РЕШЕНИЕ
№ 66
гр. Пловдив, 18.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Светлана Анг. Станева
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20225300502192 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Въззивното производство е образувано по жалба на Община - **** със седалище и АУ -
гр.***** против решение №1978/1.06.2022 г. по гр.д.№ 14949/2021 г. на Пловдивски
районен съд, 2 граждански състав, с което е осъдена да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД"АД,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр. *****, сумата от 797,21 лв.,
представляваща суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ, ведно със
законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда – 23.09.2021 г.
до окончателното погасяване, както и сумата от общо 560 лв. – разноски по делото.
С въззивната жалба се оспорва уважаването на исковата претенция и се излагат
оплаквания, че решението е неправилно, немотивирано и незаконосъобразно, постановено
при противоречие с материалния закон и при допуснати процесуални нарушения. Поддържа
се, че решението е постановено при недоизяснена фактическа обстановка и при липсата на
доказателствена съвкупност, както и че ищецът не е доказал претенцията си при условията
на пълно и главно доказване. Оспорва се като недоказан механизмът на увреждане на МПС
и причинно-следствената връзка с настъпилите за собственика на лекия автомобил вреди.
Конкретно са изложени оплаквания, че не се е доказало точното местоположение на
ПТП, за което е ангажирана отговорността на общината. От събраните гласни доказателства
- свидетелят Н. е заявил, че не си спомня кога се е случило, не е потвърдил, че той е
1
попълнил уведомлението за щета, както и декларираните обстоятелства. От показанията му
не се установява мястото на настъпване на събитието. Същият изрично сочи, че не е
сигурен, че парчето от гума се е отчупило, след като е паркирал камиона във фирмата на
посоченото място. Съдът не е взел предвид, че фирма „ДУНАПАК РОДИНА“ е към края на
населеното място, че товарният автомобил осъществява международен транспорт и
управлението му е било през населени места, за чиято територия не може да бъде
ангажирана отговорността на ОБЩИНА ****. Счита, че не се е установил механизмът на
настъпване на ПТП, т.е. неправилни са изводите на съда, че посоченото място на ПТП
представлява общински път по смисъла на чл. 3, ал. 3 от Закона за пътищата, поради което
счита, че не са доказани елементите на предявения иск с правно основание чл. 410 КЗ, във
вр. чл. 49 и чл. 45 ЗЗД.Излагат се и доводи, че по делото не е представен официален
свидетелстващ документ какъвто се явява протокола за ПТП от КАТ за установяване на
релевантните факти по делото.
Моли въззивния съд да отмени решението и да отхвърли исковата претенция. Моли се
за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл. 263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото
дружество ЗАД „БУЛСТРАД"АД, ЕИК *****, чрез пълномощника по делото адвокат Е. Т., с
който се взема становище за неоснователност на жалбата, счита, че по делото са събрани
писмени и гласни доказателства, установяващи по безспорен начин, че щетите по товарен
автомобил Рено са настъпили в посоченото в исковата молба място в гр. *****, на улицата
пред товарния портал на фирма „ДУНАПАК РОДИНА“ АД. Свидетелят Н. е дал показания,
че произшествието е настъпило именно там, където камионът е скочил в една дупка и на
предната гума е имало липсващо парче от грайфера, както и че пътят там е разбит с големи
дупки и ями, които няма как да бъдат заобиколени. Счита за неотносимо цитираното в
жалбата решение по в.гр.д. № 647/2022 г. на ПдОС. Моли да се остави без уважение
въззивната жалба и да се постанови решение, с което да се потвърди изцяло решението на
районния съд. Претендира разноските за въззивната инстанция.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес да
обжалва, поради което се явява процесуално допустима.
При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.
269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо. Предвид горното и
на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението
съобразно посоченото в жалбата, както и при служебна проверка от въззивната инстанция за
допуснато при постановяването му нарушение на императивни материалноправни норми.
Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на ЗАД
„БУЛСТРАД"АД, ЕИК ***** срещу ОБЩИНА **** с искане за осъждане на ответника да
2
заплати на ищеца следните суми: 797,21 лева - главница, представляваща застрахователно
обезщетение по договор за имуществено застраховане "Каско Стандарт", по полица със срок
на покритие от 11.12.2017г. до 11.12.2018 г. за причинени щети на товарен автомобил-
влекач марка „Рено“ с рег. №*****,управляван от С. Н. Н. в резултат от настъпило ПТП на
06.07.2018 г. при движение в ***** в гр.****, на входа на товарния портал на фирма
„Дунапак Родина“АД, находящ се срещу „ПИМК“АД, поради виновно бездействие на
ответника, ведно със законната лихва върху главницата от постъпване на исковата молба в
съда –23.09.2021 г. до окончателното изплащане.
Исковата претенция се основава на твърдението, че на посоченото място,т.а. е
преминал през необозначена и необезопасена дупка с резмери 1метър х 1 метър,в резултат
на което се увредила предна дясно гума на т.а.
Увреденият при ПТП тов. автомобил бил собственост на ЕТ"Р. Х." ; била образувана
щета при застрахователното дружество, което изплатило за щетата по застрахования т.а.
обезщетение в размер на 797,21 лв. на 03.02.2021 г., за което е представено банково бордеро
по делото.
С изплащането на застрахователното обезщетение застрахователят се суброгирал в
правата на застрахованото лице с право да претендира от причинителя на вредата
възстановяването на изплатеното обезщетение, заедно с лихвите и разноските. Като
причинител на вредата сочи ОБЩИНА **** като собственик и стопанин на общинския път,
на който е настъпило ПТП и задължен да го поддържа. С писмо ОБЩИНА **** отказала да
извърши плащане.Ответната страна ОБЩИНА **** е оспорила изцяло предявените искове
като неоснователни и недоказани.
Съдът, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани
с въззивната жалба, становището на страните, съвкупната преценка на всички събрани по
делото доказателства, и по вътрешно убеждение, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 410, ал. 1 от КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и чл. 49 от ЗЗД, и във вр. с чл. 86 от
ЗЗД.
Основателността на иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 от КЗ във вр. чл. 45 и
чл. чл. 49 от ЗЗД е обусловена от кумулативното наличие на следните материални
предпоставки: 1. Наличие на валидно правоотношение по имуществена застраховка между
пострадалия и застрахователя – ищец; 2. Настъпване на застрахователното събитие; 3.
Заплащане на застрахователно обезщетение от застрахователя в полза на пострадалия.
Изплащането на застрахователното обезщетение има за последица възникването на
субективното суброгационно право застрахователят да встъпи в правата на застрахования
срещу причинителя на вредата – до размера на платеното обезщетение и обичайните
разноски, направени за неговото определяне. В производството следва да се докажат и
осъществяването на фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД във връзка с чл. 45 от ЗЗД -
противоправно поведение на лица изпълнители на работа при по повод изпълнението на
3
възложената от ответника работа, настъпила вреда и причинна връзка, като при
непозволеното увреждане вина се предполага до доказване на противното.
От фактическа страна по делото се установява от представената застрахователна
полица, че ищецът е сключил собственика на т.а. договор за автомобилна застраховка
"Булстрад Каско Стандарт", с която е приел да покрие имуществена отговорност за вреди по
отношение на товарния автомобил. Застрахователният договор е със срок на действие за
периода от 11.12.2017г. до 11.12.2018 г. Дължимата застрахователна премия по полицата е
била заплатена на вноски на застрахователя. С оглед на така събраните доказателства по
делото се установява, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, както и че
по време на действие на застрахователния договор е настъпило застрахователно събитие,
представляващо покрит риск. С платежно нареждане от 03.02.2021 г. от сметката на
Булстрад в Банка ДСК е изплатено застрахователно обезщетение от 797,21 лв. по сметка на
застрахования.
Във въззивната инстанция е пренесен спорът за мястото на настъпване на ПТП и
механизмът на увреждане на автомобила, които се оспорват като недоказани.
По делото е приета САТЕ, изпълнена от в.л.Г.Г. – заключение от 30.12.2021 г. В
него е посочено, че мястото на събитието е уточнето, че е настъпило в ***** на гр.****, на
входа на товарния портал на фирма „Дунапак Родина“АД, както и че „дупката, описана в
декларацията за настъпване на застрахователното събитие, трудно би могла да бъде
избегната без да се навлезе в лявата лента или да се се излезе извън платното от дясната
страна; нямало поставени пътни знаци, указващи наличие на неравности по платното за
движение, откъдето водачите да преминат с повишено внимание“, както и че „от техническа
гледна точка е налице причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП от
06.07.2018 г. и настъпилите увреждания по автомобила, които ВЛ оценява на 797,21 лв. В
с.з. на 20.01.2022 г. ВЛ е уточнило, че е направил снимка, свалена от Гугъл, която е от 2018
г.
ПОС намира, че не следва да се кредитира заключението на вещото лице за
наличието на дупка 1 метър на 1метър на входа на товарния портал на фирма „Дунапак
Родина“АД към 06.07.2018 г., тъй като вещото лице не е видяло процесната дупка, не е
снимало дупката, за да се види, че същата е с размери 1метеър на 1 метър, а към
заключението на вещото лице не е приложена снимка, свалена от Гугъл, от която да е видно,
че към 2018 г. такава дупка е имало на посоченото място. Липсва и протокол за ПТП, от
който да се установяват тези обстоятелства и настъпването на застрахователното събитие.
Съдът не кредитира и заключението на съдебно - автотехническата експертиза като
изготвено въз основа на необективни данни, поради което не се установява вероятният
механизъм на настъпване на ПТП, както и причинната връзка между попадането на
товарния автомобил в конкретната необезопасена дупка на конкретно посоченото място и
настъпилите по увреждания на предната дясна гума на автомобила.
По делото е разпитан водачът на т.а. – свидетелят С. Н., който установи, че не
помни годината, в която камионът е скочил в дупка; т.а. бил собственост на транспортната
4
фирма „Р. Х.“ със седалище *****, маршрутът му бил или от Австрия, или от Унгария за
„Дунапак „Родина“ и когато отишъл във фирмата в ****, не видял да има нещо на грайфера
на дясната гума – това установил на другия ден сутринта при разтоварване на т.а.; не е
сигурен, че парчето от гумата се е отчупило точно там, където е посочил. Показанията на
св. Н. са преки и непосредствени като водач на увредения лек автомобил при настъпване на
ПТП, същите логични и последователни, житейски обосновани и достатъчни за
установяването на горните релевантни факти, поради което не е налице основание да не
бъдат кредитирани.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства не се установява по
несъмнен начин, че застрахователното събитие е настъпило при преминаването на
застрахования т.а, през необезопасена и необозначена дупка, на посочената улица пред
портала на фирма „Дунапак Родина“, за състоянието на което улично платно да отговаря
ответната Община, от което следва, че не се доказва и твърденият механизъм на настъпване
на ПТП от попадането на застрахования автомобил в дупка 1 метър /1 метър; нито е
установена и дълбочината на дупката.
Поради недоказаност на предпоставките за уважаването на предявения иск по чл. 410,
ал. 1 от КЗ във вр. с фактическия състав на чл. 49 във вр. с чл. 45 ЗЗД съдът намира, че по
делото не се доказва възникнало в полза на застрахователя суброгационното право да
встъпи в правата на застрахования за ангажирането на гаранционно-обезпечителната
отговорност на ответната община.
В аспекта на изложеното се налага извод, че след като не е налице основание за
ангажиране на отговорността на ОБЩИНА ****, предявените искове са неоснователни и
следва да се отхвърлят. Районният съд е достигнал до различен извод в обжалваното
решение, поради което същото следва да бъде отменено като неправилно и вместо него да се
постанови ново решение за отхвърляне на исковете.
По разноските: При този изход на делото на жалбоподателя се следват разноските по
делото в размер на 25 лв.- ДТ за производството пред ПОС, както и юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции, както следва: юрисконсултско възнаграждение за
въззивната инстанция в размер на 150 лева, а за първоинстанционното производство също
150 лева. Или на ОБЩИНА **** следва да се присъди разноски по делото общо 325 лв.
По изложените съображения, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение №1978/1.06.2022 г. по гр.д.№ 14949/2021 г. на Пловдивски
районен съд, 2 граждански състав и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от ЗАД „БУЛСТРАД"АД, ЕИК *****, със седалище и
адрес на управление: гр. ***** против ОБЩИНА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, искове за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата от
5
797,21 лв., представляваща суброгационно вземане с правно основание чл. 410, ал. 1 от КЗ,
ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
23.09.2021 г. до окончателното погасяване, както и сумата от общо 560 лв. – разноски по
делото.
ОСЪЖДА ЗАД „БУЛСТРАД"АД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр. *****, ДА ЗАПЛАТИ на ОБЩИНА ****, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление: гр. *****, сумата в размер на 325 лв. – разноски по делото за две инстанции.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6