СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 9 СЪСТАВ,
в закрито заседание на двадесет и девети януари
две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖАКЛИН КОМИТОВА
като разгледа докладваното от съдия КОМИТОВА
търг. д. № 2728 по описа
за 2018 г., И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ,
ВЗЕ ПРЕДВИД:
ПРЕДЯВЕН Е ИСК С
ПРАВНО ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 124 АЛ. 1 ОТ ГПК ВЪВ BP. С ЧЛ. 440 АЛ. 1 ОТ ГПК.
Ищецът „И.”
ЕООД, с
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:***, an.**,
представлявано от управителя К.В.П., чрез адв. А.Н.Д.,
със съдебен адрес,***, с искова
молба от 27.12.2018 г., твърди, че през месец септември 2018 г. направили поръчка
до швейцарския му контрагент “М.М." („М.М.” SA)
за покупка на машини от Швейцария, по повод на което той издал на „И.“ ЕООД проформа (фактура) VCO 80486
от 27.09.2018 г. за сумата 432 000.00 евро. В изпълнение на договорките им, „И.“
ЕООД превело на “М.М." („М.М.” SA) част
от сумата по издадената проформа, а именно 129 000.00
евро, съгласно платежно нареждане от 04.10.2018 г. Впоследствие, поради промяна
в условията по доставката, постигнали съгласие за прекратяване поръчката и за
връщане на платената сума по проформа (фактура) VCO 80486
от 27.09.2018 г., като “М.М." („М.М.” SA)
следвало да си удържи направените разноски до отменяне на поръчката. В резултат
на това, на 25.10.2018 г. от банковата сметка на “М.М."
(„М.М.” SA) в
Банка “UBS” Швейцария е нареден превод на сумата от 123 329.72
евро с основание връщане
на сума по договор /фактура/ VCO 8G486. Видно от приложеното
платежно нареждане от 25.10.2018 г. бенефициер
/получател/ на сумата по сделката е “И.” ЕООД с ЕИК *****със седалище ***, aп. **.
Поради допусната
грешка при извършване на превода, вместо по сметката на „И.“ ЕООД в „ПИБ“ АД, IBAN ***,
сумата 123 329 72 евро е насочена по друга сметка в „ПИБ“ АД, а именно no IBAN *** “И.С.“ ЕООД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***,
aп. 4. След като били уведомени за
извършения грешен превод, установили, че върху сметката на „И.С.“ ЕООД в „ПИБ“
АД е наложен запор от ЧСИ С.Н.по изп, дело №
20188980401042, по което "И.С." ЕООД е длъжник.
На
14.11.2018 г. с Уведомление вх.№ 15035 ‘“М.М."
(„М.М.” SA) е уведомил ЧСИ С.Н.за
извършения грешен превод по сметката на длъжника по изп.
дело № 20188980401042 - “И.С.“ ЕООД. Впоследствие, с Уведомление вх.№ 0**1 от
23.11.2018 г. "М.М." SA е уведомил за същото
и ответника „М Л.“ ЕАД (с предишна фирма „И А.Б.Л.“ ЕАД), в качеството му взискател по изп. дело №
20188980401042. В уведомлението до последния е направено предложение за
доброволно извънсъдебно уреждане на възникналите отношения по повод погрешно
преведената сума. В дадения срок не е дадено необходимото съгласие от страна на
„И А.Б.Л.“ ЕАД за уреждане на спора.
Твърди се в исковата
молба, че ответникът “И.С.” ЕООД, ЕИК *****
няма търговски отношения с “М.М." („М.М.” SA)
и няма валидно вземане срещу наредителя “М.М.” SA за сумата 123 329,72 евро. Постъпилата по сметка на този ответник
сума е получена без правно основание, тъй като „И.С.“ ЕООД не е страна по проформа
(фактура) VCO 80486, респ.- получената
сума не му се дължи и не му принадлежи. Сумата 123 329.72 евро не е част от имущество на “И.С.”
ЕООД и тя не е принадлежащо на длъжника по изпълнението имущество, по смисъла
на закона. Сумата от 123 329.72 евро принадлежи на дружеството “И.” ЕООД, с ЕИК
*****, със седалище ***. Тя е част от имуществото на ищеца, същата сума е била налична по
банковата сметка на ищеца и в последствие е била преведена на партньора му “М.М." („М.М.” SA) на валидно
договорно основание. Впоследствие, пак на валидно основание, сумата е следвало
да се върне по банковата сметка на ищеца, но поради допусната грешка е
постъпила по сметка на длъжника по изп. дело №
20188980401042 “И.С."
ЕООД.
Макар и да не принадлежи на
ответника "И.С." ЕООД, процесната сума е
постъпила по негова сметка, върху която е наложен запор въз основа на
образувано изпълнително производство за изпълнение на парично вземане. Предвид
на това, ищецът е трето лице, чието право е засегнато от изпълнението по
посоченото изпълнително дело, тъй като собствените му парични средства са запорирани и не може да оперира с тях. В този смисъл, ищецът има правен
интерес да установи, че имуществото, срещу което е насочено изпълнението за
парично вземане, не принадлежи на длъжника. Съгласно чл. 440 ал 2 ГПК, в този
случай искът се предявява срещу взискателя и
длъжника, като в разглеждания случай взискатели по
изпълнението са „M ЛИЗИНГ“ ЕАД (с предишна фирма „И А.Б.Л.“
ЕАД) и НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ.
Като се вземе предвид
горното, моли съда да ги призове на съд с ответника и след като се увери в
основателността на твърденията му, да постанови съдебно решение, с което на
основание чл.124, ал.1, във вр, с чл.440, ал.1 ГПК,
да бъде установено по отношение на ответниците „М Л.
ЕАД, НАП и “И.С.” ЕООД, че имуществото, представляващо парична сума в размер на
123 329.72 евро, налична по IBAN: *** “И.С.” ЕООД, с ЕИК *****,
НЕ ПРИНАДЛЕЖИ на длъжника
по изпълнението "И.С.” ЕООД.
В законоустановения
срок, ответниците са депозирали в производството
писмени отговори, като съображения по недопустимостта и основателността на иска
са заявени и поддържани от НАЦИОНАЛНА
АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес гр. София, ул. *****; „М Л.” ЕАД (с предишно наименование „И А.Б.Л."), ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление;***; Ответникът „И.С.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на
управление ***, е заявил, че няма претенции към получената парична сума в
размер на 123 329.72 евро, по банкова сметка ***: ***
„ПИБ“ АД и признава, че същата сума не принадлежи на “И.С." ЕООД.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства и доводите на молителя, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
В производството е приета
като доказателство ПРОФОРМА ФАКТУРА VC080486/27.09.2018г. (с превод на български език) на обща стойност 432 000 евро, с
издател „Интерфин“ ООД и клиент № 10111 М.М.С.А.
Приложено е и Платежно нареждане от 04.10.2018 за сумата 123 329.72
евро.
Представено е Платежно нареждане /суифт/
от 25.10.2018 г. с превод на български език – видно от която, от “М.М." („М.М.” SA) е извършено плащане
с получател „Интерфин" ООД, „*****, за сумата
123 329.72 евро; Мотив на плащането - „Връщане
VCO 80486“.
На 14.112018 г. с Уведомление вх.№ 15035 до ЧСИ С.Н., рeг. N2898, с копие до П.И.Б.,
от страна на “М.М." („М.М.” SA),
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя М.М., е направено изявление, за извършен грешен
превод по сметката на длъжника по изп. дело №
20188980401042 - “И.С. ЕООД.
С Уведомление вх.№ 0**1 от 23.11.2018 г. "М.М." SA, изготвено от пълномощник-адвокат, пред ответника
„М Л.“ ЕАД (с предишна фирма „И А.Б.Л.“ ЕАД), е заявено, че дружество „И А.Б.Л.“
ЕАД е взискател по изп.
дело № 20188980401042 по описа на ЧСИ С.М.Н., per. №
898 в КЧСИ с район на действие ОС-Видин, а длъжник по това изпълнение е
дружеството “И.С.” ЕООД с ЕИК *****, със седалище ***, aп. 4.
Посочено е, че на 25.10.2018 г. от банковата сметка на “М.М.” SA в “UBS”, Швейцария е нареден превод на сумата от
123 329.72 евро с основание връщане на сума по договор
-фактура VCO 80486. Видно от приложения суифт
бенефициер /получател/ на сумата по сделката е “И.”
ЕООД с ЕИК *****, със седалище ***. Заявено е, че поради допусната грешка при
извършване на превода, вместо по сметката па “И.” ЕООД с ЕИК *****, сумата 123
329.72 евро е насочена по сметката IBAN: *** „ПИБ“ АД на “И.С.” ЕООД с ЕИК *****,
върху която сметка е наложен запор от ЧСИ С.Н.по изп.
дело №20188980401042. От името на доверителя си, пълномощинкът
е уведомил ответника, че сумата 123 329.72 евро е получена погрешно по сметка на
дружеството “И.С.” ЕООД с ЕИК *****, с което “М.М.” SA няма търговски взаимоотношения. Сумата е получена без основание от дружеството „И.С.“ ЕООД с ЕИК *****,
тя не му се дължи, не му принадлежи и е извън неговия патримониум. Дружеството “И.С.” ЕООД с ЕИК ***** няма
вземане срещу наредителя “М.М.” SA, нито срещу бенефициера по превода “И.“ ЕООД с ЕИК 20-***** и
постъпилата по неговата сметка сума не е имущество, принадлежащо на длъжника по
изпълнението. Сумата от 123 329.72 евро принадлежи на Дружеството “И.” ЕООД с ЕИК *****и ако изпълнението бъде насочено срещу
тази сума “И.” ЕООД ще претърпи имуществени вреди, за които ще потърси съответно
обезщетение. Тъй като върху банковата сметка, по която е постъпила сумата 123
329.72 евро има наложен запор от ЧСИ С.Н., за да се върне погрешно преведената
сумата по банковата сметка на “М.М.” SA в “UBS”, Швейцария,
следва да се вдигне запора, като това може да стане само с изрично съгласие и
по нареждане на взискателя по изпълнението - в
случая от „И А.Б.Л.“ ЕАД. Ако взискателят „И А.Б.Л.“
ЕАД откаже да поиска от ЧСИ вдигане
на запора върху съответната
банкова сметка, ***, чието
право е засегнато от изпълнението, следва да предяви иск по чл.440, ал.1 от ГПК,
за да установи, че имуществото, върху което е насочено
изпълнението, не принадлежи на длъжника. С оглед на горното и с цел икономия на
съдебни разноски, адвокатски хонорари, лихви и обезщетения за вреди, е поискано,
за съгласие на ответика и за съответното необходимо
съдействие пред ЧСИ С.Н.за вдигне запора върху банковата сметка IBAN: ***, при „ПИБ“ АД на “И.С.” ЕООД с ЕИК *****, с цел да се даде
възможност на длъжника да върне погрешно преведената без основание сума в
размер на 123 329.72 евро обратно в банковата сметка на “М.М.” SA в “UBS” банка Швейцария, е заявено е още, че настоящото
уведомление следва да се счита като покана за предприемане на необходимите
действия по вдигане на запора върху банковата сметка IBAN: *** , при „ПИБ“ АД на длъжника “И.С.” ЕООД с ЕИК *****, в рамките
на определния със същата 7дневен срок.
По делото е представен Протокол от 22.10.2018 г. с двуезичен превод, подписан от “И.“ ЕООД и “М.М.” SA, по смисъла на който страните се съгласяват, че изпълнението
на поръчка VCO 80486 се прекрятява; “М.М.” SA ще върне на “И.“ ЕООД, авансово
преведената сума като си задържи сума за направените разноски по изпълнението.
След връщане на сумата, старните няма да имат други
претенции една към друга.
Видно от Запорно съобщение до „П.И.Б.“
АД по изп.дело
№ 20188980401042, въз основа на Изпълнителен лист издаден на 22.01.2018 г. СГС
на основание решение по т.д. № 768 от 2012 г. на СГС, 6 с- в, е образувано изп. дело
№ 20188980401042 срещу „И.С.“ ЕООД, ЕИК *****, с адрес ***, като длъжникът дължи
сумата 98 196,18 лв., от които главница в размер на 50 851,58 лв., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 15.02.2012 г. до окончателно
погасяване на задължението, която лихва към този момент е била в размер на 34
290,07 лв., 6 800,73 лв. присъдени разноски, в ползва на взискателя/ите: ТД НАП ВИДИН, ЕИК *****и „И А.Б.Л.“ ЕАД, ЕИК ***** ,
както и такси и разноски в размер на 5 965,79 лв., съгласно Тарифата за такси и
разноски към ЗЧСИ , а така също присъединени публични държавни вземания по
чл.458 от ГПК в размер на 288,01 лв. в полза на държавата. На основание чл.450,
ал.З, чл.507. чл.507а, чл.508, вр. с чл.446 от ГПК,
съдебният изпълнител е наложил запор
върху банковите сметки и вземанията на
длъжника И.С. ЕООД, ЕИК ***** спрямо „П.И.Б.“ АД до размера на сумата, а
именно - 98 196,18 лв. изчислена към 0.01.2018г. На основание чл.507, ал.2 и 3
от ГПК на Банката е забранено да предава запорираните
вещи и запорираните до посочения размер суми на
длъжника.В събщинието е указано на Банката още, че от
деня на получаването на настоящото същата има задължение на пазач спрямо
дължимите от нея на длъжника вещи и суми.
Въз връзка с издадено съдебно удостоверение
по делото е постъпило такова с изх. № 06-6985/04.11.2019 г. на „ПИБ“ АД, видно
от което постъпилата сумата от 123 329,72 евро е по сметка IBAN ***ляр „И.С.“ ЕООД ЕИК *****, на дата 25/10/2018 г., с наредител: М.М.SA и с основание: RETURN VCO 80486.
Във връзка с издадено съдебно удостоверение
по делото е постъпило такова с изх.№ 21054/04.11.2019г. на ЧСИ С.М.Н., per. № 898 в КЧСИ с район на действие ОС - Видин по изп.дело № 20188980401042, съгласно което принудителното
изпълнение е образувано въз основа на изпълнителен лист издаден на 22.01.2018г.
от СГС, на основание решение по т.д. № 768 от 2012 г. на СГС, 6 с-в к длъжник „И.С.“
ЕООД, ЕИК *****. с предходно наименование „И.“ ЕООД и взискатели
„М Л.“ ЕАД , ЕИК *****, с предходно наименование „И А.Б.Л.“ ЕАД С и присъединен
взискател държавата, представлявана oт ГД на НАП Велико Търново, офис Видин. Размерът на
вземанията към 04.11.2019 г. на взискателя „М Л.“ ЕАД
, ЕИК ***** е Главница в размер на 50 851,58 лв. , законна лихва в размер на 39
926,12 лв. за периода 15.02.2012 г. - 04.11.2019 г.; Разноски по гр. дело: 6
800,73лв.; Такси по Тарифата към ЗЧСИ: 13 402,25 лв., от които за т.26 от
ТТРЗЧСИ 13 348,25лв. Размерът на вземанията на присъединения взискател Държавата, представлявана от ТД на НАП Велико
Търново, офис Видин, е сумата 139 019,93 лв., съгласно удостоверение ог 30.10.2018 г.. По изпълнителното дело има наложен запор
върху вземанията и банковите сметки н длъжника „И.С.“ ЕООД, ЕИК ***** спряма „П.И.Б.“ АД от 04.10.2018 г.
На основание
чл. 56, ал.1, т.3 от ЗКИ и издадено съдебно удостоверение, с молба вх.№ на СГС 142323/19.11.2019г., от страна на БНБ по делото
са приложени 2 броя справки от информационната система на Регистъра на
банковите сметки и сейфове за наличие на данни за банкови сметки на посочените
юридически лице за периода 01.01.2017 г. – 18.11.2019
г.
За целите на
производството и в съотвествие със съдебния акт, постановен
по реда на чл. 62, ал.5, т.3 от ЗКИ, с
молба вх.№ на СГС 9070/24.01.2020г. от страна на „П.И.Б.“ АД по делото са
представени 91 (деветдесет и едно) служебно заверени копия на движения и
наличности по изрично посочените в Определението банкови сметки на
проверяваните лица за разглежданите периоди.
Видно от приложения
по делото Договор за покупка-продажба на
дружествени дялове, на 30.10.2017 г. ,К.В.П., в качеството си на едноличен собственик
на капитала на „И.“ ЕООД, ЕИК *****, продава на „И.п.“ ЕООД, ЕИК *****, като купувач, собствените си 500 дружествени
дяла с номинална стойност от 10 лева всеки, съставляващи 100 % от капитала на „И.“
ЕООД, ЕИК *****, за цена в размер на 5 000 лева. Купувачът купува описаните дялове за посочената цена. Продавачът продава
горепосочените дялове без каквито и де било условия, тежести или други
ограничаващи правото на собственост. Договорената продажна цена за продаваните
дялове, в размер на 5000 лева, е платена от купувача на
Продавача в брой преди подписването на договора, като последният служи и като
разписка за платената сума.
Приобщени към доказатествения
материал са и Удостоверение от ПИБ от 01.03.2019 г.; Договор за продажба от
03.10.2018 г., сключен между „И.“ ЕООД (като продавач) и „А.М.“ ЕООД(купувач).;
Проформа фактура от 02.10.2018 г.; Разпечетка „Отчет по сметка на И.“ ЕООД в ПИБ АД; Оферта от
25.09.2018 г. – в превод; Извлечение от сметка от 04.10.2018 г. – в превод;
Извлечение за дебит по сметка от 26.10.2018 г. – в превод;
За изясняване на спорни въпроси, по делото е допусната,
изслушана и приета ССчЕ с основно и допълнително
заключение.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
Съгласно чл.440 ГПК,
всяко трето лице, чието право е засегнато от изпълнението, може да предяви иск,
за да установи, че имуществото, върху което е насочено изпълнението на парично притезание, не принадлежи на длъжника. Отрицателният установителен иск нормативно е предвиден като способ за
защита срещу материалноправна незаконосъобразност при
индивидуално принудително изпълнение на парични притезания
вследствие нарушение на принципа, че принудителното иизпълнение
на паричното притезание трябва да бъде осъществявано
само върху имуществото на длъжника в изпълнението (арг.
от чл.442 от ГПК). Само имуществото на длъжника служи за обезпечение на
неговите кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него,
ако няма законни основания за предпочитание (чл.133 от ЗЗД). Абсолютните
процесуални предпоставки, които обуславящи допустимостта на иска по чл.440 от ГПК,
са: 1) висящо изпълнително производство; 2) с предмет принудителното изпълнение
на парично притезание; 3) насочване на изпълнителните
действия върху вещ на длъжника; 4) осъществяваният изпълнителен способ да е
обективно годен да засегне право на трето за изпълнението лице. Субективното
право на третото лице обосновава интереса от отрицателния установителен
иск, предвиден в чл.440 от ГПК.
Съгласно
т.1 от ТР № 8/ 27.11.2013 г. по т.д.№ 8/ 2012 г. на ОСГТК, в производството по
предявения отрицателен установителен иск ищецът е
длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото
на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо.
Тази постановка е в сила само в случай, че ищецът извежда правния си интерес от
твърдения, които не включват притежаване на самото спорно право, което той
отрича на ответника. Когато ищецът поддържа, че е собственик на спорния имот,
по силата на диспозитивното начало в гражданския
процес той е в състояние сам да определи обема и интензивността на търсената
защита, вкл. като се ограничи до отричане със сила на пресъдено
нещо на правото на ответника, т.е. предявявайки отрицателен установителен
иск (в този смисъл е Решение № 13/12.03.2016 г на ВКС, ІІ ро ГК, по
гр.дело № 3637/ 2015 г.). В този случай доказването, че спорното право
принадлежи на ищеца, е въпрос не на процесуална, а на материална легитимация -
въпросът за титулярството на правото обуславя
произнасянето по съществото на спора, доколкото установяването на
собственическите права на ищеца изключва тези на ответника върху същия имот (Определение
№ 427/ 12.12.2013 г. по ч.гр.д.№ 3593/13 г. на ВКС,
ІІ г.о., постановено по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК, както и Решение № 15 от
19.02.2016 г. по гр.д.№ 4705/15 г. на ВКС, ІІ г.о.). Производството по делото
ще подлежи на прекратяване поради недоказване фактическите твърдения на ищеца,
обуславящи правния му интерес, само в случай, че този интерес се обосновава с
претенция ищецът да е титуляр на самостоятелно право, различно от спорното,
респ. позовава се на фактическо състояние или на възможност да придобие процесния имот при отричане правата на ответника.
Искът по чл. 440 от ГПК е уреден в закона като
отрицателен установителен и за
предявяването му е необходимо съществуването на правен интерес. В случаите на
предявен въз основа на общата разпоредба на чл. 124, ал. 1 от ГПК установителен иск, наличието на интерес винаги се преценява
конкретно, въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства. Искът по
чл. 440 ал. 1 ГПК е уреден с изрична законова разпоредба, която очертава както
случаите, когато той може да бъде предявен, респективно кога е налице правен
интерес от него, така и кои са надлежните страни по иска - чл. 440, ал. 1 и ал.
2 от ГПК. Посоченото в закона обстоятелство, което обуславя интерес за
предявяване на иска по чл. 440, ал. 1 от ГПК, е засягането на
твърдяното от третото лице право от предприетите изпълнителни действия (в
този смисъл е т.4 от ТР по тълк.д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай
изложените от ищеца твърдения не обосновават наличие на правен интерес от
предявяване на иск по чл. 440 от ГПК по следните съображения:
Ищецът твърди, че по изп.д. № 20188980401042 на ЧСИ Н.са предприети
изпълнителни действия срещу “И.С.” ЕООД, чрез насочване на изпълнението върху вземане на “И.С.” ЕООД по сметка в „П.И.Б.“ АД, като е наложен запор върху същото. В същото време ищецът
твърди, че сумата 123 329.72 евро е негова, като
погрешно е преведена по сметка на “И.С.” ЕООД в „П.И.Б. АД. Доколкото не се твърди право върху конкретни монети и банкноти, находящи се на определено място, в който само случай
би имало твърдение за собственост върху вещи, ищецът всъщност твърди право върху стойност, която парите изразяват, а
именно право на вземане към “И.С.” ЕООД за сумата 123 329.72 евро.
Както бе посочено
по-горе, съгласно чл. 440 от ГПК всяко трето лице, чието право е засегнато от
изпълнението, може да предяви иск, за да установи, че имуществото, върху което
е насочено изпълнението на парично притезание, не
принадлежи на длъжника. Този отрицателен установителен
иск е способ за защита срещу материалноправна
незаконосъобразност при индивидуално принудително изпълнение на парични притезания като незаконосъобразността е проява на нарушения
принцип, че принудителното изпълнение на парично притезание
трябва да бъде осъществявано само върху имущество на длъжника в изпълнението - чл.442
от ГПК, тъй като само имущество на длъжника служи за обезпечение на неговите
кредитори, които имат еднакво основание да се удовлетворят от него, ако няма
законови предпоставки за предпочтително удовлетворяване. За предявяването му е
необходимо съществуването на правен интерес, който произтича от изричната
разпоредба в закона, както е посочено и в мотивите на ТР № 3/10.07.2017 г. по
т. д. № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС, а именно, че искът е допустим и е налице
правен интерес за предявяването му, когато по започнало принудително изпълнение
за парично задължение на длъжника са предприети изпълнителни действия върху
дадена вещ, които засягат права на третото лице и то отрича правата на длъжника
върху вещта, предмет на изпълнението.
В настоящия случай е предявен иск по чл.
440, ал. 1 от ГПК като ищецът иска да се признае за
установено по отношение на ответниците,
че парични средства в размер на 123 329.72 евро, преведени по посочената сметка на длъжника не принадлежат на длъжника и не са негово
имущество. Изложеното в исковата молба не
оставя съмнение, че е предявен отрицателен установителен
иск относно това, че посочените имуществени активи не принадлежат на длъжника
по изпълнението. Тези имуществени
активи обаче нямат характера на вещи или вещни права, като в оборота парите се разглеждат
единствено като мярка за стойност. При принудителното изпълнение на парични
вземания целта е събирането на съответната парична стойност чрез превръщане на секвестируемото имущество на длъжника в паричен еквивалент,
който да се предаде на взискателя. В
случая завеждането на този иск не може да осигури нужната
защита на ищеца и искът се явява заведен без правен интерес.
С предявения отрицателен установителен иск
няма да се постигне защитата на правото, което ищецът твърди, че е нарушено в
исковата молба, дори искът да бъде уважен, тъй като ищецът разполага с
осъдителен иск посредством който би осъществил защита в пълен обем. Дори и съдът
да уважи иска, ищецът ще следва да заведе друг, осъдителен иск , за връщане на
сумата. Липсва правен интерес от воденето на делото и по общия смисъл на т.1 от
ТР на ОСГТК 8/2012 г., съгласно което правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск за
собственост и други вещни права е налице когато ищецът притежава самостоятелно
право, което се оспорва, позовава се на фактическо състояние или има възможност
да придобие права, ако отрече правата на ответника. Решението по
настоящото дело няма да има желания от ищеца ефект.
Същевременно, липсата на правен интерес от иска по чл. 440 от ГПК за ищеца в конкретния случая произтича и от следното:
На първо място, в исковата молба се твърди, а и от
представените и обсъдени по-горе доказателства се установява, че ищецът е бил в облигационната връзка с
третото за процеса лице, а именно – швейцарското дружество “М.М.” SA. Заявеното е още,
че в хода на развитие на търговските отоношения, в
резултат от отказ от поръчка, контрагентът му в Швейцария е следвало да му
възстанови, след приспадане на разноските, сумата 123 329.72 евро. Именно така дължимата сума е била наредена от М.М.” SA, но погрешно е преведена банковата сметка на „И.С." ЕООД - длъжник по изп.д.№ изп.дело №
20188980401042 по описа на ЧСИ С.М.Н.,
per. № 898 в КЧСИ, с район на действие ОС – Видин. Т.е. ищецът има вземане за възстановяване на парична сума с
основание прекратена поръчка срещу котрагента си, а не срещу длъжника по изпълнителното производството.
Не без значение е и обстоятелството, че за това вземане, няма данни и твърдения
да е засегнато от образуваното пред ЧСИ Н.принудително изпълнение.
На второ място, дори и да се приеме, че ищецът има вземане
срещу длъжника по изп.д. 20188980401042 на стойност исковата сума, то искът по чл. 440 от ГПК остава
недопустим, поради липса на елемент от фактическия му състав, а именно, ищецът да твърди, че има права върху обекта
на изпълнението. В случая, изпълнението
по изп.д. №20188980401042 на ЧСИ Н.е насочено към вземане на длъжника “И.С.” ЕООД към П.И.Б. АД, а не върху вземане на ищеца „И.”
ЕООД, ЕИК
***** към
“И.С.” ЕООД.
На следващо място, дори да се установи, че ищецът е титуляр на
вземането към „П.И.Б.“ АД
на стойност 123 329.72 евро, срещу което ЧСИ Н.е
насочил изпълнението, то това изпълнение не засяга правата на ищеца. Това
е така, тъй като, ако след запора върху вземане на длъжника по сметка в банка,
последната доброволно предаде дължимото на съдебния изпълнител, но действителен
кредитор на същото вземане не е длъжникът по изпълнението, а друго лице, то
този действителен кредитор не губи вземането си от третото лице, нито то се
освобождава от задължението си спрямо истинския кредитор. В тази хипотеза
третото лице рискува да изпълни повторно спрямо действителния кредитор. Поради
това за този действителен кредитор не съществува правен интерес да води иск
по чл. 440 ал. 1 от ГПК за установяване, че запорираното вземане
не принадлежи на длъжника по изпълнението, а на ищеца по иска. Дори и при
неправилно престиране от третото задължено
лице, вземането на истинския кредитор продължава да съществува и той може да
претендира изпълнението му, а включително и в хипотезата на чл. 75 ал. 2 от ЗЗД той ще разполага с право на осъдителен иск спрямо лицето, което
неоснователно е получило изпълнението.
Доколкото
правният интерес от иска е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
упражняване правото на иск и след като такъв интерес от иска по чл. 440 от ГПК в
случая липсва, то предявеният иск е недопустим. Пради което
следва да бъде отменено на осн. чл.253 от ГПК определението,
с което е даден ход на устните състезания и производството по делото следва да
бъде прекратено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Съгласно чл. 78 ал.4 ГПК ответникът има право на разноски при прекратяване на делото. Подлежат на
присъждане всички разноски на ответника, направени по повод водене на делото,
за чието установявате той е представил надлежни доказателства. Според чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото пред съответната инстанция, съдът
се произнася и по искането за разноски. Когато основанието за прекратяване е по
причина, извън поведението на ответника (оттегляне и отказ от иск, връщане на
искова молба, връщане на жалба), то искането за присъждане на разноски може да
бъде направено от ответника с допълнителна молба след постановяване на
определението за прекратяване, която съдът разглежда по реда на чл. 248 от ГПК
за изменение на решението /в случая на определението/ в частта за разноските (в този смисъл е Определение №
455/12.11.2010 г. на ВКС, ІІ Г.О. по ч.гр.д. № 405/2010г.)
В конкретния случай, искане за присъждане на разноски
своевременно направено от ответниците – НАП - за юрисконсултско възнараждение, определено
от съда в съответствие с чл. 78, ал.8 от ГПК вр. 37 от Закона за правната
помощ вр.
чл. 25, ал.1 във вр. с ал.2 от Наредба за
заплащане на правната помощ, в размер на 450 лв., както и от „М Л.” ЕАД (с предишно наименование „И А.Б.Л."), ЕИК *****, по
отношение на което, с оглед представените платежни документи и представляващо
разноски по заплатени депозити по изготвяне на основното и допълнителното към ССчЕ, решаващият състав, намира за дължимо в размер общо на
550 лв.
Водим от горното и на основание чл.130 от ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от съдебно заседание
от 11.12.2020 г. по т.д. № 2728/2018 г., с което е даден ход устните състезания
по спора.
ВРЪЩА искова молба вх. № 168569/27.12.2018 г. по описа на СГС, подадена от „И.” ЕООД, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, aп.**,
представлявано от управителя К.В.П. против НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА
ПРИХОДИТЕ, с адрес гр. София, ул. *****; „М Л.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление;***; и „И.С.”
ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление ***, като прекратява производството по
делото по отношение предявения иск с правно основание чл.440 от ГПК.
ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, aп.**,
представлявано от управителя К.В.П. да
заплати на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ, с адрес гр София, ул. *****, чрез
Изпълнителния директор Г.П., сумата 450.00 (четиристотин и петдесет)
лева, представляваща разноски по чл.78 ал.4 от ГПК;
ОСЪЖДА „И.” ЕООД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление:***, aп.**,
представлявано от управителя К.В.П. да
заплати на „М Л.” ЕАД, ЕИК *****, със
седалище и адрес на управление;***, представлявано от И.Н.К.и К.В.Г., двамата в
качеството си на изпълнителни членове на Съвета на директорите на дружеството, сумата 550.00 (петстотин и петдесет) лева, представляваща разноски по
чл.78 ал.4 от ГПК;
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване
в едноседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: