РЕШЕНИЕ
№ 214
гр. Бургас, 04.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря МИЛЕНА ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20212120105388 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба на Агенция „Пътна
инфраструктура“ против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК –
*********. С нея са предявени два осъдителни иска, както следва: за сумата от 1526,59 лева,
представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди в резултат на застрахователно
събитие, настъпило на 25.07.2016 г., ведно със законната лихва от предявяване на исковата
молба; 707,32 лева мораторна лихва за периода от 31.12.2016 г. до 25.07.2021 г.
В законоустановения срок постъпва отговор от ответника.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата молба
и моли съда да уважи исковете, като присъди на страната сторените по делото разноски.
Процесуален представител на ответното дружество не се явява в съдебно заседание.
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Страните не спорят, че гражданската отговорност на водач на МПС марка „***“, рег.
№ ***, към 25.07.2016 г. е застрахована в ответното дружество. Не е спорно, че при
застрахователя е образувана щета № ***/2016 г., който не е изплатил обезщетение.
На 17.08.2016 г. Областно пътно управление – гр. Бургас към Агенция „Пътна
инфраструктура“ (за краткост ОПУ – гр. Бургас) получава писмо от РУ – Поморие към
ОДМВР – Бургас, което съдържа карта за регистрация на ПТП рег. № ***/26.07.2016 г. В
документа е отразено, че на 25.07.2016 г. в 07.30 часа в гр. Поморие на първокласен път I-9,
км 220 настъпва ПТП между лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № *** и лек
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***. В резултат на ПТП е настъпила смърт на
С.В.В. и телесни повреди на други лица, материални щети и по двата автомобила, както и
„около десет метра нарушена цялост на пътна мантинела“. Образувано е досъдебно
производство № ДП ***/2016 г. по описа на РУ – Поморие, № ***/2016 г. по описа на
1
Окръжна прокуратура – Бургас, което на 27.10.2017 г. е изпратено на Окръжна прокуратура
– Бургас с мнение за предаване на съд на обвиняемия В.И.П. за извършено престъпление по
чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл.1, вр. ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, вр. чл.128 и чл.129 от
НК, вр. чл.16, ал.1, т.1, вр. чл.20, ал.1 и ал.2, изр.2 от ЗДвП.
На 14.09.2016 г. е съставен констативен протокол от комисия с членове двама
представители на ОПУ – гр. Бургас и един представител на сектор „Пътна полиция“ към РУ
– Поморие към ОДМВР – Бургас, за извършен оглед на път I-9 „Варна-Бургас“ км 220+844,
в следствие на което се констатира, че поради настъпило ПТП на 25.07.2016 г. са
деформирани ограничителни системи за пътища (за краткост ОСП), както следва: 3 броя
шини и 3 броя стълбчета. Това налага да бъдат предприети незабавни мерки за
възстановяване на повредените ОСП.
На същата дата, 14.09.2016 г., е съставена и планова заявка за доставка и монтаж на
ОСП на територията на РПС – Поморие на стойност 1526,59 лева. Дейностите следва да се
изпълнят от „***“ ООД, с което Агенция „Пътна инфраструктура“ е сключила договор от
03.07.2014 г. за възлагане на обществена поръчка за „Доставка и монтаж на ограничителни
системи по републиканските пътища на територията на Югоизточен район, по области и
класове: АМ, първи, втори и трети клас, включващ области ОПУ Бургас, Сливен, Стара
Загора и Ямбол (обособена позиция 4), стопанисвани от АПИ, съгласно чл.19, ал.1, т.1 от
ЗП.“
На 02.12.2016 г. ОПУ – гр. Бургас изпраща писмо до „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД с искане в качеството на увредено лице да му бъде изплатено
обезщетение за причинени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 25.07.2016 г. по вина
на водач на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, по отношение на който
към датата на събитието има сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“. В писмото е посочена банкова сметка, като се прилагат и карта за
регистрация на ПТП, констативен протокол, снимков материал, количествено-стойностна
сметка (планова заявка за доставка и монтаж на ОСП на територията на РПС – Поморие) и
искане за оценка на щети по застраховка по образец. С последния документ ОПУ – гр.
Бургас претендира обезщетение за 3 броя шини (ОСП 12 м) и всички свързани с това
разходи на стойност 1526,59 лева с ДДС. Управлението декларира, че не е получавало
обезщетение от други застрахователи за това събитие. Искането също съдържа банкова
сметка, по която да бъде изплатено обезщетението. Застрахователят получава писмото на
05.12.2016 г.
На 14.12.2016 г. ОПУ – гр. Бургас получава писмо от застрахователя, с което го
уведомява, че е образувана щета № ***/2016 г., но за произнасянето по нея е необходимо да
бъдат представени допълнително следните документи: оригинал на протокол за ПТП,
удостоверяващ вината за настъпилото събитие; декларация за наличието на имуществена
застраховка за увреденото имущество; счетоводна и/или техническа информация, от която
да става ясна годината на монтаж на съоръжението; пояснение, касаещо късното известие за
настъпилото събитие. Застрахователят заявява, че до получаване на документите не може да
извърши плащане на обезщетение.
На 30.12.2016 г. застрахователят получава писмен отговор от ОПУ – гр. Бургас, към
който е приложена декларация от директора на управлението, че не е налице сключена
имуществена застраховка за повредена ОСП и претенция не е заведена към друг
застраховател. В писмото ОПУ – гр. Бургас твърди, че карта за регистрация на ПТП му е
предоставена от сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР – гр. Бургас в заверен препис.
Набляга, че информацията за годината на монтаж на съоръжението е ирелевантна, защото
при настъпване на ПТП Агенция „Пътна инфраструктура“ има задължение да предприеме
незабавни мерки за отремонтиране на повредените ОСП. Агенцията заплаща на
пътноподдържаща фирма разходите за демонтаж, монтаж на ОСП и всички свързани с това
присъщи разходи. Счита, че давността за предявяване на претенция е 5 години, поради което
не е налице забавяне в уведомяването на застрахователя.
На 16.01.2017 г. ОПУ – гр. Бургас получава писмо от застрахователя. От
2
съдържанието му следва, че застрахователят „приема“ копието на карта за регистрация на
ПТП, но изисква крайния акт по заведеното ДП. Застрахователят отново посочва, че не е
налице основание за изплащане на застрахователно обезщетение до получаването на
изисканата информация. До образуване на делото такова обезщетение не е изплатено.
С присъда № 16/18.01.2018 г. по НОХД № 1250/2017 г. по описа на ОС – Бургас,
изменена с решение № 97/21.08.2018 г. по ВНОХД № 129/2018 г. по описа на АС – Бургас,
отменено в потвърдителната част с решение № 231/27.11.2018 г. по к. дело № 1017/2018 г.
по описа на I н.о. на ВКС и върнато за ново разглеждане, повторно изменена с решение №
5/05.02.2019 г. по ВНОХД № 255/2018 г. по описа на АС – Бургас, оставено в сила с
решение № 100/23.05.2019 г. по к. н. дело № 323/2019 г. по описа на II н.о. на ВКС, в сила от
същата дата, В.И.П. е признат за виновен в това, че на 25.07.2016 г. около 07.30 часа в гр.
Поморие, на първокласен път I-9 км. 220, при управление на МПС – лек автомобил „***“,
модел „*** ЦДИ“, с рег. № ***, нарушил правилата за движение по пътищата, установени в
чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП „На пътното платно с двупосочно движение на водача на ППС е
забранено, когато платното за движение има две пътни ленти, да навлиза и да се движи в
лентата за насрещно движение, освен при изпреварване или заобикаляне“, и допуснал
пътно-транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „***“,
модел „***“ с рег. № ***, управляван от С.В.В. и по непредпазливост причинил смъртта на
С.В.В., починал на 25.07.2016 г., тежка телесна повреда на С.Г.Г. и средна телесна повреда
на Н.Я.Б., поради което и на основание чл.343, ал.4, вр. ал.3, б.“б“, предл. първо, вр. чл.342,
ал.1 от НК, вр. чл.16, ал.1, т.1 от ЗДвП му е наложено наказание „лишаване от свобода“ и
наказание „лишаване от право да управлява МПС. Постановено е след влизане на присъдата
в сила веществените доказателства (двата леки автомобила) да се върнат на собствениците
им, като собственик на лек автомобил марка „***“ е Х.Ж.Г.-С..
В мотивите на присъдата е прието, че двата автомобила, оставайки в контакт един
към друг, се завъртели в посока обратна на часовниковата стрелка, задната част на
автомобил „***“ се ударила в мантинелата и се качила върху нея. Според заключението на
вещото лице по назначената съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните,
вследствие на ПТП и преместване на автомобилите от инерционните сили е настъпило
увреждане върху част от ОСП на път I-9. Подсъдимият П. се признава за виновен в хода на
наказателното дело и наказателният съд посочва, че вина за ПТП има само и единствено
подсъдимият, т.е. не е налице съпричиняване. Доказателства за такова не са събрани и в
хода на настоящото производство.
Според вещото лице за отстраняване на цялата щета по увредените ОСП, включващи
2 броя мантинели, 3 броя стълбчета, 2 броя преходни лайсни, както и разходи по демонтаж
и монтаж, са необходими 1617,10 лева с ДДС.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства и от заключението на вещото лице по
назначената съдебно-автотехническа експертиза.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените искове са с правно основание чл.432, ал.1, вр. чл.429, ал.1, т.1 от КЗ и
чл.409 от КЗ.
Според разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
Според разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Безспорно е налице пътно-транспортно произшествие, в което участват две превозни
3
средства – едното, управлявано от В. П., и другото, управлявано от С.В.В.. Следва изрично
да се посочи, че значителните имуществени вреди, като съставомерни последици при
извършване на престъпление по транспорта, се поглъщат от смъртта на пострадалия –
аргумент и от т.2 от Постановление № 1 от 28.IХ.1977 г. по н. д. № 2/77 г., Пленум на ВС.
Това не означава, че имуществени вреди в случая не са настъпили. Както вече се посочи,
виновен за настъпване на произшествието на 25.07.2016 г. е водачът на лек автомобил марка
„***“, който е навлязъл безпричинно в насрещната лента, нарушавайки чл.16, ал.1, т.1 от
ЗДвП. По делото няма никакви доказателства за съпричиняване на ПТП от починалия водач
В., нито има възражение в този смисъл от ответника по делото. След сблъсъка между двете
коли, водачът на автомобил „***“ получава увреждания, несъвместими с живота, т.е. той не
може да спре инерционните процеси, започнали с удара между двете превозни средства и
довели до деформиране на ОСП.
Според разпоредбата на чл.19, ал.1, т.1 от Закон за пътищата (ЗП) републиканските
пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която осъществява своята
дейност чрез централна администрация и специализирани звена – областни пътни
управления. Според чл.5, ал.1, т.2 от ЗП пътните принадлежности са елемент от пътищата.
Ограничителната система на пътя е пътна принадлежност по смисъла на пар.1, т.4 от ДР на
ЗП.
Следователно действията на водача на лек автомобил „***“ поставят началото на
причинно-следствена връзка, която води до настъпване на имуществени вреди за ищеца.
Агенцията е отправила писмена застрахователна претенция до дружеството ответник, като в
нея е посочила банкова сметка, по която да се преведе сумата.
Според чл.496, ал.3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по
основателността на претенция за обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътнотранспортно
произшествие е представен констативен протокол за пътнотранспортно произшествие (в
случая такъв е представен в заверен препис). Вярно е, че влязла в сила присъда срещу
делинквента има отношение към основанието на претенцията срещу застрахователя, но
разпоредбата на чл. 106, ал. 3 КЗ следва да се разбира като обективно съществуващи
доказателства към момента на предявяване на застрахователната претенция и задължителни
за произнасянето на застрахователя по същата – аргумент от Решение № 93 от 27.11.2020 г.
на ВКС по т. д. № 2013/2019 г., I т. о. Към месец януари 2017 г., когато застрахователят
изисква от ищеца крайния акт по образуваното досъдебно производство, няма образувано
наказателно производство в съдебна фаза срещу делинквента В. П.. Такова е образувано в
края на 2017 г. Страната не би могла да бъде отговорна за непредставяне на доказателства,
които не съществуват към момента на отправеното искане. Наличието на наказателна
присъда срещу делинквента не е задължително условие за изплащане на застрахователно
обезщетение, респективно за разглеждането на пряк иск за присъждане на такова.
Безспорно разпоредбата на чл.496, ал.4 от КЗ предвижда възможност, когато
документите по ал. 3 са недостатъчни за удостоверяване на съществени обстоятелства във
връзка с настъпването на пътнотранспортно произшествие, застрахователят да изисква
представянето на документи и доказателства, изготвени от други компетентни органи или
лица, но в случая няма неизяснени обстоятелства, защото в карта за регистрация на ПТП
ясно е отразено кой водач според полицейските служители е виновен, а доказателства,
внасящи съмнение в този извод, няма.
На следващо място, според разпоредбата на чл.106, ал.5 от КЗ не се допуска
изискване на доказателства, за които може да бъде направена разумна преценка, че нямат
съществено значение за установяване на основанието и размера на претенцията и целят
необосновано забавяне и удължаване на процедурата по уреждане на претенцията. В този
смисъл, застрахователят не следва да изисква от ищеца информация, от която да става ясна
годината на монтаж на съоръжението. В карта за регистрация на ПТП ясно е посочено, че е
нарушена целостта на мантинелата, т.е. същата подлежи на ремонт. В съдебно заседание,
при защитата на заключението си, вещото лице уточни, че от удара автомобил „***“ се
4
завърта и се качва на мантинелата, т.е. безспорно ОСП е увредена, като няма никакви
доказателства по делото преди настъпване на ПТП да е имало деформация по ОСП в този
участък от пътя. Дори и да се приеме, че преди ПТП качествените характеристики на ОСП
са променени поради атмосферни условия, то след нейната деформация в резултат на
настъпилото ПТП, подмяната на увредените части става наложителна поради вмененото
задължение за ищеца да организира и осъществява защитата на републиканските пътища,
включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя – чл.19, ал.2, т.4 от ЗП.
На последно място, по аргумент от разпоредбата на чл.432, ал.2 от КЗ
застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“ не може да прави възражение, че
ищецът не го е уведомил за настъпване на събитието в срок от 7 работни дни от узнаването.
Ето защо, застрахователят не може да изисква от увреденото лице „пояснение, касаещо
късното известие за настъпилото събитие“.
Налага се изводът, че ищецът е предоставил на застрахователя всички необходими
документи за изплащане на обезщетението към дата 30.12.2016 г.
Стойността на вредите според заключението на вещото лице е в размер на 1617,10
лева с ДДС, но ищецът претендира по-малка сума като размер, поради което главният иск се
явява основателен и следва да бъде уважен, ведно със законната лихва от датата на подаване
на исковата молба на 26.07.2021 г. до окончателното изплащане на сумата.
По отношение на акцесорния иск:
Според общата разпоредбата на чл.409 от КЗ застрахователят дължи лихва за забава
върху застрахователното обезщетение след изтичане на определен срок, освен в случаите на
чл. 380, ал. 3 – последната хипотеза не е налице, защото тя касае непредставяне на банкова
сметка от лицето, което желае да получи застрахователното обезщетение, а Агенцията е
изпълнила това изискване още на 05.12.2016 г.
Според разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната
лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на
всички доказателства по чл.106, ал. 3 от КЗ. Както вече се посочи, искането на
застрахователя за представяне на информация, от която да става ясна годината на монтаж на
съоръжението, пояснение за късното известяване за събитието и за представяне на крайния
съдебен акт по досъдебното производство, не представляват искане по реда и условията на
чл. 106, ал. 3 КЗ. Такова искане представлява само искането за представяне на декларация за
наличието на имуществена застраховка за увреденото имущество, каквато ищецът представя
на 30.12.2016 г. Следователно от 31.12.2016 г. започва да тече срокът по чл.497, ал.1, т.1 от
КЗ за произнасяне от застрахователя.
Според Решение № 128 от 4.02.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т. о. в
хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ (какъвто е предявен по делото) в застрахователната сума по чл.
429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за
забава за периода от момента на уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на
претенцията от увреденото лице пред застрахователя.
Предвид изложеното, на основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ застрахователят следва да
покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента П. за дължимата лихва за
забава от датата на предявяване на претенцията от ОПУ – гр. Бургас, т. е. от 05.12.2016 г., а
след изтичане на срока по чл. 497, ал. 1, т.1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на
обезщетение от застрахователя, дължи законната лихва върху обезщетението за
имуществени вреди за собствената си забава.
Ето защо ответникът дължи лихва за забава от 31.12.2016 г. Според разпоредбата на
чл.6 от Закон за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, в
редакцията му в периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г., брой 28 на ДВ, до отмяната на
извънредното положение не се прилагат последиците от забава за плащане на задължения на
5
частноправни субекти, включително лихви и неустойки за забава, както и непаричните
последици като предсрочна изискуемост, разваляне на договор и изземване на вещи.
Очевидно е, че законодателят не прави разлика от какво основание са възникнали
задълженията. Ето защо за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. не може да се начислява
лихва за забава върху дължимото застрахователно обезщетение.
В този смисъл акцесорният иск следва да бъде уважен за периода 31.12.2016 г. –
12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 25.07.2021 г. (датата предхождаща подаването на
исковата молба) и е в размер на 695,87 лева, изчислен от съда на основание чл.162 от ГПК
чрез общодостъпен софтуер. За разликата до пълния претендиран размер от 707,32 лева,
както и за периода от 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г., искът следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Ответникът не е отправил искане към съда за присъждане на разноски нито в
отговора на исковата молба, нито в по-късен момент, поради което, макар акцесорният иск
да бе уважен частично, разноски не следва да му се присъждат.
Ищецът е представляван от юрисконсулт, като съдът определя юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лева на основание чл.78, ал.8 от ГПК, вр. чл.25 от Наредба
за заплащането на правната помощ. Агенцията е платила депозит за възнаграждение за
вещото лице, като той следва да бъде присъден в цялост, защото главният иск бе уважен
изцяло.
В този смисъл ответникът дължи на ищеца разноски в размер на 299,23 лева.
Тъй като ищецът е освободен от заплащане на държавни такси на основание чл.84,
т.1 от ГПК, на основание на чл. 78, ал.6, вр. чл. 84, т.1 от ГПК ответникът следва да заплати
в полза на БРС сумата от 111,06 лева, представляваща сбор от дължимите държавни такси за
уважените искове.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК – *********, сумата от 1526,59 лева
(хиляда петстотин двадесет и шест лева и петдесет и девет стотинки), представляваща
обезщетение за нанесени имуществени вреди по ограничителни системи за пътища на път I-
9 км. 220 от пътно-транспортно произшествие на 25.07.2016 г., причинено виновно от
В.И.П., чиято гражданска отговорност е застрахована в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ведно със законната лихва от предявяване на исковата молба
на 26.07.2021 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК – *********, сумата от 695,87 лева
(шестстотин деветдесет и пет лева и осемдесет и седем стотинки), представляваща лихва за
забава върху присъденото застрахователно обезщетение за периода 31.12.2016 г. –
12.03.2020 г. и за периода 09.04.2020 г. – 25.07.2021 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдената сума до пълния претендиран размер от 707,32 лева и за периода 13.03.2020
г. – 08.04.2020 г.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********,
да заплати на Агенция „Пътна инфраструктура“, ЕИК – *********, сумата от 299,23 лева
(двеста деветдесет и девет лева и двадесет и три стотинки), представляваща разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6, вр. чл.84, т.1 от ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС” АД, ЕИК – *********, да заплати на Районен съд – Бургас сумата
от 111,06 лева (сто и единадесет лева и шест стотинки), представляваща сбор от държавните
6
такси за уважения размер на исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______(П)________
Вярно с оригинала! ММ
7