Р Е Ш Е Н И Е
№…………../………..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ПЕТНАДЕСЕТИ СЪСТАВ, в
публичното съдебно заседание на втори декември две хиляди и двадесета година в
състав
СЪДИЯ ЕВЕЛИНА ПОПОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛКА КРУМОВА като
разгледа докладваното от съдията адм. дело № 606 по описа на съда за две хиляди
и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на
„Маринери и ко“ ООД, предявена чрез пълномощника на дружеството адвокат П.,
срещу заповед № 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на община Девня, с която на
основание чл. 195 ал. 6 ЗУТ е наредено „Маринери и ко“ ООД като собственик на
сгради с идентификатори 20482.501.2238.1 и 20482.501.2238.2 да ги премахне за
своя сметка при спазване на общите правила на Закона за устройство на
територията и на нормативните актове по прилагането му.
С определение № 574/06.03.2020 г. съдът, на основание
чл. 159 т. 5 АПК вр. чл. 219 ал. 1 ЗУТ /просрочие на оспорването/, е оставил
жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Приемайки, че в
жалбата са наведени и доводи за нищожност на оспорения административен акт,
предвид факта, че са изложени съображения за издаването на заповед № 1002-483/27.11.2019
г. от некомпетентен административен орган, ВАС РБ с постановено по реда на
касационния контрол определение № 8703/02.07.2020 г. по адм. дело № 6495/2020
г. е отменил прекратителното определение единствено в частта, с която жалбата
на „Маринери и ко“ ООД с искането за обявяване на нищожността на заповед
№1002-483/27.11.2019 г. на кмета на община Девня е оставена без разглеждане и е
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне на
съда по това искане.
При така очертаните предметни предели на спора със
задължителното за по-долния по степен съд на основание чл. 235 ал. 2 АПК вр.
чл. 219 ал. 1 ЗУТ определение № 8703/02.07.2020 г. по адм. дело № 6495/2020 г.
на ВАС настоящият съдебен състав намира следното по основателността на жалбата:
Относно фактите:
С обжалваната по делото заповед № 1002-483/27.11.2019
г. кметът на община Девня С Ш е
разпоредил на „Маринери и ко“ ООД да премахне за своя сметка собствените си
сгради с идентификатори 20482.501.2238.1 и 20482.501.2238.2,
първата от които на пет етажа със застроена площ 596 кв. м. и с функционално
предназначение за общежитие, а втората – едноетажна със застроена площ 522 кв.
м. и с функционално предназначение на постройка на допълващото застрояване.
В заповедта изрично е посочено, че се издава на
основание чл. 195 ал. 6 ЗУТ като в мотивите й е записано, че във връзка с
Постановление от 27.09.2019 г. на прокурор от Районна прокуратура Девня кметът
на община Девня е назначил със своя заповед № 1002К-101/02.10.2019 г. комисия на
основание чл. 196 ал. 1 ЗУТ за обследване състоянието на потенциално опасни за
здравето и живота на обитателите, негодни за използване, застрашени от
самосрутване и вредни в санитарно-хигиенно отношение строежи на територията на
община Девня, чиито резултати от извършената проверка са отразени в протокол №
1003-111/07.11.2019 г. Запознавайки се по този начин със състоянието на
обследваните сгради, между които попадат и процесните две в поземлен имот с
идентификатор 20482.501.2238, и вземайки предвид предходна преписка по случая, кметът
на община Девня е разпоредил със заповедта премахването им.
Цитираните в заповедта по чл. 195 ал. 6 ЗУТ документи
са приложени в официално заверени копия по изпратената по делото неномерирана административна
преписка и от съдържанието им се установява, че изложените от административния
орган факти в мотивите на заповедта напълно кореспондират с действителните
такива по случая.
С приложеното по преписката прокурорско постановление
изх. № 742/19 от 27.09.2019 г., адресирано до кметовете на общините Девня,
Суворово и Вълчи дол, прокурор при Районна прокуратура Девня на основание чл.
145 ал. 1 т. 1 и 3 ЗСВ е възложил на последните във връзка с писмо изх. №
И-61/19-ІІ/19.09.2019 г. на ВАП, отдел „Надзор за законност“ и писмо № 8954/2019
г. на ВОП да организират извършването на проверки в периода 01.10.2019 г. –
15.11.2019 г. по строежите в подопечните им територии, които поради естествено
износване или други обстоятелства са станали опасни за здравето и живота на гражданите,
негодни са за използване, застрашени са от самосрутване, създават условия за
възникването на пожар или са вредни в санитарно-хигиенно отношение и не могат
да се поправят или заздравят. Със същото постановление е изискано от адресатите
изготвянето на обобщен доклад относно състоянието на всяка една от сградите,
обект на обследване, с описание на местонахождението, от кого и как се
стопанисва, състоянието й към момента и предприетите действия за премахване с
цитиране на номерата на конкретно издадените заповеди и указване на етапа на
производството за всеки отделен случай.
В изпълнение на прокурорското постановление и на основание
чл. 196 ал. 1 ЗУТ е издадена заповед №1002К-101/02.10.2019 г., с която за
територията на община Девня е назначена комисия в посочен в заповедта
персонален състав, на която е възложено да извърши проверка на строежите,
отговарящи на обхванатите от прокурорското постановление критерии, и след
приключване на работата да изготви и представи за одобряване на кмета на
общината обобщен доклад за състоянието на проверените сгради.
В приложен по преписката протокол № 1003-111/07.11.2019
г. комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ е обективирала резултатите от проверката като
специално относно сграда с идентификатор 20482.501.2238.1 е дала заключение, че
като цяло е занемарена и общото й състояние е лошо, поради което в този си вид
не е безопасна за обитаване, а относно сграда с идентификатор 20482.501.2238.2
е заключила, че като цяло е в много лошо състояние и в този си вид е опасна за
експлоатация. Въз основа на тези констатации комисията е излязла с препоръка
двете сгради да бъдат по-задълбочено обследвани по отношение на устойчивостта
им като след получаване на резултатите от обследванията да се прецени дали да
бъдат премахнати или да се предприемат действия по укрепването и
реинтегрирането им. Въз основа на това е дадена препоръка до кмета на община
Девня да издаде заповед за обследване по чл. 195 ал. 4 ЗУТ като задължи
собственика на сградите да извърши в определен срок нужните обследвания и да
изготви проектна документация за необходимите ремонтни и възстановителни
дейности за поправяне или заздравяване.
По преписката не са налични данни кметът на община
Девня да е издал във връзка с препоръката по протокол № 1003-111/07.11.2019 г.
заповед по чл. 195 ал. 4 ЗУТ досежно процесните две сгради.
От останалите приложени по преписката доказателства се
установява обаче, че още през 2016 г. същите сгради са били обект на проверка
от назначена комисия по чл. 196 ал. 1 ЗУТ, резултатите от която са обективирани
в протокол № 1003-150/16.11.2016 г., като те са били напълно идентични с тези
от повторната проверка, приключила с протокол № 1003-111/07.11.2019 г.
Още през 2016 г. въз основа на препоръката по протокол
№ 1003-150/16.11.2016 г. кметът на община Девня е уведомил с писмо изх. №
3000-414/22.12.2016 г. собственика на сградите „Маринери и ко“ ООД за
необходимостта да внесе в общината в срок до 15.01.2017 г. писмо относно
намеренията си за тях, предвид констатациите на комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ,
че са в лошо състояние и не са безопасни за обитаване и експлоатация. Според
данните по преписката в отговор на така полученото писмо със свое писмо изх. №
103/12.01.2017 г., входирано в общината с вх. № 300-414-(1)/12.01.2017 г.,
управителят на „Маринери и ко“ ООД е уведомил кмета, че дружеството ще
предприеме действия по премахване на сградите, поради което счита, че не е
нужно извършването на обследване за устойчивостта им. Съобразявайки така
получената информация за намеренията на „Маринери и ко“ ООД, главният архитект
на община Девня е уведомил дружеството с писмо изх. № 3000-414-(2)/23.01.2017 г.,
получено на 26.01.2017 г., че във връзка с чл. 197 ал. 1 и 2 ЗУТ е необходимо
да представи план за безопасност и здраве /ПБЗ/ и план за управление на строителните
отпадъци /ПУСО/ относно сградите, обект на предстоящото премахване. Липсват
данни изискуемите документи да са били изготвени и внесени в общинската
администрация, което обстоятелство се потвърждава и от изложеното в писмо изх.
№ 3000-97/17.05.2019 г. на кмета на община Девня, изпратено до „Маринери и ко“
ООД още преди прокурорското постановление от 27.09.2019 г. и преди повторната
проверка на комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ. В писмото кметът на общината още
веднъж е напомнил на собственика на сградите, че следва да ги обезопаси като в
противен случай ще бъдат премахнати. В същата връзка му е указал, че в общината
не са постъпвали заявления за одобряване на ПБЗ и ПУСО, а предвид
непосредствената близост на училище до сградите, се създават предпоставки за
инциденти.
Относно собствеността на „Маринери и ко“ ООД върху
процесните две сгради по преписката е приложен договор № 1007-238/28.10.2004 г.
за продажба по реда на чл. 1 ал. 2 т. 3 от Закона за приватизация и
следприватизационен контрол, вписан в книгите за вписване на 29.10.2004 г., т.
ІV, № 242, вх. рег. 2560 на СВ – Девня.
При така установените факти и съобразявайки
предметните предели на съдебната проверка, ограничена единствено до основанията
за нищожност на атакуваната заповед № 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на община
Девня, съдът намира следното от правна страна:
Нищожни са само тези административни актове, които
страдат от толкова съществени и тежки пороци, че вследствие на тях актът още от
самото си издаване обективно не е в състояние да породи целените правни
последици. Поради това правната теория приравнява нищожните административни актове
на правно нищо.
Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания
за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика приемат,
че такива са основанията за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но в случаите,
в които визираните в разпоредбата нарушения са толкова тежки и съществени, че
изначално препятстват възможността за възникване на правните последици от акта.
При съобразяване на всеки един от възможните пороци на
административния акт в теорията са възприети следните критерии за отграничаване
на пороците, обуславящи нищожност от тези, водещи до унищожаемост на акта: 1) Некомпетентността
на издателя на акта /по материя, по степен и по място/ винаги е основание за
нищожност на акта. 2) Порокът във формата на акта е основание за нищожност,
само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липсата на
форма и оттам - на липсата на волеизявление. Такива например са случаите, в
които не е спазена нормативно изискуемата писмена форма на акта или когато,
макар и писмен, той е с толкова неясно и объркано съдържание, че на практика е
напълно изключена възможността за възприемането и изпълнението му. 3)
Съществените нарушения на административнопроизводствените правила са основания
за нищожност на акта по изключение - единствено когато са толкова съществени,
че водят до пълното отсъствие на волеизявление (например - поради липсата на изискуем
от закона кворум за вземането на едно решение от колективен орган, какъвто например
е общинският съвет). 4) Нарушенията на материалния закон поначало касаят
правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което
нищожен на това основание ще бъде само този административен акт, който изцяло е
лишен от законова опора поради обстоятелството, че в действащото право изобщо не
съществува правна норма, предвиждаща възможността за регулация на обществените
отношения по разпоредения в акта начин. 5) Превратното упражняване на власт
също е порок, обуславящ като правило унищожаемостта на административния акт, и
единствено в случаите, при които преследваната с него цел поначало не може да
се постигне с никакъв административен акт, този порок ще доведе до нищожност на
акта.
В предявената до съда жалба срещу заповед № 1002-483/27.11.2019
г. на кмета на община Девня е изложено едно единствено оплакване, свързано с
валидността на акта – твърди се, че предвид категоризацията на сградите, кметът
поначало не е компетентен да издаде заповедта, а тя е изцяло в компетентността
на РДНСК. Подобно твърдение би било относимо към въпроса за валидността на
заповед № 1002-483/27.11.2019 г. и поради това категорията на строежите от
гледна точка на заложените в чл. 137 ЗУТ критерии би била предмет на изследване
по делото, само в случай, че основанието за издаване на заповедта бе свързано с
незаконността на двата строежа по смисъла на чл. 225 ал. 2 ЗУТ, т.е. в случай,
че заповедта бе издадена на основание чл. 225а ал. 1 ЗУТ. Подобен извод обаче
изобщо не следва нито от текстовата част на заповедта, нито от цитираните в нея
правни норми, обуславящи издаването й, от съпоставката между които
безпротиворечиво се разбира, че разпореденото премахване на двете сгради в ПИ
20482.501.2238 е при условията и на основание чл. 195 ал. 6 ЗУТ в хипотезите на
т. 1, предвиждащи премахване на сградите при наличието на която и да било от
обхванатите в точката материално-правни предпоставки. Действително, в заповедта
не е посочено изрично коя конкретно от изброените в нормата материално-правни
предпоставки е имал предвид административният орган, а те са съвкупно изброени
в мотивите, при това без да се сочи и кумулативно предвидената от законодателя за
всяка една от хипотезите предпоставка строежът да не може да се поправи или
заздрави. Това обстоятелство обаче е относимо към изследването на въпроса за
унищожаемостта, а не за нищожността на заповедта, поради което стои извън
предмета на делото. Относно разрешаването на въпроса за компетентността на
издателя на заповедта от значение е единствено обстоятелството, че тя е
издадена при условията и на основание чл. 195 ал. 6 ЗУТ. С тази правна норма
законодателят изрично е регламентирал, че правомощието за издаване на заповеди
на посочените в разпоредбата основания и правни последици принадлежи на кмета
на общината /има се предвид общината, на територията на която са ситуирани
подлежащите на премахване строежи/. Така разпоредените от закона компетенции на
кмета по никакъв начин не са поставени в зависимост от категорията на строежа
или от каквито и да било други допълнителни ограничения. Поради това
обжалваната заповед № 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на община Девня е акт на
компетентен административен орган и липсва основание за оспорването й като
нищожна на това основание.
Заповедта е издадена в писмена форма и е с достатъчно
ясно и разбираемо съдържание както в мотивационната си, така и в
разпоредителната си част, поради което и по отношение на изискванията към формата
й не се явява нищожен административен акт.
От данните по преписката не може да се направи извод и
за наличието на толкова тежки и съществени административнопроизводствени
нарушения, че те да са в състояние да обусловят изначалната невъзможност за
възникване на правните последици на акта. Разгледан в контекста на
административнопроизводствените изисквания, фактът, че кметът на общината е
пристъпил направо към издаване на заповедта без преди това да изпълни
заложената в протокол № 1003-111/07.11.2019 г. препоръка на комисията по чл.
196 ал. 1 ЗУТ за по-задълбочено обследване на сградите досежно устойчивостта им
би могъл да бъде обсъждан единствено от гледна точка на критериите за унищожаемост,
но не и за нищожност на акта. Още повече, че според данните по преписката
комисията по чл. 196 ал. 1 ЗУТ на два пъти в рамките на три години е излязла с
мотивирано заключение че във вида, в който се намират, двете сгради не са
безопасни за обитаване и експлоатация, а самият собственик, след като в края на
2016 г. е информиран за това обстоятелство, още в началото на 2017 г. ясно е
изразил намерението си за премахването им, а не за извършването на допълнителни
обследвания на устойчивостта им. Преценено съвкупно, това води до извод, че разпореждайки
на основание чл. 195 ал. 6 ЗУТ премахването на сградите без да изпълни преди
това заложената в протокол № 1003-111/07.11.2019 г. препоръка, кметът на община
Девня е издал административен акт, основан на заложените в чл. 195 ал. 6 ЗУТ предпоставки,
поради което възможността за възникване на целените с него правни последици /премахване
на сградите за гарантирането на безопасността/ не е компроментирана
изначално.
Издаването на заповеди от категорията на процесната
със заложените в нея правни последици и нормативни предпоставки за възникването
им е предвидено в действащото ни право, поради което заповедта не противоречи и
на съществуващата в страната правна уредба и от тази гледна точка също не
представлява нищожен административен акт. Това обуславя и отсъствието на
последния критерий, обуславящ нищожността на акта, а именно невъзможността за
постигането на заложената в него цел, поради липсата на нормативно предвидена
възможност за това.
Изложените мотиви обуславят като краен резултат
неоснователността на оспорването с искане за обявяване на нищожността на
заповед № 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на община Девня, поради което то
следва да се отхвърли от съда, на основание чл. 172 ал. 2 предл. последно АПК.
Тъй като от страна на ответника по делото не е
направено искане за разпределянето на отговорността за разноски на основание
чл. 143 ал. 4 АПК, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Воден от изложеното, съдът
Р
Е Ш И
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Маринери и ко“ ООД, ЕИК
*********, срещу заповед № 1002-483/27.11.2019 г. на кмета на община Девня с
искане за обявяването на нищожността й.
Решението подлежи на обжалване пред ВАС РБ в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните по делото.
СЪДИЯ: