№ 2
гр. К. , 27.01.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и седми януари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Дияна И. Дамянова Цанкова
при участието на секретаря Нели Г. Йончева
като разгледа докладваното от Дияна И. Дамянова Цанкова Гражданско дело
№ 20211330100005 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Закона за защита срещу домашното насилие
(ЗЗДН).
Образувано е по молба от В. А. М., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „ ....
против В. Д. В. от гр. К., ул. „ ....” № 6 за постановяване на решение, с което
да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие на ответника. В
молбата се излагат твърдения, че на 11.10.2020г. ответникът, с когото е във
фактическо съжителство от 2014г. е извършил спрямо нея акт на психическо
насилие изразяващо се в отправяне на обидни думи и закани за физическа
разправа. В молбата се твърди също, че след случилото се, молителката от
страх е напуснала собствената си къща, находяща се в гр. Г., ул. „ ....” № 16, в
която са съжителствали с В. и се е настанила временно при сина си в гр. В..
Молителката твърди също, че от съседи в гр. Г. е уведомена, че след
случилото се, В. е продължил да посещава къщата. Твърди, че когато е
посетила къщата на 24-25.10.2020г. е установила, че в нея има разхвърляна
храна и същата е непочистена и е видяла В. да обикаля покрай къщата ù в гр.
Г. с личния си автомобил, което я е накарало отново да напусне дома си и да
отиде при сина си в гр. В.. Излага и твърдения, че първоначално В. е бил
задържал личния ù лек автомобил, но след подаване на жалба от нейна страна
на 24.10.2020г. в РП – В., същият и е върнал автомобила. Също така посочва,
1
че В. от раздялата до връщането на автомобила, непрекъснато и се е обаждал
по телефона и я е заплашвал „ че ще ù отреже главата”. Молителката посочва,
че всичко това е причина да се страхува да се прибере в дома си в гр. Г.. Иска
се от съда да издаде заповед за защита от домашно насилие, с която да
наложи на извършителя следните мерки за защита: да задължи извършителя
да се въздържа от извършване на домашно насилие и да забрани на
извършителя да приближава нея и жилището ù в гр.Г., ул. „ ....” № 16.
В открито съдебно заседание молителката, редовно призована, не се явява и
не се представлява. Не изразява становище. Ответникът се явява лично и с
процесуалния си представител – адв.Борислав Василев. Оспорва молбата като
неоснователна и недоказана и моли съда да я остави без уважение. Ангажира
доказателства.
Съдът, след като обсъди направените доводи и доказателствата по делото,
намира за установено от фактическа страна следното:
Молителката В. А. М. е съжителствала с ответника за времето то 2014г. до
септември месец 2020г. в гр. Г., когато се разделят и ответникът се премества
да живее в гр. К. при сина си – свидетелят М. В. Д.. След раздялата, на
02.11.2020г., молителката депозира молбата, по която е образувано
настоящото производство, с която е поискала от съда и издаването на заповед
за незабавна защита, с приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, в която
декларира, че спрямо нея ответникът е извършил акт на домашно насилие.
В закрито заседание на 06.01.2021г. по молба на молителката, съдът е издал
Заповед за незабавна защита № 1/06.01.2021г. по описа на РС - К., като е
наложил по отношение на ответника мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН
до постановяване на решение по делото.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
По допустимостта на молбата за постановявне на мярка за защита по ЗЗДН.
Съгласно чл. 2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо или сексуално насилие, както и опитът за такова насилие,
принудителното ограничаване на личната свобода и на личния живот,
извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или
родствена връзка, във фактическо съпружеско съжителство. Защита по ЗЗДН
може да търси всяко лице пострадало от домашно насилие. От събраните по
делото доказателства се установява, че молителката В. А. М. е съжителствала
2
с ответника. Следователно молбата е подадена от и против правен субект от
кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3,т.2 от ЗЗДН и с излагане
на факти, за които се твърди, че са се осъществили в срока по чл. 10, ал. 1 от
ЗЗДН, поради което молбата е процесуално допустима.
По основателността на молбата по чл. 4, ал. 1 ЗЗДН.
Уважаването на молба за защита по реда на ЗЗДН изисква по делото да
бъдат установени осъществен спрямо молителката акт на домашно насилие от
страна на ответника на посочената в молбата дата-11.10.2020г.
Чл. 2 ЗЗДН дефинира, че домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо, сексуално насилие, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личната
свобода и на личен живот, извършено от и спрямо определена категория
лица, в която попадат молителката и ответникът. От дефиницията, дадена в
чл. 2 ЗЗДН, а и от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 ЗЗДН, следва, че идеята на
закона е да се установи конкретният акт на домашно насилие,
индивидуализиран по време, място, начин и проявна форма. Съобразно него
се преценява основателността на молбата, относимостта на доказателствата и
адекватната мярка за защита. В закона липсва легална дефиниция на
понятието „психическо насилие“, както и дефиниция за понятието
„емоционално насилие“, но като такива могат да бъдат окачествени всички
действия, които имат отрицателно или вредно въздействие върху психиката
на едно лице - Актове на емоционално и психическо насилие могат да бъдат
вербалното насилие /обиждане/, унижение, заплахи и предизвикване на страх.
Преценка дали е налице емоционално или психическо насилие следва да се
направи конкретно, като се изследват отношенията между страните, техните
физически и психически особености и съответните следи, останали в
съзнанието на пострадалото лице. В конкретния случай се твърди наличие на
психическо и емоционално, осъществено чрез вербално насилие – обиди,
отправяне на заплахи за живота на молителката, насилие.
В разпоредбата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН е предвидена като
доказателствено средство в процеса по молба за защита срещу домашно
насилие, декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. С оглед специфичния характер на
отношенията, чиято защита се търси по ЗЗДН е предоставен улеснен за
молителя, търсещ защита срещу домашно насилие ред, като представи
декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН и на която е придадено доказателствено
3
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде заповед
за защита от домашно насилие само на основание приложената декларация,
доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание, като посочване на
датата, мястото, времето, съответно и конкретните действия, с които е
извършено действието на насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е
упражняване на превенция срещу случаите на домашно насилие,а не толкова
санкционирането му. Това насилие е трудно за разкриване поради
ограниченият кръг от хора, които стават свидетели на извършването му, както
и поради дълбоко емоционалните по своята същност отношения между
страните. В повечето случаи естеството на отношенията не позволява на
пострадалия да събере убедителни и неопровержими доказателства за
преживяното от него. Молителите често са и обективно възпрепятствани по
пътя на главното и пълно доказване да установят релевантните факти, което
не може да бъде основание за отказ за защита по реда на ЗЗДН. В случая
обаче, молителката в депозираната от нея декларация по чл. 9, ал.3 от ЗЗДН,
само е посочила, че ответникът е извършил спрямо нея акт на домашно
насилие без да е конкретизирала време, място е начин на осъществяването на
акта на домашно насилие. Молителката не се явява в проведеното открито
съдебно заседание, не сочи причини за това и не ангажира доказателства. От
друга страна, ответникът ангажира гласни доказателства с разпита на тримата
свидетели - М. В. Д. – негов син, П.И.А. и Й.Н.П., които познават и двете
страни, с които установява, че ответникът не е конфликтна личност, никога не
са ставали свидетели на лошо отношение на ответника към молителката и тя
никога не е споделяла с тях за лошо отношение към нея от страна на
ответника. От свидетелските показания на свидетелката П.И.А., която е
съжителствала с единия син на молителката, с когото имат две деца, на които
молителката е баба, се установява, че ответникът винаги се е държал много
добре с всички тях, помагал им е с каквото може и молителката никога не е
споделяла за проблеми между тях, а единствено през м. септември 2020г. е
споделила, че с ответника не живеят повече заедно без да я запознава с
подробности. Също така, от свидетелските показания на сина на ответника -
свидетеля Д., както и от писмените доказателства приети по делото –
медицински документи/амбулаторни листове от извършени медицински
прегледи/ се установява, че ответникът през периода 08.10.2020г. –
22.02.2020г. е имал здравословни проблеми, живеел е в гр. К. при сина си,
4
който е безработен и го е придружавал при посещенията му в болнично
заведение в гр. София, както и че ответникът не е посещавал ответницата в
гр. Г. през този период. Съдът преценява свидетелски показания на свидетеля
Д. при съобразяване с евентуалната му заинтересованост и предубеденост,
според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал
по делото, отчитайки, че посочените показания не са в противоречие с него.
Съдът кредитира в тази насока изцяло показанията му. Действително
свидетелят е син на ответника, но не могат да се игнорират свидетелски му
показания, само защото изхождат от близък роднина. Съдът е свободен при
преценката им и следва да се ръководи от вътрешното си убеждение,
преценката на останалите доказателства самостоятелно и в съвкупност и по
правилата на логиката, в който смисъл е и Решение № 428/ 15.07.2010 г. по гр.
д. № 843/2009 г., I г. о. на ВКС. Показанията на свидетеля Д. са логични,
последователни, липсват вътрешни противоречия в тях, както и по – голямата
част от тях са подкрепени от доказателствения материал по делото. От
свидетелските показания на свидетеля Й.Н.П. се установява, че през месец
октомври 2020г. личният автомобил на ответника е бил при него за ремонт,
което е в противоречие с твърдението на молителката, че на 24 - 25 октомври
е видяла ответника да обикаля около къщата в гр. Г. с личния си автомобил.
С оглед на изложеното дотук, съдът по същество намира, че не се установи
по категоричен и несъмнен начин ответникът да е осъществил спрямо
молителката акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН на
11.10.2020г. В тежест на молителката съобразно правилата за разпределение
на доказателствената тежест е да докаже твърденията си, което не е
направено.
Всичко това води до извода, че не е налице основание да се изведе
обосновано заключение, че настоящият случай попада в приложното поле на
ЗЗДН и е наложително определянето на мерки за защита от домашно насилие,
за което съдът намира, че следва да остави без уважение молбата на
молителката за издаване на заповед за защита.
По отношение на издадената от настоящия състав на съда Заповед за
незабавна защита № 1/06.01.2021г., съгласно чл. 19 от Закона за защита срещу
домашното насилие, посочената заповед за незабавна защита има действие до
постановяване на настоящото решение.
5
Относно разноските за делото:
Предвид оставяне на молбата без уважение и съобразно разпоредбата на чл.
11, ал. 3 от ЗЗДН, във връзка с чл. 16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК, както и т.22 от ТР № 6/2013г. по т.д. №
6/2012г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да осъди молителката да заплати по
сметка на Районен съд - К. държавна такса в размер на 25 лева.
Ответникът не е заявил претенции за разноски.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на В. А. М., ЕГН ********** от гр. В.,
ж.к. „ .... за издаване на заповед за защита срещу В. Д. В., ЕГН ********** от
гр. К., ул. „ ....” № 6, с която по отношение на ответника да бъдат взети
мерките по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие,
като неоснователна .
ОСЪЖДА В. А. М., ЕГН ********** от гр. В., ж.к. „ .... да заплати по
сметка на Районен съд К. държавна такса в размер на 25,00 (двадесет и пет)
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - В. в 7 дневен срок от
връчването му на страните /чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН/.
Препис от настоящото решение да се изпрати на молителката.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
6