Р Е Ш Е Н И
Е №
1331
гр.Пловдив, 14.11.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав в закрито заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като разгледа ч.гр.д.№2371/2019 г. по описа на ПОС,
докладвано от съдия ИВАНОВА, за се произнесе, съобрази:
Производството е по реда на чл.
435, ал.1, т.3 от ГПК.
Постъпила е жалба вх. № 29734/10.10.2019г. по описа на ПОС
от И.Д.Н.- Взискател по изп. дело №
20189110400083/2018г. Против разпореждане от 07.08.2019 г. на ЧСИ Петя Николова,
с което на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело се приключва. Жалбоподателят твърди, че обжалваното
разпореждане е незаконосъобразно и неправилно, тъй като ЧСИ не
е събрал дължимите разноски, направени от взискателя по ИД – заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1897,58 лв.,поради което моли да бъде отменено и
ИД да се върне на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия. Претендира за разноски.
От К.О.Н.- длъжник
е постъпил отговор, с който взема становище за неоснователнаост на жалбата –
позовава се на решение №1081/26.07.2018 г. на ПОС, 8 гр.с. по в.гр.д.
№1470/2018 г., с което в мотивите е прието, че той не е дал основание за
образуванене на ипълнителентотолдело, респективно не дължи разноски в полза на
взискателката. Претендира за разноски.
От ЧСИ
Петя Николова са представени мотиви / становище/, в които е заявено, че счита
жалбата за допустима, но по същество за неоснователна, тъй като
приема, К.Н. не е дал повод за принудителното изпълнение срещу него и поради
това не следва да понесе направените разноски по ИД. ЧСИ счита, че са налице
две различни по смисъл съдебни решения – р. от 26.07.2018 г. по в.гр.д.
№1470/2018 г. на ПОС, 8 гр.с. и р. от 21.11.2018 г. по в.гр.д.№2538/2018 г. на
ПОС, 14 гр.с., поради което правният спор се оказал неразрешен; счита, че в
този случай следва да се отмени едното от двете решения като неправилно и
счита, че второто по време решение по гр.д.№2538/2018 г. на ПОС е неправилното.
Пловдивският
окръжен съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото,
намира следното:
Жалбата е подадена от
легитимирано лице- взискател в изпълнителното производство, в срока по чл. 436,
ал. 1 ГПК, против подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител по чл. 435,
ал. 1, т.3 от ГПК- разпореждане от 07.08.2019г., с което се прекратява ИД.
Не се спори по делото и от становището на ЧСИ по
чл.436 ГПК е видно, че е прекратил ИД без да събере направените разноски на
взискателя за адвокатско възнаграждение. А съгласно чл.433, ал.2 ГПК-
изпълнителното производство следва да приключи след изпълнение на задължението
и събиране на разноските по изпълнението.
С решение от 26.07.2018 г. по в.гр.д. №1470/2018 г. на ПОС, 8
гр.с. съдът се е произнесъл против разпореждане от 02.05.2018 г. на ЧСИ Петя
Николова по ИД №83/2018 г., с което е отказано да е намалят приетите с
разпореждане от 09.02.2018 г. такси и разноски, начислени по ТТРЗЧСИ в размер
на 516 лв. и адвокатско възнаграждение за образуване и водене на ИД в размер на
1000 лв. като го е отменил. В мотивите си съдът е приел, че длъжникът К.Н. не е
дал повод за принудителното изпълнение срещу него и поради това не следва да
понесе направените разноски по ИД и поради това не следва да понесе направените
разноски по същото.
С решение от
21.11.2018 г. по в.гр.д.№2538/2018 г. на ПОС, 14 гр.с. съдът се е
произнесъл против две разпореждания
на ЧСИ Петя Николова по ИД №83/2018 г.
- от 02.07.2018г., с което са приети разноски на взискателя в
размер от 300 лева и 2700 лева за адв.възнаграждение, и против разпореждане от
23.07.2018г., с което е отказано да бъдат намалени приетите разноски
като е отменил частично тези разноски за разликата над 1897,58 лв. до пълния им
претендиран размер.
Неправилно ЧСИ счита, че били налице две различни по смисъл
съдебни решения за едно и също нещо, поради което правният спор се оказал
неразрешен, който случай следвало да се отмени едното от двете решения като
неправилно. И това е така, защото двете съдебни решения са против различни
действия на ЧС – първото против разпореждане от 09.02.2018 г., а второто
решение – против разпореждания от 02.07.2018 г. и от 23.07.2018 г.,както и
двете решения имат различен предмет. Действително в мотивите на решението от
26.07.2018 г. съдът е приел, че длъжникът К.Н. не е дал повод за
принудителното изпълнение срещу него, а в решението
от 21.11.2018 г. съдът е приел, че длъжникът К.Н. е дал повод за
принудителното изпълнение срещу него, тъй като
в протокол за въвеждане в
имот от 19.04.2018г. длъжникът е заявил лично, че владее и ползва имота от
10.10.2017г. и към момента на съставяне на протокола; тъй
като не му бил предоставен достъп от бившата му съпруга, влязъл сам, за което съставил
констативен протокол в присъствието на свидетели. Съдът
е приел, че изявлението
на длъжника представлява пряко
признание на факта, че към момента на завеждане на изпълнителното дело /08.02.2018
г./ Н. е бил във фактическа
власт на бившето семейно жилище. Без значение е наличието на съсобственост
върху същото между страните, както и техните квоти, тъй като бракоразводното
решение в частта относно ползването на семейното жилище се ползва с
изпълнително действие и след сключване на сделката по нот. акт №
180/01.09.2017г.
ПОС намира, че са налице две съдебни решения с различен предмет на
жалбите, независимо от противоположните им мотиви, поради което ЧСИ е бил
длъжен да изпълни решение от 21.11.2018 г. по в.гр.д.№2538/2018 г. на ПОС, 14
гр.с., тъй като мотивите на съдебното
решение нямат задължителна сила.
Следователно жалбата е основателна - обжалваното разпореждане
от 07.08.2019 г. на ЧСИ Петя Николова,
с което на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело се приключва е неправилно и
незаконосъобразно,
тъй като ЧСИ не е изпълнил решение от 21.11.2018 г. по в.гр.д. №2538/2018 г., с
което съдът е разпоредил на ЧСИ да събере дължимите разноски, направени от
взискателя по ИД – заплатено адвокатско въвзнаграждение в размер на 1897,58
лв., поради което
следва да бъде отменено и ИД да се върне на ЧСИ за продължаване на
изпълнителните действия.
На жалбоподателката следва да се присъдят
направените по делото разноски в размер на 300 лв.- адв.хонорар и 25 лв. – ДТ.
По изложените
съображения съдът
Р
Е
Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на взискателя И.Д.Н. по изпълнително дело №
20189110400083 по описа на ЧСИ Петя Николова - разпореждане от 07.08.2019 г. на ЧСИ Петя Николова,
с което на основание чл.433, ал.2 ГПК изпълнителното дело се приключва, тъй като ЧСИ не е
събрал дължимите разноски, направени от взискателя по ИД – заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 1897,58 лв. и
ВРЪЩА изпълнителното дело на ЧСИ за продължаване на изпълнителните действия.
ОСЪЖДА К.О.Н. с ЕГН: ********** *** да заплати на И.Д.Н. с ЕГН:********** *** сумата от 325 лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно
и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: