Р
Е Ш Е Н И Е № 137
гр. Сливница, 09.08.2018 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - ГРАД СЛИВНИЦА, III състав, в публично съдебно заседание на дванадесети юли през
две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при участието на секретаря Паулина Велкова, като разгледа
докладваното от съдията гр. дело № 172 по
описа на съда за 2018 г. и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Ищцата М.С.В. е предявила срещу ДГ „Д.“ гр. Б.
обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 220,
ал. 1 КТ и чл. 223, ал. 3 КТ за заплащане на сумата в общ размер на 180 лв.,
представлява незаплатена част от дължимите й обезщетения за неспазено
предизвестие и за пенсиониране, съответно в размер на 30 лв.- на основание чл.
220, ал. 1 КТ, вр. чл. 30, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ и в
размер на 150 лв. на основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО, чл.
36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ, както и с правно основание чл. 86,
ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетението за забавеното изпълнение на паричното
задължение, считано от 08.09.2016 г. до датата на подаване на исковата молба-
14.03.2018 г., възлизащо в общ размер на 27,71 лв., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 14.03.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 08.09.2016 г. на
ищцата е била връчена Заповед № 258/07.09.2016 г., с която поради придобиване
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ трудовото й правоотношение с ОДЗ „Д.“ гр. Б., където е била назначена на
длъжност старши учител е било прекратено. Твърди се, че със същата заповед,
грешките в която са били отстранени с допълнителна заповед, е било разпоредено да й бъдат заплатени на
основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 219, ал. 6 ЗПУО обезщетение в размер на десет
брутни работни заплати, а на основание чл. 220 КТ (заради неспазеното от
работодателя предизвестие)- две брутни работни заплати. Ищцата признава, че
ответникът й е заплатил част от обезщетенията (дванадесет заплати в размер на
по 862,50 лв. всяка), но счита, че размерът на брутното й трудово
възнаграждение е бил определен неправилно, доколкото в същото не е включено
допълнителното й трудово възнаграждение за водене на задължителната
документация на учителите в детските градини, определено в разпоредбата на чл.
36, ал. 6, т. 2 КТД (в сила от 19.06.2016 г.) в размер на 15 лв. месечно, което
възнаграждение ищцата счита, че има постоянен характер и се явява част от
брутната й работна заплата. Сочи, че цитираната разпоредба от КТД е действала
спрямо нея в качеството й на пълноправен синдикален член на синдикалната
организация при ОДЗ „Д.“- гр. Б.. С оглед на горното се твърди, че размерът на
брутното й трудово възнаграждение възлиза на 877,50 лв., с оглед което
претендира ответникът да бъде осъден да й заплати разликата между заплатеното
от него и дължимото й се обезщетение, определено при брутно трудово
възнаграждение в посочения по-висок размер, а именно още 150 лв. на основание
чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО и още 30 лв. на основание чл. 220 КТ, вр. чл. 30 и чл. 36, ал. 6, т. 1 КТД, вр. чл. 17, ал. 1 НСОРЗ.
Ответникът Детска градина „Д.“ гр. Б.
(предишно наименование ОДЗ „Д.“ гр. Б.) в срока по чл. 131 ГПК (съобщението е
връчено на 29.03.2018 г., а отговорът е подаден на 24.04.2018 г.) е подал
отговор на исковата молба, с който оспорва предявените от ищцата искове като
неоснователни. Не оспорва обстоятелствата, че трудовото правоотношение с ищцата
е било прекратено със Заповед № 258/07.09.2016 г. на основание чл. 328, ал. 1,
т. 10 КТ, както и че на ищцата е било изплатено обезщетение в размер общо на 12
работни заплати, като счита, че начисленият от работодателя размер на брутното
трудово възнаграждение, послужил при определяне размера на обезщетението, е
именно 862,50 лв., в която сума не е включено допълнителното трудово
възнаграждение за водене на задължителната документация на учителите, доколкото
същото няма постоянен характер и се заплаща само за действителното отработено
време, през което лицето е изпълнявало съответните дейности. Сочи се, че в чл.
40, т. 7 от ВПРЗ на ДГ „Д.“, утвърдени със Заповед № 239/27.07.2016 г. на
директора на 27.07.2016 г., е предвидено, че за водене на документацията и
работа с родителите от учителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение
в размер на 10 лв. месечно за действително отработено време, като изрично е
записано, че това възнаграждение не е с постоянен характер. Сочи се, че в КТД,
подписан на 27.11.2014 г. между директора на
ОДЗ „Д.“ и председателя на синдикалната организация на СБУ при ОДЗ „Д.“,
е предвиден размерът на допълнителното трудово възнаграждение за водене на
задължителната документация и за консултиране на родителите, което възлиза в
размер на 10 лв. (чл. 27, ал. 2, т. 3 КТД). Сочи се, че е издадена заповед на
директора на ДГ „Д.“ № 108/04.01.2016 г. относно изплащането на учителите на
допълнителното трудово възнаграждение за водене на задължителната документация
и за консултиране на родителите в размер на 10 лв., като с КТД за системата на
народната просвета от 19.06.2016 г. това възнаграждение е определено в размер
на 15 лв., където обаче не е посочено,
че то е с постоянен характер.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното:
РС- гр. Сливница, трети състав, е бил сезиран с
кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222,
ал. 3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ
и 220, ал. 1 КТ, вр. чл. 30, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ и
чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Като е безспорни между страните на
основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК са отделени обстоятелствата, че при
прекратяване на процесното трудово правоотношение ищцата е придобила право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото
правоотношение съгласно КСО, че ищцата е заемала длъжност на педагогически
специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата
на предучилищното и училищното образование през последните 10 години от
трудовия си стаж, както и че ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в
размер общо на дванадесет възнаграждения, всяко от които по 862,50 лв. Тези обстоятелства се установяват
и от представените по делото доказателства- Заповед № 258/07.09.2016 г., Заповед № 43/10.10.2016 г.,
Заповед № 44/10.10.2016 г. и Заповед № 45/12.10.2016 г., подписани от ищцата и ръководителя
на детското заведение, представената по делото трудова книжка № 14 от 20.07.2004
г. и трудова книжка № 24 от 1974 г., които по смисъла на чл. 347 КТ представляват официални
свидетелстващи документи.
По делото е представен Колективен
трудов договор в предприятието от 17.11.2014 г., сключен в съответствие с чл.
51а КТ, между И.Т.- директор на Детска
градина „Д.“ гр. Б. (предишно наименование ОДЗ „Д.“ гр. Б.) и С.В.И.- председател на
Синдикалната организация на СБУ при ОДЗ „Д.“. Съгласно чл. 27, ал. 2, т. 3 КТД
в предприятието страните са споразумели минималните размери на допълнителните
трудови възнаграждения за по-висока лична квалификация и по-конкретно за водене
на задължителна документация, за консултиране на родители, да се заплаща
допълнително трудово възнаграждение в 10 лв. месечно при увеличаване на ЕРС през
2015 г. на учителите в ЦДГ, ОДЗ и ПДГ.
Видно от писмо изх. № 0092-9624
от 27.11.2014 г. на директора на Дирекция „Инспекция по труда Софийска област“,
на основание чл. 53, ал. 3 и 4 КТ депозираният КТД в предприятието е вписан в
специалния регистър на дирекцията под № 23-49/27.11.2014 г. и е приет за
съхранение.
По делото е представен и
Колективен трудов договор за системата на народната просвета, подписан на
19.06.2016 г., подписан на основание чл. 51б КТ между Министерство на
образованието и науката, Съюз на работодателите в системата на народната
просвета в България, Сдружение на директорите в средното образование в
Република България, като работодатели и Синдикат на българските учители към
КНСБ, Синдикат „Образование“ към КТ „Подкрепа“ и Независим учителски синдикат
към КНСБ. Съгласно чл. 4 и 5 КТД договореностите, уредени в него, са минимални,
имат задължителен характер и се прилагат за работници и служители, членове на
синдикалните организации, като с колективни трудови договори на равнище
по-ниско от отраслово, могат да се договарят сами по-благоприятни условия за
работниците и служителите. Съгласно чл. 20 КТД брутната заплата на персонала в
системата на народната просвета се определя в съответствие с действаща
нормативна уредба, колективните трудови договори в системата на народната
просвета и вътрешните правила за работната заплата в учебното заведение. Съгласно
чл. 30 КТД за работниците и служителите в системата на народната просвета
срокът на предизвестие при прекратяване на трудовите правоотношения по чл. 328,
ал. 1, т. 1-3 и 10 КТ е два месеца. Съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 6, т. 2 КТД
минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за водене на
задължителната документация, за консултиране на родители, деца и ученици на
учителите, членове на синдикатите в ЦДГ, ОДЗ, ПДГ, и ПГ в училище, е не
по-малко от 15 лева месечно. За разлика от посоченото в чл. 36, ал. 2, т. 2
КТД, в цитираната разпоредба не е предвидено това допълнително възнаграждение
да се изплаща за действително отработено време през периода на учебните
занятия.
Видно от писмо изх. №
16200488/23.06.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“, КТД от 19.06.2016 г. е вписан в регистъра на
агенцията на 22.06.2016 г. под № 12.
Не се оспорва, а е от
представените по делото удостоверения, издадени от съответните длъжностни лица,
в кръга на функциите им, се установява, че към датата на прекратяване на
трудовото правоотношение ищцата и ответникът са били страни по цитирания КТД от
19.06.2016 г., като ответникът изрично се е позовал на него в Заповед №
45/12.10.2016 г.
Съгласно чл. 40, т. 7 от
утвърдените от директора на ДГ „Д.“ на 27.07.2016 г. Вътрешни правила за
работната заплата, за водене на документацията и работа с родителите от
учителите на служителите се изплаща допълнително трудово възнаграждение в
размер на 10 лв. месечно за действително отработеното време, като е посочено,
че това възнаграждение не е с постоянен характер.
По делото е представено и копие
от ведомост за начисленото за м.08.2016 г. възнаграждение, което е съставено от
ответника и не носи подписа на ищцата, с оглед което не може да послужи за
установяване на изгодни за своя издател факти, отразени в него.
По делото са представени и два
броя допълнителни споразумения, подписани от ищцата и ръководителя на ответника,
съответно № 17/04.01.2016 г. и № 55/14.09.2016 г., в които е предвидено, че на
ищцата се дължи допълнително възнаграждение с постоянен характер за водено на задължителна
документация в размер на 10 лв.
От представената по делото Заповед
№ 258/07.09.2016 г. на ръководителя на ДГ „Д.“, подписана и от ищцата, се
установява, че трудовото й правоотношение с ответника е било прекратено на
основани чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ поради придобиване на право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. Със същата е постановено на лицето да се заплатят
на основание чл. 222, ал. 2 КТ и чл. 219, ал. 6 ЗПУО обезщетение в размер на 10
брутни работни заплати, общо в размер на 8625 лв., а на основание чл. 220 КТ
обезщетение в размер на една брутна работна заплата в размер на 862,50 лв.
Не се оспорва, а и от
представеното по делото писмено доказателство се установява, че на 10.10.2016
г. ищцата е подала до ответника молба вх. № 17, с която е признала, че на
27.09.2016 г. по банков път й е била преведена сумата в размер на 9903,81 лв.,
представляваща сбор от обезщетенията определени й със Заповед № 258/07.09.2016
г. и сумата в размер на 554,06 лв., представляваща полагащото й се допълнително
диференцирано плащане за съответната година. Със същата молба ищцата е
възразила срещу неправилно изчисленото обезщетение за неспазено предизвестие, доколкото
съгласно КТД от 19.06.2016 г. срокът за предизвестие при прекратяване на
трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 1-3 и 10 КТ е два
месеца, като е поискала да й бъде заплатено и допълнително обезщетение за
неспазено предизвестие за втория месец. Със същата молба ищцата е релевирала
доводи за незаконосъобразно задържане на трудовата й книжка с искане за
обезщетение и искане за поправка на основанията за заплащане на обезщетение по
чл. 222 КТ, посочени в заповедта и трудовата й книжка. В молбата не са релевирани доводи за неправилно
определяне на размера на брутното трудово възнаграждение, послужил като
основа за определяне на дължимите на ищцата обезщетения.
Със Заповед № 45/12.10.2016 г.
ръководителят на ДГ „Д.“ е разпоредил на ищцата да бъде изплатено на основание
чл. 220, ал. 1 КТ, вр. чл. 30 от КТД за системата на народната просвета още
една брутна работна заплата в размер на 862,50 лв.
От заключението на приетата и неоспорена от страните
ССЕ и изслушването на вещото лице в откритото съдебно заседание от 12.07.2018
г., се установява, че последният пълен отработен месец е м. 05.2016 г., през
който брутното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1221,50 лв.,
за всички 19 работни дни, като в тази сума са включени компоненти с постоянен
характер (основна заплата и клас прослужено време) в размер на 862,50 лв. и
такива с непостоянен характер (според използваната от вещото лице терминология,
предвид обстоятелството, че размерът им е бил различен в зависимост от
отработеното време) в размер на 359 лв., включващи 10 лв. за водене на
задължителната документация и 349 лв. допълнително заплащане по повод 24 май.
От заключението на вещото лице се установява още че на ищцата са изплатени
обезщетения както следва по чл. 222, ал. 3 КТ в размер на 8625 лв., изплатено
на 27.09.2016 г., обезщетение по чл. 220 КТ в размер на 862,50 лв., изплатено
на 27.09.2016 г. и обезщетение на основание чл. 220 КТ в размер на 862,50 лв.,
изплатено на 25.10.2016 г. Установява се, с оглед заявеното и в съдебно
заседание, че през цялото време през 2016 г. на ищцата е заплащано допълнително
възнаграждение за водене на документацията в размер на 10 лева месечно,
пропорционално на действително отработени дни през месеца.
При така установените правнорелевантни обстоятелства,
чрез събраните доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
Предявени са кумулативно
обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 222, ал.
3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ и 220, ал. 1 КТ, вр. чл. 30, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
За да възникне правото на парично
обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ, следва в обективната действителност да са
настъпили следните юридически факти: 1) трудовото правоотношение да е
прекратено, независимо от правното основание за прекратяване; 2) работникът или служителят да е придобил право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение
съгласно КСО; 3) да е заемал длъжност на педагогически
специалист в държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата
на предучилищното и училищното образование през последните 10 години от
трудовия си стаж; 4) в последното му брутно трудово възнаграждение да е
включено допълнителното възнаграждение за водене на задължителната документация,
което да е с постоянен характер; 5) в случай, че в КТД е уговорен по-висок
размер на това допълнително трудово възнаграждение, ищцата следва да е
синдикален член и синдикланата й организация да се е присъединила към този КТД.
За да възникне правото на парично обезщетение по чл.
220, ал. 1 КТ, следва в обективната действителност да са настъпили следните
юридически факти: 1) трудовото правоотношение да е прекратено на основание,
което изисква да бъде дадено предизвестие; 2) работодателят да не е спазил
уговорения в договора или предписания в закона срок на предизвестие; 3) в
последното му брутно трудово възнаграждение да е включено допълнителното
възнаграждение за водене на задължителната документация, което да е с постоянен
характер; 4) в случай, че в КТД е уговорен по-висок размер на това допълнително
трудово възнаграждение, ищцата следва да е синдикален член и синдикланата й
организация да се е присъединила към този КТД.
Уважаването на иска с правно основание чл.
86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на акцесорното вземане за забавено изпълнение на
парично задължение предполага установяването на следните материални
предпоставки (юридически факти): 1. наличие (съществуване) на главното парично
задължение; 2. забава на длъжника, т.е. неизпълнение на същото на падежа, респ.
след отправяне на покана в случай, че се касае до задължение без определен ден
за изпълнение.
По исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ:
По делото е отделено като
безспорно, че при прекратяване
на процесното трудово правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст преди прекратяването на трудовото правоотношение
съгласно КСО, че ищцата е заемала длъжност на педагогически специалист в
държавна или общинска институция на бюджетна издръжка от системата на
предучилищното и училищното образование през последните 10 години от трудовия
си стаж, както и че ответникът е заплатил на ищцата обезщетение в размер общо
на дванадесет възнаграждения, всяко от които по 862,50 лв.
Не се спори между страните, а и
от доказателствата по делото се установява, че същите са обвързани от
подписания на отраслово ниво Колективен трудов договор от 19.06.2016 г. за системата
на народната просвета. В този смисъл по делото са представени доказателства от
ищцата, че към момента на прекратяване на трудовия й договор същата е била
пълноправен член на синдикалната организация в ДГ „Д.“, която синдикална
организация на свой ред е член на Синдиката на българските учители към КНСБ-
страна по КТД. Ответникът на свой ред също е обвързан от посочения КТД от
19.06.2016 г., като в този смисъл изрично в издадената Заповед № 45/12.10.2016
г. ръководителят на ответника се е позовал на него при изплащане на
обезщетението по чл. 220, ал. 1 КТ, което, предвид уговореното в КТД, че срокът
за предизвестие е два месеца, се равнява на две брутни трудови възнаграждения
на ищцата, а не на едно, каквото първоначално е било заплатено.
Не се спори между страните, че на
ищцата на основание чл. 222, ал. 3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО се дължи
обезщетение в размер на десет брутни работни заплати поради пенсиониране, а на
основание 220, ал. 1 КТ в размер на две брутни работни заплати, предвид
неспазения срок на предизвестие.
Спорно между страните остава
единствено обстоятелството дали в брутното трудово възнаграждение, като основа
за определяне на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 КТ, следва да
се включи и допълнителното възнаграждение за воденето на задължителната
документация и ако да, в какъв размер.
Съгласно чл. 2 от Наредба № 1 от 4 януари 2010 г. за работните заплати на персонала в
звената от системата на народната просвета (отм. с §
4 от преходните и заключителните разпоредби на Наредба № 4 от 20
април 2017 г. за нормиране и заплащане на труда - ДВ, бр. 34 от 28 април 2017
г., в сила от 01.01.2017 г., но действаща към процесния период) брутната работна заплата се
състои от: 1. основна работна заплата; 2. допълнителни
трудови възнаграждения; 3. други трудови
възнаграждения. Съгласно чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредбата в брутната работна
заплата на персонала в системата на народната просвета освен допълнителните
трудови възнаграждения, определени в Кодекса на труда и подзаконовите
нормативни актове, се включва и допълнително трудово възнаграждение на класен
ръководител - за консултиране на родители и ученици и водене на училищната
документация на съответната паралелка, както и на учител в детска градина - за
водене на задължителната документация на съответната група и за консултиране на
родители, като съгласно ал. 5, която е относима към учителите в детските градини, допълнителното
възнаграждение по ал. 1, т. 4 се изплаща на учителите в детските градини само
за действително отработеното време, през което лицето е изпълнявало съответните
дейности.
Съгласно чл. 15, ал. 1 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата допълнителните
трудови възнаграждения по чл. 11 и 12 от Наредбата са с
постоянен характер. Това са допълнителните възнаграждения за научна степен и
тези за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и служителите.
От заключението не вещото лице се установява, че сумата в размер на 862,50
лв., която именно е размерът, послужил на ответника за определяне на дължимите
се на ищцата обезщетения по чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 КТ, представлява
сбора от основното месечно трудово възнаграждение на ищцата в размер на 625 лв.
и допълнителното възнаграждение за професионален опит в размер на 237,50 лв.
Същевременно обаче съгласно чл. 15, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата за допълнителни
възнаграждения с постоянен характер се считат и допълнителните възнаграждения,
които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно
възнаграждение и са в зависимост единствено
от отработеното време. Следователно, в
брутното трудово възнаграждение като основа за обезщетението по чл. 220,
ал. 1 и чл. 222, ал. 3 КТ се включват
основното трудово възнаграждение и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни,
определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Според чл. 17, ал. 1 от Наредбата, в
брутното трудово възнаграждение в случаите на чл. 228 от Кодекса на труда (обхващащи и
обезщетенията по чл. 222, ал. 3 КТ) се включва
основното трудово възнаграждение, възнаграждението над основната заплата,
определено според прилаганите системи за заплащане на труда, допълнителните
трудови възнаграждения с постоянен
характер, определени с наредбата, с друг нормативен акт, с колективния или
индивидуалния трудов договор или с вътрешен акт на работодателя, доколкото
друго не е предвидено в КТ и други изрично
изброени възнаграждения (в този смисъл постановеното по реда на чл. 290 ГПК Решение № 847 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1558/2009 г., IV г. о., ГК).
От заключението на вещото лице, се установява, че в допълнителното
възнаграждение за водене на задължителната документация на учителите в детските
градини е начислявано на ищцата всеки месец, пропорционално на действително
отработените дни през месеца. В този смисъл същото се явява обвързано единствено от отработеното време, в който смисъл
съгласно чл. 15, ал. 2 НСОРЗ същото се явява постоянно и следва да се вземе
предвид при определяне на размер на дължимите се обезщетения по чл. 220, ал. 1
и чл. 222, ал. 3 КТ.
Нещо повече, както
беше посочено по-горе, съгласно чл. 36, ал. 1 и ал. 6, т. 2 КТД за системата на народната просвета
минималният размер на допълнителното трудово възнаграждение за водене на
задължителната документация, за консултиране на родители, деца и ученици на
учителите, членове на синдикатите в ЦДГ, ОДЗ, ПДГ, и ПГ в училище е не по-малко
от 15 лева месечно, като за разлика от посоченото в чл. 36, ал. 2, т. 2 КТД, в
цитираната разпоредба не е предвидено това допълнително възнаграждение да се
изплаща за действително отработено време през периода на учебните занятия. В
този смисъл следва да се приеме, че в КТД за системата на народната просвета са
уговорени по- благоприятни условия за
изплащане на това допълнително възнаграждение в сравнение с предвиденото в
Наредба № 1 от 4 януари 2010 г. за работните заплати на
персонала в звената от системата на народната просвета, респ. предвиденото, с оглед
което и доколкото страните са обвързани от колективния трудов договор,
допълнителното възнаграждение за водене на задължителната документация
безспорно се явява такова с постоянен
характер и следва да се вземе предвид при определяне размера на дължимите й
се обезщетения.
Във Вътрешните
правила за организация на работната заплата,
приети след подписване на КТД за системата на народната
просвета
(съответно на 27.07.2016 г. при подписан КТД на 19.06.2016 г.), размерът на
допълнителното възнаграждение за водене на
задължителната документация на учителите в детските градини, е определен на 10 лв. и е
посочено, че не е с постоянен характер, при предвиден в КТД минимален размер от
15 лв., които се дължи месечно и не е обвързан с отработеното време. С оглед на
това следва да се приеме, че се касае до неизпълнение на задълженията по
колективния трудов договор по смисъла на чл. 59 КТ и до противоречие с него,
което не е по-благоприятно на служителя. Доколкото с исковата си молба ищцата е
претендирала доплащане на обезщетенията по чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, позовавайки се именно на действащия между страните КТД, който не е бил
изпълнен от работодателя и по арг. от чл. 22, ал. 2 НСОРЗ, следва да се приеме че
при определяне на размера на дължимото се на ищцата обезщетение следва да се
съобрази именно предвиденото в чл. 36, ал. 6, т. 2 от КТД за системата на народната
просвета възнаграждение, възлизащо на 15 лв. месечно.
Обстоятелството, че това
допълнително възнаграждение не е било включвано при определяне размера на
дължимото се на ищцата заплащане по време на ползвания от нея платен годишен
отпуск не би могло да доведе до извод, че същото не е с постоянен характер,
доколкото работодателят е този, който е определил как да бъдат изплащани тези
допълнителни възнаграждения, което обаче не означава, че определеният начин на
изплащане е бил съобразен с действалата между страните правна уредба. Следва да
се посочи, че предвиденото в Наредба № 1 от 4 януари 2010 г. за работните заплати
на персонала в звената от системата на народната просвета, че допълнително възнаграждение за водене на задължителната
документация на съответната група и за консултиране на родители, се изплаща на
учителите в детските градини само за действително отработеното време, през
което лицето е изпълнявало съответните дейности, би могло да е приложимо,
в случаите когато е предвидено това възнаграждение да е дължимо на час, и
отново следва да е съобразено с предвиденото в КТД от 19.06.2016 г., че същото
не може да по-малко от 15 лв. месечно, без значение отработеното време.
В този смисъл съдът намира, че
исковете с правно основание чл.
222, ал. 3 КТ, вр. чл. 219, ал. 6 ЗПУО, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1
НСОРЗ и 220, ал. 1 КТ, вр. чл. 30, чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД и чл. 17, ал. 1 НСОРЗ се явяват изцяло основателни, като ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищцата общо сумата в размер на 180 лв., от
които 30 лв., представляващи разликата между размера на заплатеното на ищцата
обезщетение по чл. 220, ал. 1 КТ и действителния размер на две брутни работни
заплати, всяка в размер на 877,15 лв., и 150 лв. представляващи разликата между
размера на заплатеното на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ и
действителния размер на десет брутни работни заплати всяка в размер на 877,15
лв.
По иска с
правно основание чл. 86, ал. 1 КТ:
Задължението за заплащане на паричните обезщетения по
чл. 220, ал. 1 и чл. 222, ал. 3 КТ не е срочно, поради което, за да изпадне
работодателят в забава, следва да бъде поканен. От молба вх. № 17 от 10.10.2016
г., се установява, че ищецът е поискал от органа на работодателска власт при
ответника да му бъде заплатено още едно брутно трудово възнаграждение,
представляващо обезщетение за неспазено предизвестие по чл. 220, ал. 1 КТ,
доколкото срокът на последното е два месеца, като с молбата ищцата не е релевирала доводи за неправилно
определяне на размера на дължимото й се обезщетение, които е заявила едва с
подаване на исковата молба. В този смисъл съдът намира, че ищцата не е
поканила надлежно ответника да й заплати претендираната разлика, респ. искът с
правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с който се претендира заплащане на
обезщетение за забавено изпълнение на паричните задължения за периода от 08.09.2016
г. до датата на подаване на исковата молба- 14.03.2018 г., възлизащо в общ
размер на 27,71 лв., следва да бъде изцяло отхвърлен.
По аргумент от чл. 78, ал. 1 и 3 ГПК и предвид изхода
на делото страните си дължат взаимно разноски. Ищцата е претендирала
заплатеното от нея адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв. (видно от
находящия се на л. 77 договор за правна защита и съдействие), като
пропорционално на уважената част от исковете, дължимите се на ищцата разноски
възлизат в размер на 259,98 лв. Ответникът е бил представляван от юрисконсулт,
като претендира юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл. 78, ал. 8 ГПК следва да бъде определено съобразно чл. 37 от Закона за правната помощ.
Съгласно чл. 22, т. 2 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която
препраща чл. 37 ЗПрПом по трудови дела с определен материален интерес
възнаграждението е в размер от 100 до 300 лв. В настоящия случай, с оглед
конкретната фактическа и правна сложност на делото, съдът намира, че възнаграждението
следва да бъде определено в размер на 200 лв., като предвид отхвърлената част
от исковете, дължимото се на ответника юрисконсултско възнаграждение възлиза в
размер на 26,68 лв. В този смисъл е и постановеното по реда на чл. 290 ГПК
Решение № 67 от 3.04.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2944/2013 г., IV г. о., ГК,
предвиждащо, че при неблагоприятен за работника изход на делото, същият дължи
на насрещната страна разноските, които тя е направила за такси по делото,
разноски за производството, както и изплатеното възнаграждение за един адвокат,
ако насрещната страна е била представлявана от адвокат или юрисконсулт. С оглед
на горното ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата разноски по
делото в размер на 233,30 лв., след служебно извършена компенсация.
На основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на държавата по
сметка на съда и сумата в размер 229,99 лв., представляваща сбора от дължимите
по исковете с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ държавни
такси, определени по правилата на чл. 72, ал. 2 ГПК, вр. чл. 1 от Тарифата за
държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК (по 50 лв. за всеки
иск) и съответна част от изплатеното от съда възнаграждение за вещото лице по ССЕ
(129,99 лв.).
Макар че решението, с което са уважени предявените
искове с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ, не се ползва
със сила на присъдено нещо, по силата на чл. 242, ал. 1 ГПК и доколкото е
присъдено обезщетение за работа, то притежава изпълнителна сила, поради което
съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в тази част.
Така мотивиран, Районен съд- гр. Сливница
РЕШИ:
ОСЪЖДА ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“ гр. Б., БУЛСТАТ ********, със седалище
и адрес на управление гр. Б., общ. Б., обл. С., ул. „З.С.“ № *, да заплати на М.С.В., ЕГН **********, с
адрес ***, по иска с правно основание чл. 220, ал. 1 КТ сумата в размер на 30 (тридесет) лева, представляваща
незаплатена част от дължимото обезщетение за неспазено предизвестие съобразно чл.
30 и чл. 36, ал. 6, т. 1 КТД за системата на народната просвета от 19.06.2016
г., както и да заплати по иска с
правно основание чл. 222, ал. 3 КТ сумата в размер на 150 (сто и петдесет) лева, представляваща обезщетение при
пенсиониране поради полагане на труд по трудово правоотношение при ДЕТСКА
ГРАДИНА „Д.“ гр. Б. съобразно чл. 219, ал. 6 ЗПУО, вр. чл. 36, ал. 6, т. 2 КТД
за системата на народната просвета от 19.06.2016 г., ведно със законната
мораторна лихва върху главниците от подаване на исковата молба- 14.03.2018 г.,
до окончателното им заплащане, като ОТХВЪРЛЯ
иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за
забавено изпълнение на паричните задължения за периода от 08.09.2016 г. до
датата на подаване на исковата молба- 14.03.2018 г., възлизащо в общ размер на
27,71 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“ гр.
Б. да заплати на М.С.В. сумата в
размер на 233,30 (двеста тридесет и три
лева и 30 ст.) лева- по компенсация.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6, във вр. с чл. 83, ал. 1,
т. 1 ГПК ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“ гр. Б. да
заплати в полза на държавата по
сметка на РС- гр. Сливница сумата в размер на 279,99 (двеста двадесет и девет лева и 99 ст.) лева, от които 100
лв., представляващи държавна такса и 129,99 лв., представляващи съдебни
разноски, съобразно уважената част от исковете.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително
изпълнение на решението в частта, с която ДЕТСКА ГРАДИНА „Д.“ гр. Б. е
осъдена да заплати на М.С.В. сумата
в размер на 30 (тридесет) лева и
сумата в размер на 150 (сто и петдесет)
лева, ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба – 14.03.2018
г., до окончателното им заплащане, по исковете с правно основание чл. 220, ал.
1 КТ и чл. 222, ал. 3 КТ.
РЕШЕНИЕТО в частта за допускане на предварително изпълнение,
имащо характер на определение, подлежи на обжалване пред Окръжен съд-София с
частна жалба по реда на Глава Двадесет и първа ГПК в едноседмичен срок, считано от връчването му на страните.
РЕШЕНИЕТО в останалата част може да бъде обжалвано с въззивна
жалба пред Окръжен съд-София в 2-седмичен
срок, считано от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните!
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: