РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 729/6.11.2019г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ІІ състав в открито заседание на единадесети октомври през две
хиляди и деветнадесетата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
при
секретаря АНТОАНЕТА МЕТАНОВА, като разгледа докладваното от съдията докладчик
Петров адм. дело №163 по описа на съда
за 2019год., за да се произнесе взе предвид следното:
I. За характера на производството, жалбата и
становищата на страните :
1.
Производството е по реда на
Производството е по реда на Дял ІІІ, Глава Х, Раздел І от АПК, във връзка с чл. 118 от Кодекса за социално осигуряване
2.
Образувано по Жалба на Д.А.Д., ЕГН **********,***, заявена чрез процесуалния
представител адв. П.Г. с посочен съдебен адрес ***, срещу Решение №
1012-12-175#5 от 21.01.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик
на Националния осигурителен институт с което е потвърдено Разпореждане №
********** с изх. № ПР-2140-12-375 от 27.09.2018г. на ръководителя на
осигуряването за безработица, с което на Д. е отказано да бъде отпусната лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст
3. Поддържа
се, че е административния орган, неправилно е приел, че жалбоподателя не
отговаря на условията по чл. 69б, ал. 2 от КСО, тоест няма необходимия
осигурителен стаж от втора категория труд общо от 15 години и съответно няма сбор
от осигурителен стаж и възраст от 100точки.
Оспорва се
отказа на административния орган да зачете като стаж от втора категория, труда
положен в „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД в периода от 01.01.1990 г. до
31.12.1999г., общо от 7години, 8 месеца и 28 дни. Според жалбоподателя,
положеният от него труд в периода 01.10.1993г. до 31.12.1999г., попада в
хипотезата на т. 8г от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране,
приет с ПМС № 70 от 05.07.1990г., съобразно който втора категория труд е стажът
положен от аварийно – ремонтен персонал, обслужващ кабелни, въздушни
електропроводни линии и трафопостове в единната енергийна система. В този смисъл се сочи, че съобразно т. 68 от
правилника, при изменение на наименованието на работата, но без промяна на
характера й, работниците и служителите запазват категорията си.
В
представеното писмено становище по същество на спора се сочи, че от данните
събрани по делото, включително и от свидетелските показания се установява, че
положения от Д. труд в периода 01.01.1990г. до 31.12.1999г. е от втора
категория.
Иска се
оспореното решение и потвърденото с него разпореждане да бъдат отменени, а
преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне. Иска
се да бъдат присъдени сторените разноски по производството.
4. Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт, чрез
процесуалния си представител ст. юрк. С. е на становище, че жалбата е
неоснователна. Поддържа изцяло фактическите констатации и правните изводи, направени
от контролния орган в йерархията на администрацията. Иска се обжалваното
решение да бъде потвърдено.
II. За допустимостта :
5. Жалбата е
подадена в рамките на установения за това процесуален срок и при наличието на
правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
III. За
фактите :
6. Със
Заявление Вх. № 2113-12-886 от 05.06.2018г., Д. е поискал отпускане на лична
пенсия за осигурителен стаж и възраст. С оглед удостоверяване на осигурителния
стаж, към заявлението са приложени: Военна книжка ; Трудова книжка № 946 от
30.10.1978г.; Трудова книжка № 777287 от 07.04.2011г.; УП-3 № 1027 от
25.11..2015г. издадено от „БДЖ ПП“ ЕООД, София ; УП-з № 1200 от 07.12.2015г.
издадено от „БДЖ – Пътнически превози“, ЕООД, поделение Пловдив ; УП-3 № 255 от
09.12.2011г., издадено от „Експириан“ ЕООД, гр. Варна и УП-3 № ********* от 17.05.2018г., издадено от „Елвада“ ООД.
7. Във
връзка с така подаденото заявление и приложените към него документи, с писмо
изх. № 2113-12-886≠2 от 08.06.2018г., Началник Отдел „Пенсии“ при ТП на
НОИ, Пазарджик е уведомил Д., че съобразно представената Трудова книжка № 946
от 30.10.1978г., е заверен трудов стаж за времето от 23.12.1982г. до
10.09.2001г. на длъжността „ел. монтьор“, като само за периода 23.12.1982г. до
31.12.1990г. и от 01.10.2993г. до 31.12.1999г. е записано, че длъжността попада
във втора категория труд на основание т. 8г от ПКТП. В тази насока е поискано
да бъде представено УП-3, като се уточни, на какво основание, осигурителния
стаж на посочената длъжност се зачита от
различна категория труд.
С оглед
заявена от Д. декларация от 07.08.2018г.(л.43), за това че дава съгласие,
въпросната информация да бъде изискана служебно от административния орган,
такова Писмо № 2113-12-886≠5 от 29.08.2018г. със същото искане е отправено
до „ЕВН България Електроразпределине“ ЕАД, гр. Пловдив. В отговор, от
„Електроразпределение – Юг“ ЕАД с Писмо вх. №2113-12-886≠6 от
13.09.2018г.(л.46) е заявено, че на Д.Д. е издаден обр. УП-3 изх. № 1974
от 12.03.2016г., в който данните съответстват на данните от разплащателните
ведомости. Във въпросното удостоверение,
издадено от „България Електроразпределение“, ЕАД е посочено(л.57), че Д.А.Д. е заемал длъжността „Ел. монтьор – КБ, район Белово“ в периода
23.12.1982г. до 31.12.1989г., като има осигурител стаж от 7 години и 8 дни,
който се зачита за втора категория, при условията на т.8г от ПКТП(1990г).
Съответно за периода 01.01.1990г. до 10.09.2001г., Д. е заемал длъжността „Ел.
монтьор – ел.мери и ЧП, ел.монт – пласмент“, като има осигурителен стаж 11
години, 8 месеца и 10 дни, който се
зачита от трета категория.
8. При тези данни е издадено Разпореждане №
********** с изх. № ПР-2140-12-375 от 27.09.2018г. на ръководителя на осигуряването
за безработица, с което на Д. е отказано да бъде отпусната лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като е установено, че към датата на подаване на
заявлението той има навършена възраст 60години, 8 месеца и 15 дни, като
съобразно представените документи, за периода 29.03.1976г. до 04.06.2015г. има
осигурителен стаж от първа категория труд 3 години, осигурителен стаж от втора
категория труд 7 години, 8 месеца и 28 дни, осигурителен стаж от трета
категория труд 22 години, 10 месеца и 19 дни или общ осигурителен стаж по чл.
104 от КСО, превърнат към трета категория труд 37 години, 6 месеца и 24 дни.
При това
положение е прието, че Д. при навършени 53 години и 2 месеца, няма осигурителен
стаж 10 години от първа категория, при навършени 58 години и 2 месеца, няма 15
години осигурителен стаж от втора категория, сбора от осигурителен стаж и
възраст не е 100.
9. Срещу
разпореждането е подадена жалба по административен ред № 2012-12-175 от
21.12.2018г., в която Д. е поискал, административния орган да извърши
проверка спрямо „ЕВН България
Електроразпределение“ ЕАД относно данните по разплащателни ведомости и личното
му трудово досие.
По този
повод, от страна на административния орган е отправено искане до ТП на НОИ(л.79), Пловдив за извършване на проверка и уточняване на заеманите от Дончев
длъжности в периода 23.12.1983г. до 31.12.1999г. и съотнасянето им с правилото
на т. 8г от ПКТП.
10. В тази
хронологична последователност и като е възприел изцяло фактически констатации и
правни изводи изложени в обжалваното разпореждане, изпълняващият длъжността
Директор на ТП на НОИ, Пазарджик, е потвърдил същото с оспореното в настоящото
производство Решение № 1012-12-175#5 от 21.01.2019г.
Относно
наличието на компетентност за постановилия решението орган, по делото се
представи Заповед № 1016-40-1140 от 13.11.2017г. на Управителя на Националния
осигурител институт с която Миглена Христова Кемерова е определена да изпълнява
правомощията на Директор на ТП на НОИ, Пазарджик в случаите на отсъствие на
титуляря на длъжността.
Представена
е също така Заповед № 921 от 17.01.2019г. на Управителя на Националния
осигурител институт с която на Елка Гълъбова, на длъжност Директор на ТП на
НОИ, Пазарджик е разрешено ползването на платен годишен отпуск за периода
18.01.2019г. до 21.01.2019г., включително(л.97).
11. Междувременно с писмо от
21.01.2019г.(л.85), от ТП на НОИ, Пловдив е изпратен Констативен
протокол № КП-5-15-00511872 от 15.01.2019г. относно извършена проверка относно
осигурителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Пловдив. Във въпросния
удостоверителен документ е посочено, дружеството осигурител е представило за проверка, единствено разплащателните
ведомости за трудово възнаграждение на работниците и служителите/фишове за
периода 01.12.1982г. до 20.09.2001г. Въз основа на тях е констатирано, че
осигурителния стаж на Д. за този период от време е както следва :
- за периода
23.12.1982г. до 31.12.1989г. - 7 години и 8 дни, на длъжност „ел. монтьор
високо напрежение“, район Белово, бригада 23 – има положен подпис за получено
брутно трудово възнаграждение от лицето;
- за периода
01.01.1990 г. до 10.09.2001г. – 11 години, 8 месеца, 10 дни, на длъжност „ел.
монтьор по ремонт на ел.мери и часовникови превключватели – пласмент“ - има
положен подпис за получено брутно трудово възнаграждение от лицето.
Посочено е
също така, че удостоверения трудов стаж1 който е посочен в УП-3 изх. № 1974 от
12.03.2016г., съответства на данните по разплащателните ведомости.
Констатирано
е, че осигурителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД, Пловдив, съхранява само
разплащателните ведомости за заплати на работниците и служителите и
Допълнително споразумение № 20700117 от 15.03.1990г.(л.89). Според това споразумение, сключено между Предприятие „Електроснабдяване“
Пазарджик и Д.А.Д., на основание чл. 67, ал. 2 и чл. 119 от Кодекса на труда,
във връзка с въвеждане на НСОЗ, съгл. 66 ПМС/87г. и одобрено щатно разписание
на Електроснабдяване“ Пазарджик, трудовото правоотношение помежду им е
изменено, като Д. е преназначен от длъжност „Ел. монтьор поддържане и ремонт“ на длъжност „Ел. монтьор в ел. инспекция“.
12. В хода
на настоящото производство, по искане на жалбоподателя „Електроразпределение
Юг“ ЕАД бе задължено да представи трудовото досие на жалбоподателя. В отговор с
писмо вх. № 2487 от 15.04.2019г., задълженото трето лице е посочило, че видно
от разплащателните ведомости, Д.А.Д. е напуснал предприятие „Електроснабдяване“
Пазарджик през 2001г. и досието му е унищожено
в съответствие с изискванията на Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския
парламент и Съвета от 27 април 2016г. относно защитата на физическите лица във
връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива
данни.
13. В
съдебно заседание на 19.04.2019г. са разпитани свидетелите Митко Пенов Дишков и
Веско Стойчев Татаров.
Дишков
твърди, че от 1982 до 2001г. са работили заедно с Д.. Около 1992г., поради липса на кадри, извикали
Д. да работи в Белово, към пласмента и към 1993г., пак го върнали в септември.
До 2001г. работили заедно в гр. Септември. Дишков сочи, че „…До 1997 г. аз бях ел.-монтьор, а от 1997 г. ме направиха началник
район Белово. Като застана на моето място 1997 г. вече взе пета квалификационна
група. Преди това беше ел.-монтьор с изключение на периода в който беше в
Белово в пласмента. Пета квалификационна група е по електробезопасност. Ние
отстранявахме повредите на електропроводите. Тоест работим в условията под
високо напрежение, над 1000 волта. Това означава пета група работа. Д.
извършваше тази работа до 2001 г., докато напусна енергото….“.
Свидетеля пояснява,
че тяхната работа се състояла в осигуряване на ел. захранване до електромера на
абоната. Поддържали всички електропроводи, които са от подстанцията до
населеното место. Д. работил същото това нещо в периода 1990 до 2001г.
Свидетеля
Татаров твърди, че е работил с Д. в електроснабдяването, като той е започнал
работа през 1983г. и напуснал през 1997г. Работел към електромерното
стопанство, като трудовата функция се изразявала в монтаж на електромери,
часовникови механизми, замерване на електромери. Свидетеля сочи, че „пласмент“ се изразява в този вид дейност.
Според Татаров, в началото на 1991 г. прехвърлили Д. при него и около 2-3
години работили заедно. През 1993 година към края изпратили Д. ***, където „… работеше поддръжка на трансформатори,
включвания, изключвания, ниско напрежение, кабелни електропроводи, аварии…“.
14. В хода
на настоящото производство, бе прието основно и допълнително заключение по
назначена съдебна експертиза.
Според
вещото лице, „Електроразпределение Пловдив“ ЕАД, извършвайки дейността пренос
на ел. енергия, може да се приобщи като част от единната енергийна система.
Вещото лице
е констатирало, че до 01.01.1990г., работодателя е внасял за Д., осигурителни
вноски в предвидените за втора категория труд размери. През този период,
отчисления за осигурителни вноски от работещия не са били правени. Целият
размер на осигурителната вноска е заплащана от работодателя.
Вещото лице
е посочила, че съобразно ПМС №43 от 18.03.1991г., за периода 01.03.1991г. до
01.03.1996г. ; Закона за държавния бюджет на Република България за 1996г., за
периода 01.03.1996г. до 01.01.1997г. и Закона за бюджета на фонд „Обществено
осигуряване“, за периода 1997г. до 1999г., размера на осигурителната вноска за
лицата които се пенсионират при условията на ІІІ категория труд е 37%. В този
контекст, вещото лице е констатирало, че през периода 01.01.1990г. до
31.12.1999г., „…. за жалбоподателя са начислявани и внасяни осигурителни вноски в
размер съответстващ на трета категория труд….“
По
ведомостите за работни заплати, вещото лице е констатирало следното :
- за м. май
1990г., относно жалбоподателя е записано „…Отдел 23, Бригада 3“, като няма
запис за длъжност ;
- във
ведомостите за периода след м. януари 1993 г., относно длъжността на
жалбоподателя е отразено „Р-н Белово, ел. инспекция, длъжност Ел. мон. Ел./мери
10390273“ ;
- във
ведомостите за м. ноември 1995г., относно длъжността на жалбоподателя е
отразено „Р-н Белово, ел. инспекция, длъжност Ел. мон. Ел./мери 10390273“.
Осигурителна
вноска в размер на 35% = 3525,06 /т.е. размер определен за
ІІІ категория труд/;
- във
ведомостите за м. март 1996г., относно длъжността на жалбоподателя е отразено
„Р-н Белово, ел. инспекция, длъжност Ел. мон. Ел./мери 10390273“
Осигурителна
вноска в размер на 37% = 33940,50 /т.е. размер определен за
ІІІ категория труд/;
- във
ведомостите за м. април 1999г., относно длъжността на жалбоподателя е отразено
„Р-н Белово, ел. инспекция, длъжност Ел. мон. По пласм. Ел. ен.“
Осигурителна
вноска в размер на 37% = 152,05 /т.е. размер определен за
ІІІ категория труд/.
Вещото лице
е констатирало, че щатни разписания за периода не са налични. По платежните
ведомости шифър 10390272 отговаря на длъжност „ ел. монтьор ел. мрежи“, а шифър
10390273 отговаря на длъжност – „Ел. мон. Ел./ мери“.
IV. За правото :
15. В
случая, спор между страните за това, че по отношение на жалбоподателя Д., не са
налице предпоставките по чл. 68, ал. 1 от КСО и по чл. 69б, ал. 1 от КСО, за
отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст не се формират.
Противоположните
становища на страните се концентрират по отношение на наличието на
предпоставките за приложение на правилата установени в чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Според въпросния нормативен текст, лицата, които са работили 15 години при условията
на втора категория труд, придобиват право на пенсия при следните условия:
1. навършили
са възраст до 31 декември 2015 г. 52 години и 8 месеца за жените и 57 години и
8 месеца за мъжете и имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и
100 за мъжете;
2. от 31
декември 2015 г. възрастта по т. 1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца за мъжете и с по 4 месеца за жените до
достигане на 60-годишна възраст.
Съответно,
според чл. 69б, ал. 6 от КСО, за преценяване правото на пенсия по ал. 2
осигурителният стаж от първа категория труд допълва осигурителния стаж от втора
категория труд без превръщане.
Най сетне,
според чл. 69б, ал. 7, изр. първо от КСО, пенсия по ал. 1 – 4 се отпуска на
лице, което не е придобило право на пенсия по чл. 168, когато едновременно със
заявлението за отпускане на пенсия е подало и заявление за прехвърляне във фонд
„Пенсии“ на средствата от индивидуалната му партида в професионален пенсионен
фонд.
16. Спор
няма за това, че към момента на подаване на заявлението, Д. е навършил възраст
от 60 години, 08 месеца и 15 дни. ; не е придобил право на пенсия по чл. 168 от КСО, както и че е подал Заявление вх. № 2113-12-886≠1 от 05.06.2018г.(л.59) за прехвърляне във фонд „Пенсии“ на средствата от индивидуалната му
партида в професионален пенсионен фонд
При това
положение, спора в текущото производство се концентрира единствено по отношение
на добития от жалбоподателя осигурителен стаж от 15 години при условията на
втора категория труд.
17. Както се посочи, за да откаже заявеното от Д.
право на пенсия, длъжностното лице по пенсионно осигуряване в ТП на НОИ,
Пазарджик е изчислило, че съобразно представените документи, осигурителния стаж
на същия от втора категория труд е общо 7 години, 8 месеца и 28 дни, като 7
години и 8 дни от тях са добити на длъжността „ел. монтьор – КБ Белово“ в
предприятие „Електроснабдяване“ Пазарджик за периода 23.12.1982г. до
31.12.1989г. и 8 месеца и 20 дни, на длъжността „шлосер“ в „БДЖ – Пътнически
превози“ ЕООД, за периода 01.04.1982г. до 21.12.1982г.(Удостоверение № 1200 от 97.12.2015г. - л. 56).
Съответно,
стажа от 11 години, 8 месеца и 10 дни, положен от Д. на длъжността „Ел. монтьор
– ел.мери и часовникови превключватели – пласмент“ в предприятие
„Електроснабдяване“ Пазарджик през периода 01.01.1990г. до 10.09.2001г. е
зачетен като такъв от трета категория.
18. Според
§9, ал. 1 от ПЗР на КСО, времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов
стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите
дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс.
Според т.
8г, изречение първо от Раздел ІІ „Втора категория труд при трудов стаж 20
години и възраст 57 години за мъжете и 52 години за жените“ на Правилника за категоризиране на труда при
пенсиониране (отм.), втора категория труд придобива аварийно-ремонтния персонал, обслужващ
кабелни, въздушни електропроводни линии и трафопостове в единната енергийна
система.
19. С оглед
данните съдържащи се в показанията на разпитаните по делото свидетели, очевидно
е че длъжностите „ел. монтьор – КБ Белово“ и „Ел. монтьор – ел.мери и
часовникови превключватели – пласмент“ в предприятие „Електроснабдяване“
Пазарджик изискват осъществяването на две различни трудови функции, като
единствено длъжността „ел. монтьор – КБ Белово“, може да бъде описана като
аварийно-ремонтни работи, обслужване на кабелни, въздушни електропроводни линии
и трафопостове в единната енергийна система.
Ето защо, за
времето от 23.12.1982г. до 31.12.1989г. през което Д. е осъществявал тази трудова функция на тази точно длъжност,
работодателя – осигурител е внасял осигурителни вноски в предвидените за втора
категория труд размери, както е констатирало назначеното по делото вещо лице.
Съответно,
за времето 01.01.1990 год. до 10.09.2001г., през което Д. е осъществявал
трудовата функция на длъжността „Ел. монтьор – ел.мери и часовникови
превключватели – пласмент“, работодателя -
осигурител е начислявал и внасял осигурителни вноски в размер
съответстващ на трета категория труд.
Според чл.
1, т. 1 от Постановление № 43 на МС от 18.03.1991 г. за определяне размера на
вноските за социалното осигуряване (отм.), за лицата, които се пенсионират
при условията на трета категория труд - 35 на сто върху изплатените брутни суми
по трудови правоотношения или върху осигурителния доход.
Според § 23,
т. 1 от ПЗР на Закона за държавния бюджет на Република България за 1996г.(отм.), До влизането в сила на първия закон за бюджета на фонд "Обществено
осигуряване" размерът на осигурителните вноски за сметка на осигурителите
се определя, както следва: тридесет и седем на сто върху брутните трудови
възнаграждения или осигурителния доход за лицата, които се пенсионират при
условията на трета категория труд.
Съответно,
според чл. 2, ал. 1, т. 1 от Закона за фонд „Обществено осигуряване“, Размерът
на осигурителните вноски за всички осигурителни случаи за сметка на
осигурителите (работодателите) се определя, както следва: тридесет и седем на
сто върху брутните трудови възнаграждения или осигурителния доход за лицата,
които придобиват право на пенсия при условията на трета категория труд.
Както се
посочи в предходното изложение, вещото лице е констатирало, че работодателя
осигурител е начислил във ведомостите за заплати и е внесъл за периода от
01.01.1990 год. до 10.09.2001г., през което Д. е осъществявал трудовата функция
на длъжността „Ел. монтьор – ел.мери и часовникови превключватели – пласмент“,
точно тези стойности на осигурителните вноски.
Тези
констатации на вещото лице са впълнота съответни, както на данните удостоверени
в представеното по делото УП-з № 1974 от 12.03.2016г., издадено от „ЕВН
България Електроразпределение“ ЕАД, така и така и на данните описани в
Констативен протокол № КП-5-15-00511872 от 15.01.2019г. относно извършена от ТП
на НОИ Пловдив проверка относно осигурителя „Електроразпределение Юг“ ЕАД,
Пловдив.
Така
приетите за установени данни, не се опровергават от твърденията на разпитаните
по делото свидетели. Както се посочи, няма пречка и причина, свидетелските
показания да се ценят относно изясняване на спецификата на задълженията и
естеството на трудовите функции, осъществявани на двете обсъждани по делото
длъжности. Извън този предмет обаче, следва да се съобрази правилото на чл.
104, ал. 10 от КСО, според което, категорията труд, както и дейността по чл. 69
и 69а не могат да се доказват със свидетелски показания, като за установяване
на условията на труд и на заеманата длъжност не се допускат свидетелски
показания, когато не са представени писмени доказателства, които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е положен трудът, и по време на полагането
му.
В случая, крайният извод е че не зависимо от
твърденията на свидетеля Дишков относно заеманата от жалбоподателя длъжност,
всички останали писмени доказателства по делото - УП-з № 1974 от 12.03.2016г.,
издадено от „ЕВН България Електроразпределение“ ЕАД, Констативен протокол №
КП-5-15-00511872 от 15.01.2019г. на ТП на НОИ Пловдив, Допълнително
споразумение № 20700117 от 15.03.1990г. и констатациите на назначеното по делото
вещо лице са безпротиворечиви и налагат несъмнения и еднозначен извод, че в
периода 01.01.1990 год. до 10.09.2001г., Д. е осъществявал трудовата функция на
длъжността „Ел. монтьор – ел.мери и часовникови превключватели – пласмент“,
като добития при тези условия стаж е от трета
категория труд.
20.
Изложеното до тук от фактическа и правна страна, налага да се приеме, че
процесното Разпореждане № ********** с изх. № ПР-2140-12-375 от 27.09.2018г. на
ръководителя на осигуряването за безработица и Решение № 1012-12-175#5 от
21.01.2019г. на Директора на Териториално поделение Пазарджик с което то е
потвърдено са издадени от снабдени с правомощията за това административни
органи, като властническите волеизявления са облечени в изискваната от закона
форма. Материалния закон е правилно приложен и не са допуснати нарушения на
процесуалния закон. Осъществена е типичната цел, която закона преследва с
издаването на актове от категорията на процесните такива.
V. За
разноските :
21. С оглед изхода на делото, претенцията
на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна. По
реда на чл. 78, ал.8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона
за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за правната помощ (обн., ДВ, бр.5 от
17.01.06г.), настоящият състав определя възнаграждение в размер на 100 лева.
Ето
защо, Съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ оспорването на Д.А.Д., ЕГН
**********,***, заявена чрез процесуалния представител адв. П.Г. с посочен
съдебен адрес ***, срещу Решение № 1012-12-175#5 от 21.01.2019г. на Директора
на Териториално поделение Пазарджик на Националния осигурителен институт с
което е потвърдено Разпореждане № ********** с изх. № ПР-2140-12-375 от
27.09.2018г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което на Д. е
отказано да бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.
ОСЪЖДА Д.А.Д., ЕГН **********,***, да
заплати на Националния осигурителен институт сумата от 100,00лв.(сто лева),
представляваща възнаграждение за осъществена юрисконсултска защита.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на
Република България, в четиринадесет дневен срок от неговото съобщаване на
страните.
Административен
съдия : /п/
РЕШЕНИЕ
№7106/10.06.2020 Г. ПО АД№14762/2019 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 729/06.11.2019 год. по
адм. дело № 163/2019 год. на Административен съд - Пазарджик.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.