Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

425/4.6.2014г.

гр. Шумен

 

 

 

Шуменският районен съд, XIІІ състав

на втори юни 2014 година

В открито заседание в следния състав:

 

Председател: К. Колешански

Секретар : С. Л.

 

като разгледа докладваното от съдията ГД № 3102/2013г. по описа на ШРС, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен иск, за съществуване на вземане с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК.

 

Искова молба от пълномощник на Р.Ш.Ш., ЕГН : **********,  с адрес ***, срещу Н.М.Н., ЕГН : **********,***, без посочено правно основание и цена от 8080 лева.

Ищецът сочи, че имал вземане срещу ответника за сумата от 8080 лева, представляваща главница по запис на заповед от 22.04.2009г., с падеж 23.04.2009г., издаден от ответника. Ефектът бил издаден във връзка с договор за покупко-продажба на див чесън. За така твърдяното вземане кредиторът, по реда на чл. 417 ГПК поискал издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист. Срещу издадената заповед по ЧГД № 187/2013г., ответника възразил. Поради изложеното ищеца претендира признаване за установено съществуването на описаното вземане и осъждане на ответника да му заплати разноските в настоящото производство.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен, подава отговор. Счита иска допустим и неоснователен. Записът на заповед бил нередовен – не съдържал дата на издаване. Не съществувал и твърденият от ищеца договор за покупко-продажба.

В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез представители, поддържат заявеното в исковата молба и отговора.

Така депозираната молба е допустима, разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения :

 

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, се установи следното:

Не се събраха безспорни доказателства, кога е издаден приложения по ЧГД № 187/2013г., по описа на ВПРС, запис на заповед. Текстът му изключва възможността, да е издаден на посочената в него дата 22.04.2009г., тъй като личните документи споменати в текста му / на издателя и поемателя / са от 08.10.2010г.. Тъй като датата на издаване е от реквизитите, които не се заместват по реда на чл. 536, ал. 2 и 3 ТЗ, следва да се приеме, че представения документ, не е запис на заповед, съответно по него не се дължи исковата сума. Не се събраха каквито и да е доказателства за съществуване на твърдяното от ответника каузално правоотношение покупко-продажба. Напротив, налице са за обратното. Така според приетото заключение на ССЕ, ищецът не е предавал билки на ответника, през 2009г..  

Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :

За уважаване на предявеният иск с правно основание чл. 422 ГПК, е необходимо да се установи – наличието на валиден запис на заповед, издаден от ответника, в полза на ищеца; наличието на валидно правоотношение между страните (валиден договор) – каузална сделка; задължение произтичащо от същото, за ответника да заплати сума и в какъв размер; изпълнение на кредиторовото задължение, по каузалната сделка или правоотношение. Всички посочени, не са налице, в настоящият случай. Предмет на настоящият установителен иск, с посоченото основание, съгласно практиката на съдилищата, е установяване дължимост на сума, по каузално правоотношение /Р № 5/02.02.2012г. по ТД № 75/2012г., I т.о ТК ВКС/. Наличните по делото доказателства, не сочат съществуване на такова, и ответникът няма задължение да заплати на ищеца търсената сума. Както се посочи приложеният документ, не е валиден менителничен ефект.

Изложеното налага отхвърлянето на предявения иск, като неоснователен.

На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да заплати на ответника сумата от 696 лева разноски в производството – адвокатско възнаграждение.

Водим от горното и на посочените основания, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

                       

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Р.Ш.Ш., ЕГН : **********,  с адрес ***, срещу Н.М.Н., ЕГН : **********,***, иск, с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, да се признаване за установено съществуване на вземане в полза на ищеца, за сумата от 8080 лева, по запис на заповед от 22.04.2009г., с падеж 23.04.2009г., издаден от ответника, с уговорки “без протест и без предявяване”, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА Р.Ш.Ш., ЕГН : **********,  с адрес ***, да заплати на Н.М.Н., ЕГН : **********,***, сумата от 696 лева разноски в производството.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването му, пред Окръжен съд – гр. Шумен.

 

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: