Р Е Ш Е Н И Е
гр. София,
27.10.2020 г.
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, І ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на първи октомври през две
хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Димитров
при
секретаря Вяра Баева като разгледа докладваното от съдия Димитров гр.д. № 6447 по
описа за 2018 г., за да се произнесе, взе пред вид:
Производството по делото е образувано
по искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86,
ал. 1 ЗЗД, предявени от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.Е.М., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********
за заплащане на сумата от 198 408,90 лв. – главница по Договор за кредит от
21.02.2017 г., сумата от 2317,77 лв. – неплатена редовна лихва за периода от
11.06.2017 г. до 11.09.2017 г., сумата от 0,67 лв. – лихвена надбавка за забава
върху просрочената главница за периода от 11.06.2017 г. до 10.09.2017 г.,
сумата от 55,11 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата главница за
периода от 11.09.2017 г. до 12.09.2017 г., сумата от 120 лв. – заемни такси, както
и за направените разноски в заповедното производство в размер на 4018,05 лв. – държавна такса и 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение, ведно със законна лихва върху главницата считано
от 12.09.2017 г. до окончателно й изплащане и направените разноски в настоящото
производство.
Производството по настоящото гр.д. № 6447/2018
г. по описа на СГС, I-13
с-в е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 422 ГПК, във вр.
чл. 415 ГПК, предявен от „Б.Д.“ ЕАД срещу М.Е.М., ЕГН ********** и А.Г.К., ЕГН **********
за установяване на парично вземане по издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 63788/2017 г. на СРС, 157 с-в за следните
суми: 198 408,90 лв. – главница по Договор за жилищен кредит от 21.02.2017
г., сумата от 2317,77 лв. – неплатена редовна лихва за периода от 11.06.2017 г.
до 11.09.2017 г., сумата от 0,67 лв. – лихвена надбавка за забава върху
просрочената главница за периода от 11.06.2017 г. до 10.09.2017 г., 55,11 лв. -
лихвена надбавка за забава върху цялата главница за периода от 11.09.2017 г. до
12.09.2017 г., сумата от 120 лв. – заемни такси, ведно със законна лихва считано
от 12.09.2017 г. до окончателно й изплащане, както и за направените разноски в
заповедното производство.
С определение от 21.02.2019 г. съдът
е прекратил производството по делото като недопустимо поради това, че от
заповедния съд е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за парична сума
многократно надхвърляща размер от 25 000 лв., поради което съдът е приел, че
СРС се е произнесъл извън границите на своята компетентност и поради това
постановения от него съдебен е недопустим, което от своя страна води до
недопустимост на производството по чл. 422 ГПК.
С определение от 04.11.2019 г.
по ч.т.д. № 2476/2019 г. по описа на САС, ГО, 8 с-в е отменено определението от
21.02.2019 г. и делото е върнато на настоящия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия като съдът е приел, че при подадено възражение по
чл. 414 ГПК срещу недопустима заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК, издадена за парично вземане в размер над 25 000 лв., защитата на
спорното материално право не може да се осъществи посредством специалния
установителен иск по чл. 422 ГПК, който е недопустим поради обусловеността му
от същата, а следва да се осъществи посредством осъдителен иск за паричното
вземане.
С оглед на дадените указания в
определението на САС, както и предвид изрично заявеното от ищеца в молба вх. №
30446 от 06.03.2019 г. искане за преминаване от установителен към осъдителен
иск, съдът е обезсилил заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по
ч.гр.д. № 63788/2017 г. на СРС, 157 с-в и е приел за разглеждане искове с
правно основание чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД.
В исковата молба се излага, че
на 21.02.2017 г. между „Б.Д.“ ЕАД и кредитополучателя Г. М.К.е сключен Договор
за жилищен кредит за покупка на недвижими имот, находящ се в гр. София, р-н
Лозенец, ул. „************, съгласно който Банката е предоставила по
разплащателната му сметка кредит в размер на 200 000 лева за срок от 360
месеца. С подписване на договора, кредитополучателят е подписал и приел и Общите
условия, неразделна част към същия. Вземането на Банката по договора е било обезпечено
със законна ипотека върху имота, като кредитът е усвоен еднократно от
кредитополучателя на 02.03.2017 г.
Твърди се, че кредитополучателят
Г. К. е починал на 08.04.2017 г., съгласно Удостоверение за наследници изх. №
3-1967 от 21.04.2017 г., след което вноски за погасяване на кредита не са
постъпили.
В тази връзка се сочи, че съгласно
представен в „Б.Д.“ ЕАД, Договор за продажба на наследство, при условията на
чл. 212 ЗЗД, вписан в СВ при Районен съд - гр. Русе с вх. peг. № 4778/24.04.2017
г., Акт № 183, том 3, ДВР 4673, ответницата по делото А.Г.К. – в качеството й
на наследник на починалия кредитополучател е продала на ответника М.Е.М., ЕГН **********
цялото си наследство, останало от баща й Г. М. К..
В исковата молба се излага, че от купувача на
наследството М.Е.М. са постъпили 3 вноски за погасяване на задължението по
кредита, с които са били погасени частично вноски по кредита, но считано от месец
юни 2017 г., кредитополучателят е спрял дължимите месечни плащания и към
11.09.2017г. е бил в просрочие общо 93 дни. Излага се, че поради допусната
забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни считано от 11.09.2017
г., кредитът е станал предсрочно изискуем и е отнесен в просрочие. От тази дата
е започнало и олихвяването му със санкциониращата лихва, предвидена в чл. 20.2
от ОУ, във вр. чл. 14 от Договора за кредит.
Сочи се, че ответниците са били
поканени да платят задължението си, за което на същите са били изпратени, както
следва: нотариална покана изх. № 07-20-01339/14.07.2017 г. на наследника А.К.,
получена лично от нея на 31.07.2017 г. и нотариална покана изх. №
07-20-01319/12.07.2017 г. на купувача на наследството М.М.,
връчена на 05.09.2017 г.
От ищеца се твърди, че и след
получаване на нотариалните покани, ответниците не са погасили дълга, поради
което „Б.Д.“ ЕАД е предприела действия за принудителното му събиране, за което
на 12.09.2017г. е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение, което
е било уважено от съда и на 19.09.2017 г. е била издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по гр. д. № 963788/2017 г. на СРС, 157 с-в.
В тази връзка моли съда да
постанови решение, по силата на което да осъди ответниците да му заплатят претендираните
суми.
Ответникът М.Е.М. е депозирал
писмен отговор на исковата молба, в който оспорва предявения иск като
неоснователен. В тази връзка оспорва на основание чл. 193 ГПК истинността на Договор
за жилищен кредит от 21.02.2017 г., ведно с ОУ към него, като твърди, че
подписът в договора не е положен от кредитополучателя Г. К..
Ответницата А.Г.К. е депозирала
писмен отговор на исковата молба, чрез процесуален представител адв. И.И., в който оспорва предявения иск като недопустим поради
това, че не е пасивно легитимирана да отговаря по иска, тъй като с договор за
продажба на наследство от 24.04.2017 г., в качеството й на наследник на Г. М.К.е
продала на М.Е.М. цялото си наследство, останало от баща й, което включва и
процесния договор за жилищен кредит от 21.02.2017г., поради което счита, че
ответник по претенцията следва да бъде само ответникът М.М..
На следващо място оспорва иска като неоснователен, тъй като по силата на извършената
продажба върху купувача преминават всички имуществени права и задължения във
връзка с прехвърленото наследство.
На следващо място, оспорва
изцяло предявения иск като неоснователен. В тази връзка оспорва твърдението, че
наследодателят й Г. М.К.е сключил договор за кредит с „Б.Д.“ ЕАД, с който му е
предоставен от банката кредит в размер на 200 000 лв. Излага се, че съгласно твърдението
на ищеца в исковата молба не става ясно от кой момент е спряно плащането на
задълженията по кредита, а също така счита, че не са били налице и
предпоставките за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото приема за
установено от фактическа страна следното:
По делото е представен Договор
за жилищен кредит от 21.02.2017 г., сключен между “Б.Д.” ЕАД – като кредитор и Г. М.К.–
като кредитополучател, видно от който Банката е предоставила на
кредитополучателя кредит в размер на 200 000 лева при срок за издължаване
- 360 месеца, считано от датата на усвояването му.
Съгласно чл. 7 от договора е
предвидено, че кредитът се олихвява с променлив лихвен процент в размер на 4,6
% годишно, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0,32-54, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула, и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 4,274 процентни пункта, в която са включени индивидуални
отстъпка от 0,3 % и отстъпки, приложими с оглед сключения между страните
Договор за ползване на пакет Частно банкиране на Б.Д. ЕАД. Съгласно чл. 7.1. лихвеният
процент се променя с промяната на 6-месечния SOFIBOR при предпоставките,
посочени в ОУ. Съгласно чл. 14 неразделна част от договора са ОУ за
предоставяне на жилищни и ипотечни кредити на физически лица и Тарифата за
лихвите, таксите и комисионите, които „Банка ДСК“ прилага, които
кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора, които са
приложени към делото.
Съгласно представения погасителен
план, началното усвояване на кредита е на 02.03.2017 г., началото на
издължаването е на 10.03.2017 г., крайният срок на издължаване е на 02.03.2047 г.,
а одобреният размер на кредита е 200 000 лв.
Видно от представеното по
делото Удостоверение за наследници изх. № 3-1967 от 21.04.2017 г. Г. М.К.е
починал на 08.04.2017 г., съгласно Акт за смърт № 0713 от 10.04.2017 г. и е
оставил като законни наследници А.Г.К. – дъщеря и Милен Георгиев К. – син.
По делото е представен и
Договор за покупко-продажба на наследство от 24.04.2017г., вписан в Служба по
вписванията, вх. Рег. № 4778/24.04.2017 г., с Акт № 183/2017 г., том 3, сключен
между А.Г.К. – като продавач и М.Е.М. – като купувач, съгласно който А.Г.К. е
продала на М.Е.М. цялото си наследство, останало й от баща й Г. М. К., починал
на 08.04.2017 г. за сумата от 500 лв., която е изплатена при сключването на
договора.
По делото е представена
Нотариална покана, рег. № 7837 от 17.07.2017 г. на нотариус Д.Г., рег. № 371 на
НК, съдържаща Уведомление изх. № 07-20-01339 от 14.07.2017 г., изпратена от „Б.Д.“
ЕАД до А.Г.К., както и Нотариална покана, рег. № 7924 от 18.07.2017 г. на
нотариус М.И., рег. № 260 на НК, /съответно рег. № 7060, том 6 от 21.07.2017г.
на нотариус М.И., нотариус с район на действие СРС/, съдържаща Уведомление изх.
№ 07-20-01319/12.07.2017 г., изпратена от „Б.Д.“ ЕАД до М.Е.М., видно от които
Банката е уведомила същите, че поради забава в погасяване на задълженията по
сключен Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г. в размер на 200 000 лв.
и на основание предвидените в него условия обявява кредита за предсрочно
изискуем. В поканата е посочено, че считано от датата на получаването й цялата
непогасена главница по кредита става предсрочно изискуема и върху нея се
начислява лихва в размер на договорения лихвен процент, увеличен с предвидената
надбавка за забава.
Видно от приложената разписка
към нотариална покана, рег. № 7837 от 17.07.2017 г. на нотариус Д.Г., изпратена
от „Б.Д.“ ЕАД до А.Г.К., същата е получена лично от нея на 29.07.2017 г.
Видно от приложената Разписка №
159 от 21.08.2017 г. към нотариална покана № 160, том VI от 2017 г., нотариалната
покана, изпратена до М.Е.М., адресът е бил посетен три пъти на посочените в
разписката дати, след което е залепено уведомление на входната врата на вх. ******в
гр. София, ж.к. ******, като поради неявяването на лицето в двуседмичен срок за
получаването й в нотариалната кантора, същата е била връчена при условията на
чл. 47, ал. 1 ГПК на 05.09.2017 г.
На 12.09.2017 г. е било
подадено Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Б.Д.“
ЕАД срещу длъжниците А.Г.К. и М.Е.М..
На 19.09.2017 г., съдът е издал
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от по ч.гр.д. № 63788/2017 г. на СРС, 157
с-в, с която е осъдил длъжниците А.Г.К. и М.Е.М. да
заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД посочените по-горе суми.
По повод на постъпило възражение
по чл. 414 ГПК, на 27.02.2018 г. от „Б.Д.“ ЕАД е бил предявен иск по чл. 422 ГПК вр. чл. 415 ГПК срещу ответниците А.Г.К. и М.Е.М..
От ищцовата страна по делото на
основание чл. 190 ГПК са приложени в оригинал документите, касаещи отпускането
на Договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., сключен между „Б.Д.“ ЕАД и Г. М.К./л.
21 - 82/, както и копие от застрахователна полица „Пожар и други щети на
имуществото“, сключена с „Групама Застраховане“ ЕАД.
На основание чл. 190 ГПК, съдът
е задължил ищеца да представи копие от застрахователна полица по сключена
застраховка „Живот“ с кредитополучателя по процесния договор за кредит, по повод
на което с писмо от 11.10.2018 г. ищецът е уведомил съда, че кредитополучателят
няма сключена застраховка „Живот“.
В изпълнение на задължение по чл.
192 ГПК от „Групама Застраховане“ ЕАД по делото е депозирано Писмо изх. №
20-08-19 от 25.02.2019 г., видно от което дружеството уведомява, че лицето Г. М.К.няма
сключена застраховка „Живот“ в полза на „Б.Д.“ ЕАД.
По делото е приета съдебно –
счетоводна експертиза, която съдът кредитира, като обективно дадена и
неоспорена от страните. От същата се установява, че от анализа на движението по
сметка с титуляр Г. М. К., открита при „Б.Д.“ ЕАД е видно, че на 02.03.2017 г.
е постъпила сума в размер на 200 000 лв. с основание: Покупка на имот.
Съгласно експертизата по същата
сметка на 22.05.2017 г. е постъпила сумата в размер на 1026,00 лева, с
основание: вноска по ипотека, с която са погасени 815,70 лв. главница; 204,44 лв.
лихва и 5,86 лв. санкционна лихва върху главница. Сумата е била внесена от М.Е.М..
На 09.06.2017 г. е постъпила сума
в размер на 1026 лв., с основание: вноска по ипотека, с която са погасени
258,53 лв. главница; 766,67 лв. лихва и 0,80 лв. санкционна лихва върху
главница. Сумата е внесена от Д.П.С.. На 14.07.2017 г. е постъпила сума в
размер на 1026 лв., с основание: вноска по ипотека, с която са погасени 257,74 лв.
главница; 766,67 лв. лихва и 1,59 лв. санкционна лихва върху главница. Сумата е
била внесена от М.Е.М.. На 25.08.2017 г. е постъпила сума в размер на 1026 лв.,
с основание: вноска по ипотека, с която са погасени 259,13 лв. главница; 764,76
лв. лихва и 2,11 лв. санкционна лихва върху главница. Сумата е внесена от Д.П.С..
Съгласно експертизата общият размер
на вноските, които е следвало да бъдат погасени по погасителния план до
10.09.2017 г. е в размер на 7177,03 лева, а общият размер на извършените
погашения е в размер на 4104,00 лева.
От заключението се установява,
че считано от 26.08.2017 г. няма извършени погасявания по процесния кредит. Към
10.09.2017 г. не са били погасени 3 вноски или е била налице забава общо от 90
дни, като експертът е констатирал, че на 11.09.2017 г. по търговските книги на банката
процесният кредит е бил заведен като предсрочно изискуем.
Съгласно експертизата, към
10.01.2019 г., по търговските книги на Банката са заведени вземания по
процесния договор за кредит в общ размер на 200 902,45 лева, от които: главница
в размер на 198 408,90 лв., лихва по вноски до 10.09.2017 г. в размер на 2
317,77 лв.; санкционна лихва в размер на 55,78 лв., начислена такса предсрочна
изискуемост в размер на 120 лв.
При така
установена фактическа
обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Предявеният иск е с правно
основание чл. 79 ЗЗД във вр. чл. 430 ТЗ.
Съгласно легалното определение
в чл. 430, ал. 1 ТЗ, с договора за кредит Банката се задължава да отпусне на
заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а
заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне
след изтичане на срока. В изпълнение на сключен договор за банков кредит за Банката
възниква задължение за отпускане на уговорената с договора парична сума, чрез
превод по посочена разплащателна сметка, в рамките на уговорения между страните
срок за усвояване на кредита.
Съдът намира, че от
представените писмени доказателства по делото се установи, че между “Б.Д.” ЕАД
и Г. М.К.– като кредитополучател е бил сключен договор за жилищен кредит от
21.02.2017 г., по силата на който Банката е предоставила на същия кредит в
размер на 200 000 лева със срок за издължаване - 360 месеца.
В настоящия случай, съдът
намира, че във връзка с откритото производство по чл. 193 ГПК по оспорване истинността
на процесния договор за жилищен кредит от 21.02.2017 г., по делото не бе
доказано, че подписът върху договора не е положен от кредитополучателя Г. М. К..
В тази връзка поради липсата на доказателства, които да установят
неавтентичността му, съдът намира, че процесният договор за жилищен кредит от
21.02.2017 г. обвързва валидно страните по него .
От заключението на приетата
съдебно-счетоводна експертизата по делото се установи, че съгласно данните от разплащателната
сметка с титуляр Г. М. К., открита при „Б.Д.“ ЕАД на 02.03.2017г. е постъпила
сума в размер на 200 000 лв. с основание - покупка на имот.
Следователно, съдът намира за
доказано по делото, че в изпълнение на поетите задължения по договора за
кредит, Банката е предоставила на кредитополучателя Г. М.К.уговорената сума по
договора.
Няма спор между страните, а
посоченото обстоятелство се установява и от Удостоверение за наследници изх. №
3-1967 от 21.04.2017 г., че кредитополучателят Г. М.К.е починал на
08.04.2017 г., съгласно Акт за смърт № 0713 от 10.04.2017 г. и е оставил като
законен наследник ответницата А.Г.К. – негова дъщеря.
От представения Договор за
покупко-продажба на наследство от 24.04.2017 г., вписан в Служба по
вписванията, вх. Рег. № 4778/24.04.2017 г., с Акт № 183/2017 г., том 3, сключен
между А.Г.К. – като продавач и М.Е.М. – като купувач се установи, че
ответницата А.Г.К. е продала на ответника М.Е.М. цялото си наследство, останало
й от баща й Г. М. К., починал на 08.04.2017 г. за сумата от 500 лв.
Спорен въпрос по делото е
следва ли ответницата А.Г.К. да отговаря за задължения от наследството, при
положение, че е продала на ответника М.М. цялото си наследство,
останало от баща й, което включва и процесния договор за жилищен кредит от
21.02.2017г.
Съдът намира, че отговорът на
този въпрос следва да бъде положителен, по следните съображения:
С договора по чл. 212, ал. 1 от ЗЗД, наследникът прехвърля цялото или идеална част от придобитото наследство
/като съвкупност от права и задължения/ срещу цена, която купувачът се
задължава да му плати. Предмет на договора е именно наследство - съвкупността
от имуществените права и задължения на починало лице, които преминават към други
лица по реда на наследяването, като с този договор, едновременно се прехвърлят,
както вземанията така и задълженията, произтичащи от наследственото
правоотношение. Това са задължения на наследника, които той е придобил от
наследодателя по силата на универсалното правоприемство. Следователно
наследникът е станал длъжник на третото лице, спрямо което и наследодателят е
бил длъжник. След продажбата на наследство се явява още един длъжник -
купувачът на наследството, защото той поема правата и задълженията.
Придобиването обаче на задължението от купувача не става по пътя на
универсалното, а на частното правоприемство, поради което не може да се заменя
длъжника - наследник с длъжника - купувач без съгласието на кредитора - третото
лице. В такъв случай, договорът следва да се подведе под правилата, както на
цесията, така и на заместването в дълг, които институти са уредени в общата
част на ЗЗД и следва да намерят приложение в случаите, когато в нормите от
особената част на закона липсва изрична уредба.
В случая, процесният договор за
продажба на наследство от 24.04.2017г., съдържа от една страна прехвърляне на
имуществените права до размера на наследствения дял на продавача, а от друга
страна - встъпване на купувача в дълга на продавача за задълженията от
наследството.
Затова в случая ще бъде налице
правната фигура на встъпване в дълг - чл. 101 ЗЗД и продавачът и купувачът на
наследство ще отговарят спрямо третото лице - кредитор солидарно. Това е така,
защото при частното правоприемство, каквото без съмнение съставлява договорът
за продажба на наследство, не е възможно да се сменят длъжниците без съгласието
на кредитора. Когато се прехвърлят съвкупности от права и задължения, следва
при всички положения да се държи сметка и за интереса на кредиторите по
задълженията, предмет на прехвърлителната сделка. Заместването на първоначалния
длъжник с нов, става само със съгласието на кредитора, тъй като по този начин
реално се изменя съдържанието на едно вече създадено облигационно отношение - в
конкретния случай, отношението по повод дадения от ищеца кредит, по което
длъжник е бил наследодателят на ответницата А.Г.К.. Такова изменение без
съгласието на кредитора може да има неблагоприятни последици за него, тъй като възможността
за изпълнение зависи от конкретната платежоспособност на конкретния длъжник. За
кредитора не е безразлично от кого ще иска изпълнението. Той в крайна сметка,
трябва да има право на преценка, дали поемането на дълга от нов носител не ще
накърни или влоши възможностите за доброволно или принудително изпълнение на
дължимата престация, в случая връщането на заетата сума. В този смисъл, след
като купувачът по договора за продажба на наследство е встъпил в дълга на
продавача - ответницата А.Г.К., последната може да се освободи от дълга си само
с изричното съгласие на кредитора - чл. 102, ал. 1 ЗЗД.
В конкретния случай, по делото
липсват данни, както и представени доказателства за това, че кредиторът -
ищецът „Б.Д.“ ЕАД е изразил съгласието си, неговият длъжник за предоставената
по договора за кредит сума - ответницата А.Г.К. /в качеството й на наследник на
починалия кредитополучател Г. М. К./ да бъде освободена от дълга си и да бъде
заменена с друг длъжник, поради което и няма основание нейната отговорност да
не бъде ангажирана.
Следва да се посочи също така,
че тъй като кредиторите на наследството не са страна по този договор те не
могат да бъдат ощетени от сключването му. Затова се смята, че продажбата на
наследство конституира купувачът на наследството като един солидарен длъжник на
продавача на наследството, но не се стига до заместване в дълг, а на встъпване
в дълг - чл. 101 ЗЗД, поради което продавачът и купувачът на наследство ще
отговарят солидарно спрямо третото лице - кредитор. Поради изложените
съображения, съдът намира възраженията на ответницата А.К., че не е пасивно материално
легитимирана да отговаря по иска за неоснователни.
На следващо място по делото се установи също
така, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на задълженията им по процесния
договор за кредит за заплащане на месечните вноски съгласно действащия погасителен
план. Видно от заключението на експертизата считано от 26.08.2017 г. не са били
извършвани погасявания по процесния кредит, като към 10.09.2017 г. не са били погасени
3 вноски и следователно са били налице общо 90 дни забава, поради което на 11.09.2017
г. процесният кредит е бил заведен от Банката като предсрочно изискуем.
Съгласно експертизата общият размер
на вноските, които е следвало да бъдат погасени по погасителния план до
10.09.2017 г. е в размер на 7177,03 лева, а общият размер на погасените суми към
тази дата е 4104,00 лева.
При преценка относно
изискуемостта на вземането, съдът намира следното:
Ищецът се позовава на
предсрочна изискуемост на кредита, считано от 11.09.2017 г.
Съгласно т. 20.2. от Общите
условия, които са неразделна част от процесния договор за жилищен кредит, е
предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или на лихва над
90 дни, целият непогасен остатък от главницата по кредита става предсрочно
изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент и с надбавка за
забава в размер на 10 % като последиците от предсрочната изискуемост настъпват
автоматично, а ако законът го изисква – след уведомление до клиента.Следователно,
предвид установения по делото факт на допусната забава от ответниците в
плащанията на месечните погасителни вноски след 26.08.2017 г., продължила над
90 дни, считано към 11.09.2017 г., то за Банката се били налице условията и е
възникнало правото да трансформира кредита в изцяло предсрочно изискуем.
От представените по делото нотариални
покани се установи, че Банката е отправила до длъжниците изявление за обявяване
на договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията на чл. 60, ал.
2 ЗКИ.
С нотариална покана, рег. №
7837 от 17.07.2017 г. на нотариус Д.Г., рег. № 371 на НК, съдържаща Уведомление
изх. № 07-20-01339 от 14.07.2017 г., изпратена от „Б.Д.“ ЕАД до А.Г.К., Банката
е уведомила ответницата, че поради забава в погасяване на задълженията по процесния договор за кредит и на основание
предвидените в ОУ към него основания за това, обявява изцяло кредита за
предсрочно изискуем, като същата е била получена лично от нея на 29.07.2017 г.
С нотариална покана, рег. №
7924 от 18.07.2017 г. на нотариус М.И., рег. № 260 на НК, /съответно рег. №
7060, том 6 от 21.07.2017г. на нотариус М.И., нотариус с район на действие
СРС/, съдържаща Уведомление изх. № 07-20-01319/12.07.2017 г., изпратена от „Б.Д.“
ЕАД до ответника М.Е.М., връчена по реда на чл. 47 ГПК, Банката е отправила
изявление за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие с
изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, като поканата е приета за връчена на
05.09.2017 г. Фактът
на отправено изявление
от Банката за обявяване на договора за предсрочно изискуем в съответствие с изискванията
на чл. 60, ал. 2 ЗКИ не е и оспорен от ответника М.М..
По изложените съображения съдът
приема, че ищецът валидно е упражнил потестативното си право да трансформира
кредита в изцяло предсрочно изискуем, считано от 11.09.2017 г., отправени са
били писмени уведомления за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и същите
са достигнали до длъжниците – ответници по делото.
В тази връзка съдът намира за
установено по делото, че ответниците са неизправна страна по сключения договор
за кредит от 21.02.2017 г., поради което следва да бъде ангажирана тяхната
отговорност за заплащане на дължимите суми, поради което предявеният иск с
правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ се явява основателен.
По неговия размер:
От заключението на експертизата
се установи, че вземанията по процесния
договор за кредит са в общ размер на 200 902,45 лева, от които: главница в
размер на 198 408,90 лв., лихва по вноски до 10.09.2017 г. в размер на 2 317,77
лв.; санкционна лихва в размер на 55,78 лв., начислена такса предсрочна
изискуемост в размер на 120 лв.
В конкретния случай, претенцията
на ищеца е за посочените суми, поради което съдът намира, че предявените искове
с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД се
явяват изцяло основателни и доказани по размер за посочените суми. Върху
дължимата главница следва да се присъди и законна лихва, считано от 12.09.2017
г. до окончателното й изплащане.
По разноските:
При този
изход на спора, ответниците следва да заплатят
на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК направените разноски в настоящото
производство в размер на 8700 лв., от които 8100 лв. – държавна такса, 300 лв.
– депозит за експертиза и 300 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед обстоятелството, че издадената
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по ч.гр.д. № 63788/2017
г. на СРС, 157 с-в е била обезсилена като недопустима, разноските, които са
сторени в заповедното производство в размер на 4118, 05 лв., от които: 4018, 05
лв. – държавна такса и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение не следва да се
присъждат.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И:
ОСЪЖДА
М.Е.М., ЕГН **********,
с адрес: *** и А.Г.К., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, чрез адв. И.И. да заплатят солидарно на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********, със
седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, във вр. чл.
430 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумите от 198 408,90 лв. – главница по Договор за
кредит от 21.02.2017 г., сумата от 2317,77 лв. – неплатена редовна лихва за
периода от 11.06.2017 г. до 11.09.2017 г., сумата от 0,67 лв. – лихвена
надбавка за забава върху просрочената главница за периода от 11.06.2017 г. до
10.09.2017 г., сумата от 55,11 лв. - лихвена надбавка за забава върху цялата
главница за периода от 11.09.2017 г. до 12.09.2017 г., сумата от 120 лв. –
заемни такси, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 12.09.2017
г. до окончателно й изплащане.
ОСЪЖДА
М.Е.М., ЕГН **********
и А.Г.К., ЕГН ********** да заплатят на „Б.Д.“ ЕАД, ЕИК ********на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 8700 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните
в двуседмичен срок от съобщението за
изготвянето му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: