№ 223
гр. Пловдив, 18.10.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Станислав П. Георгиев
Членове:Надежда Л. Махмудиева
Христо В. Симитчиев
при участието на секретаря Анна Д. Стоянова
Сложи за разглеждане докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно
гражданско дело № 20245000500401 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:48 часа се явиха:
Жалбоподател „З..А.Д. Д.Б.Ж. И З.“ АД - гр.С., редовно призовани не се
представляват.
Ответник И. Х. Х., редовно призован не се явява, не се представлява.
Съдът докладва, че по делото е постъпила молба от адвокат Р. М.,
пълномощник на И. Х., с която е заявила, че поради служебна ангажираност
не е в състояние да се яви, но не възразява да се даде ход на делото в нейно
отсъствие и в отсъствие на доверителя й.
Съдът констатира, че във въззивната жалба жалбоподателят е направил
изявление, че ако не се яви в първото открито заседание е съгласен делото да
бъде гледан в негово отсъствие, като съдът вземе предвид изложеното във
въззивната жалба.
Съдът намира, че с оглед изявлението на страните няма пречка да се
даде ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК, образувано по
1
Въззивна жалба вх.№6458/02.07.2024 г., подадена от „З.А.Д.Д.Б.Ж. И З.“АД,
чрез адв. Н. Л., против Решение №218/29.05.2024 г. по гр.д.№732/2022 г. по
описа на ОС – Хасково, с което жалбоподателят е осъден да заплати на ищеца
И. Х. Х. сумата от 150 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение
за претърпени неимуществени вреди – болки и страдания от травматични
увреждания, ведно със законната лихва върху главницата от 150 000 лв. за
периода от 27.06.2022 г. до окончателното плащане, както и да заплати на
ищеца сумата от 2684,90 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
имуществени вреди – разходи за лечение и изследвания, ведно със законната
лихва върху тази сума за периода от 09.12.2022 г. до окончателното плащане,
които вреди ищецът е претърпял в резултат от ПТП на 13.05.2022 г.,
причинено по вина на водача на застрахован при ответника лек автомобил
марка и модел „С.“, с рег.№.... с договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с покритие към датата на
ПТП. С решението жалбоподателят е осъден да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт държавна такса и разноски, а в полза на процесуалния
представител на ищеца – адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл.38, ал.2 от ЗАдв., в размер на сумата от 13 462,19 лв. с включен ДДС.
Решението се обжалва изцяло, с оплаквания за неправилност и
необоснованост. Вината на водача на застрахования при ответника лек
автомобил не е доказана по несъмнен начин, като причините за настъпването
на процесното ПТП са неточно възприети от съда. На това основание се иска
постановеното първоинстанционно решение да бъде изцяло отменено, и да
бъде постановено ново решение по същество, с което предявените искове да
бъдат изцяло отхвърлени. При условията на евентуалност, се поддържа
възражението за принос на пострадалия за настъпване на вредоносния
резултат, чрез непоставяне на предпазен колан. Това възражение е доказано,
но не е отчетено от съда, като се поддържа на това основание да е налице
принос на пострадалия в размер на 50%.
Поддържа се и възражението за принос на пострадалия чрез
неглижиране на собственото му здраве, като не е провел пълния обем и вид
рехабилитационни и възстановителни процедури, което е довело до
възникване на усложнение и забавяне на приключването на възстановителния
процес. Определеното обезщетение за неимуществени вреди в размер на
2
150 000 лв. е необосновано завишено, като съдът е приел, че ищецът е
претърпял значително по-голям обем болки и страдания от установените по
делото, не е отчетено общото здравословно състояние на пострадалия към
настоящия момент – пострадалият се е върнал на работа след 6 месеца,
възстановена е възможността му да води нормален начин на живот и да
получава доходи. Не е отчетено, че спорадичните болки, които ищецът
продължава да търпи, са в резултат от остеосинтезата, като преценката дали тя
да бъде отстранена е на самия пострадал. При определяне на размера на
обезщетението съдът не е взел предвид доходите на пострадалия и социално-
икономическите условия в страната към момента на увреждането. Размерът на
обезщетението не е съобразен с трайната съдебна практика по сходни случаи,
като по делото не се установява пострадалият да е претърпял изключителни
болки и страдания или душевни терзания, които да обосноват определяне на
по-висок от обичайния размер на обезщетението. На тези основания се
настоява за намаляване на размера на присъдените обезщетения, съобразно
доказаните възражения за съпричиняване на вредите в значителна степен от
самия пострадал, както и поради необоснованата им прекомерност. Заявява се
претенция за присъждане на разноските за въззивното производство за
държавна такса и адвокатско, респективно юрисконсултско възнаграждение.
Изрично се заявява съгласие, при неявяване в първото съдебно заседание
на процесуален представител на жалбоподателя, делото да бъде гледано в
негово отсъствие.
Препис от въззивната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил Отговор на въззивна жалба вх.
№8077/22.08.2024 г., депозиран от И. Х. Х., чрез адв. Р. М., надлежно
упълномощена за всички инстанции с пълномощно на л.12 от делото на ХОС.
Поддържа се становище за допустимост, но неоснователност на въззивната
жалба – оплакването за недоказаност на вината на водача на застрахования
при ответника автомобил не е мотивирано, и е изцяло неоснователно;
доказани са всички елементи от фактическия състав на чл.45 от ЗЗД на водача
М.Б. и наличието на действително застрахователно правоотношение,
пораждащи отговорността на застрахователя. Установена е причинната връзка
между претърпените от ищеца неимуществени вреди и настъпилото ПТП, и
съдът правилно е определил размера на обезщетението за неимуществените
3
вреди. Искът за обезщетение за имуществени вреди е уважен изцяло, и това
обезщетение изобщо не е коментирано във въззивната жалба. Предлага се
подробно обсъждане и анализ на събраните по делото доказателства, в
подкрепа на извода на първостепенния съд за настъпването на процесното
ПТП изцяло по вина на водача М.Б., за справедливостта на определения
размер на присъденото от съда обезщетение за неимуществени вреди, липсата
на причинна връзка между настъпилите усложнения при възстановяването на
ръката /деформация на костта/ с непровеждане на рехабилитацията на ръката.
Неоснователно е поддържаното оплакване за наличие на принос на ищеца за
настъпване на увреждането, и то най-малко в размер на 50%, в резултат от
липса на правилно поставен обезопасителен колан, навлизане на управлявания
от него автомобил в съседната пътна лента, неосъществяване на непрекъснат
контрол върху управляваното от него МПС и управлението му с несъобразена
скорост, и неосъществено спиране на управлявания от ищеца автомобил при
възприемане на насрещно движещия се автомобил. Настоява се за
потвърждаване на постановеното решение, като правилно, законосъобразно и
обосновано. Заявява се претенция за осъждане на въззивника да заплати
направените разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско
възнаграждение.
С въззивната жалба и отговора страните не са представили нови
доказателства и не са направили доказателствени искания.
Заявява се претенция за присъждане на разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Заявява се възражение за прекомерност на разноските на насрещната
страна и се поддържа, че определеното от съда адвокатско възнаграждение
следва да бъде под минималното.
С оглед липса на заявени доказателствени искания от страните, съдът
намира, че делото е изяснено от фактическа страна. В този смисъл е и
становището на адв. М.. Същата заявява, че според нея делото е изяснено и
желае да бъде даден ход на устните състезания. Изразява становище по
съществото на спора и претендира адвокатско възнаграждение по чл. 38 от
ЗА.
По електронната поща е постъпило становище в 9:46 часа от
застрахователното дружество, с което не се възразява да се даде ход на делото
4
и се поддържа въззивната жалба. Не се сочат доказателствени искания,
излагат се съображения по същество, претендират се разноски. Прави се
възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО ДИРЕНЕ
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Съдът обяви, че ще се произнесе с решение до 18.11.2024 г.
Протоколът изготвен в с.з.
Заседанието се закри в 9,50 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5