№ 428
гр. Шумен , 11.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIV-И СЪСТАВ в публично заседание на
седми декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Красимир М. Кръстев
Секретар:Ф.Д.А.
като разгледа докладваното от Красимир М. Кръстев Административно
наказателно дело № 20203630201580 по описа за 2020 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН
Обжалван е ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” № 3730771
на ОДМВР - Шумен, с който на Е.Т.Т. – законен представител на „Тотим “ ООД с ЕИК
********* от гр. Свиленград ул. “Васил Левски” № 23 на основание чл.189 ал.4, във вр. с
чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50 /
петдесет / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
Жалбоподателят в жалбата си моли съда да отмени издадения електронен фиш като
неправилен, необоснован и издаден при явно противоречие с фактическата обстановка, за
което се излагат доводи. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява, но депозира
молба от законно упълномощен представител в която алтернативно моли за приложение на
чл. 28 от ЗАНН.
За въззиваемата страна, редовно призована, се явява представител, който пледира за
потвърждаване на издадения електронен фиш. В придружително писмо моли за присъждане
на юристконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна. Същата
отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. чл.320 от НПК, поради което се явява
1
процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
На 23.06.2020г. в 15.39 часа, с автоматизирано техническо средство - радарен
скоростомер тип “ARН СAМ S1”, било заснето движението на автомобил марка “Форд
Транзит” с ДК № СВ 57 78 КТ, който се движел по път ІI - 73, км 30+700м, посока на
движение гр. Бургас със скорост от 54 км/ч. Максимално разрешената скорост на движение
в посочения пътен участък била до 40 км/ч., а процесният автомобил се движел със скорост
от 54 км/ч. Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с
автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1” път ІI - 73,
км 30+700м. Въз основа на заснемането бил издаден електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство серия К № 3730771, в който
като нарушител е вписано името на жалбоподателя Е.Т.Т., на който като съдружник в
„Тотим“ ООД с ЕИК *********, било регистрирано горепосоченото моторно превозно
средство. В описателната част на фиша е вписано движение с установена скорост от 51 км/ч
– превишаване с 11 км/ч. За дата и час на нарушението са вписани показанията на
техническото средство, което видно от приложения Протокол от проверка № 76-С-
ИСИС/29.10.2019г. е преминало последваща проверка, а за място на нарушението – път ІI -
73, км 30+700м.
Електронният фиш е връчен на жалбоподателят Е.Т.Т. на 31.07.2020г., видно от
приложеният по делото /стр. 10/ и приет като писмено доказателство, списък с намерени
фишове, като същият не се възползвал от правото си на възражения по него по чл.189, ал.6
от ЗДвП, а обжалва същия в срока по чл.189, ал.8 от ЗДвП пред съответния местно
компетентен съд – Районен съд – гр.Шумен.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените
по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по – горе, както и
приложения снимков материал от заснета снимка № 11743С3/0182646 с автомонизирано
техническо средство – радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1”. Така приложения снимков
материал, съгласно чл.189, ал.15 от Закона за движението по пътищата, като изготвено с
техническо средство и система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и
регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява веществено
доказателствено средство в административнонаказателния процес и като такова е
приобщено по съответния ред по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира, че се налагат следните
правни изводи:
2
Съгласно разпоредбата на чл.21, ал.1 от Закона за движението по пътищата при
избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да
превишава определените стойности на скоростта в km/h, които за пътно превозно средство от
Категория С, Д за населеното място е 50 км/ч, извън населено място – 80 км/ч, а по
автомагистрала – 100 км/ч, а според ал.2 на цитираната правна норма когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал.1, това се
сигнализира с пътен знак. По силата на чл.182, ал.2, т.2 от ЗДвП, в редакцията й относима към
датата на извършване на деянието и издаване на електронния фиш за превишаване на
разрешената скорост извън населено място от 11 до 20 km/ч, водачът се наказва с глоба от 50
лева. Следователно, деянието, за което е наложено на жалбоподателят административно
наказание е обявено от закона за наказуемо.
В конкретния случай, съставеният електронен фиш за налагане на глоба за нарушение,
установено с автоматизирано техническо средство формално отговаря на изискванията на
чл.189, ал.4 от Закона за движението по пътищата, установяваща вида на данните, които следва
да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № Iз – 8121з-172 от
29.02.2016г. на Министъра на вътрешните работи образец.
В този смисъл, настоящият съдебен състав намира за уместно да посочи, че макар
Законът за движението по пътищата, в разпоредбата на чл.189, ал.11, да предвижда, че
влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление, това
приравняване следва да се приеме, че е само относно последиците, с които се ползват влезлите
в сила наказателни постановление и електронни фишове и не обосновава необходимост от
механично пренасяне на правилата относно процедурата за съставяне и реквизити на
наказателното постановление, въведени в разпоредбите на ЗАНН и по отношение на
електронния фиш. За разликите между наказателните постановления и електронния фиш, от
гледна точка на реквизити и процедура по съставяне и връчване, следва да се държи сметка,
като се изхожда не само от изричната законодателна уредба, но така също и тяхната специфика
и правна природа, както и от целите на законодателя, преследвани при регламентиране на
уредбата относно електронния фиш. По тези съображения, а и следвайки чисто
етимологически от наименованието на атакувания акт, се налага най – напред извода, че в
случая не е налице фигурата на административнонаказващ орган, а в закона е употребено
понятието „издател на електронния фиш”, сред реквизитите на който пък не е предвиден
подпис на съответното длъжностно лице и печат на учреждението. Последното е от значение за
формиране на извода на съда за липса на допуснати съществени процесуални нарушения в
изложения аспект, като възраженията, формулирани общо като оплаквания за
незаконосъобразност, се явяват неоснователни.
От материалноправна страна, от анализа на доказателствените източници се достига до
извод, че се потвърждават по категоричен и недвусмислен начин фактическите констатации,
изложени в електронния фиш, а именно, че на посочената в него дата – 23.06.2020г. в 15.39
часа, с автоматизирано техническо средство - радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1”, било
3
заснето движението на автомобил марка “Форд Транзит” с ДК № СВ 57 78 КТ, със скорост 54
км/ч – над максимално разрешената за движение в процесния пътен участък скорост от 40 км/ч,
каквото ограничение било въведено и е посочено отклонение от 14 км/ч.
На следващо място следва да бъде отбелязано, че е конкретно посочено и мястото на
извършване на нарушението в съдържанието на електронния фиш, а именно на главен път ІI -
73, км 30+700м., видно от приложения по делото снимков материал. Макар от същия да не
става ясно при обикновения прочит кое е мястото на нарушението, тъй като посочените
координати изискват допълнителен анализ и съпоставка /което принципно е възможно/, то
последното не обосновава по никакъв начин наличието на процесуално нарушение, което да
бъде квалифицирано като съществено такова, тъй като с посочените GPS – координати,
мястото на нарушението се явява определяемо и същото очевидно съответства на посоченото в
електронния фиш място на нарушението.
Следващият съществен момент се явява този, касаещ авторството на деянието. В тази
насока в съответната ОД на МВР се съдържа информация и в този смисъл при издаване на
електронния фиш е било известно лицето – собственик на управляваното МПС. В тази насока е
и приложената по административнонаказателната преписка справка от централна база данни –
КАТ – гр. Шумен за установяване на това обстоятелство. При това положение и с оглед
възприетата и изложена по – горе фактическа обстановка, съдът счита, че административното
нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДВП, може да се вмени във вина на жалбоподателя Е.Т.Т., като
законен представител на „Тотим“ ООД, след като е установено, че лицето би могло да бъде
субект на административната отговорност. Обосновано в електронния фиш името на
жалбоподателят е посочено като нарушител именно в качеството му законен представител, на
дружеството на което е регистрирано моторното превозно средство. т.е. жалбоподателят
попада в кръга на лицата по чл.188, ал.1 от ЗДвП, които могат да бъдат субекти на
административна отговорност по наложени с електронен фиш административни наказания
„глоба”. За всичко от изложеното в хода на административното производство са събрани
съответните доказателства и горепосочените обстоятелства са били изяснени. Електронният
фиш е законосъобразно издаден, предвид наличието на доказателства, обуславящи
административната отговорност на жалбоподателя за нарушението по чл.21, ал.2 от ЗДВП.
Заслужава внимание и фактът, че отразеното в описателната част на електронния фиш
относно конкретната скорост на движение на автомобила не отговаря на отразеното в
приложения към материалите по административната преписка снимков материал от заснет с
автоматизирано техническо средство – радарен скоростомер тип “ARН СAМ S1”, №
11743С3/0182646, т. е. създава се впечатление, че не намира опора в доказателствения
материал по делото. В случая в изпълнение на указанията на производителя, от измерената
скорост 54 км/ч административно-наказващият орган е приспаднал най-голямата възможна
грешка /отклонение/ и спрямо водача е наложено наказание за установена скорост от 51 км/ч
при разрешена 40 км/ч и превишение от 11 км/ч извън населено място, което е точно изписано.
Това принципно би могло да се прецени от настоящия съдебен състав като допуснато
4
процесуално нарушение, което обаче не засяга правото на защита на жалбоподателя в
конкретната хипотеза, доколкото е установен по – благоприятен за него режим, поради което
нарушението не се явява съществено, откъдето пък да може да се приеме, че съставлява
самостоятелно основание за отмяна на електронния фиш като незаконосъобразен.
На следващо място, преценката на наказващия орган досежно установената скорост на
движение на процесния автомобил се явява обоснована, като в хода на съдебното производство
издателят на електронния фиш - ОД на МВР – гр. Шумен са представили протокол за
последваща проверка на използваната система за видеоконтрол, а използваното в случая
техническо средство за измерване е било годно.
От събраните доказателства по делото се установи, че не са допуснати нарушения
при издирване на материалния закон, както и при прилагане на особените правила по чл.189
от ЗДвП за заснемане на нарушението и издаване на електронен фиш. Жалбоподателя Т. е
съдружник в дружество ползвател на процесния автомобил и в 14-дневния срок не е
посочила друго лице, което да го управлява към момента на засичане /чл.189, ал.5 от ЗДвП,
във вр. чл.188, ал.1 от ЗДвП/. Изпълнени са всички реквизити за съдържанието на
електронен фиш. Същият отговаря на образеца въведен от Министъра на вътрешните работи
в изпълнение на законовата делегация. Като електронно изявление по този специален закон
/§ 6, т.63 от ДР на ЗДвП/, не се изисква присъствие на контролен орган и нарушител при
издаването на електронен фиш /видно от редакцията – чл.189, ал.4 от ЗДвП/, поради което
при електронния фиш няма наказващ орган по общите правила на ЗАНН. Относно
процедурата по издаване на електронни фишове няма и текст, подобно на чл.189, ал.14 от
ЗДвП, който да препраща към правилата на ЗАНН.
В настоящия случай не може да се говори за приложението на чл.28 от ЗАНН т.н.
„маловажен случай“ тъй като управлението със скорост над допустимата е една от най-
честите причини за настъпване на ПТП, пък и в настоящия случай става дума за превозване
на опасен товар.
Съдът счита, че при издаване на Електронният фиш не са допуснати нарушения на
процесуалния закон в процедурата по съставянето му, които ограничават правото на защита
на жалбоподателя, ето защо и същият като законосъобразен следва да бъде потвърден и в
този смисъл наведените в жалбата съображения се явяват неоснователни.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител на
административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН /обн. ДВ,
бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на
наказателно постановление, респ. наказателно постановление страните имат право на
разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК, когато съдът отхвърли
оспорването, както е в процесния случай, тези разноски следва да се възложат в тежест на
подателя на жалбата. Относно размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН
5
предвижда, че в полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт
/както е в случая за ОД на МВР – гр. Шумен/, се присъжда възнаграждение в определен от
съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ ЗПП/. Доколкото в
съпроводителното писмо не е посочен конкретен размер на поисканото юрисконсултско
възнаграждение, а и в съдебно заседание не е представен списък на разноските, то съгласно
разпоредбата на чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административнонаказващия орган - ОД на МВР – гр. Шумен по делото, в размер на 100
/сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на жалбоподателя, която сума следва да се
заплати от последния по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен.
По гореизложените съображения и на основание чл.63 ал.1 предл.3 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ ЗА НАЛАГАНЕ НА ГЛОБА, серия „К” №
3730771 на ОДМВР - Шумен, с който на Е.Т.Т. – законен представител на „Тотим “ ООД с
ЕИК ********* от гр. Свиленград ул. “Васил Левски” № 23 на основание чл.189 ал.4, във
вр. с чл.182 ал.2 т.2 от ЗДвП е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 50
/ петдесет / лева за извършено нарушение на чл.21 ал.2 от
ЗДвП.
ОСЪЖДА Е.Т.Т. ЕГН ********** от гр. Свиленград, ул. „Васил Левски“ № 23 да
заплати по сметка на ОД на МВР – гр. Шумен сумата в размер на 100 /сто/ лв.,
представляваща юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл.
24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Решението подлежи на обжалване пред ШАС в 14-дневен срок от съобщаването му
на страните, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
6