№ 1046
гр. София, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осми октомври, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
при участието на секретаря Валентина Игн. Колева
като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело №
20211000500455 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 260588 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д. №
13591/2018 г. от Софийски градски съд, ответникът – Столична община, ЕИК
********* е осъден да заплати на С. Й. С., ЕГН **********, на основание чл.
49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД и на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
- сумата от 15 000 /петнадесет хиляди/ лв., представляваща обезщетение
за претърпени неимуществени вреди от фрактура на дясна глезенна става,
настъпили на 20.12.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018
г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил главния иск, за
разликата над уважения до пълния предявен размер от 60 000 лв.;
- сумата от 622.28 /шестстотин двадесет и два лв. и двадесет и осем ст./
лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди /разходи за метални
импланти и лечение/, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
18.10.2019 г. до нейното окончателно изплащане, като е отхвърлил главния
иск, за разликата над уважения до пълния предявен размер от 1 244.55 лева;
1
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника -
Столична община, ЕИК ********* да заплати:
- адвокатско възнаграждение на адв. Т.П. Б., на основание чл. 38, ал. 2
от ГПК, в размер на сумата от 603.86 лева;
- държавна такса и разноски, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, в размер
на сумата от 350 лева;
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищеца С. Й.
С., ЕГН ********** да заплати на Столична община, ЕИК *********, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, деловодни разноски, в размер на сумата от
223.48 лева;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ответника -
Столична община, ЕИК ********* в осъдителната част с доводи за
неправилност, поради необоснованост, допуснато нарушение на материалния
закон и на съдопроизводствените правила.
Жалбоподателят поддържа, че събраните по делото доказателства не
установяват обстоятелствата, визирани от фактическия състав на чл. 49 от
ЗЗД, при които следва да заплати на ищеца претърпените неимуществени и
имуществени вреди.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната осъдителна
част и вместо това да отхвърли изцяло предявените искове, както и да му се
присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца С. Й. С.,
ЕГН ********** с насрещна жалба в частта, в която главният иск, имащ за
предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за
разликата над уважения /15 000 лв./ до пълния предявен размер от 60 000 лв.;
в частта, в която главният иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените имуществени вреди е отхвърлен, за разликата над сумата от
622.55 лв. до пълния предявен размер от 1 244.550 лв., както и в частта за
разноските с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато
нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че събраните доказателства установяват
настъпилия инцидент и произлезлите от него неимуществените и
имуществени вреди при посочените от него обстоятелствата - място,
механизъм на настъпване и точен час.
2
Поддържа, че увреждането е настъпило при отсъствие на
съпричиняване от негова страна, което обосновава присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди и на обезщетение за имуществените
вреди в пълния размер на предявените искове.
Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваните части и
вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за
претърпените неимуществени вреди и имуществени вреди до пълния размер
на предявените искове, ведно със законната лихва, считано от 20.12.2018 г. за
неимуществените вреди и от 18.10.2019 г. за имуществените вреди.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от
надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, който подлежи на
обжалване по посочения процесуален ред.
При преценка за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе
предвид следното:
Ищецът - С. Й. С., ЕГН ********** е предявил против Столична
община, ЕИК ********* искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД и искове по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на
20.12.2018 г., около 09:00 – 09:30 часа в гр. София пътното платно на ул.
„Иван Попов“ и прилежащия тротоар пред № 23, на който е
административния адрес на неговата къща не били почистени от сняг и лед.
Пресичайки улицата и стъпвайки на тротоара точно пред входа на
къщата се подхлъзнал и паднал, при което изпитал силна болка в дясната
глезенна става.
Бил незабавно транспортиран и настанен за лечение в Клиниката по
ортопедия и травматология при ВМА, където е установено счупване на двете
кости на десния глезен. Извършена е операция с поставянето на метални
3
импланти.
На 27.02.2019 г. е извършена втора операция в същата клиника, при
която са извадени имплантите.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил 180 дни - от
20.12.2018 г. до 17.06.2019 г., за които има издадени болнични листа.
За лечението е разходвал сумата от 1 244.55 лева.
Ищецът твърди, че ответникът, чрез лицата на които е възложил
снегопочистването на улицата и тротоара носи отговорност за претърпените
неимуществени и имуществени вреди, поради което с предявените искове
поискал да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в
размер на сумата от 60 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня
на увреждането - 20.12.2018 г., както и обезщетение за претърпените
имуществени вреди - разходи за метални импланти, такси и медикаменти, в
размер на сумата от 1 244.55 лева, ведно със законната лихва, считано от деня
на подаване на исковата молба в канцеларията на съда – 18.10.2019 г.
Поискал да му се присъдят направените деловодни разноски.
Ответникът Столична община, ЕИК ********* подал отговор на
исковата молба /л. 33/, с който оспорил основателността на предявените
искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че не са налице предпоставките за
се осъществи по отношение на него отговорността по чл. 49 във вр. с чл. 45 от
ЗЗД, тъй като ищецът се е подхлъзнал след като е стъпил на тротоара, а той
има задължението, като собственик да почиства от сняг и лед прилежащата
му част, съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредба на Столичен общински съвет за
управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на
Столична община.
При условията на евентуалност поискал да се присъдят обезщетения за
претърпените вреди, които да са съобразени с обстоятелствата, че ищецът
като не е почистил прилежащия тротоар и проявил внимателност при
движение след снеговалеж е допринесъл за настъпване на вредоносния
резултат.
Поискал присъждане на направените деловодни разноски.
Първоинстанционният съд по молба на ответника е конституирал като
подпомагаща страна „АЕС- Х ГРУП“ - дружество по ЗЗД, на което Столична
4
община е била възложила снегопочистването на процесната улица.
Въззивният съд няма да обсъжда подаденото становище от ДЗЗД, тъй
като последното е образувано от четири търговски дружества /л. 68/, а нито
едно от тях не е било конституирано, призвано и чрез своите представители
не е изразило становище по основателността на исковете.
От фактическа страна:
От събраните по делото доказателства установява, че ищецът на
20.12.2018 г., около 09:00 – 09:30 часа в гр. София е пресичал пътното платно
на ул. „Иван Попов“ и стъпвайки на прилежащия тротоар пред № 23, на който
административен адрес е входа на неговата къща се подхлъзнал и паднал на
земята, вследствие на обстоятелството, че улицата и тротоара не са били
почистени от сняг и лед след снеговалеж на 16.12.2018 г.
Ищецът е бил незабавно транспортиран и настанен за лечение в
Клиниката по ортопедия и травматология на ВМА, където е установено
счупване на двете кости на десния глезен. Извършена е операция с
поставянето на метални импланти.
На 27.02.2019 г. е извършена втора операция в същата клиника, при
която са извадени имплантите.
Общият лечебен и възстановителен период е продължил 180 дни - от
20.12.2018 г. до 17.06.2019 г., за които има издадени болнични листа.
Ищецът за лечението е разходвал сумата от 1 244.55 лева.
В първата инстанция е прието заключението на вещото лице,
извършило в първата инстанция медицинска експертиза /л. 100/, което
потвърждава медицинската документация за настъпилата травма, проведено
лечение и разходвани парични средства за лечение.
Ответникът с договор е възложил снегопочистването на вътрешните
улици в посочения район на „Консорциум АЕС- Х ГРУП“ - дружество по ЗЗД,
5
в което съдружници са четири търговски дружества.
Съгласно чл. 67, ал. 1, т. 2 от Наредба на Столичен общински съвет за
управление на отпадъците и поддържане на чистотата на територията на
Столична община в тежест на собствениците на имоти е възложено в тежест
да почистват от сняг и лед прилежащите пред имота им тротоари.
Ищецът с исковата молба признава факта, че улицата има прилежащ
тротоар и инцидентът е настъпил точно пред входа на неговата къща, както и
че тротоарът не е бил почистен от сняг и лед. Признанието на посочения
неизгоден за страната факт следва да се кредитира и да не се даде вяра на
показанията на разпитаните в първата инстанция свидетели за отсъствието на
тротоар пред имота на ищеца.
Въззивният съд кредитира показанията на разпитаните в първата
инстанция само относно претърпените от ищеца болки и страдания.
От правна страна:
Предметът на възивното производство е очертан с подадената от
ответника въззивна жалба и подадена от ищеца насрещна жалба, като спорът
се концентрира до отговора на въпросите, дали инцидентът е настъпил на
посочения от ищеца ден, място и механизъм; имало ли е непочистен сняг и
лед по уличното платно и прилежащия тротоар пред входа на къщата на
ищеца; ищецът с поведението си допринесъл ли е за настъпването на
вредоносния резултат, съобразно доводите на ответника за наличието на
съпричиняване; съотношението, в което се изразява съпричиняването;
размерът на обезщетението за неимуществените и имуществени вреди -
предмет на главните искове с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този, който е възложил на
6
друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или
по повод изпълнението на тази работа.
Отговорността на възложителя е гаранционно – обезпечителна и
предполага:
- противоправно поведение на лице /работник или служител/,
изразяващо се в действие и/или бездействие при или по повод възложената
му работа;
- причинени имуществени и/или неимуществени вреди;
- причинна връзка между поведението и вредите;
- вина на работника или служителя, която се предполага до доказване на
противното.
В разглеждания случай ищецът при настъпване на инцидента е бил
стъпил едновременно на пътното платно и на прилежащия пред имота му
тротоар, които не са били почистени от сняг и лед.
Улицата и прилежащият тротоар се намират на територията на
Столична община и са със статут на публична общинска собственост по
смисъла на чл. 3, ал. 2, т. 3 от Закона за общинската собственост /ЗОС/ -
имоти, предназначени за трайно задоволяване на обществени потребности от
местно значение, определени от общинския съвет/.
Разпоредбата на чл. 11 от ЗОС вменява в тежест на собственика
/ответника/ задължението да управлява общинските имоти в интерес на
населението съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър
стопанин.
Наличието на непочистен сняг и лед по асфалтовата настилка на
пътното платно обосновава извод, че ответникът и лицата, на които той е
възложил да поддържат уличната инфраструктура не са положили дължимата
се грижа, присъща на добрия стопанин да извършат снегочистването, т.е.
поведението на последните осъществява деликтния състав на чл. 45 от ЗЗД
7
/противоправно действие и/или бездействие; вреда /имуществена и/или
неимуществена/; причинна връзка между поведението и вредата, която е
претъпял ищеца; вина, която се предполага до доказване на противното.
Наличието на сняг и лед по прилежащия тротоар на имота на ищеца,
точно на входната врата, на който с подзаконов нормативен акт, издаден от
Столичния общински съвет му е вменено задължение да го почиства от сняг и
лед обосновава извод, че с неизпълнението на това задължение, с това
бездействие, пряко и непосредствено е допринесъл за настъпване на
вредоносния резултат в съотношение: ½ за ищеца и ½ за ответника.
Въззивният съд намира, че пълното обезщетение за претърпените от
ищеца неимуществени вреди възлиза на 30 000 лв., който размер е съобразен с
критериите на съдебната практика за справедливост, установени с
Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС и с конкретните данни
по делото, относно: възрастта на ищеца; неговото обществено положение;
броя и характера на претърпените увреждания; продължителността на
периода, в който болките и страданията са били с по - интензивен характер;
продължителността на общия лечебен и възстановителен период; отсъствието
на остатъчните проявления на уврежданията и икономическите условия към
деня на настъпване на инцидента.
Така определеното обезщетение следва да се намали с приетото
съотношение на съпричиняване на вредоносния резултат, поради което
предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените
неимуществени вреди е основателен до размер на сумата от 15 000
/петнадесет хиляди/ лв. и подлежи на отхвърляне, за разликата до пълния
предявен размер от 60 000 лв.
Предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на
претърпените имуществени вреди при така приетото съотношение на
съпричиняване е основателен до размер на сумата от 622.28 лева и подлежи
на отхвърляне до пълния предявен размер от 1 244.55 лева.
По акцесорните искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
присъждане на законната лихва върху обезщетенията за неимуществени и
8
имуществени вреди:
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 3 от ЗЗД, при задължения от
непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, считано от
деня на увреждането, поради което ответникът дължи:
- законната лихва върху обезщетението за неимуществени вреди,
считано от 20.12.2018 г.;
- законната лихва върху обезщетението за имуществени вреди така
както ищецът е поискал, считано от 18.10.2019 г.;
Настоящия въззивен състав не споделя изложените от
първоинстанционния съд съображения за приложението на разпоредбите на
Закона за пътищата.
Това е така, защото разпоредбите на ЗП не се прилагат за улиците в
населените места и селищните образувания, с изключение на онези от тях,
които едновременно са участъци от републикански или общински пътища –
чл. 1, ал. 2, т. 1 от ЗП.
В конкретния случай улицата, на който е настъпило увреждането и
прилежащия тротоар не са участък едновременно на републикански или
общински пътища по смисъла на чл. 3 от ЗП.
С оглед на изложеното и двете жалби са неоснователни, поради което
следва:
Да се обезсили решението на първоинстанционния съд в частта, в която
е прогласено, че е постановено при участието на третите лица – четирите
търговски дружества – съдружници в конституираното като подпомагащата
страна „АЕС- Х ГРУП“ - дружество по ЗЗД и да се прекрати производството
по отношение на тези дружества.
9
Това е така, защото Дружество по ЗЗД не притежава правосубектност и
не може да бъде страна по съдебния спор, а посочените в диспозитива на
първоинстанционното решение четири търговски дружества не са изрично
конституирани с определение на съда, не са уведомени за делото с изпращане
на уведомления на техните седалища и адрес на управление, с което са били
са лишени изначално от възможността да изразят становище по спора, чрез
своите законни представители.
Да се потвърди решението на първоинстанционния съд в останалата
част, тъй като предмет на въззивна проверка е както частта, в която
ответникът е осъден да заплати обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди, ведно със законните лихви, така и в частта, в която
главните искове са отхвърлени, за разликата над уважените до пълните
предявени размери.
По разноските:
С оглед на неоснователността на двете въззивни жалби, всяка една от
страните следва да понесе направените деловодни разноски във въззивното
производство.
По тези съображения, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 260588 от 16.10.2020 г., постановено по гр.д.
№ 13591/2018 г. от Софийски градски съд в ЧАСТТА, в която е прогласено,
че е постановено при участието на третите лица „АЕС - Х ООД, ЕИК
*********; „РТК“ ООД, ЕИК *********; „ЕКО РЕСУРС – Р“ ООД, ЕИК
*********; „БКО“ ООД, ЕИК ********* и ПРЕКРАТЯВА производството
по отношение на тези търговски дружества.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260588 от 16.10.2020 г., постановено по
гр.д. № 13591/2018 г. от Софийски градски съд в останалата част.
10
Решението в частта, в която прекратено производството по отношение
на четирите търговски дружества има характер на определение и може да се
обжалва от ответника с частна жалба пред ВКС, в едноседмичен срок от
връчването му.
Решението може да са обжалва от страните пред ВКС на Р. България, в
едномесечен срок от връчването му, при наличието на предпоставките по чл.
280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11