Решение по дело №4648/2020 на Софийски градски съд

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№ …

.

гр. София, 03.04.2024 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Софийският градски съд, І г.о., 5 състав, в публично съдебно заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и трета година в състав:

 

                                                                                                                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА

                         

и секретар Г.Владова, като разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 4648 по описа за 2020 год., за да се произнесе взе предвид следното:

               

 

Предявeни са от В.В.В., И.В.С. и Б.В.М. против „Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Ищците твърдят, че на 13.12.2017 г. настъпило пътно-транспортно произшествие, по вина на П.Н.П. - водач на л.а „Дачия Лоджи" с рег. № СВ ****АА, чиято отговорност била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. В резултат на пътно-транспортното произшествие починал дядото на ищците – С.М.Б.. Ищците претърпели неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от неговата смърт, поради което претендират обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 50 000 лв. за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане. Претендират разноски.

Ответникът оспорва исковете, като поддържа следните възражения: оспорва твърденията, че ищците са сред кръга от лица, които имат право да получат обезщетение за неимуществени вреди; твърди, че към датата на настъпване на произшествието приложение следвало да намери ППВС № 4/25.05.1961 г., а не ТР № 1/2016 г. от 21.06.2018г. на ОСГТК на ВКС; оспорва да е създадена особено близка връзка между починалия и ищците; оспорва твърденията, че претърпените неимуществени вреди надхвърлят по интензитет и времетраене вредите, нормално присъщи при такъв вид роднинска връзка; оспорва механизма на настъпване на ПТП; оспорва твърденията, че поведението на сочения деликвент е било виновно и противоправно; оспорва да е налице причинно-следствена връзка между ПТП и описаните в ИМ вреди; оспорва размера на исковете; поддържа възражение за съпричиняване на вредите от пострадалия, който допуснал нарушения на чл. 120, ал. 2, вр. чл. 32 от ЗДвП; оспорва претенцията за законна лихва. Претендира разноски и адв.хонорар.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По исковете с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ:

За да бъдат уважени предявените искове ищците трябва да ангажират доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия причинител на вредата, и ответното дружество; 2/за юридическите факти от състава на чл. 45 от ЗЗД по отношение на водача на застрахованото от ответното дружество МПС: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; по отношение на вредата следва да бъде установена родствена връзка между ищцците и починалия при катастрофата; да бъде доказано, че ищците са създали трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпят от неговата смърт интензивни и продължителни болки и страдания, които надхвърлят обичайните болки и страдания, които търпят роднини от същата степен на родство; 3/да докажат размера на дължимото обезщетение.

Страните не спорят, че към датата на пътно-транспортното произшествие отговорността на водача на л.а „Дачия Лоджи" с рег. № СВ ****АА е била застрахована по договор за застраховка ”Гражданска отговорност” от ответното дружество.

Видно от представената по делото присъда № 49 от 19.02.2019 г. по НОХД № 5680/2018 г. на СГС, НО, 29 състав, П.Н.П. е признат за виновен в това, че на 13.12.2017 г., около 18:00 ч., в гр. София, при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Дачия“, модел „Доджи“, с peг. № СВ ****АА, по ул. „Владимир Минков - Лодко“ с посока на движение от ул.„Слатинска река“ към ул.„Мими Балканска“, е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се е движел със скорост от 50 км/ч, несъобразена с конкретните условия за видимост, нощно време, слабо пътно осветление, мокра пътна настилка, мъгла, и е реализирал пътнотранспортно произшествие с пресичащия пътното платно пешеходец С.М.Б., ЕГН **********, вследствие на което по непредпазливост е причинил смъртта му, настъпила на 12.01.2018 г., която е в пряка причинна връзка с получените от пешеходеца в резултат на удара увреждания, като след деянието подсъдимият е направил всичко, зависещо от него за оказване помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК вр. чл. 373, ал. 2 НПК вр. чл. 58а, ал. 1 НК и чл. 36 НК, съдът го е осъдил на наказание от осем месеца „лишаване от свобода“, като, на основание чл. 66, ал. 1 от НК, е отложил изтърпяването на наказанието за срок от 3 години, считано от влизане в сила на присъдата. На основание чл. 343г вр. чл. 343а, ал. 1, б.„б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК на подсъдимия П.Н.П. е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от осем месеца, считано от влизане в сила на присъдата.

Съгласно чл. 300 от ГПК, влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това дали то е извършено, неговата противоправност и виновността на дееца.

С оглед на горецитираната присъда на СГС, настоящият състав приема, че е установено противоправното поведение на водача П.Н.П., неговата вина, съставомерните последици, които са част от състава на престъплението /настъпилата смърт на С.М.Б./, и причинно-следствената връзка между противоправното поведение на водача и вредоносния резултат.

Видно от представеното по делото удостоверение за родствени връзки от 07.01.2019 г. ищците са внуци на починалия С.М.Б..

От заключението на автотехническата експертиза, което съдът кредитира като компетентно и обективно дадено, се установява следният механизъм на настъпване на катастрофата: На 13.12.2017 г., около 18:00 ч., в гр. София, лек автомобил „Дачия Лоджи“ с peг. № СВ ****АА се е движел по ул. „Владимир Минков - Лотко“ в посока от ул. „Слатинска река“ към ул. „Мими Балканска“. Скоростта на автомобила в района на произшествието е била от порядъка на 50 км/ч. При движението си автомобилът е достигнал до района на кръстовището, образувано от ул. „Владимир Минков - Лотко“ и ул. „513-та“. Пострадалият пешеходец е започнал да пресича платното за движение на ул. „Владимир Минков - Лотко“ отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила със скорост от порядъка на 3,2 км/ч. В момента на навлизането на пешеходеца на платното за движение автомобилът се е намирал на разС.ие до мястото на удара от порядъка на 46 метра. Водачът на автомобила е възприел пешеходеца със закъснение, при което е настъпил удар между предната част на автомобила и дясната страна на пешеходеца под масовия му център. Вследствие на удара тялото на пешеходеца е било подхвърлено нагоре, паднало е  на предния капак, а главата е достигнала до челното стъкло. При предприетото спиране от страна на водача и отклоняването му вляво тялото на пострадалия е било отхвърлено напред и в дясно и е паднало на терена. ПТП е настъпило през тъмната част на денонощието, пътната настилка е била мокра, имало е наличие на слабо улично осветление. На мястото на ПТП не е имало пешеходна пътека. Участъкът от улицата, където е станало произшествието, е бил прав, поради което пострадалият пешеходец е имал възможност да възприеме автомобила от разС.ие 50-60 метра. Той е имал възможност да предотврати произшествието, като не предприема пресичане на платното за движение отляво надясно спрямо посоката на движение на автомобила и да изчака преминаването му. От друга страна, при своевременна реакция от страна на водача на лекия автомобил, при наличие на опасност на пътното платно, същият е могъл да предотврати ПТП.

За установяване на претърпените от ищеца И.В.С. неимуществени вреди по делото са събрани гласни доказателствени средства.

От показанията на св. А.Г.– съседка на ищеца И.С., се установява, че е израснал в дома на дядо си С.. Баща му бил шофьор и дядо му го гледал, тъй като майката и бащата били разделени. И. и дядо му живеели на един адрес. За инцидента свидетелката разбрала същия ден, когато се прибирала от работа. Била още на улицата, когато чула удара. Изтичала и видяла дядото да лежи на улицата. Извикала И.. Дядо му виел от болка, а И. започнал да плаче. До катастрофата дядото бил здрав човек. Извикали линейка, която го откарала в болница. Няколко дни по-късно го изписали. В болницата дядото стоял около седмица. И. бил всеки ден при него. След изписването от болницата всичко се струпало върху И.. Някой трябвало да се грижи за дядото, защото той не можел да се обслужва сам. Много тежко било за И.. Няколко седмици след това дядото починал. И. изпаднал в депресия. Тежко понесъл смъртта на дядо си. След погребението започнали семейни проблеми, станал по-сприхав, нервен, избухлив. Едва не го изгонили от работа, заради това, че бил разсеян. Вече не бил същият човек, взимал лекарства. Смъртта на дядо му била установена в дома му. Двамата живеели в един дом. На свидетелката не е известно трупът на дядото да е бил открит дни след смъртта му. Счита, че това не е възможно да се случи, тъй като И., съпругата му и детето им живеели заедно с дядото в един дом. Преди катастрофата И. живял за кратко в Италия.  

     От показанията на св. П. – водач на процесния л.а „Дачия Лоджи“ с peг. № СВ ****АА, се установява, че в деня на катастрофата времете е било дъждовно, лошо. Минавал през кв. „Христо Ботев“ със служебна кола и ударил човек, който се намирал на средата на лентата за движение. Пътното платно било двупосочено. Пешеходецът бил облечен с тъмни дрехи. Свидетелят го видял в последния момент, на около два метра пред колата. Опитал се да го избегне, но не успял, ударил го с дясната страна на автомобила, в областта на десния фар. Пешеходецът сякаш стоял на улицата, не помръднал, нямало реакция от негова страна при приближаването на автомобила. На улицата нямало осветление, нито пешеходна пътека, имало кръстовище. След удара свидетелрят извикал линейка. Дошла и полиция, а събралите се хора искали да го бият.

От събраните в хода на процеса доказателства се установи, че при катастрофа на  13.12.2017 г. е починал дядото на ищците по вина на водач, допуснал нарушение на правилата за движение/чл. 20, ал. 2 ЗДвП/, чиято имуществена отговорност е била застрахована от ответното дружество по договор за застраховка „Гражданска отговорност“.

Спорен въпрос по делото е дали ищците са сред кръга от лица, които имат право на обезщетение по чл. 432, ал. 1 от КЗ.

Кръгът на лицата, които са материалноправно легитимирани да търсят обезщетение за неимуществени вреди при причинена смърт на техен близък, не е изрично уреден в закона.

Задължителни за съдилищата, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, са тълкуванията и указанията на ВКС, дадени в ППВС № 4/25.V.1961 г., ППВС № 5/24. ХІ.1969 и г. и Тълкувателно решение № 1/21.06.2018 г. по т. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС на РБ, последното постановено, с оглед задълженията на българската държава по чл.16 от Директива 2012/29/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 25.10.2012 г. за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления.                                                                                                         

В ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк.дело № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС е прието,  че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от  смъртта на техен близък са лицата, посочени в Постановление № 4/25.05.1961 г. и Постановление № 5/24.11.1969 г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени.                                                                                 

С оглед на тези указания внуците на починало лице са включени в кръга от правоимащи да получат обезщетение за неимуществени вреди, но само по изключение, ако бъде доказано, че между тях и пострадалия е имало „особено близка връзка“ – толкова силна, че преживените от тях болки и страдания надхвърлят по интензитет и времетраене обичайно търпените болки и страдания от роднини със същата степен на родство. Не е достатъчно да бъде установена само формална връзка на родство и преживени болки и страдания, а да бъдат ангажирани доказателства, които да дадат основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановление № 4/61 и № 5/69г. на Пленума на ВС, според което, в случай на смърт, право на обезщетение имат само най-близките на починалия.

В конкретния случай по делото се установи, че ищците са внуци на починалия С.М.Б.. Двама от ищците/Б.В.М. и В.В.В./, независимо от предоставената им възможност, не ангажираха гласни доказателствени средства за преживените от тях болки и страдания от смъртта на техния дядо. Тези двама ищци не представиха и справка за адресната си регистрация, независимо от дадените им указания. По делото съдът служебно извърши справка за адресната регистрация на двамата ищци, от която се установи, че Б.В.М. от 10.09.1997 г. е с регистриран настоящ адрес в гр.Самоков и с поС.ен адрес *** 24.08.2009 г. Ищцата В.В.В.е с регистриран поС.ен и настоящ адрес в гр.Самоков от 26.11.2013 г. Тези двама ищци в исковата молба и в представените по делото пълномощни също са посочили, че техният адрес на местоживеене е в гр.Самоков.

По отношение на третия ищец И.В.С. се установи от показанията на св.Г., че е живеел заедно с дядо си в едно домакинство, докато баща му е работел; след раздялата на родителите му дядо му е полагал грижи за него; между двамата е съществувала  емоционална връзка, характеризираща се с взаимна обич и морална подкрепа. След смъртта на дядо му ищецът е страдал дъбоко – чувствал се е зле, станал е  сприхав и избухлив.

Наличието на емоционална привързаност между внуците и починалия им дядо следва да бъде преценена в контекста на традиционните за българското общество семейни ценности, в които бабите и дядовците от една страна, а от друга внуците са част от най-близкия родствен и семеен кръг и по принцип отношенията с тях са основани на взаимна обич, морална подкрепа и емоционална близост.

В конкретния случай емоционалната болка и страдание, преживени от ищеца И.В.С., не се отличават по интензитет и продължителност от болката и страданието, което обичайно изпитват роднини от същата степен.

 По делото не са доказани конкретни житейски обстоятелства, които да са създали особена връзка  между ищеца и неговия дядо, която да е различна от обичайната близост между този вид роднини, нито е установено да е претърпял болки и страдания, които надхвърлят по интензитет и времетраене обичайно търпените болки и страдания от други роднини, които са в същата родствена връзка.

За ищците Валентина Върбанова и Б.М. не бе установено да са претърпели болки и страдания от смъртта на своя дядо. Те не ангажираха доказателства в тази насока, независимо от предоставената им възможност. За тези двама ищци се установи, че от години живеят в друг град и няма данни да са посещавали своя дядо и да са поддържали връзка с него.

Поради изложените мотиви, съдът приема, че исковете са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.

По разноските:           

Ищците следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 7 623 лв. /300 лв. за експертиза, 5 лв. – държавна такса за съдебно удостоверение и 7 308 лв. с ДДС за адвокатско възнаграждение/.                              

При определяне размера на разноските съдът не уважи възражението на ищците за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника. Делото действително не представлява фактическа и правна сложност, поради което се дължи адвокатско възнаграждение в предвидения минимум по Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съобразно материалния интерес – 4650 лв. без ДДС, което с ДДС възлиза на 5 580 лв. По делото са предявени три осъдителни иска от различни ищци, всеки с цена от по 50 000 лв., като на ответника се дължи адвокатско възнаграждение за защита по всеки от исковете от по 4650 лв. без ДДС или общо 13 950 лв. без ДДС /4650 лв. х 3/. Ответникът претендира разноски за адвокатско възнаграждение в по-малък размер от 6 090  лв. без ДДС /7308 лв. с ДДС/, поради което няма основание за намаляване размера на разноските за адвокатско възнаграждение.

Мотивиран така, съдът

   

Р  Е  Ш  И  :

                                                                                                                     

ОТХВЪРЛЯ предявения от В.В.В., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. К.Д.  против „Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 5 – за адв.С., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на нейния дядо С.М.Б., ЕГН **********, настъпила на 12.01.2018 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2017 г., причинено по вина на водача П.Н.П., при управление на л.а „Дачия Лоджи" с рег. № СВ ****АА, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане.

                                       

ОТХВЪРЛЯ предявения от И.В.С., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. К.Д.  против „Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 5 – за адв.С., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия дядо С.М.Б., ЕГН **********, настъпила на 12.01.2018 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2017 г., причинено по вина на водача П.Н.П., при управление на л.а „Дачия Лоджи" с рег. № СВ ****АА, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Б.В.М., ЕГН **********, съдебен адрес: *** – за адв. К.Д. против „Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление:***, съдебен адрес:***, офис 5 – за адв.С., иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за заплащане на сумата от 50 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на неговия дядо С.М.Б., ЕГН **********, настъпила на 12.01.2018 г., вследствие на пътно-транспортно произшествие от 13.12.2017 г., причинено по вина на водача П.Н.П., при управление на л.а „Дачия Лоджи" с рег. № СВ ****АА, по време на действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 07.11.2018 г. до окончателното изплащане.

 

ОСЪЖДА В.В.В., И.В.С. и Б.В.М. да заплатят на „Застрахователно акционерно дружество „А.Б.“ АД, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, направените по делото разноски в размер на 7 623 лв.

 

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд  в двуседмичен срок от връчването на страните.             

 

                                                                                        

СЪДИЯ :