РЕШЕНИЕ
№ 354
гр. гр. Хасково, 07.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седемнадесети април през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Христина З. Жисова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Христина З. Жисова Гражданско дело №
20235640101985 по описа за 2023 година
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 от Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), от „РОУТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: град Хасково, бул. „Съединение" № 43, вх. „В", ап. 16, представлявано от
управителя Христо Каменов Христозов, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“
№ 161, вх.В, ет.1, ап.16, адв. Г.С.П. от АК – Пловдив против „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, ул. „Каменна" № 93, ет. 3, ап.
3, представлявано от управителя Асен Райчев Александров.
Ищецът твърди, че в качеството си на наемодател, отдал под наем на ответното
дружество, в качеството му на наемател, обект - представляващ хале с паркоместа,
находящи се в „ТИР паркинг - Хасково, узунджовски път" - град Хасково. Срещу
предоставените под наем обекти, двете дружества уговорили и наемна цена, която
наемателят се задължил да заплаща ежемесечно на наемодателя. Всеки месец молителят
издавал фактури за дължимия от ответника наем, ведно с разноските за използваната от
наемателя електроенергия. Въз основа на наемното правоотношение между двете търговски
дружества, ищецът издал следните фактури:
1.фактура № 558/16.02.2023 г. за сумата от 829,44 лева с ДДС;
2.фактура № 580/01.03.2023 г. за сумата от 1100 лева с ДДС;
3.фактура № 604/04.04.2023 г. за сумата от 1091 лева с ДДС;
4.фактура № 620/03.05.2023 г. за сумата от 1178,10 лева с ДДС;
1
5.фактура № 644/09.06.2023 г. за сумата от 1349,85 лева с ДДС;
6.фактура № 671/05.07.2023 г. за сумата от 1404,33 лева с ДДС;
7.фактура № 688/01.08.2023 г. за сумата от 1406 лева с ДДС.
Поддържа се, че ответното дружество направило следните плащания: на 02.06.2023 г.
била платена сумата в размер на 469 лева по фактура № 580/01.03.2023 г.; на 26.06.2023 г.
била платена сумата в размер на 754,10 лева по фактура № 620/03.05.2023 г.; на 11.07.2023 г.
била платена сумата в размер на 776,40 лева по фактура № 604/04.04.2023 г.; на 15.08.2023 г.
била платена сумата в размер на 793,60 лева по фактура № 644/09.06.2023 г. От общо
дължимата сума по всички фактури в размер на 8358,72 лева с ДДС, ответното дружество
платило сумата от общо 2793,10 лева с ДДС. Неплатеният и дължим остатък от
задължението възлизало на 5565,62 лева с ДДС.
Така между двете дружества възникнали облигационни отношения, които по своята
правна същност представлявали договор за наем на недвижим имот, представляващ хале и
паркоместа. Възникването на облигационни отношения между двете търговски дружества се
установявало и от представените към исковата молба писмени доказателства. Съобразно
трайната практика на ВКС, фактурата можела да бъде приета като доказателство за
възникнало правоотношение по договор за търговска сделка между страните, щом като в нея
фигурирало описание на съществените елементи на сделката - посочена била цената и
основанието за плащане, начинът на плащане, наименованията на страните и времето и
мястото на издаването й. В този смисъл се цитира Решение № 185 от 14.04.2020 г. по т. д. №
3224 / 2018 г. на Върховен касационен съд, II т.о./.
Към настоящия момент ответникът, който продължавал да използва наетия от него
обект, не изпълнил своите задължения по наемното правоотношение и дължал на ищеца
сумата в общ размер на 5565,62 лева с ДДС.
Въпреки многократните опити (лични срещи и телефонни разговори) от страна на
ищцовото дружество да уреди доброволно спора с другата страна, до момента ответникът не
му платил дължимите суми.
С Определение № 1402 от 30.08.2023 г., постановено от РС – Хасково по ч.гр.д. №
1880 по описа за 2023 г. в полза на ищеца било допуснато обезпечение на бъдещите искове
чрез налагане на запор на банковите сметки на ответника в „Обединена българска банка“
АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД, до размера на сумата от
5565,62 лева.
Предвид изложеното се иска от съда да постанови решение, с което ответникът да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 5565,62 лева с ДДС, от която: 829,44 лв.,
дължими по фактура № 558/16.02.2023 г.; 631 лв., дължим остатък по фактура №
580/01.03.2023 г.; 314,60 лв., дължим остатък по фактура № 604/04.04.2023 г.; 424 лв.,
дължим остатък по фактура № 620/03.05.2023 г.; 556,25 лв., дължим остатък по фактура №
644/09.06.2023 г.; 1404,33 лв., дължими по фактура № 671/05.07.2023 г. и 1406 лв., дължими
по фактура № 688/01.08.2023 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
2
датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., до окончателното й
изплащане.
Претендират се направените в настоящото и в обезпечителното производство
съдебни разноски, вкл. и за адвокатско възнаграждение.
В едномесечния срок по чл. 131, ал. 1 от ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника, който оспорва предявените искове. Счита ги за допустими, но
неоснователни. Не се оспорва твърдението на ищеца, че страните са обвързани от наемно
правоотношението, но се сочи, че то е възникнало със сключване на писмен договор за наем
от 01.01.2022 г. с конкретна регламентация на правоотношенията - какъв имот се наема, при
какви условия и каква е дължимата наемна цена, т.е. оспорва се твърдението, че
приложените фактури регламентират параметрите на наемното правоотношение. По силата
на този договор ищецът отдал под наем на ответника три броя паркоместа и един брой
складово помещение-хале за срок от три години, а той се задължил да му заплаща наем в
размери 72 лв. за паркомясто и 500 лв. за халето ежемесечно.
Оспорва се твърдението, че не е издължена цялата наемна цена, съответно разход за
ел.енергия. Ответникът бил коректен платец и това можело да се установи при проверка в
счетоводството и на двете търговски дружества. Допълва се, че никъде в исковата молба не
било посочено на базата на какъв месечен размер на наем се изчислявало платеното и
неплатено от дължимото. Фактурите, представени от ищеца били абсолютно нечетливи, при
което нито в исковата молба, нито във фактурите се разчитало какво се претендира за
плащане и какви основания за плащане е посочил ищеца в тези фактури поради което
същите се оспорват.
Изложени са насрещни твърдения, а именно, че във фактурите са вписани задължения
за плащане от страна на ответника, с които същият не бил обвързан; че са били фактурирани
суми за плащане на наем на съответните обекти в размери, по-големи от договорените; че
понеже били надвнесени по невнимание такива суми, в последващи периоди ответникът
прихванал надвзетото от ищеца и плащал разликата, съгласно клаузите за цените по
договора; че след изчистването на надвзетите суми, ответникът заплащал по фактурите само
това, за което имал договорно задължение и в размера, в който възникнало съобразно
договора това задължение.
По изложените съображения се оспорва основателността на иска с възражението, че
ответникът не дължи исковата сума. Претендира се присъждане на направените по делото
разноски.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник – адв. Г.С.П. от АК –
Пловдив, който поддържа предявеният иск, в депозирани писмени бележки излага
допълнителни доводи за неговата основателност. Признава, че след предявяване на иска
ответното дружество е направило още две плащания, а именно на 15.09.2023 г. – 774,04 лв. и
на 18.09.2023 г. – 774,25 лв. Претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 ГПК.
В съдебно заседание, ответникът се представлява от процесуален представител в
3
лицето на адв. М.Р. от АК – Хасково. Счита предявеният иск за частично основателен до
сумата от 1035,40 лева, а при условията на евентуалност се прави възражение за
прихващането й със сумата от 1100 лева, представляваща дължимо по договора за наем,
сключен между страните, плащане поради неспазено предизвестие за прекратяването му.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност,
както и доводите на страните, съобразно изискванията на чл. 235 ал. 2, вр. чл. 12 ГПК,
приема за установено от фактическа страна следното:
Актуалните състояния на ищцовото и на ответното дружества са видни от
представени по делото извлечения от Търговския регистър по партидите им.
Липсва спор по делото, а и се установява от представените писмени доказателства -
договор за наем № 3 от 01.01.2022 г., че по силата на сключен между страните писмен
договор за наем ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно ползване част
от собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Хасково, а именно 3 паркоместа и едно
складово помещение – хале, за срок от три години, считано от 01.01.2022 г. Уговорено е в
чл.4, раздел I „Предмет на договора“, че наемодателят може да предостави на Наемателя за
временно и възмездно ползване определено паркомясто. Срещу това задължение, ответното
дружество се е задължило да заплаща месечна наемна цена за паркомясто в размер на 72 лв.
с включен ДДС и цена на складово помещение /хале/ - 500 лв. с включен ДДС. В чл.13,
раздел III “Цени и плащания“ е предвидено, че плащането на наемната цена се извършва до
15-то число на всеки календарен месец чрез банков превод по указана в договора банкова
сметка с IBAN – *****************. Съгласно чл.14, наемателят се е задължил да заплаща
за своя сметка и всички, направени от него консумативни разходи, в случай, че има такива,
които разходи не са включени в наемната цена и които суми следва да заплаща по банков
път по указана от наемодателя банкова сметка в срок от 5 дни след представяне от
наемодателя на наемателя на съответните фактури – чл.14.2. Според чл.14.4 наемодателят
издава ежемесечно фактури за задълженията на наемателя. Предвидена е още в чл.12
възможността на наемодателя да промени цената на наема, като това се определя от
покачване на инфлация, минимална заплата и други като в тези случаи наемодателят се е
задължил да уведоми наемателя за настъпилата промяна.
В раздел IV “Санкции“ от договора е уговорено между страните, че при забава на
плащанията на наемната цена за повече от 10 работни дни, наемателят дължи на
наемодателя неустойка за забава в размер на 0.5 % на ден върху размера на просроченото
плащане за целия период на забавата, но не повече от 50 % от размера му, а при забава на
плащанията за консумативните разходи – наказателна лихва в размер, равняващ се на ОЛП
+ 10 пункта надбавка – чл.15 и чл.15.1.
В чл.17.4. е предвидена възможността за предсрочно прекратяване на договора, с
едномесечно предизвестие, отправено до насрещната страна, а в чл.18 страните са уговорили
в случаите на неспазен двумесечен срок на предизвестието, че страната, поискала
прекратяването, дължи обезщетение в размер, равен на наема за срока на неспазеното
предизвестие.
4
Не е полемично и обстоятелството, че за предоставените услуги, в това число за
дължимия наем и използваната електроенергия ищецът е издавал ежемесечно фактури.
В тази връзка са представени от ищеца общо седем фактури, вкл. и в оригинал,
всички с посочен доставчик „РОУТ“ЕООД и клиент ответника „Евротранс 1“ЕООД, а
именно:
1.Фактура № ********** от 16.02.2023 г. на обща стойност 691,20 лв. без ДДС или
829,44 лв. с ДДС, в която като основание е посочено паркинг месечен абонамент 3 броя х 60
лв. – общо 180 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв. и ел.енергия за месец 1, 2023 г. – 37,87
лв.;
2. Фактура № ********** от 01.03.2023 г. на обща стойност 916,67 лв. без ДДС или
1100 лв. с ДДС, в която като основание е посочено наем хале 568 1 брой – 473,33 лв.; наем
склад 290 1 брой – 241,67 лв.; паркинг месечен абонамент 3 броя х 60 лв. – общо 180 лв. и
ел.енергия за месец 2, 2023 г. – 21,62 лв.;
3. Фактура № ********** от 04.04.2023 г. на обща стойност 909,17 лв. без ДДС или
1091,00 лв. с ДДС, в която като основание е посочено паркинг месечен абонамент 1 брой -
160,01 лв.; паркинг месечен абонамент 3 броя х 75 лв. – общо 225 лв.; наем хале 568 1 брой –
473,33 лв.; и ел.енергия за месец 3, 2023 г. – 50,83 лв.;
4. Фактура № ********** от 03.05.2023 г. на обща стойност 981,75 лв. без ДДС или
1178,10 лв. с ДДС, в която като основание е посочено ел.енергия за месец 4, 2023 г. – 31,75
лв.; наем склад 1 брой – 251,67 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв.; паркинг месечен
абонамент 3 броя х 75 лв. – общо 225 лв.;
5. Фактура № ********** от 09.06.2023 г. на обща стойност 1124,87 лв. без ДДС или
1349,85 лв. с ДДС, в която като основание е посочено паркинг месечен абонамент 3 броя х
75 лв. – общо 224,99 лв.; наем по договор – 361,88 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв. и
ел.енергия за месец 5, 2023 г. – 64,67 лв.;
6. Фактура № ********** от 05.07.2023 г. на обща стойност 1170,27 лв. без ДДС или
1404,33 лв. с ДДС, в която като основание е посочено наем по договор – 423,27 лв.;
ел.енергия за месец 6, 2023 г. – 48,67 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв. и паркинг
месечен абонамент 3 броя х 75 лв. – общо 225,00 лв.;
7. Фактура № ********** от 01.08.2023 г. на обща стойност 1171,67 лв. без ДДС или
1406,00 лв. с ДДС, в която като основание е посочено паркинг месечен абонамент 3 броя х
75 лв. – общо 225,01 лв.; наем хале 568 1 брой – 473,33 лв.; наем по договор – 424,79 лв. и
ел.енергия за месец 7, 2023 г. – 48,54 лв.;
Към доказателствения материал по делото са приобщени 11 бр. снимки на
електрическото табло за начислените суми за ел.енергия.
Представени от ищеца са и справка за минималната работна заплата по години в лева
от 1966г. до 2024г. и Електронна извадка за инфлация и индекс на потребителските цени за
м. декември 2023г. от дата 17.01.2024г. от Национален статистически институт;
5
Страните не спорят, а и се установява от приложеното от ищеца Банково извлечение
от ОББ за сметка ********** за период от 30.11.2021г. до 29.09.2023г. и Платежно
нареждане за кредитен превод от 18.09.2023г. за сумата от 774,25 лева с наредител
„Евротранс 1“ ЕООД, че ответното дружество е направило следните плащания по процесния
договор за наем, а именно на 02.06.2023 г. е платена сумата в размер на 469,00 лева по
фактура № 580; на 26.06.2023 г. е платена сумата в размер на 776,40 лева по фактура № 604;
на 11.07.2023 г. е платена сумата в размер на 754,10 лева по фактура № 620; на 15.08.2023 г.
е платена сумата в размер на 793,60 лева по фактура № 644; на 15.09.2023 г. е платена
сумата в размер на 774,04 лева по фактура № 671; на 18.09.2023 г. е платена сумата в размер
на 774,25 лева по фактура № 688; на 29.09.2023 г. е платена сумата в размер на 302,25 лева
по фактура № 725;
Установява се от предизвестие за прекратяване на договор за наем с дата на изготвяне
16.08.2023г. от ищеца „РОУТ“ ЕООД, че договорът на наем между страните е прекратен
като на ответника е даден двуседмичен срок – до 01.09.2023 г. да освободи наетия имот.
Във връзка с възраженията си, ответното дружество е представило имейл
кореспонденция с ищеца от 15.08.2023г. и от 17.05.2023 г., като в първото писмо „Евротранс
1“ ЕООД уведомява „РОУТ“ ЕООД, че при извършена проверка от НАП са констатирани
нарушения относно надвзети суми по фактури в размер на 1020 лв., която сума следвало да
бъде възстановена по сметката на „Евротранс 1“ ЕООД като в противен случай ще бъде
прихваната фактурата от 02.2023 г., която реално била на стойност 751 лв. с ДДС. В писмото
от 15.08.2023 г. ответникът напомня на ищеца, че продължава да издава фактури с невярно
съдържание.
По делото, по искане на ищеца, се събраха и гласни доказателства посредством
разпита на свидетелката П.Т.П. – съжителстваща на съпружески начала с управителя на
ищцовото дружество. От показанията й се установява най-напред, че тя е лицето, което е
издало процесните фактури като тя е следяла и за извършваните плащания, както и че по
всяка фактура, по искане на ответника е била правена разбивка какво точно е основанието за
включените в нея суми. Всички фактури били получени от представителя на ответното
дружество като те нямали каквито и да е било възражения по тях. След като започнали да
получават частични плащания по някои от издадените фактури, по-конкретно след второто
частично плащане, свид. П. провела разговор с управителя на ответника, като той я
уведомил, че неговия счетоводител ще се свърже с нея, за да се изяснят нещата. Свид. П.Т.П.
е категорична, че след като връчили на ответника предизвестие за напускане, защото
дължимите суми станали на голяма стойност, едва тогава ответното дружество заявило, че
имат договор, плащанията са по договора, че нищо не са се разбирали с ищеца и че нищо
няма да плащат като до този момент не са имали никакви възражения. Посочва, че не ползва
ел. поща и не е запозната с изпратените имейли. Дори и след прекратяване на договора,
законният представител на ответника ги уверил, че ще си платят всички задължения, но не
го направили, въпреки че останали да ползват три халета и паркоместа на ищеца още един
месец. Според свид. П. П. лично управителя на ищеца е уведомявал ответника за промяната
6
на наемната цена спрямо МРЗ като им е давал време от един месец, т.е. новата цена е била
прилагана от следващия месец. Ответното дружество нямало възражения и към това
увеличение на цената. На свидетелката не и е известно да е било изпращано писмено
уведомление до ответника относно повишаване на наемната цена по договора. Известието
ставало устно, но тя не е присъствала на уговорките между управителите на двете
дружества. Свид. П.Т.П. разяснява още, че между съжителя й и управителя на ответното
дружество имало уговорка, след като се натрупали плащания със забава от порядъка на 3
месеца, да се включват във фактурите и 10 % лихва на задълженията, за което Асен
Александров бил също съгласен. Сумите, включени във всяка фактура, с посочено
основание „наем договор“ били тези 10 % - за лихви на забавени плащания или частичните
плащания по фактури.
Съдът кредитира изцяло тези показания с оглед правилото на чл.172 ГПК,
съобразявайки и възможната заинтересованост на свидетелката, тъй като същите са логични,
последователни и напълно съответстват на писмените доказателства по делото.
За цялостното изясняване на делото от фактическа страна съдът назначи и изслуша
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, което възприема изцяло като компетентно и
обективно изготвено. От заключението се установява, че счетоводната дейност и на ищеца
„РОУТ" ЕООД, и на ответника „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД е осъществявана текущо в
съответствие с изискванията на Закона за счетоводството и приложимите счетоводни
стандарти. Прилага се двустранна форма на счетоводство, осигурява се синхронизирано,
хронологично и систематично /аналитично и синтетично/ отчитане. Дружествата изготвят и
подават справки декларации и дневници по ДДС в съответствие с изискванията на ЗДДС.
Годишният финансов отчет е съставен на базата на национални счетоводни стандарти.
Вещото лице Т. А. е извършило проверка и е установило, че процесиите 7 броя
фактури, издадени от „РОУТ" ЕООД към "ЕВРОТРАНС 1" ЕООД са осчетоводени към дата
на издаване на същите, по дебита на сметка 411 Клиенти. Кредитът е по счетоводна сметка
703 Приходи от услуги и Кредит на счетоводна сметка 453 Разчети за данък върху
добавената стойност, подсметка 45302 ДДС продажби. По счетоводни данни е отчетен
реализираният приход от извършената услуга в размер на 6965,60 лв. и е начислен и внесен
дължимият се ДДС в бюджета в размер на 1393,12 лв.
Процесиите 7 броя фактури, са получени в "ЕВРОТРАНС 1" ЕООД от доставчик
„РОУТ" ЕООД и също са осчетоводени по кредита на сметка 401 Доставчици. Дебита е по
счетоводна сметка 602 Разходи за външни услуги и дебит на счетоводна сметка 453 Разчети
за данък върху добавената стойност, подсметка 4531 ДДС покупки. По счетоводни данни по
гореописаните фактури е отчетен разход за дружеството за получената услуга в размер на
6965,60 лв. и е начислен и ползван по тях ДДС кредит в пълен размер /1393,12 лв./.
Видно и от експертизата, платените суми от „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД са в размер на
4341,39 лв. като вещото лице е посочило и плащанията по документи, дата и основание, са
както следва:
7
-по фактура № **********/16.02.2023 г. - дължими суми: 829,44 лв.; платени суми
0,00 лв.
-по фактура № **********/01.03.2023 г. - дължими суми: 1100,00 лв.; платени суми
469,00 лв. на 02.06.2023 г.; основание за извършен превод: „ф-ра ********* ел.енергия
02.2023 г. наем хале и паркинг мес.абон "; остатък по задълженията: 631,00 лв.;
-по фактура № 01)00000604/04.04.2023 г. - дължими суми: 1091,00 лв.; платени суми
776,40 лв. на 26.06.2023 г.; основание за извършен превод: „ф-ра ********** ел.енергия
03.2023 наем хале и парко-места"; остатък по задълженията: 314,60 лв.;
-по фактура № **********/03.05.2023 г. - дължими суми: 1178,10 лв.; платени суми
754,10 лв. на 11.07.2023 г.; основание за извършен превод: „ф-ра ********** ел.енергия
04.2023 наем хале и парко-места"; остатък по задълженията: 424,00 лв.;
-по фактура № **********/09.06.2023 г. - дължими суми: 1349,85 лв.; платени суми
793,60 лв. на 15.08.2023 г.; основание за извършен превод: „ф-ра ********** ел.енергия
05.2023 наем хале+ парко-места по договор-3"; остатък по задълженията: 556,25 лв.;
-по фактура № **********/05.07.2023 г. - дължими суми: 1404,33 лв.; платени суми
774,04 лв. на 15.09.2023 г.; основание за извършен превод: „ф-ра ********** ел.енергия
06.2023 наем хале и парко-места по дог.3"; остатък по задълженията: 630,29 лв.;
-по фактура № **********/01.08.2023 г. - дължими суми: 1406,00 лв.; платени суми
774,25 лв. на 18.09.2023 г.; основание за извършен превод: „ф-ра ********** ел.енергия
07.2023 наем хале и парко-места по дог.3"; остатък по задълженията: 631,75 лв.;
Съгласно заключението, по процесиите 7 броя фактури основанието за плащане е
както следва: 1782,00 лв., дължими на основание: „Паркинг месечен абонамент - 3 броя";
3976,00 лв., дължими на основание: „Наем хале - 1 брой"; 592,00 лв., дължими на основание:
„Наем склад - 1 брой"; 192,00 лв., дължими на основание: „Паркинг месечен абонамент - 1
брой"; 1451,93 лв., дължими на основание: „Наем по договор - 1 брой"; 364,79 лв., дължими
на основание: „Ел.енергия" за предходен месец - 1 брой. Общата дължима сума възлиза на
8358,72 лв., платената сума е 4341,39 лв., а остатъкът за плащане е в размер на 4017,33 лв.
/8358,72 лв. - 4341,39 лв./.
Констатирано е в заключението, че във фактурите липсва основание „лихви" или
неустойки, които се документирали чрез издаване на първичен счетоводен документ,
отговарящ на изискванията на Закона за счетоводството, от който да се вижда, че по
съответната доставка се заплащат лихви за забава или неустойка. В случай, че са начислени
неустойки и лихви за забавено плащане по процесиите 7 броя фактури на база договорените
в Договор за наем № 3/01.01.2022 г. параметри, както следва: наем по договор в размер на
716,00 лв., срок за плащане по т.13 /до 15-то число на всеки календарен месец/ и начален
период на лихвата за забава по т.15 /при забава повече от 10 работни дни/ и консумативни
разходи, срок за плащане по т.14.2. /до 5 дни след представяне от Наемодателя на Наемателя
на съответните фактури/, вещото лице е направило пресмятания, че общата дължима сума за
плащане възлиза на 7381,93 лв., формирана от: 5012,00 лв. за 7 броя фактури с начислени:
8
паркинг месечен абонамент - 3 броя за обща сума 216,00 лв. с ДДС и наем хале за 500,00 лв.
с ДДС; 364,79 лв. за 7 броя фактури с начислени консумативни разходи /разход за
ел.енергия/; 1994,98 лв. за неустойка за забава в размер на 0,5% на ден върху размера на
просроченото задължение за целия период на забавата, но не повече от 50% от размера на
просроченото плащане /т. 15 от договора/; 10,16 лв. за наказателна лихва /т. 15.1 от
договора/ като при този вариант, остатъкът за плащане е 3040,54 лв. /7381,93 лв. - 4341,39
лв./.
В случай, че не са начислени неустойка и лихва за забава на плащанията, а са
заплатени наемът по Договор на база регламентираните цени в него: Паркинг месечен
абонамент -216,00 лв. с ДДС /3 бр.*72,00 лв./ и 500,00 лв. с ДДС /наем хале/ и консумирана
ел.енергия за периода, то сумата по процесиите 7 броя фактури възлиза, според вещото лице
на на 5376,79 лв. При извършени плащания в размер на 4341,39 лв. остатъкът е 1035,40 лв.
Към датата на извършената от вещото лице проверка в счетоводството на ищеца
„РОУТ" ЕООД /12.03.2024 г./, непогасеният остатък на вземания по сметка 411 Клиенти,
партида „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД, възлизала на 4017,33 лв., формиран както следва:
-829,44 лв., дължими по фактура № **********/16.02.2023 г.;
-631,00 лв. дължим остатък по фактура № **********/01.03.2023 г.;
-314,60 лв. дължим остатък по фактура № **********/04.04.2023 г.;
-424,00 лв. дължим остатък по фактура № **********/03.05.2023 г.;
-556,25 лв. дължим остатък по фактура № **********/09.06.2023 г.;
-630,29 лв. дължим остатък по фактура № **********/05.07.2023 г.;
-631,75 лв. дължим остатък по фактура № **********/01.08.2023 г.
Към датата на извършената от вещото лице проверка в счетоводството на ответника
„ЕВРОТРАНС 1" ЕООД /03.04.2024 г./ непогасеният остатък на задължения по сметка 401
Доставчици, партида „РОУТ" ЕООД, възлизала също на 4017,33 лв., формирана по същия
начин.
Вещото лице е отговорило и на поставени от ответната страна въпроси, а именно
изчислено е, че общата дължима сума за плащане по фактури със следните номера: № 420,
№ 452, № 472, № 501 и № 532, издадени от „РОУТ" ЕООД на „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД
възлиза на 4896,80 лв. като общо платената сума по тях възлиза на 4896,80 лв. Издадените
фактури са декларирани от ищеца в Дневник за продажбите, подаден ведно със Справка-
декларация по ЗДДС за данъчния период, през който е издаден данъчният документ. С
данъчната основа в размер на 4080,66 лв. е отчетен приход за дружеството и е внесен
дължимият се ДДС върху тях /816,14 лв./. Получените фактури са декларирани и от
ответника в Дневник за покупките, подаден ведно със Справка-декларация по ЗДДС за
данъчния период, през който е издаден данъчният документ. С данъчната основа в размер на
4080,66 лв. е отчетен разход за дружеството и е ползван данъчен кредит потях в пълен
размер /816,14 лв./.
9
Съгласно заключението, в случай на начисляване на задължения съгласно Договор за
наем № 3/01.01.2022 г., сключен между страните, при следните параметри: паркомясто - 3
броя, при месечна наемна цена 72,00 лв. с ДДС /60,00 лв. без ДДС/ за 1 брой и складово
помещение - 1 брой, при месечна наемна цена 500,00 лв. с ДДС /416,67 лв. без ДДС/ за 1
брой; общата дължима сума по посочените фактури с № 420, № 452, № 472, № 501 и № 532
възлиза на 3836,80 лв. /3580,00 лв. за 5 броя фактури с начислени: паркинг месечен
абонамент - 3 броя за обща сума 216,00 лв. с ДДС и наем хале за 500,00 лв. с ДДС; 256,80 лв.
за 5 броя фактури с начислени консумативни разходи /разход за ел.енергия/. В този вариант,
според вещото лице е налице надплащане в размер на 1060,00 лв. /4896,80 лв. - 3836,80 лв./.
Експертизата е констатирала, че не е извършено обратно плащане на надвзетите суми
съгласно Уведомлението на ответника до ищеца /изпратено на електронна поща
*******@mail.bg на дата 17.05.2023 г./ и липсва счетоводно основание /документ/ за
извършване на такова. Към датата на изпращане на уведомлението, непогасеният остатък
съгласно счетоводни данни от счетоводството на „РОУТ" ЕООД по сметка 411 Клиенти,
партида „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД ищецът има вземания в размер на 4198,54 лв. Към същата
дата, непогасеният остатък съгласно счетоводни данни от счетоводството на „ЕВРОТРАНС
1" ЕООД по сметка 401 Доставчици, контрагент „РОУТ" ЕООД, ответникът има задължения
в размер на 4198,54 лв.
За да е налице обратно плащане на надвзети суми следва да има издаден данъчен
документ, водещ до намаляване на данъчната основа. По фактури със следните номера: №
420, № 452, № 472, № 501 и № 532 не извършено обратно плащане и липсват счетоводни
документи, удостоверяващи обстоятелства относно надвзети суми по тях.
На вещото лице бил представен от ответника Протокол № П- 16002623082074-073-
001/23.10.2023 г. за извършена проверка от органите на ТД на НАП, извършена за времето
от 25.04.2023 г. до 23.10.2023 г., която касаела анализ на извършваната дейност от
„ЕВРОТРАНС 1" ЕООД за периода 01.01.2020 г. - 30.04.2023 г. и спазване на данъчното и
осигурителното законодателство. В протокола липсвала констатация за надплащане на суми
по Договор за наем № 3/01.01.2022 г., както и указание към ответника в тази връзка от
служителите на НАП. По фактурите с номера № 420, № 452, № 472, № 501 и № 532, по
които е било извършено пълно плащане не били издадени счетоводни документи, касаещи
промяна на обстоятелствата по тях и обосноваващи намаляването на сумата за плащане.
Всички фактури, в т.ч. и процесните седем, се намирали в счетоводните регистри на двете
дружества, както следва: в „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД - данъчната основа по тях намирала
израз в разходната част /сметка 602 Разходи за външни услуги/, а със сумата на ДДС в
размер на 20% е бил ползван пълен данъчен кредит; в „РОУТ" ЕООД - данъчната основа по
тях намирала израз в приходната част /сметка 703 Приходи от услуги/, а със сумата на ДДС
в размер на 20% е бил внесен дължимият се данък към бюджета. В случай, че съдържанието
на първичните счетоводни документи е било некоректно и доставките услуги не са били
реално осъществени и не са използвани от получателя за извършваните от него облагаеми
сделки, то според вещото лице не следвало правото на приспадане на данъчен кредит от
10
същия.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, който е
процесуално допустим.
Разгледан по същество, искът е частично основателен, като съображенията за това са
следните:
Основателността на предявения иск, съобразно правилата за разпределение на
доказателствената тежест, възлага на ищеца при условията на пълно и главно доказване да
установи следните факти от фактическия състав на правото му, а именно валидно основание
за възникване задълженията на ответника, както и техния размер, в случая – че между
страните е съществувало валидно договорно правоотношение, с посоченото в исковата
молба съдържание; че ищецът е бил изправна страна по него, дължимостта на сумите и
техния размер.
В случая, от събраните по делото писмени и гласни доказателства, в т.ч. и от
заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, следва извода, че
страните са се намирали в търговски отношения като помежду им е бил сключен договор за
наем, по силата на който ищецът е предоставил на ответника за временно и възмездно
ползване част от собствения си недвижим имот, находящ се в гр.Хасково, а именно 3
паркоместа и едно складово помещение – хале, за срок от три години, считано от 01.01.2022
г. Срещу това задължение, ответното дружество се е задължило да заплаща месечна наемна
цена за паркомясто в размер на 72 лв. с включен ДДС и цена на складово помещение /хале/ -
500 лв. с включен ДДС. Предвидена е в чл.12 от договора възможността на наемодателя да
промени цената на наема, като това се определя от покачване на инфлация, минимална
заплата и други като в тези случаи наемодателят се е задължил да уведоми наемателя за
настъпилата промяна. Този въпрос се явява и първият полемичен такъв между страните,
доколкото те не спорят и относно обстоятелството, че наетите обекти са били предадени от
ищеца на ответника, който ги е ползвал съобразно тяхното предназначение през релевантния
период. Безспорно е и че изискуемостта на задължението за заплащането на процесния наем,
респ. консумативни разходи е настъпила, тъй като същото е уговорено като срочно – до 15-
то число на всеки календарен месец за наемната цена и в срок от 5 дни след представяне от
наемодателя на наемателя на съответните фактури за заплащане на консумираната
ел.енергия.
Съобразно представеното от ищеца Банково извлечение от ОББ за сметка **********
за период от 30.11.2021г. до 29.09.2023 г., както и от кредитираните гласни доказателства по
делото /разпита на свид. П.Т.П./ следва да се приеме за установено, че задълженията не са
изпълнявани и точно, доколкото ответникът е заплащал част от дължимите суми и то със
закъснение, вкл. и след депозиране на исковата молба в съда.
Не се спори още, че договорът за наем е бил прекратен, считано от 01.09.2023 г.,
11
преди изтичане на уговорения между страните срок, с отправяне от страна на ищеца на
писмено предизвестие за прекратяването му от 16.08.2023 г.
С оглед на ответните възражения като спорни между страните следва да се откроят
въпросите, касаещи уговорената наемна цена или по-скоро, налице ли са били основанията
за прилагане при изчисляване от страна на ищеца на дължимия наем за надценка и какво е
било основанието за това; имало ли е надвнесени суми от ответника по процесния договор
за наем, които е имал право да прихване с част от сумите по издадените седем броя фактури
и съответно допустимо ли е възражението му за прихващане, направено едва в третото по
ред съдебно заседание при условията на евентуалност със сумата от 1100 лева,
представляваща дължимо по договора за наем, сключен между страните, плащане поради
неспазено предизвестие за прекратяването му.
Според настоящия съдебен състав, по първия от така откроените спорни въпроси
следва да се приеме за безспорно установено, както от съдържанието на писмения договор за
наем /договор за наем № 3 от 01.01.2022 г./, така и от кредитираните гласни доказателства
/разпита на свид. П.Т.П./, но най-вече от заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, че ищецът е имал право да начисли по-висока наемна цена от
уговорената в договора, доколкото на първо място в чл.12 от договора възможността на
наемодателя да промени цената на наема е обвързано единствено със задължението да бъде
уведомен наемателя за настъпилата промяна, като не е поставено изискване това да става
писмено. На следващо място, от разпита на свид. П. П. се доказа, че ищецът чрез законния
си представител е уведомявал ответника за промяната на наемната цена спрямо МРЗ, но
най-вече, съгласно заключението на вещото лице по назначената съдебно-счетоводна
експертиза, е била налице промяна както на наемната цена за хале, така и на тази за
паркомясто. В този смисъл вещото лице в мотивната част на писменото заключение е
проследило, че за периода от 01.01.2022 г. до 01.09.2023 г. /дата на освобождаване на имота/
инфлацията, съгласно данни на НСИ, се е покачила в процентно съотношение спрямо
първоначалния период, както следва: от 01.04.2022 г.-6,20% и от 01.01.2023 г.-16,70% като в
първата издадена от ищеца фактура № 227 от 13.01.2022 г., касаеща първи наем по Договор
за наем № 3/01.01.2022 г., са били фактурирани: „наем хале - 1 брой" в размер на 400,00 лв. с
ДДС и „паркинг месечен абонамент - 1 брой" в размер на 72,00 лв. с ДДС. От следващият
месец, съгласно фактура № 253 от 14.02.2022 г. е била налице промяна на наемната цена за
хале - 1 брой, нов размер 519,60 лв. с ДДС, която сума се е запазила до м.05.2022 г.
включително, а от м.06.2022 г. съгласно фактура № 352 от 13.06.2022 г. наемната цена за
хале - 1 брой се е променила на 568,00 лв., която се е запазила до 01.09.2023 г. Така,
наемната цена за хале - 1 брой се е променила хронологично във времето спрямо
първоначално договорения й размер, както следва: от 01.02.2022 г. -3,92% и от 01.06.2022 г.-
13,6%. По отношение на сумата на наема на месечен абонамент за паркомясто - 1 брой е
констатирано, че тя е в размер на 72,00 лв. и е останала непроменена до м.03.2023 г.
включително, а съгласно фактура № ********** от 04.04.2023 г., наемът на месечен
абонамент за паркомясто е променен на 90,00 лв. с ДДС за 1 брой /25% увеличение спрямо
12
първоначално договореният й размер/, като цената се е запазила до 01.09.2023 г. Освен това,
така определената от ищеца цена е посочена и в издадените от него фактури, които са
включени в дневниците за продажби, респ. покупки в счетоводството на двете дружества,
съответно е начислен и внесен, респ. ползван по тях ДДС кредит в пълен размер.
Макар от показанията на свид. П.Т.П. да се установи, че в процесните седем на брой
фактури да са включени освен сумите, дължими за наемна цена на 1 бр. хале и 3 бр.
паркоместа, както и сумата за консумирана ел.енергия, също така и други задължения на
ответника, изразяващи се в начислена от ищеца 10 процентна лихва за забавени плащания, в
т.ч. и за предходни периоди, то по аргумент от разпоредбата на чл.301 ТЗ и тъй като по
делото липсват данни, ответникът да се е противопоставил непосредствено след узнаването
както относно увеличената наемна цена на хале и паркомясто, така и на включените във
фактурите суми с посочено основание наем склад – 241,67 лв. по Фактура № ********** от
01.03.2023 г., паркинг месечен абонамент - 160,01 лв. по Фактура № ********** от
04.04.2023 г., наем склад – 251,67 лв. по Фактура № ********** от 03.05.2023 г., наем по
договор – 361,88 лв. по Фактура № ********** от 09.06.2023 г., наем хале– 473,33 лв. по
Фактура № ********** от 05.07.2023 г. и наем по договор – 424,79 лв. по Фактура №
********** от 01.08.2023 г., че и тези вземания се явяват дължими по процесния договор за
наем.
Съществуването на спорните вземания и техните размери се установява най-вече с
оглед констатираното от вещото лице Т. А. отразяване на фактурите в счетоводството на
ищцовото и на ответното дружество, съответно и в дневниците за покупко-продажбите и
справките по ДДС и ползването на данъчен кредит по тях от ответника, и то в пълен размер.
В този смисъл, съдът намира за неоснователно ответното възражение, че е имало
надвнесени суми от негова страна по процесния договор за наем, респ. че той е имал право
да прихване такива със суми, дължими във връзка с процесните седем броя фактури. Това е
така, тъй като от заключението на назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза се
установи категорично, че в протокола /Протокол № П- 16002623082074-073-001/23.10.2023
г. за извършена проверка от органите на ТД на НАП, извършена за времето от 25.04.2023 г.
до 23.10.2023 г. на ответното дружество, непредставен по делото/ липсва констатация за
надплащане на суми по Договор за наем № 3/01.01.2022 г., както и указание към ответника в
тази връзка от служителите на НАП, а по фактури с номера № 420, № 452, № 472, № 501 и
№ 532, също непредставени от ответника, по които е извършено пълно плащане, не са били
издадени счетоводни документи, касаещи промяна на обстоятелствата по тях и
обосноваващи намаляването на сумата за плащане.
И на последно място, според настоящия съдебен състав, ответното възражение за
прихващане със сумата от 1100 лева, представляваща дължимо по договора за наем,
сключен между страните, плащане поради неспазено предизвестие за прекратяването му, е
преклудирано, тъй като не е направено своевременно - в срока за отговор на исковата молба
по чл. 131, ал. 1 ГПК, поради което не следва да бъде обсъждано. Това е така, защото то се
основана на факт, съществуващ и известен му към този момент. По силата на
13
концентрационното начало, след този срок страната не може да поправи пропуските, които е
допуснала поради собствената си небрежност. В този смисъл е и т. 4 на Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Да се допусне
противното, би означавало да се обезсмисли заложената в процесуалния закон идея за
дисциплиниране и ускоряване на исковото производство чрез концентриране в началната
фаза на процеса на действията по определяне на исканията и възраженията на страните и по
установяване на релевантните за спора факти, а и би представлявало съществено нарушение
на съдопроизводствените правила /в този смисъл са Решение № 29 от 30.03.2016 г. по гр. д.
№ 3441/2015 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 83 от 29.04.2014 г. по гр. д. № 1463/2013 г. на
ВКС, III г. о., Решение № 305 от 2.12.2013 г. по гр. д. № 1449/2012 г. на ВКС, IV г. о.,
Решение № 76 от 10.02.2011 г. по гр. д. № 648/2010 г. на ВКС, IV г. о. и др, постановени по
реда на чл. 290 ГПК/.
С оглед на всичко изложено дотук, следва да се приеме, че е доказано възникналото в
тежест на ответника задължение за заплащане възнаграждение за използване на наетите
вещи, респ. консумативните разходи съобразно отразеното в процесните фактури. По
отношение на последното следва да се посочи, че ответникът като наемател не е заплатил
разходите си за електроенергия на имота за м.януари 2023 г. по фактура №
**********/16.02.2023 г. в размер на 37,87 лв., доколкото може да се приеме, с частичните
плащания по останалите шест фактури тези консумативни разходи за заплащане на
ел.енергия са били покрити от ответника. С това обаче, той е допуснал неизпълнение на
основното си задължение, да заплаща разходите, свързани с ползването на вещта / чл. 232,
ал.2, вр. чл. 228 ЗЗД/.
Размерът на останалите непогасените от ответника задължения към ищеца по
сключения между тях договор за наем се установява както от представените от страните
писмени доказателства /банково извлечение от ОББ и платежно нареждане за кредитен
превод от 18.09.2023г./, така и от заключението на назначената по делото съдебно-
счетоводна експертиза, съгласно което платените суми от ответника са в общ размер на
4341,39 лв. като две от плащанията - по фактура № **********/05.07.2023 г. сумата от
774,04 лв. и по фактура № **********/01.08.2023 г. сумата от 774,25 лв. са извършени след
датата на депозиране на исковата молба в съда – 13.09.2023 г., а именно на 15.09.2023 г. и на
18.09.2023 г.
Така, непогасеният остатък на вземанията на ищеца спрямо ответника възлиза на
сумата от 4017,33 лв., формиран както следва: 829,44 лв., дължими по фактура №
**********/16.02.2023 г.; 631,00 лв. дължим остатък по фактура № **********/01.03.2023
г.; 314,60 лв. дължим остатък по фактура № **********/04.04.2023 г.; 424,00 лв. дължим
остатък по фактура № **********/03.05.2023 г.; 556,25 лв. дължим остатък по фактура №
**********/09.06.2023 г.; 630,29 лв. дължим остатък по фактура № **********/05.07.2023
г.; 631,75 лв. дължим остатък по фактура № **********/01.08.2023 г.;
При това положение, съобразявайки и чл. 235, ал. 3 ГПК, съдът счита, че предявеният
иск по чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен частично - за сумата от
14
4017,33 лева, а в останалата му част, за разликата до предявения размер от 5565,62 лева,
поради извършеното плащане, да бъде отхвърлен.
Следва съобразно петитума на исковата молба да се уважи и искането за законна
лихва върху уважения размер на главницата, считано от датата на предявяване на иска –
13.09.2023 г., до окончателното й изплащане.
Въпреки този изход на делото, единствено ищецът има право на направените
разноски по делото, тъй като с поведението си ответникът е дал повод за завеждането му,
погасявайки част от задължението си едва след подаването на исковата молба.
Ищецът претендира присъждане на разноски, направени както в исковото
производство, така и разноски по допускане и налагане на обезпечение на бъдещия си иск.
Видно от представените по делото доказателства за реалното им извършване и приложения
списък по чл. 80 ГПК, ищецът е направил разноски в размер на 224,62 лева –за държавна
такса, 680,00 лева – за адвокатско възнаграждение и 250,00 лева - възнаграждение за вещо
лице. При това положение, на ищеца се следват разноски за настоящото производство в
размер общо на 1154,62 лева, които следва да бъдат заплатени от ответника.
Безспорно, съобразно изхода на делото, на присъждане подлежат и направените от
ищеца разноски в производството по обезпечаване на предявените искове – в този смисъл
ТР № 6/6.11.2013 г. на ВКС – ОСГТК /т. 5/. В тази връзка се установи, че ищецът е направил
разноски в размер на 40,00 лева за допускане на обезпечение на иска по реда на чл. 390 ГПК
и 580,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение по ч.гр.д. № 1880 по описа за 2023 г.
на РС – Хасково. Тези разноски в общ размер от 620,00 лева също следва да бъдат заплатени
от ответника. Що се касае до останалите претендирани от ищеца суми, а именно 102,00 лева
– разноски по изп. дело № 1508/2023 г. по описа на ЧСИ Н.К. и 250,00 лева – адвокатско
възнаграждение за изпълнително дело, съдът намира същите за неоснователни. Според
настоящия съдебен състав, тези разноски не подлежат на присъждане в настоящия процес.
Те не са направени във връзка със заявеното искане по допускане на обезпечение, а във
връзка с неговото изпълнение, поради което следва да бъдат събрани чрез съдебния
изпълнител в каквато насока е налице непротиворечива практика на ВКС, обективирана в
определение № 845/05.12.2011 г. по ч. т. д. № 648/2011 г. І т.о.; определение №
876/02.12.2014 г. по ч. т. д. № 3490/2014 г., І т.о., определение № 336/21.07.2016 г. по ч. т. д.
№ 874/2016 г., І т.о. и др.
По изложените съображения, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 1774,62 лева по настоящото исково производство и в
производството по допускане на обезпечение.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
15
управление: град Хасково, ул. „Каменна" № 93, ет. 3, ап. 3, представлявано от управителя
Асен Райчев Александров, на основание чл. 79, ал. 1, във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД, ДА
ЗАПЛАТИ на „РОУТ" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: град
Хасково, бул. „Съединение" № 43, вх. „В", ап. 16, представлявано от управителя Христо
Каменов Христозов, съдебен адрес: гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 161, вх.В, ет.1,
ап.16, адв. Г.С.П. от АК – Пловдив, сумата от общо 4017,33 лева, от която 829,44 лв.,
дължими по фактура № **********/16.02.2023 г.; 631,00 лв. дължим остатък по фактура №
**********/01.03.2023 г.; 314,60 лв. дължим остатък по фактура № **********/04.04.2023
г.; 424,00 лв. дължим остатък по фактура № **********/03.05.2023 г.; 556,25 лв. дължим
остатък по фактура № **********/09.06.2023 г.; 630,29 лв. дължим остатък по фактура №
**********/05.07.2023 г.; 631,75 лв. дължим остатък по фактура № **********/01.08.2023
г., по сключен между страните Договор за наем № 3/01.01.2022 г. на складово помещение
/хале/ и 3 бр. паркоместа, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на
предявяване на иска – 13.09.2023 г. до окончателното й изплащане, като този иск за
разликата над 4017,33 лева до пълния предявен размер от 5565,62 лева, поради извършено
плащане, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „ЕВРОТРАНС 1" ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: град Хасково, ул. „Каменна" № 93, ет. 3, ап. 3, представлявано от управителя
Асен Райчев Александров, на основание чл.78 ал.1 ГПК, да заплати на „РОУТ" ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: град Хасково, бул. „Съединение" № 43, вх.
„В", ап. 16, представлявано от управителя Христо Каменов Христозов, съдебен адрес:
гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 161, вх.В, ет.1, ап.16, адв. Г.С.П. от АК – Пловдив,
сумата от общо 1774,62 лева, от които 1154,62 лева, представляваща направени разноски по
настоящото исково производство и 620,00 лева – разноски по ч.гр.д. № 1880 по описа за
2023 г. на РС – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Хасково в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /П/ не се чете.
Вярно с оригинала!
Секретар: А.Б.
16