Разпореждане по дело №196/2025 на Административен съд - Силистра

Производството по делото е образувано по жалба на Община Тутракан с ЕИК ********* с адрес: гр. Тутракан, [улица], представлявана от кмета д–р Д. С., против Решение № 03-РД / 882 от 18.03.2025 г., издадено от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с което на основание чл. 73, ал. 1 във вр. с 70, ал. 1, т. 9 от ЗУСЕФСУ и на основание т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на ЗУСЕСИФ е наложена финансова корекция в размер на 25 % от стойността на финансовата помощ, изплатена за заявени за възстановяване разходи по договор за възлагане на обществена поръчка с предмет: „Изпълнение на строителни монтажни работи за рехабилитация на общинските пътища на територията на община Тутракан, включително съоръженията и принадлежностите към тях“, в размер на 1 331 106.92 лева без ДДС.

Решаващият орган е обосновал решението си въз основа на констатации за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 107, т.1 и т. 2, буква „а“ от ЗОП - Комисията за разглеждане, оценка и класиране на офертите, не е отстранила от участие в процедурата участник, за когото са налице основания за отстраняване. Неправилно са приложени критериите за възлагане в хода на процедурата и е определен за изпълнител участник, който не е доказал, че отговаря на заложеното изискване за наличие на задължителен елемент от Техническото предложение.

Жалбоподателят излага доводи за материална и процесуална незаконосъобразност на оспореното решение и поддържа отменителни основания по чл.146,т.3,4 и 6 от АПК. Оспорва констатацията на комисията, че е допуснала до оценка техническа оферта, която не отговаря на изискванията, с което е допуснато неравно третиране на участниците. Според жалбоподателя квалифицирането на нарушението по чл. 107, ал.1 и ал. 2 от ЗОП препятства упражняване правото на защита на бенефициера в пълна степен и същевременно препятства осъществяване на съдебния контрол върху акта. От друга страна счита, че даденото от органа описание на нарушението от фактическа страна не обосновава извод за осъществена нередност по т. 14 от Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредбата за посочване на нередности, нито сочи коя от всички хипотези за нередност от Наредбата счита за осъществена. Посочва, че се касае за формално нарушение на посочената разпоредба, поради липса на изискуемата информация за наличието на съответствие с изискванията на възложителя, но същото няма финансово влияние, тъй като е безспорно установено, че изпълнението на договора за строителство съответства на техническото предложение и отговаря на изискванията на възложителя. По изложените съображения моли оспореното решение да бъде отменено.

Акцентира, че е изтекла давността, приложима съгласно Регламент(ЕО,ЕВРАТОМ) № 2988 / 95 на СЪВЕТА от 18.12.1995 г. относно защита на финансовите интереси на Европейската общност. Счита, че процесната четиригодишна давност е с начало 05.11.2020 г., когато е приключило изпълнението на договора с дружеството-изпълнител като същият е бил прекъснат с получаването на уведомително писмо от 16.07.2022 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ) и чл. 50, ал. 9 от Наредба № 12 от 25.07.2016 г. за прилагане на подмярка 7.2. "Инвестиции в създаването, подобряването или разширяването на всички видове малка по мащаби инфраструктура" от мярка 7 "Основни услуги и обновяване на селата в селските райони" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.

Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал.1 АПК от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването по смисъла на чл.147, ал.1 АПК; атакува се индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, пред компетентния съд. Ето защо жалбата се явява процесуално допустима и следва да се внесе за разглеждане в открито съдебно заседание.

Жалбата е подадена съгласно правилото от чл.152 ал. 1 АПК, като при изпращането ѝ в съда ответният орган е приложил административната преписка. Допълнително следва да се представят доказателства дали са заявени и съответно заплатени разходите по процесния договор за обществена поръчка, респ. дали е предоставена финансовата помощ, предмет на корекцията. Ето защо на ответника по жалбата следва да се даде възможност да комплектува преписката, като по допускането на събраните по нея доказателства съдът ще се произнесе в първото заседание – чл. 171, ал. 5 от АПК.

Съгласно чл. 170, ал. 1 от АПК в тежест на административния орган е да установи съществуването на посочените в оспорения акт фактически основания, както и изпълнението на законовите изисквания за издаването му.

Жалбоподателят следва да установи в процеса своите твърдения, базирани на факти, от които произтичат за него благоприятни последици.

Във връзка с гореизложеното и на осн. чл. 154, ал. 1, 157, ал. 1, чл. 159 и чл. 163 АПК съдът

Р А З П О Р Е Д И :

НАСРОЧВА съдебно заседание за 25.09.2025 г. от 10:10 часа, за която дата да се призоват следните страни:

Жалбоподател: Община Тутракан с ЕИК ********* с адрес: гр. Тутракан, [улица];

Ответник по жалбата: Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“.

ПРЕПИСИ от настоящото разпореждане да се връчат на страните по реда на чл.138, вр. с чл.137 АПК, като ответният административен орган има право на писмен отговор и посочване на доказателства в 14-дневен срок от съобщаването.

ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните най-късно в насроченото съдебно заседание да посочат и да представят нови доказателства, съобразно указанията по чл. 163, ал. 3 и чл. 170 АПК, съдържащи се в мотивите на настоящото определение.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО не подлежи на оспорване.