвърлил иска за сумата 97.00 лв. главница по фактура №********** и
4,93 лв. лихви по фактура №********** като погасени по давност, както и
съответно на главница в общ размер на 281,10 лева и на лихви за забава в размер
на 45,88 лева, поради плащане в хода на производството. Противно на твърденията
си, ищецът не е извършвал намаление па иска (чрез отказ или оттегляне) и съдът
правилно с приложил разпоредбата на чл.78 ал.1 ГПК. Твърди, че поначало
предявеният иск е бил неоснователен към датата на завеждането му, досежно
вземанията по отношение, 2
на които ответниците са противопоставили възражение за изтекла погасителна давност и частта от разноските в този случай се дължат от ищеца (чл.78 ал.З ГПК).
По изложените съображения моли съда да отхвърли молбата на ищеца като неоснователна.
Съдът счита, че молбата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в процеса - ищеца по делото, чрез пълномощника му, в срока по чл.248 ал.1 от ГПК и след своевременно представен Списък на разноските по чл.80 от ГПК.
По съществото й съдът приема следното:
Видно от книжата по делото е, че с Решение №260013/14.01,2021г„ постановено в производството по делото е осъден И.Ц.К., с ЕГН ********** /наследник по закон на Ц. И.К., бивш жител ***/ да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* следните суми за използвани и незаплатени водоснабдителни и канализационни системи /за които са издадени месечни фактури и счетоводна справка за периода от 07.04.2017г.-29.02.2020г./: сумата в размер на 61,64 лв. - главница за периода 07.04.2017г.-04.02.2020г„ сумата в размер на 3,24 лв. - мораторна лихва за периода от 30.06.2017г.-29.02.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19,05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и част от сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 74,75 лева. Осъден е В.Ц.К., с ЕГН ********** /наследник по закон на Ц. И.К., бивш жител ***/ да заплати на „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* следните суми за използвани и незаплатени водоснабдителни и канализационни системи /за които са издадени месечни фактури и счетоводна справка за периода от 07.04.2017г.-29.02.2020г./: сумата в размер на 61,64 лв. - главница за периода 07.04.2017г.-04.02.2020г„ сумата в размер на 3,24 лв. - мораторна лихва за периода от 30.06.2017г.-29.02.2020г„ ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 19.05.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и част от сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 74,75 лева. Отхвърлени са исковете на „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* против И.Ц.К., с ЕГН ********** и В.Ц.К., с ЕГН ********** над посочените по-горе размери за главница и лихви за забава и до претендиралите с исковата молба размери от общо 506,31 лева - главница и 75,25 лева - лихви за забава или по 253,15 лева - главница и 37,62 лв. - лихви за забава по отношение на всеки един от ответниците, поради погасяването на част от задълженията по давност и поради извършеното в хода на делото частично плащане на друга част от тях. Осъдено е ищцовото дружество „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на И.Ц.К., с ЕГН ********** част от сторените от него разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 233,06 лева. Осъдено е „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* да заплати на В.Ц.К., с ЕГН ********** част от сторените от з
него разноски по делото, изчислени съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 233,06 лева.
В мотивите на решението си, съдът е приел, че въпреки признаването от страна на ищеца за основателно възражението на ответниците за изтекла погасителна давност по отношение на задълженията по фактура №********** на стойност 97 лева и фактура №********** на стойност 4,93 лв., както и извършеното от страна на ответниците в хода на производството по делото плащане на част от процесната главница и лихви /според признанието на ответниците в писмения отговор за дължимост на част от претендиралите от ищеца вземания, съгласно техните изчисления по приложената справка/, по делото не е било направено искане от ищцовата страна и съответно не е допуснато от съда изменение по реда на чл.214 ал.1 от ГПК на исковите претенции по размер, чрез намаляването им. Съответно по размер те са такива каквито са заявени от ищеца с първоначалната искова молба и конкретизирани по отношение на всеки от ответниците с молбата-уточнение с вх.№10303/09.06.2020г. Приел е, че предвид основателността на възражението на ответниците за погасяване по давност на задълженията по първите две процесии фактури - фактура №********** на стойност 97 лева и фактура №********** на стойност 4,93 лв. /изрично признато от ищеца/, както и извършеното в хода на производството по делото плащане /с оглед разпоредбата на чл.235 ал.З от ГПК като факт, настъпил след предяване на исковете, който е от значение за спорното право/, съответно на главница в общ размер на 281,10 лева и на лихви за забава в размер на 45,88 лева и като е съобразил това, че плащането е извършено от пълномощника на двамата ответници, без направено уточнение кой от тях каква сума внася и че наследствените им права и съответно задължения са равни и след направени изчисления, е счел, че ответниците дължат на ищеца сумата в общ размер на 123,28 лв., представляваща дължима и незаплатена сума по процесиите фактури, както и сумата в общ размер на 6,48 лева ~ неплатени лихви за забава на задълженията по процесиите фактури за периода 30.06.2017г. - 29.02.2020г. Следователно всеки един от ответниците дължи на ищеца половината от посочените сума, а именно: 61,64 лева главница и 3,24 лв. - лихви за забава. Съдът е приел, че до посочените размери исковете са основателни и следва да се уважат. Над тях и до претендиралите с исковата молба размери от общо 506,31 лева - главница и 75,25 лева - лихви за забава или по 253,15 лева - главница и 37,62 лв. - лихви за забава по отношение на всеки един от ответниците, исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят, поради погасяването на част от задълженията по давност и поради извършеното в хода на делото частично плащане на друга част от тях. При този изход на делото и с оглед уважената, съответно отхвърлена част от исковете, съдът е изчислил, че ответниците дължат на ищеца разноски /съразмерно на уважената част от исковете/ в общ размер на 149,49 лева или всеки един от ответниците дължи сумата от 74,75 лева. Ищецът дължи на всеки един от ответниците разноски по делото, съобразно отхвърлената част от исковете, в размер на 233,06 лева.
Видно от книжата по делото е, че така постановеното решение не е обжалвано от страните в частта относно присъдените, съответно отхвърлените главници и лихви. Решението е оспорено само в частта за разноските с подадената от ищеца молба по чл.248 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира за неоснователно твърдението на ищеца в молбата му, че въпреки, че със Становището си от 25.08.2020г. е приел, че възражението за давност по фактура №********** за сумата от 97.00 лева и фактура №********** за сумата от 4.93 лева е основателно и е намалил размера на своя иск в размер на 404.38 лева за главница и 52.36 лева за лихва, то съдът не се е произнесъл по така направеното искане и че това не се дължи на процесуалното поведение на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл.214 ал.1, изр. трето от ГПК, до приключване на съдебното дирене в първата инстанция ищецът може да измени размера на предявения иск.
В конкретния случай, видно от становището на ищеца от 25.08.2020г. е, че такова искане по реда на чл.214 ал.1 от ГПК - за изменение на размера на исковите претенции, чрез намаляването им, не е заявено от ищеца и от неговия процесуален представител. Такова искане не е направено и в хода на съдебното дирене и до неговото приключване в последното по делото съдебно заседание. Затова не е налице и произнасяне на съда с определение по чл.214 ал.1 от ГПК. В този смисъл е и приетото от съда в мотивите на постановеното решение, изложено по-горе. Не е налице нито частично оттегляне на исковете, нито частичен отказ от същите от страна на ищеца.
Основателно е второто възражение на ищеца, а именно, че при изчисляването на дължимите разноски, съдът не е отчел факта, че частичното плащане на задълженията е извършено от ответниците в хода на производството по делото и че за тази част от претенцията те дължат разноски на ищеца.
Затова искането ще следва да се уважи. След направените нови изчисления, съдът приема, че ще следва да се измени постановеното по делото решение в частта за разноските като се увеличи размерът на присъдените в полза на ищеца разноски, които всеки един от ответниците следва да му заплати от сумата в размер на 74,75 лева на сумата в размер на 263,10 лева и да се намали размерът на присъдените в полза на всеки един от ответниците разноски, които ищецът следва да заплати от сумата в размер на 233,06 лева на сумата в размер на 64,39 лева.
По изложените съображения, ПАЗАРДЖИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗМЕНЯ Решение №260013/14.01.2021г., постановено по гр.д.№1038/2020г. по описа на Пазарджишкия районен съд в частта за разноските като УВЕЛИЧАВА размера на присъдените в полза на ищеца „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* разноски, които всеки един от ответниците И.Ц.К., с ЕГН ********** и В.Ц.К., с ЕГН ********** следва да му заплати от сумата в размер на 74,75 лева на сумата в размер на 263,10 лева и НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на всеки един от ответниците И.Ц.К., с ЕГН ********** и В.Ц.К., с ЕГН ********** разноски, които ищецът „Водоснабдяване и канализационни услуги" ЕООД, ЕИК ********* следва да им заплати от сумата в размер на 233,06 лева на сумата в размер на 64,39 лева.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: М