Определение по дело №2005/2019 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 3578
Дата: 10 декември 2019 г. (в сила от 10 декември 2019 г.)
Съдия: Наталия Панайотова Неделчева
Дело: 20193100502005
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 5 ноември 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

              /         .12.2019г.

гр.Варна

 

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-ри състав, в закрито заседание, проведено на 10 декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ: Ирена ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: Наталия НЕДЕЛЧЕВА

            Иван СТОЙНОВ – мл.с.

като разгледа докладваното от съдия Н. Неделчева

въззивно гражданско дело №2005 по описа за 2019 година,

за да се произнесе, съобрази следното:

            Производството е по реда на чл. 274, ал. 1 вр. чл. 262, ал. 3 ГПК.

            Образувано е по жалба вх. №18489/17.06.2019г. на С.С., против разпореждането за връщане на нейна жалба вх.№5561/03.05.2019г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело №20117180400588 на ЧСИ Станимира Костова-Данова, с район ВОС, като недопустимо, незаконосъобразно, необосновано и неправилно. Жалбоподателката моли да бъде отменено обжалваното разпореждане. На първо място счита, че не са на лице основания да се приеме, че същата е просрочена, тъй като тя като съсобственик на имота не е била уведомявана за действията по изп. дело. Моли да бъде констатирано от съда, че изпълнително дело №588/2011г. Е ПРЕКРАТЕНО поради изтичане на две годишен срок, без да са извършвани изпълнителни действия, по смисъла на чл.483, ал.1 т.8 от ГПК. Счита, че изпълнителното дело е прекратено и на други две основания: 1. По искане на взискателя - тъй като „Уникредит Булбанк"АД, е подала молба за прекратяване на делото;  2. Лицето, което претендира, че е цесионер по вземането и е подало молба по делото, като взискател - няма издаден в своя полза изпълнителен лист- няма валиден договор за цедиране на вземане. Претендира, че „Уникредит Булбанк“ АД ѝ дължи обезщетение за причинени имуществени вреди - 691 000 лв., при условията на солидарност, заедно с „Банка ДСК"ЕАД, за това, че са ѝ причинени вреди, чрез искане за извършване на действия по изп.д. №1205/2010 г. на ЧСИ Даниела Петрова-Янкова-след изтичане на две годишния перемтивен срок без да са извършвани действия по см. на чл. 483, ал.1, т.8 ГПК. Излага, че по нейна и на съпруга ѝ молба е образувано гр.д.№9730/2015 г. на СГС. Претендира и по друго дело осъждане на „Уникредит Булбанк"АД, да ѝ заплати обезщетение за вреди в размер на 173 000 евро, представляващи, снабдяване с изпълнителен лист за тази сума, без кредитите да са обявени за предсрочно изискуеми, без да е било налице неплащане на вноски и с използване на документи с невярно съдържание, неистински и подправени документи - като по този иск е образувано гр.д.№5294/2016 г., на СГС. Предмет на това дело е и обезщетение 80 000 евро, за други имуществени вреди, във връзка с незаконно съдебно изпълнение. По делата е направила, като прави и сега възражение за прихващане между сумите, които „Уникредит Булбанк" АД ѝ дължи, и сумите, които банката  претендира, че ѝ се дължа и за които е образувано настоящото изпълнително дело. Освен това е завела и исково производство срещу „ЕОС МАТРИКСЕООД и „Уникредит Булбанк"АД, за връщане на получените по настоящото изпълнително дело суми, както и за обезщетение за вреди. Моли съдът да констатира прекратяването на изпълнителното дело по закон, защото няма никакво основание, да се конституира като взискател - трето лице, а дори да се приеме, че има основание, то, ако това е надлежен цесионер, тя в качеството си на длъжник има същите възражения, каквито има и срещу цедента. Оспорва наличието на валиден договор за цесия и съобщаването му. Твърди, че в качеството си на съсобственик на имота, по силата на изтекла в нейна полза придобивна давност, е следвало да бъде уведомявана за действия по делото, както и за насрочената продажба, за която нито тя, нито съпругът ѝ са били уведомявани. Счита, че постановлението за възлагане по принцип не може да породи действие спрямо нея тъй като нейната една втора от целия имот и ялата вила, няма как да премине в собственост на което и да е лице.

            Взискателят по делото – ЕОС Матрикс ЕООД не е депозирала отговор на частната жалба.

            ЧСИ е представил мотиви, в които се излага становище, че разпореждането му за връщане е правилно. Твърди, на първо място, че жалбоподателката е съпруг-недлъжник на длъжника по изпълнителното дело, но няма легитимация да обжалва действията на съдебния изпълнител в настоящото производство, тъй като имота, предмет на изпълнението е лична собственост на длъжника, придобит по дарение от неговите родители. На следващо място счита, че жалбата е бил и просрочена, тъй като съобщението за изготвено постановление за възлагане е връчено на длъжника чрез съпругата му С.С. на 27.03.2019г. Освен това, в качеството си на пълномощник на съпруга си- длъжник е депозирала молба за копия от актове по изпълнителното дело на 19.04.2019г., включително постановление за възлагане на недвижим имот. При всички случаи жалбата депозирана на 17.06.2019г. се явява подадена след изтичане на преклузивния едноседмичен срок по чл.436 от ГПК - от узнаването на обжалваното действие, доколкото същата не попада в кръга от лица, които могат да обжалват постановлението за възлагане като страна в производството и не е изрично уведомявана. По изложените съображения ЧСИ излага, че жалбата законосъобразно е била  върната на основание чл.262, ал.2 от ГПК като подадена след преклузивния срок и от лице, което няма процесуално качество на страна или трето за производството лице.

            Окръжният съд, след преценка на доводите в жалбата, на събраните по делото доказателства и след преценка на обжалвания акт намира следното:

Производството по изпълнително дело №20117180400588 е образувано на основание изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№ 13639/2009г., по описа на ВРС, с който длъжникът С.И.С., ЕГН ********** е осъден да заплати на „Уникредит Булбанк"АД, ЕИК ********* сумата от 2 928.21 лева, представляваща както следва: главница в размер на 2 537.25 лева, договорна лихва в размер на 390.96 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 10.12.2009г., както и 58.56 лева д.т. и 273.42 лева адвокатски хонорар.

След извършване на проучване на имуществото на длъжника, изпълнението е насочено срещу имот, представляващ лична собственост, придобит по дарение от неговите родители, представляващ 700 кв.м. идеални части от лозе, цялото с площ 1300 кв.м., както и цялата сграда в североизточната част на лозето със застроена площ от 23.60 кв.м., подробно описан в нотариален акт, вписан в регистрите на Агенция по вписванията под № 29174, том№ 52, акт№ 49, дв.вх.рег.№ 12861/16.12.1994г. Констатирано е, че с договор за покупко-продажба от 03.12.2004г., длъжникът С.И.С. е продал на третото лице Свилен И. Нейков само 300 кв.м. идеално части, както и втори етаж от жилищна сграда, построена в източната част на лозето, находящо се в местност „Шашкъна", като е останал собственик на 400 кв.м. идеални части и първия етаж от сградата. Така констатираният имот в съответните части, собственост на длъжника, е възбранен за обезпечаване на взиманията на взискателя по изпълнителното дело и към него е насочено принудително изпълнение, като е извършен опис и изготвена оценка.

На 04.01.2016г. пред ЧСИ  е постъпила молба от „Еос Матрикс" ЕООД в качеството му на частен правоприемник-цесионер с искане да бъде конституиран в производството като взискател вместо своя праводател по договора за цесия, като същата е била уважена.

 По молба на новия взискател изпълнението е насочено към възбраненото имущество на длъжника, отново е извършен опис, изготвена е оценка и е насрочена публична продан относно имота за периода 18.02.2019г. до 18.03.2019г., приключила с обявяване на купувач за сумата от 18 500 лева. След внасянето на продажната цена, в срока по чл.492, ал.З ГПК, 20.03.2019г. е изготвено постановление за възлагане гореописания имот, включващ 37 кв.м. от жилищна сграда и 400 кв.м. ид. части от лозе.

Постановлението за възлагане е редовно връчено на съпругата на длъжника на 27.03.2019г.

На 01.04.2019г. е депозирана жалба срещу постановлението за възлагане.

На 19.04.2019г. е постъпила молба от С.С., в качеството ѝ на пълномощник на  С.С., съдържаща искане за предоставяне на копие от документите, находящи се по изп. дело.

На 25.04.2019г., С.С. е депозирал изявление до ЧСИ /стр. 482/, в което излага, че оттегля жалбата си срещу постановлението за възлагане.

На 10.06.2019г., С.С., в качеството си на пълномощник на С.С. е поискала от ЧСИ издаване назаверено копие от постановлението за възлагане.

На 03.05.2019г. е пред ЧСИ е депозирана жалба вх. № 5561 от С. Г. С., против Постановление за възлагане на недвижими имот, като се моли същото да бъде отменено като недопустимо, незаконосъобразно, неправилно и издадено по прекратено изп. дело. Твърди се, че нито тя, нито съпруга ѝ са били уведомени за оценката и възможността да я обжалват. Оспорва договор за цесия, предвид което моли постановлението за възлагане да бъде обезсилено. Оспорва първоначално определената оценка и  наличието на валидно наддавателно предложение. Моли да ѝ бъде даден нов срок за обжалване на постановлението, след като се запознае  него, както и да бъде представена правна помощ.

С разпореждане от 03.05.2019г., обективирано върху самата жалба /стр 22 от наст. Дело/ ЧСИ, е разпореди същата да бъде върната. За да се произнесе в този смисъл,  ЧСИ е приел, че лицето няма качеството на страна в изпълнителното производство, нито качеството на съпруг-недлъжник, нито качеството на трето задължено лице. От друга страна, жалбоподателката е узнала за изготвените оценки, за публичните продани и постановлението за възлаган най-късно на 19.04.2019г., когато в качеството си на пълномощник на длъжника е депозирала молба за получаване на преписи от подробно посочени актове по делото, поради което жалбата се явява подадена след преклузивния едноседмичен срок и следва да бъде върната.

            За да се произнесе, съдът съобрази следното:

Предмет на обжалване е разпореждане на ЧСИ от 03.05.2019г., с което жалба вх. №5561/03.05.2019г. е върната като подадена от нелегитимиран жалбоподател и поради просрочие.

Съобразно константната съдебна практика, специалното производство по глава ХХХIХ ГПК предвижда възможност за обжалване пред окръжния съд на определена категория действия на съдебния изпълнител, като последния извършва администриране на жалбата. Съгласно чл. 436, ал. 4 вр. чл. 262, ал. 2, т.1 и т.2 ГПК съдебният изпълнител може да постанови връщане на жалбата, ако е подадена след изтичане на срока за обжалване, или не са отстранени в срок констатираните в жалбата нередовности. Това връщане подлежи на инстанционен контрол пред съответния окръжен съд, който действа като въззивна инстанция и неговият акт е окончателен. /в този см.Определение № 30 от 26.01.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5189/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Гергана Никова/

При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт, предвид което е допустима.

За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав съобрази следното:

            За да постанови обжалвания акт, съдебният изпълнител е констатирал, че лицето няма качеството на страна в изпълнителното производство, нито качеството на съпруг-недлъжник, нито качеството на трето задължено лице. От друга страна, жалбата се явява подадена след преклузивния едноседмичен срок и следва да бъде върната

            Във връзка с възможността лицето С.С. да обжалва действията на ЧСИ по изп. дело № 2017180400588, съдът установи следното:

            По образуваното изп. дело, въз основана изп. лист от 14.12.2009г., единствен длъжник е С.И.С., т.е. жалбоподателката не е длъжник в изп. производство.

            Публичната продан е насочен срещу недвижим имот, който видно от приложения НА е лична собственост на длъжник С.С., тъй като е придобит по дарение от неговите родители.

            Следователно, жалбоподателката в качеството си на съпруга на длъжника не може да се позовава на разпоредбите на чл. 503 и сл. ГПК, тъй като имотът, предмет на принудителното изпълнение не е СИО.

            По изложбените съображения, съдът намира, че жалбата срещу постановлението за възлагане законосъобразно е била върната като недопустима, а именно –като подадена от лице, на което не предоставена процесуална възможността да обжалва действията на ЧСИ.

            С оглед изложеното, жалбата на С.С., по която е образувано настоящото производство следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното разпореждане-потвърдено.

            Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

            ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. №18489/17.06.2019г. на С.С., против разпореждането от 03.05.2019г. за връщане на нейна жалба вх.№5561/03.05.2019 г. срещу постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело №20117180400588 на ЧСИ Станимира Костова-Данова, като неоснователна.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                                  ЧЛЕНОВЕ: