Решение по дело №1005/2023 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 376
Дата: 9 октомври 2023 г. (в сила от 9 октомври 2023 г.)
Съдия: Иванка Петрова Гоцева
Дело: 20235300601005
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 376
гр. Пловдив, 09.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Весела Ив. Евстатиева
Членове:Миглена Р. Маркова

Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Христина В. Христова
в присъствието на прокурора Тодор П. Павлов
като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно административно
наказателно дело № 20235300601005 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК:

С решение от 09.03.2023 г. по АНД № 41/2023 г. по описа на Районен
съд - Асеновград, II н.с., обвиняемият В. В. К. с ЕГН: ********** е признат за
виновен в това, че на 04.08.2021 г., в района на детска ясла „Веселушка“ в гр.
Пловдив, обл. Пловдив, при управление на моторно превоно средство – лек
автомобил, марка „Мерцедес“, модел „МЛ 320“, 4 – матик, с рег.№ *******, е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и
изразяващи явно неуважение към обществото, а именно управялвал
безразсъдно и заплашително превозното средство, като подал рязко газ,
навлязъл с висока скорост в насрещната пътна лента за движение и минал в
непосредствена близост до намиращите се на тротоара пред входа на детската
ясла майки с деца, създавайки опасност за живота им – престъпление по чл.
325, ал.3 вр.ал.1 от НК, като на основание чл. 378, ал.4, т.1 от НПК е
освободен от наказателна отговорност по чл. 78а ал.1 и ал.4 от НК с налагане
на административно наказание глоба в размер на 2600 лева и е лишен от
право да управлява МПС за срок от осем месеца.
Срещу решението в законоустановения срок са постъпили бланкетни
въззивни жалби от адв. Р. С. и адв. С. А. – защитници на обвиняемия К., и
допълнения към тях, в които са изложени съображения за неговата
неправилност, необоснованост и явна несправедливост на наложеното
1
наказание. Иска се въззивният съд да признае обвиняемия за невинен и да го
оправдае по възведеното обвинение, евентуално да отмени решението и да
върне делото за ново разглеждане на първоинстанционния съд или да намали
наказанието. Прави се искане пред въззивната инстанция да бъдат разпитани
всички свидетели, чиито показания са приобщени към доказателствената
съвкупност от първата инстанция по реда на чл. 378, ал.2 от НПК.
В производството пред въззивния съд, представителят на Окръжна
прокуратура - Пловдив пледира, че решението постановено от РС -
Асеновград е правилно и законосъобразно. Счита, че няма допуснати
съществени процесуални нарушения, нарушаващи правото на защита на
пострадалите и на обвинямия. Намира наложеното наказание за справедливо
и моли съда да потвърди първоинстанционното съдебно решение.
Защитниците на обвиняемия – адв. С. и адв. А., поддържат жалбите в
частта, в която се иска въззивният съд да признае обвиняемия за невинен и да
го оправдае по възведеното обвинение, евентуално да намали наказанието,
като не поддържат жалбите в частта, в която се моли за отмяна на решението
и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд.
Посочват, че в конкретния случай не е осъществен съставът на
престъплението „хулиганство“ по време на управление на МПС, като в
подкрепа на тези изводи изхождат от разпита на свидетелите пред въззивната
инстанция.
Обвиняемият В. К., редовно призован се явява лично пред въззивната
инстанция и моли съда да приеме, че възникналата ситуация е
преекспонирана и не е реално представена.
Пловдивският окръжен съд след като провери изцяло правилността на
решението съгласно чл. 314 от НПК и като взе предвид становищата на
страните и приобщените по реда на чл. 378, ал.2 от НПК доказателства,
включително събраните от въззивния съд гласни доказателства, преценени
поотделно и в съвкупност, намира за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в законния срок, от надлежно
легитимирани страни, срещу съдебен акт подлежащ на въззивен съдебен
контрол, поради което са допустими. Разгледани по същество са частично
основателни.
Първоинстанционнoто решение е постановено при изяснена фактическа
обстановка, която по категоричен начин се установява от приобщените по
реда на чл. 378, ал.2 от НПК доказателствени материали, обсъдени в
мотивите му, както и от показанията на свидетелите, непосредствено
разпитани в хода на съдебното следствие пред въззивната инстанция.
Предвид горното, настоящият съд намира за установена следната фактическа
обстановка, която е възприел и първоинстанционният съд:
Обвиняемият В. В. К. е роден на ****** в гр. П., **, български
гражданин, със средно образование, работещ във фирма „К.К.“ гр. Пловдив,
женен, неосъждан, с адрес: **********, с ЕГН **********. Към 04.08.2021 г.
обвиняемият В. К. бил правоспособен водач на МПС, притежавал СУМПС с
№ *********, валидно до 02.06.2022г., с придобити категории ‘‘С‘‘, ‘‘В‘‘,
‘‘DE’’, ‘’M’’, ’’CE’’, ‘’D’’, ‘’BE’’, ‘‘AМ‘‘ и ‘’TkT’’ и контролен талон към
него с № 9454155. Същият притежавал собствено МПС - лек автомобил марка
2
„Мерцедес“, модел „МЛ 350“ с рег. № ******, черен на цвят. Свидетелите А.
К., Д. Х., Б. Г., М. Я. и М. Д. взимали храна за децата си от кухнята на детска
ясла „Веселушка“, находяща се в гр. Пловдив, на бул. „Източен“ № 18. От
същата взимали храна за децата си и св. Н. К. и обв. В. К.. На 04.08.2021 г.,
около 12:00 часа, докато чакали на опашка за кухнята на децата си между св.
А. К. и св. Н. К. възникнал словесен скандал, иницииран от последната. Свид.
К. изразила претенции, за това че с бездействието си св. К. бавила хода на
опашката. В действителност в това време св. Г., която също се била наредила
на сформиралата се опашка, но непосредствено пред св. К., чакала
служителка от яслата да й пресипе храната за детето й в буркани. Свид. Б. Г.
използвала времето, през което жената я обслужвала, за да я попита кои са
конкретните дати за прием на деца в яслата. Подразнена от водения разговор
между двете, както и че св. А. К. не проявявала нужната активност, подавайки
своите съдове, в които да й сложат храна, св. Н. К. й направила остра
забележка. Именно това станало повод двете - св. А. К. и Н. К. да започнат
диалог. В хода на този диалог св. Н. К. се разгневила и на няколко пъти
обидила на висок тон и на всеослушание св. К., наричайки я „*****“ и „****“.
След като взели храната за децата си св. А. К., Д. Х., Б. Г. и М. Д. се събрали
около автомобила на св. Д. Х., който бил паркиран на няколко метра в страни,
вдясно, гледайки към централния вход на яслата, на обособен за целта
паркинг, намиращ се в гр.Пловдив, на бул. „Източен“ № 18. Свид. Д. Х. и М.
Д. вече били сложили децата си в управляваните от тях автомобили, а св. А.
К. и Б. Г. придържали своите, които били в детските им колички. Малко след
това от двора на детската ясла излязла св. Н. К., която преминала през
централния вход. Разминавайки се с насъбралата се група от майки и деца,
една от тях - св. Б. Г. попитала св. Н. К. дали има някакъв проблем, защо е
реагирала по този начин. В отговор на така отправения й въпрос св. Н. К. се
разгневила и започнала отново да крещи по тях. Нарекла насъбралата се
група от майки „*****“ и „*****“ и се запътила към наблизо паркираното
МПС - лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „МЛ 350“ с рег.№ ******,
черен на цвят, в който бил мъжът й - обв. В. К.. Малко преди това обв. В. К.
паркирал посочения джип на няколко метра, вляво, гледайки към входа на
яслата, в противоположната пътна лента за движение, т.е. бил срещу входа й.
Платното за движение по бул. „Източен“ № 14 - 18 в гр. Пловдив, т.е. пред
детска ясла „Веселушка“ било двупосочно, без налична вертикална
сигнализация и хоризонтална пътна маркировка на него и с обща ширина от
3.81 метра, респ. на всяко от двете платна за движение било 1.905 м.
Обвиняемият стоял в джипа си и през отворения прозорец възприел
разправията между майките и съпругата му. Още с влизането си в
автомобила, св. К. му се оплакала от случилото се в двора на детската ясла.
Тъй като съпругата му била страна в конфликта и от солидарност с нея,
обвиняемият К. решил да демонстрира пренебрежението си и неуважението
си към четирите майки с деца, както и да ги стресне и уплаши с джипа си. В
това време свидетелките А. К., Д. Х., Б. Г. и М. Д. продължавали да стоят на
тротоара пред входа на детската ясла, като две от децата били прибрани в
колите, а другите били на тротоара. В изпълнение на намисленото,
обвиняемият В. К. подал силно газ и рязко потеглил с джипа, като развил
висока за конкретния пътен участък скорост. След потеглянето си обв. К.
навлязъл в насрещната пътна лента за движение и непосредствено преди да
3
ги приближи, предприел рязка и неочаквана за тях маневра „завой наляво“,
като застрашително насочил автомобила право към насъбралата се група от
майки с деца. Автомобилът се възкачил с предната си лява гума,
преминавайки последователно през ниската тротоарна ивица, която разделяла
пътното платно от обособения паркинг в района на яслата и през първия ред
на тротоарните плочки. Възприемайки шума от гумите и форсирания
двигател на джипа, управляван от обв. В. К., св. А. К. и Б. Г., които в този
момент придържали детските колички, в които стояли децата им, се
отместили инстинктивно навътре. Същевременно бутнали и количките на
децата си с цел да не бъдат ударени от връхлитащото ги МПС. Въпреки
адекватната намеса на св. А. К. и Б. Г., автомобилът, управляван от обв. В. К.
преминал на сантиметри от тях. Междувременно при разминаването си с тях,
обв. К. предприел нова рязка маневра „завой надясно“, като върнал
автомобила на пътното платно, тъй като искал само да изплаши жените, но не
и в действителност да ги нарани, за което разчитал на шофьорските си
умения. След това овладял движението на колата си и продължил с „мръсна
газ“ по пътя, като продължавал силно да форсира двигателя. Описаните
действия от страна на обв. В. К. и движението на джипа му с форсиран
двигател станали достояние и на св. М. Я., която в този момент напускала
двора на детска ясла „Веселушка“. Всички останали изключително уплашени
и възмутени от действията на обв. В. К., поради което решили да
сигнализират органите на МВР, като на 05.08.2021 г. св. А. К. подала сигнал
до 06 РУ при ОДМВР – Пловдив.
Така изложените факти въззивният съд приема за правилно установени
въз основа на доказателствата, приобщени от първата инстанция на
основание чл. 378, ал. 2 от НПК, както и на непосредствено събраните от
въззивния съд в хода на проведеното съдебно следствие, а именно:
свидетелските показания на А. К., Д. Х., Б. Г., М. Я. и М. Д., частично от
обясненията на обвиняемия К. и частично от показанията на неговата съпруга
Н. К. относно времето, мястото и присъстващите на събитието лица, справка
за съдимост и справка за нарушител/водач на К., прочетени по реда на чл. 283
от НПК.
Въззивният съдебен състав споделя напълно направения в мотивите към
атакуваното решение анализ на наличната по делото доказателствена
съвкупност. Изводите на районния съдия са правилни, като при формирането
им не са допуснати логически грешки. Съдът е обсъдил в съответствие с
изискванията на процесуалния закон доказателствените материали. В тази
връзка е необходимо да се отчете, че когато изразява съгласие с
доказателствения анализ, направен от предходната инстанция, въззивният съд
не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по делото, а може
да анализира само тези, които се оспорват, за да отговори изчерпателно на
наведените възражения.
В контекста на изложеното, съдът намира за неоснователно
възражението на защитата, че в хода на първоинстанционното производство
са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като са били
приобщени непроверени доказателства, събрани на досъдебното
производство без участието на обвиняемия и неговите защитници, което
довело до ограничаване на правото на защита на обв. К.. РС - Асеновград е
4
съблюдавал стриктно правилата на особеното съдебно производство,
визирани в Глава 28 от НПК, обстойно е изследвал относимите към спора
обстоятелства, задълбочено е анализирал събраните на досъдебното
производство и приобщени към делото по надлежния процесуален ред
доказателства съгласно чл. 378, ал.2 от НПК, извършил е обективно,
всестранно и пълно изясняване на фактите по делото и след правилна
преценка на съвкупния доказателствен материал, приел за установени
фактическите обстоятелства, изложени в мотивите на решението. Настоящият
съдебен състав намира, че не се констатират съществени нарушения на
процесуалните правила, допуснати в досъдебната и съдебната фаза на
процеса, които да водят до отмяна на решението на процесуално основание.
Неоснователно е и възражението за недоказаност на обвинението по чл.
325, ал.3 вр.ал. 1 от НК.
От събраните по делото доказателства, включително разпитаните пред
въззивния съд свидетели, се установяват възприетите от първата инстанция
факти. Районният съд е обосновал извода си за достоверността на
свидетелските показания на А. К., Д. Х., Б. Г., М. Я. и М. Д.. Въззивната
инстанция се съгласява с изложените основания в мотивите за кредитирането
им, свързани с обстоятелството, че посочените свидетели са били преки
очевидци. Същите са възприели непосредствено поведението на обвиняемия,
което възпроизвеждат, както в разпитите в досъдебното производство, така и
пред въззивния съд последователно и логично. В тези показания не се
констатират противоречия относно съставомерните факти, отнасящи се до
елементите от обективната и субективна страна на състава на престъплението
по чл. 325, ал. 3 вр.ал.1 от НК. Въззивният съд намира, че показанията на
коментираните свидетели са годни, последователни, логични и обективни,
като позволяват въз основа на тях да бъдат формирани фактическите изводи
по делото. Наред с това, посочените показания са в противоречие единствено
с обясненията на обвиняемото лице и с показанията на неговата съпруга Н. К..
Обясненията на обвиняемия К. правилно са приети от първия съд като
реализиране на правото му на защита, съобразявайки техния характер на
доказателствено средство и на средство за защита, предвид категоричната
липса на съответствие между тях и останалата доказателствена съвкупност.
Съвсем коректно първия съд е изброил констатираните от него противоречия
между обясненията и показанията на свидетелите, даващи основание същите
да бъдат възприети като недостоверни. Правилно показанията на св. К. не са
кредитирани, като е отчетена нейната предубеденост и заинтересованост от
изхода на делото, по което обвиняем е нейният съпруг.
Направените възражения от защитата в съдебно заседание, че
обвиняемият е минал в близост до майките с колички с цел да заобиколи
стоящите пред него автомобили, както и това, че липсва възмущение у
свидетелите от поведението му, също са неоснователни. Обстоятелството, че
платното за движение е било свободно от автомобили и е нямало
препятствие, което да наложи застрашителната маневра на обвинямия, се
извежда от показанията на непосредствено разпитаните пред въззивната
инстанция свидетели, и по-конкретно от тези на св. Х.. Хулиганските
действия на обв. К. са предизвикали възмущение и страх у свидетелите К., Х.,
Г. и Д., още повече, че на мястото се намирали и две деца в детски колички.
5
При така изяснената фактическа обстановка, правилно и
законосъобразно районният съд е приел, че обвиняемият В. В. К. е извършил
вмененото му престъпно деяние, както от обективна, така и от субективна
страна.
Обвиняемият напълно съзнателно и целенасочено на инкриминираната
дата в гр. Пловдив е извършил престъпление по чл. 325, ал.3 вр.ал. 1 от НК,
осъществявайки непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред
и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е извършено
при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка
"Мерцедес", модел "МЛ 350" с рег. № ******. При извършване на
престъплението обвиняемият е действал умишлено при форма на вината пряк
умисъл. Както за първоинстанционния, така и за въззивния съд извършителят
на деянието е хулиганствал, като е управлявал МПС, проявявайки
недопустима агресия и наглост на улицата пред детска ясла през деня спрямо
други участници в движението, у които предизвикал възмущение –
пешеходци, стоящи на тротоара, демонстрирайки незачитане на обществото и
на отделната личност.
Предвид извършеното от обвиняемия престъпление и размера на
предвиденото за това престъпление наказание, чистото му съдебно минало,
както и липсата на данни същият да е освобождаван от наказателна
отговорност, първоинстанционният съд правилно е приложил разпоредбата на
чл. 78а от НК. За престъплението по чл. 325, ал. 3 вр.ал. 1 от НК се предвижда
до три години наказание "лишаване от свобода", обвиняемият не е осъждан за
престъпление от общ характер, не е освобождаван от наказателна отговорност
по чл. 78а НК и от престъплението не са настъпили съставомерни
имуществени вреди. Не са налице и отрицателните предпоставки на чл. 78а,
ал. 7 от НК.
РС - Асеновград е определил административно наказание „глоба" в
размер на 2600 лв., като е отчел наличието на отегчаващи и на смекчаващи
вината обстоятелства. Според въззивната инстанция, наложеното на
обвиняемия наказание „глоба“ под средния размер е справедливо определено
и изцяло съответства на целите, визирани в чл. 36 от НК. С наложеното
наказание в пълна степен ще се въздейства поправително, превъзпитателно и
предупредително върху обвиняемия, като наред с това ще се въздейства
възпитателно и предупредително и спрямо останалите членове на
обществото.
Въпреки че протест не е депозиран, за процесуална яснота съдът намира
за необходимо да отбележи, че неправилно първостепенният съд,
извършвайки преценка на релевантните за индивидуализацията на
наказанието фактори, е възприел като смекчаващо отговорността
обстоятелство чистото съдебно минало на обвиняемия. Същото не следва да
бъде взето предвид като смекчаващо, доколкото липсата на предишни
осъждания за престъпления от общ характер е отчетено от законодателя като
предпоставка за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, поради което не може да бъде едновременно и
смекчаващо обстоятелство при определяне на отговорността на дееца, тъй
като това би означавало един и същ факт да бъде взет предвид два пъти в
полза на извършителя, каквато не е целта на закона.
6
Основателни обаче са жалбите в частта, в която се иска отмяна на
наложеното наказание „лишаване от право да управлява моторно превозно
средство“. Съдът отчете трудовата заетост на обвинямия като *** в „К.-К.“
АД от 25 години, както и обстоятелството, че от 1996 г., когато е придобил
правоспособност за водач на МПС, категория „C“, до процесното деяние
обвиняемият е санкциониран три пъти за леки административни нарушения
по ЗДвП, за които са му налагани глоби в размер от 10 до 30 лв. Контролни
точки, като допълнителен вид административна санкция, никога не са му
били отнемани. Нещо повече, в справката за нарушител/водач е вписано, че
през 2005 г., 2017 г. и на 05.10.2022 г. на К. са издавани от органите на Пътна
полиция талони за водач без наказания /т.нар. „златни“ талони/. Проявата,
довела до осъждането му по настоящото дело, е с инцидентен характер.
Всичко това показва, че наказанието „лишаване от право да управлява
моторно превозно средство“, което съдът не е бил длъжен да наложи съгласно
разпоредбата на чл. 78а ал.4 от НК, би отнело възможността обвиняемият да
упражнява професията си и да издържа семейството си, което в случая
надхвърля целите на наказанието и затова се явява в разрез с принципа за
справедливост.
Ето защо, съдът прецени, че жалбите са частично основателни, поради
което атакуваното решение следва да се измени, като наказанието лишаване
от право да се управлява моторно превозно средство за срок от осем месеца
се отмени. В останалата част жалбите следва да се оставят без уважение и
решението като правилно и законосъобразно да се потвърди.
Пред първата и настоящата инстанции не са направени разноски,
поради което и такива не се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл. 334, т. 3 вр.чл. 337, ал.1, т.1 и
чл. 338 от НПК, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 30 от 09.03.2023 г., постановено по АНД №
41/2023 г. по описа на Районен съд - Асеновград, II н.с., като
ОТМЕНЯ наложеното на обвиняемия В. В. К. с ЕГН: **********
административно наказание „лишаване от право да управлява моторно
превозно средство“ за срок от осем месеца.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата част.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране.
Да се уведомят страните, че решението е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
7
2._______________________
8