№ 312
гр. Пловдив , 26.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и шести февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Поля П. Сакутова
при участието на секретаря Мария И. Колева
като разгледа докладваното от Поля П. Сакутова Административно
наказателно дело № 20205330208079 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от Ж. А. П. от *** против
Наказателно постановление № 540882-F553376/09.10.2020 г., издадено от
Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с което на
жалбоподателя за нарушение на чл.97а, ал.4 от Закона за данък върху
добавената стойност /ЗДДС / във вр. ал.2 от ЗДДС е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.178
от ЗДДС. С жалбата се излагат оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление и се моли за
неговата отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично
и представляван от упълномощения си защитник адв. Г.Н. от АК-Пловдив.
Както жалбоподателят, така и неговият защитник поддържат изложеното в
жалбата и молят наказателното постановление да бъде отменено.
Претендират разноски.
Въззиваемата страна, редовно призована, изпраща представител юриск.
Д.А. с представено по делото пълномощно, който оспорва жалбата и моли
наказателното постановление като правилно и и законосъобразно да бъде
потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е допустима – подадена е от лице, което има право на
обжалване, в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и срещу акт, подлежащ на съдебен
1
контрол.
Съдът , като взе предвид събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, прие за установено следното :
Жалбподателят е данъчнозадължено лице по смисъла на чл.3, ал.1 от
ЗДДС. Същото получило плащания по банков път от GR 8 Solution GMBH с
VAT номер ATU72112803, за които имало издадена фактура
№**********/07.04.2020 г. на стойност 487,50 лв. Получените суми били за
доставка, осъществена от данъчнозадълженото лице, жалбоподател по
настоящото дело, свързана с предоставяне на услуга на данъчнозадължено
лице в друга държава членка с валиден VAT номер, а именно GR 8 Solution
GMBH с VAT номер ATU72112803.
Във връзка с дейността, която осъществило данъчнозадълженото лице,
за същото възникнало задължение за регистрация по чл.97а, ал.2 от ЗДДС и
същото следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС не по-късно от
7 дни преди датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем, в
случая преди датата на данъчното събитие, настъпило на 07.04.2020 г.
Заявление за регистрация по ЗДДС данъчнозадълженото лице подало на
11.05.2020 г. с вх.№ 163912001759705/11.05.2020 г. Във връзка с подаденото
заявление започнала проверка в ТД на НАП Пловдив, резултатите от която
приключили със съставяне на протокол № **********/11.06.2020 г.
Според резултатите от приключилата проверка, доколкото първото
плащане било осъществено на 07.04.2020 г. лицето е следвало в срок до
31.03.2020 г. да подаде Заявление за регистрация по реда на чл.97а, ал.2 от
ЗДДС.
Въз основа на така направените констатации бил съставен акт за
установяване на административно нарушение № F553376 от 12.06.2020 г., а
въз основа на него и обжалваното наказателно постановление, в което
описаната в АУАН фактическа обстановка била възпроизведена по идентичен
начин.
Така описаната фактическа обстановка съдът установи въз основа на
събраните поделото устни и писмени доказателства - показания на св. С.А.
К., протокол № **********/11.06.2020 г., заявление от 11.05.2020 г.
Разпитан пред съда, актосъставителят С.А. К. потвърди констатациите,
направени в хода на проверката. От неговите показания става ясно, че
нарушението било установено в хода на проверка по повод подадено
заявление за регистрация от дружеството по ЗДДС. Съдът дава вяра на
показанията на разпитания свидетел, като намира същите за последователни,
логични и в съответствие със съставения протокол № **********/11.06.2020
г.
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че
2
жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на
нарушението по чл.97а, ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС. Жалбоподателят е осъществил
нарушение на чл. 97а, ал.2 и ал.4 ЗДДС, вменяващо в задължение на всяко
данъчно задължено лице по чл.3, ал.1, 5 и 6 от ЗДДС установено на
територията на страната, което предоставя услуги по чл.21, ал.2 с място на
изпълнение на територията на друга държава членка да подаде заявление за
регистрация по ЗДДС не по-късно от 7 дни преди датата, на която данъкът за
доставката става изискуем (авансово плащане или данъчно събитие), като
данъчната основа на получената услуга подлежи на облагане с данък.
Данъчното събитие е настъпило на 07.04.2020 г., предвид постъпилото
плащане на тази дата за осъществена услуга от жалбоподателя на
данъчнозадължено лице на територията на друга държава –членка на ЕС –
Австрия. Правилно е била ангажирана и административнонаказателната му
отговорност по чл.178 от ЗДДС, доколкото не е било подадено заявление за
регистрация от жалбоподаталея не по-късно от 7 дни преди датата, на която
данъкът за доставката става изискуем.
В съдебно заседание жалбоподателят изтъква, че нарушението е
несъставомерно, като се позовава на разпоредбата на чл. 4, ал.1 т.1 от Закона
за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г. и за преодоляване на
последиците (Загл. изм. - ДВ, бр. 44 от 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.)Според
чл.4,ал.1 т.1 от посочения закон /ЗМДВИПОРНСПП/ се удължават с 1 месец
от отмяната на извънредното положение сроковете, определени в закон,
извън тези по чл. 3, които изтичат по време на извънредното положение и са
свързани с упражняване на права или изпълнение на задължения на
частноправни субекти. Срокът, определен в чл.97а,ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС не
попада сред сроковете визирани в чл.3 от същия закон. Този срок попада
сред сроковете, които се предвиждат в чл.4 от него, но удължаването на такъв
срок има действие само за сроковете, изтичащи от 13.03.2020 г. до 24.03.2020
г., тъй като според §49 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП сроковете по ЗДДС,
включително и срокът за подаване на заявление по ЗДДС, не се променят.
Известно е че чл.4 от ЗМДВИПОРНСПП е в сила от 13.03.2020 г. Съгласно
§52 ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП законът влиза в сила от 13.03.2020 г., а
въпросният § 49 влиза в сила от деня на обнародване на закона, а това е
датата 24.03.2020 г. За периода от 13.03.2020 г. до 24.03.2020 г. разпоредбата
на чл.4 от ЗМДВИПОРНСП не търпи орграничение. Считано от 24.03.2020 г.
обаче има действие § 49 от ПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, изключващ
действието на чл.4 от същия по отношение на задълженията по ЗДДС.
Доколкото срокът чл.97а,ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС изтича по време на действие на
§ 49 отПЗР на ЗМДВИПОРНСПП, то позоваването на действието на чл.4 от
същия закон от страна на жалбоподателя се явява неоснователно.
При правилно установена фактическа обстановка и събрани
доказателства обаче съдът констатира, че фактическата обстановка, описана в
съставения АУАН, идентична на тази, дадена в наказателното
постановление, е неправилно възпроизведена. Нарушението е осъществено на
3
01.04.2020 г., а е било констатирано на 11.06.2020 г. В АУАН и НП правилно
е посочена датата на данъчното събитие, която е 07.04.2020 г., но неправилно
е посочен срока, до който данъчнозадълженото лице е следвало да подаде
заявление предвид разпоредбата на чл.97а, ал.2 вр.ал.1 от ЗДДС. В АУАН, а и
в НП е посочено, че този срок е бил до 31.03.2019 г., така както и неправилно
е посочено, че подаденото заявление от дружеството е заведено на
11.05.2019г, а не на 11.05.2020 г. както е в действителност. Непосочването на
срока, в който се приема , че е следвало да бъде изпълнено задължението
нарушава съществено правото на защита на санкционираното дружество и не
е в съответствие с изискванията на чл. 42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН.
Фактическата обстановка в АУАН и в НП следва да е възпроизведена ясно и
недвусмислено, като и двата акта следва да се основават на събраните по
делото доказателства. Посочването на дата на нарушението 01.04.2020 г. не
кореспонидра със срока, в който според актосъставителя и наказващия орган
е следвало да изпълни задължението си данъчният субект, определен в двата
акта до 31.03.2019 г. Задължението за подаване на заявление по чл.97а, ал.2
от ЗДДС не кореспондира с датата, на която е посочено, че е подадено
заявление, а именно 11.05.2019 г. Независимо че доказателства за
осъществено нарушение са достатъчни за ангажиране на
административнонаказателна отговорност, нито съдържанието на АУАН,
нито това на НП отговарят на предивдените изисквания за яснота на тяхното
съдържание. Констатираните пропуски дават основание на съда да приеме, че
съществуват формални основания, налагащи отмяна на наказателното
постановление като необосновано и незаконосъобразно, а оттам и до
ограничаване правото на защита на санкционираното лице.
Що се касае до останалите условия, на които следва да отговаря актът
за установяване на административно нарушение и наказателното
постановление, съдът констатира, че същите са издадени от компетентни
лица и в сроковете по чл.34 от ЗАНН, при все че пропуските в съдържанието
на НП и на АУАН, затрудняват преценката на съда с оглед некоретното
посочване на крайния срок, до който жалбоподателят е следвало да осъществи
задължението си. Налице е съответната за издаването на процесните актове
материална компетентност, която се доказва от приложената към преписката
заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г. Правилно е приложен материалният закон
и съответната на нарушението санкционна разпоредба. Предвид всичко
изложено наказателното постановление като необосновано и
незаконосъобразно следва да бъде отменено.
С оглед изхода на делото и при направено искане от страна на
пълномощника на жалбоподателя, следва на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН да
бъдат присъдени и сторените по делото разноски. Посочената разпоредба
препраща към АПК. Съобразно чл.144 от АПК следва да намерят
субсидиарно приложение правилата на ГПК. Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК
заплатените разноски за един адвокат се заплащат от ответната страна.
Съгласно чл.18, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. ако административното
наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено
4
имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.
7, ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. Съгласно
чл. 7, ал.2 т.1 при материален интерес до 1000 лв. минималният размер на
адвокатското възнаграждение е 300 лв. Толкова е и претендираният размер от
страна на пълномощника на жалбоподателя, към който е включен и ДДС
предвид обстоятелството, че е налице регистрация по ЗДДС съгласно § 2а от
Допълнителните разпоредби на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Предвид всичко изложено съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 540882-F553376/09.10.2020г.,
издадено от Директор на дирекция „Обслужване“ в ТД на НАП Пловдив, с
което на Ж. А. П. от ***, ЕГН ********** за нарушение на чл.97а, ал.4 във
ал.2 от Закона за данък върху добавената стойност е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 500 лв. на основание чл.178
от Закона за данък върху добавената стойност .
ОСЪЖДА Национална агенция за приходите да заплати на Ж. А. П. от
***, ЕГН ********** сумата от 360 лв. , представляващи сторени разноски
за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на Глава ХII
от АПК и на основанията по НПК, пред Административен съд - Пловдив в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5