26.04.2021г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково в
публичното заседание
на двадесет и трети април две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Светла И.
Прокурор
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№321 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал 1
във вр. с чл.76б, ал.1, т.2 от ЗУБ и е образувано по жалба от А.А.С., гражданин на Л.,
роден на ***г. в гр.С., Л., с посочен по делото съдебен адрес:*** – адрес на
представляващия го адвокат, срещу Решение №6Х/08.03.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция
за бежанците при МС. Твърди се, че решението е незаконосъобразно като
постановено при съществени нарушения на материалния закон и на
административнопроизводствените правила, както и било несъобразено с целта на
закона. В конкретния случай не били спазени и въобще не били изпълнени
процедурите от общностното право. Цялата процедура била опорочена, а правата на
жалбоподателя били нарушени. В административния акт липсвало безпристрастно,
пълно и мотивирано обсъждане на изложените релевантни факти и обстоятелства,
описани в последващата молба. Описанието на новонастъпилите и необсъждани
дотогава обстоятелства било направено от органа едностранчиво и довело до
неадекватна, непълна и необоснована преценка за достоверността на бежанската
история. Изводите на органа били в разрез с формалната и житейска логика,
необсъдени и неотчетени оставали изложените от жалбоподателя обстоятелства.
Последователно изложените събития и факти от жалбоподателя, както и тяхната
съотносимост спрямо страната му по произход, налагали положителна оценка за
допустимост на последващата молба за закрила. Изложеното от него представлявало
нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение, а за
разглеждането следвало да се образува производство по общия ред. Иска да бъде
отменено Решение
№6Х/08.03.2021г. на Интервюиращ орган при РПЦ Харманли към ДАБ при МС, като се върне
преписката за ново разглеждане.
Ответната страна оспорва жалбата и
счита, че не е основателна.
Съдът, след като се запозна с жалбата,
становището на жалбоподателя и извърши съвкупна преценка на доказателствата,
приобщени към делото, намира за установено следното:
От
приложените към административната преписка писмени доказателства, е
видно, че със Заповед №РД05-761/09.12.2020г. на Председател на ДАБ при МС –Р.Б.,
Младши експерт в РПЦ Харманли, на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ е
определена за интервюиращ орган, който да извършва действията, предвидени в
ЗУБ.
С Решение №22/15.01.2021г., постановено
по адм.дело №1143/2020г. по описа на Хасковски административен съд, е
отхвърлена жалбата на А.А.С., гражданин на Л.,
срещу Решение №УПХ-195/27.11.2020г. на ИО към ДАБ.
На 16.02.2021г. А.А.С. подал втора по ред молба за
предоставяне на закрила от РБ, към която приложил доказателства.
С Решение №6Х/08.03.2021г. Интервюиращ
орган при ДАБ към МС не е допуснал последваща молба с рег.№КП-309/16.02.2021г.
на А.А.С. до производство
по предоставяне на международна закрила,
като е приел, че последващата молба на чужденеца е недопустима, тъй като не се
позовава на обстоятелства от съществено значение за личното му положение или
относно държавата по произход. Посочено е, че представеният от чужденеца
документ се приема за недостоверен, като от тук е приет и за непригоден като
доказателство. Подробно е анализирана заповед за задържане /за принудително
довеждане/, издадена на 16.12.2020г. от „началник административна сигурност“ на
Хизбула. Отчетено е, че коментираните в заповедта действия на жалбоподателя –
предизвиквал ръководството на партията, използвал различни обиди срещу лидера,
както и обиди срещу приближените на пророка Мохамед, отишъл в специално
охранявано място на партия и вербално нападал с обидни думи, публикувал обидни
текстове в социалните мрежи, не са били изнесени като самостоятелни прояви на
жалбоподателя в интервюто по предишното производство, а само бил твърдял, че
участието му се изразявало като участие в демонстрациите срещу управлението. Заявено
е, че изложените факти и обстоятелства от А.С. не са логични предвид силното
влияние на Хизбула върху правителството, поради което и е нямало как да не е
било известно, че С. вече е напуснал страната и е безпредметно издаването на
заповед за задържането му. Обсъдено е и че при социалния статус на чужденеца в
страната по произход е недостоверно да е бил информиран за издаден акт с гриф
Строго секретно. Наред с това е обсъдено и че не се сочат нови обстоятелства,
свързани със ситуацията в страната по произход, които да са такива че да
застрашават живота и правата му при завръщане в нея.
Решението е връчено лично на оспорващия
на 17.03.2021г., като същият е запознат със съдържанието му на разбираем за
него език.
Настоящата жалба е подадена чрез куриер
на 24.03.21г. и е постъпила в деловодството на съда на 26.03.2021г.
Като доказателства по делото са приети Справка
-150/24.03.21г. относно Л., като същата е актуална в частност и за града, в
който е живял жалбоподателя – гр.С.. Представени са от ответната страна и писма
на Зам.Председател на ДАНС и Директор ГДГП МВР относно информация за използвани
фалшифицирани или неистински документи от чужденци, на които е отказано убежище
в РБългария.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу
годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице
правен интерес от търсената защита и при спазване на 7-дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.2 от ЗУБ.
Оспореният административен акт е издаден
от компетентен орган, упълномощен с представената по делото заповед, както и е
в изискуемата от закона писмена форма. Решението съдържа всички изискуеми
реквизити, включително правни и фактически основания за издаването му и е
подписано от неговия издател. Поради това не са налице основания за отмяна на
обжалваното решение по чл. 146, т.1 и т.2 от АПК.
Оспореното решение е постановено в
преклузивния 14-дневен срок по чл.76б, ал. 1 от ЗУБ, като се има предвид и че след изменение на
редакцията на разпоредбата – ДВ бр.89/2020г., срокът касае работни дни. По
делото не се сочат доказателства за нарушаване правата на жалбоподателя по чл.76в, ал. 1 от ЗУБ. Няма допуснати нарушения и както в настоящото
производство, така и при другите проведени интервюта до този момент, съгласно
чл.29, ал.1, т.8 от ЗУБ е осигурен преводач. В този смисъл съдът счита, че
процедурата по проверка допустимостта на последващата молба на жалбоподателя е
надлежно проведена и не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да представляват основание за
отмяна на обжалваното решение по смисъла на чл.146, т.3 от АПК.
Съгласно чл.76а от ЗУБ преди да се пристъпи към разглеждането по същество на последваща молба за
международна закрила, органът преценява нейната допустимост съгласно чл.13, ал.2 от ЗУБ, като разполага с компетентност да прецени
допустимостта на последващата молба въз основа на писмени доказателства,
представени от чужденеца, без да се провежда лично интервю. Административният
орган следва да прецени дали чужденецът се позовава на нови обстоятелства от съществено
значение за личното му положение или относно държавата му по произход. В случая
правилно административният орган е направил извод за недопустимост, като е
счел, че представеното доказателство относно задържане или принудително
довеждане на жалбоподателя не се отъждествяват като нови обстоятелства от
съществено значение за личното положение. В проведеното предишно интервю
жалбоподателят е разяснил, че няма самостоятелни партийни прояви, докато
издадената и представена заповед е именно за негови самостоятелни прояви. Така
направеният от органа извод относно недостоверността на документа е напълно
защитен при подробно изложените аргументи в мотивите на оспореното решение,
като съдът
намира, че е правилен извода за недопустимост на подадената молба. За същата
може категорично да се счита, че е с единствена цел да се извърши опит за
формулиране и представяне на доказателства и обстоятелства, позволяващи
узаконяване на нелегалния престой. Логично е изведено като краен извод от
административния орган, че данните да е осъществено преследване или да
съществува риск от преследване са недостоверни. При обсъждане на справката от Д
МД на ДАБ МС може да се направи заключение и че обществено-политическото
положение в страната по произход – Л., не се е изменила нито след решението по
молбата за първа закрила, нито понастоящем, с оглед и на представените актуални
данни. Опасенията на жалбоподателя са анализирани в предходното административно
и съдебно производство, поради което и са преклудирани. Събраните в настоящото
производство доказателства също не водят на извод за наличието на настъпили
нови обстоятелства от значение за индивидуалното положение на жалбоподателя и
обстановката в Л., като в тази връзка следва да се има предвид, че
обстоятелствата относно личното положение на търсещия закрила, изнесени в
настоящото производство, не са достоверни и няма нови данни за такива, които да
са в обхвата на приложното поле на ЗУБ – чл. 8 и 9.
Въз основа на изложеното, съдът намира, че
жалбата е неоснователна. Правилно и законосъобразно, на база заявените
обстоятелства и представените доказателства, интервюиращият орган е издал
оспореното решение, с което не е допуснал последващата молба до производство за
предоставяне на международна закрила.
Обжалваното решение е издадено в
съответствие с разпоредбата на чл.76б, ал.1, т.2 във вр. с чл.13, ал.2 от ЗУБ и не са налице отменителните основания по чл.146, т.1-5 от АПК.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК във вр. с чл.85, ал.3 от ЗУБ, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.С., гражданин на Л.,
роден на ***г. в гр.С., Л., с посочен по делото съдебен адрес:*** – адрес на
представляващия го адвокат, срещу Решение №6Х/08.03.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция
за бежанците при МС.
Решението не подлежи на обжалване.
Съдия: