Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София 18.05.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІI-б
ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ,
в публичното заседание на петнадесети май две хиляди и седемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЛИЦА Д.
М. ДОЛАПЧИЕВА
при секретаря Д. Шулева, като
разгледа докладваното от съдия ЯНЧЕВА гр. дело № 13092 по описа за 2016 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.
Първоинстанционният съд е
сезиран със субективно и обективно съединени искове с правно
основание чл.108 и чл.109 от ЗС, и чл.59 от ЗЗД, предявени от И.М.Д. и Л.М.М.
срещу М.П.А..
Ищците твърдят, че са съсобственици по наследство на
жилище, заемащо целия втори (първи надпартерен) етаж в жилищната сграда на ул.
„Синя скала“ № 3, гр. София, кв. „Княжево“, състоящо се от три стаи, кухня,
вестибюл, клозет и други сервизни помещения, със застроена площ от 64.55 кв.м,
при съседи: от четири страни - двор, отдолу - жилище на първия (приземен) етаж,
отгоре - жилище на трети (втори надпартерен) етаж, заедно с 1/2 ид.ч. от
таванско помещение в сградата, при съседи: отдолу - втори надпартерен етаж и от
три страни - двор, цялото избено помещение в сутерена на сградата и помещението
под верандата на първия (приземен) етаж, заедно с 1/3 ид.ч. от общите части на
сградата и 1010/1650 ид.ч. от мястото, цялото с площ от 1 076 кв.м,
съставляващо УПИ ІІ-14, кв.29 по плана на гр. София, м. „Княжево“ по нот. акт №
11/2009 г., а сега поземлен имот с идентификатор 68134.1892.1041 по кад. карта
и кад. регистри на гр. София. Заявяват, че ответницата е собственик на втория
надпартерен етаж в същата сграда, състоящ се от три стаи вестибюл, клозет и
открита веранда с площ от 64.55 кв.м, заедно с 1/2 ид.ч. от таванското помещение, при съседи: отдолу -
втори надпартерен етаж, отстрани - стълбище и от три страни - двор, заедно със
съответните идеални части от дворното място. Излагат твърдения, че съгласно
документите за собственост те и ответницата са собственици на тавана при равни
квоти (по 1/2), ищците са собственици на цялото избено помещение в сутерена на
сградата, а към собственото на ответницата жилище няма избено помещение. Ищците
установили, че ответницата е извършила преустройство на собствения си етаж и е
усвоила целия таван, като го е присъединила към жилището си, увеличавайки неговата
височина. Заявяват, че след извършено преустройство, за което няма издадено
разрешение, тъй като не е търсено тяхното съгласие, те са лишени от тази част,
прилежаща към собственото им жилище. Твърдят, че таванът на сградата бил с
височина в средната част от 1.60 м със скосявания до 0.70 см в краищата.
Ответницата заела и цялото избено помещение и го ползва без съгласието им.
Зазидала вратата на тяхното жилище на втория (първи надпартерен) етаж, водеща
до стълбището, което осигурява достъпа до избеното помещение и тавана. Ищците отправяли
предупреждения до ответницата да освободи избеното помещение, да премахне
преградата, която пречи на достъпа им до стълбището, осигуряващо достъп до
тавана и избеното помещение и да възстанови вратата на същото място, но А. не
сторила това. Твърдят, че достъпът до избеното помещение, предмет на исковете,
се осъществява единствено през главния вход на сградата, от който е предвиден
достъп до двата жилищни етажа. Достъпът до избеното помещение е затворен чрез
заключване на главния вход от изток и чрез затваряне вратата на първия етаж,
собственост на ищците, осигуряваща достъп до главното стълбище от изток,
съответно до избеното помещение, чрез монтиране върху нея на гипсокартон и
драскана мазилка върху него откъм стълбището. Поставянето на преградата и
заключването на главния вход от изток не позволява на ищците да ползват
избеното помещение и то фактически се владее от ответницата, независимо дали в
него има нейни вещи. В разговор ответницата им заявила, че има интерес да купи
жилището им, но до датата на исковата молба това не е направено. Предвид
изложеното, И.Д. и Л.М. молят съда да постанови решение, с което да осъди М.А.
да им предаде владението върху избено помещение в сградата на ул. „Синя скала“ №
3, с площ от 8.23 кв.м, при граници: от две страни - двор, на запад - първи (приземен)
етаж и на север - стълбището за втория и третия етажи на сградата, както и да
бъде осъдена ответницата да им заплати сумата от 3 000 лв. (по 1 500
лв. на всеки един от тях), представляваща обезщетение за ползването на въпросното
избено помещение за периода 25.10.2008 г. - 25.10.2013 г., ведно със законната
лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане. Предявяват
негаторен иск за осъждане на ответницата да премахне направената от нея
преграда, визирана по-горе, осуетяваща достъпа от жилището на ищците на втория
(първи надпартерен) етаж до стълбището, и да възстанови премахнатата от нея
врата.
С отговора на исковата молба ответницата оспорва
исковете. Твърди, че не е лишавала ищците от правото им на ползване на избеното
помещение. Излага твърдения, че сградата на ул. „Синя скала“ № 3 е строена в
началото на миналия век, поради което, след закупуване на етаж от нея,
извършила редица укрепителни строително-монтажни работи, както в общите части
на сградата, така и в избеното помещение, което било в изключително лошо
състояние. Заявява, че никога не е спирала достъпа на ищците до имота, а и те
изключително рядко посещават сградата, тъй като не живеят в нея. Твърди, че помещенията,
за които се отнасят исковете, са необитаеми и никога не са били ползвани от
нея. Сочи, че липсват доказателства за
отправени й покани за плащане на обезщетение за лишаване от право на ползване
върху процесното помещение.
СРС е уважил иска по чл.109 от ЗС. Отхвърлил е
останалите две претенции, като е приел, че ответницата е ремонтирала процесното
избено помещение, но не се установява да го владее, като ищците не посещават
имота, не се грижат за него от 1985 г. и дори не са поискали достъп до
ремонтираното избено помещение. Посочил е, че действително М.А. е заключила
вратата към вътрешното стълбище, но това е било част от дейностите по
поддържане на къщата в добро състояние, предвид обстоятелството, че от
вътрешното стълбище трети лица са могли да влизат безпрепятствено в сградата.
Срещу решението в частта, в която исковете са
отхвърлени, е подадена въззивна жалба от И.Д. и Л.М.. Жалбоподателите считат
съдебния акт за неправилен, като сочат, че СРС не е обсъдил всички събрани
доказателства, а обсъдените е интерпретирал погрешно. Твърдят, че с извършените
действия по покриване вратата на единия вход и смяна ключа на другия (главен)
вход ответницата е създала категорични пречки за достъп до тяхното избено
помещение. Оспорват изводите на СРС, че от 1985 г. не са посещавали имота.
Намират за нелогични и неправилни мотивите в решението, съгласно които те не са
направили усилия да получат достъп до избеното помещение.
М.А. счита въззивната жалба за неоснователна, като по
същество поддържа изложеното от нея пред първоинстанционния съд.
Пред СГС не са събрани нови доказателства.
След преценка доводите на страните и доказателствата
по делото, въззивният съд намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Обжалваното решение е валидно и допустимо.
Настоящият съдебен състав намира исковете по чл.108 от
ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД за неоснователни, като изцяло споделя изводите на СРС
за отхвърлянето им, които на основание чл.272 от ГПК следва да се считат мотиви
и на настоящия съдебен акт.
При постановяване на решението си въззивният съд
изцяло кредитира писмените доказателства по делото, заключенията от
съдебно-техническата експертиза и показанията на свидетеля Людмил Банов –
живеещ на приземния етаж в сградата на ул. „Синя скала“ № 3, като счита
въпросните показания за обективни, подробни, базирани на непосредствени и
продължителни възприятия за период от над 60 години (за разлика от показанията
на останалите двама свидетели).
От така посочените доказателства, преценени в тяхната
съвкупност, се установява по убедителен начин, че процесното избено помещение е
било ремонтирано от ответницата, за да се укрепи къщата, но не се ползва реално
от нея, като е празно и без монтирана външна врата. Входът към въпросното
помещение е бил затворен с врата, като ключ от нея има и свидетелят Банов и от
показанията му става ясно, че той ще
предостави ключа, ако И.Д. и Л.М. го поискат. От доказателствата се установява,
също така, че М.А. е закупила своя етаж от къщата през 2004 г., като години
преди това и понастоящем никой не живее на етажа на ищците, а последните идват
рядко в имота си.
Същевременно по делото липсват доказателства, въз
основа на които съдът да направи обоснован извод, че ищците са правили каквито
и да е опити да се сдобият с ключ от горепосочената врата преди завеждането на
делото и че ответницата действително е отказала да им осигури достъп до
процесното мазе.
Следователно, след като по делото не се установява
ответницата да ползва спорното мазе и да лишава ищците от достъп до него (като
в тази връзка не се установява Д. и М. реално да са поискали осигуряването на
достъп), исковете по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД се явяват неоснователни.
Във връзка с претенцията по чл.59, ал.1 от ЗЗД въззивният съд следва да
отбележи и следното:
Правната теория и съдебна практика приемат, че правото на иск по чл.59, ал.1 от ЗЗД възниква, когато ищецът не
разполага с друг иск, с който може да се защити. С тази законова норма се
осуетява всяко неоснователно преминаване на блага от едно имущество в друго,
въпреки липсата на конкретно уредена възможност в други текстове на закона.
Общата хипотеза за неоснователно обогатяване по чл.59 от ЗЗД е налице в случаите, като настоящия казус, когато лице-несобственик ползва недвижимия
имот без правно основание за това и препятства
собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема
на правата, които има. Ползването от несобственика препятства възможността собственикът лично да ползва или да отдава под
наем имота и да реализира имуществена облага. В този случай от едни и същи
факти - ползването без правно основание от несобственика-ответник на собствения
на ищеца недвижим имот, произтича както обедняването на ищеца, така и обогатяването на ответника.
Фактическият състав на предявен иск с правно основание чл.59, ал.1 от ЗЗД включва
следните елементи: ищецът да е собственик на имота; ответникът да ползва фактически
имота без правно основание за това; размера на вредата, изчислена на база
сумата, с която ответникът се е обогатил, респ. ищецът се е обеднил, определена
въз основа на наемната цена за този функционален тип имоти. При липса на един
от посочените елементи искът е неоснователен (в този смисъл са напр. решение №
398/6.08.2014 г. по гр. дело № 1933/2013 г. на ВКС, Г.К., ІV Г.О. и решение №
293/30.09.2015 г. по гр. дело № 119/2015 г. на ВКС, Г.К., ІV Г.О., постановени
по реда на чл.290 от ГПК). В конкретния случай, както бе отразено по-горе, не е
налице вторият от посочените елементи.
Горното обуславя потвърждаване на решението в
обжалваната му част.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решението от 12.05.2016 г. на СРС, І Г.О., 47 състав, постановено по гр. дело № 44756 по описа за 2013 г., в частта, в която са отхвърлени исковете по чл.108 от ЗС и чл.59, ал.1 от ЗЗД.
В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано
Решението в частта по иска с правно основание чл.108 от ЗС подлежи на обжалване пред ВКС в 1-месечен срок от връчването му на страните. В останалата част същото е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.