№ 471
гр. София, 29.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 20-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУЕЛА Й. КУРТЕВА Административно
наказателно дело № 20221110212806 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от М. А. Б. ЕГН **********, чрез
упълномощения адв.Н. И., против наказателно постановление /НП/
№BG03032022/4000/Р8-176/31.08.2022 г., издадено от директор на
Национално тол управление /НТУ/ към Агенция „Пътна инфраструктура“
/АПИ/, гр.София, срещу М. А. Б. ЕГН **********, предвид съставен на същия
на 03.03.2022 г. акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
№BG03032022/4000/Р8-176, за това, че на 24.02.2022 г., в 12:25:44 ч., за
товарния автомобил „...“, с обща техническа допустима маса над 12 т., с 5
оси, с рег. № ...., за който е дължима такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона по
пътищата /ЗП/, с който М. А. Б., управлявайки го, се е движил по път А-6, км
50+427 – участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е
заплатена в Електронната система за събиране на тол такси дължимата пътна
такса за изминато разстояние – тол такса, с което е извършил
административно нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, за което виновно
неизпълнение на административното задължение за заплащане на дължими
пътни такси е наложена глоба в размер на 1 800 лева.
1
В НП и АУАН е посочено, че нарушението е установено при извършена
проверка от контролните органи на 03.03.2022 г. в 02:05:36 ч. на ГКПП „ Русе
-Дунав мост“, в направление излизане от територията на Република България,
където е пристигнало управляваното от М. А. Б. ППС – товарен автомобил
„...“, с обща техническа допустима маса над 12 т., с 5 оси, с рег. № .....
В НП и АУАН е посочено и че за визираното ППС на 24.02.2022 г. има
закупена маршрутна карта №22022459035406, но в нея няма получено
надлежно плащане в АПИ за преминаване през цитирания пътен участък.
Посочено е също, че в хода на извършената на 03.03.2022 г. проверка Б.
е заплатил дължимата, независимо от съответната административна санкция,
такса по чл.10б,ал.3 от ЗП в размер на 167 лв.
Недоволен от НП и наложената с него глоба, М. А. Б., чрез
упълномощения адв.Н. И., го обжалвал чрез административнонаказващия
орган, пред СРС.
В жалбата е написано, че НП е неправилно и незаконосъобразно, за
което са изложени следните доводи и твърдения: относно фактите:
жалбоподателят твърди, че във връзка с управляването на това ППС на
24.02.2022 г. по маршрут ГКПП Калотина - гр.София, Околовръстен път,
бул.“Черни връх“ - изцяло по републиканската пътна мрежа, заплатил, в 01:10
ч. на 24.02.2022 г. преди тръгване, с дебитна карта Виза, съответната такса,
изчислена за изминато разстояние – тол такса в размер на 6,48 лв., като
периодът на валидност на заплатения маршрут е до 25.02.2022 г.; относно
правото: административнонаказващият орган не е отчел горепосочените
обстоятелства, а единствено е приел написаното в АУАН. С оглед на
посоченото се иска НП да бъде отменено и да бъдат присъдени направените
по делото разноски.
По делото са приложени /в копие/: квитанция за платена на 03.03.2022 г.
пътна такса; доклад от Електронната система за събиране на пътни такси за
24.02.2022 г. 12:25 ч.; 2 черно-бели хартиени снимки; заповеди относно
компетентността на актосъставителя и административнонаказващия орган.
2
Към жалбата са приложени /в копие/: банково извлечение от „Банка
ДСК“ АД за периода 01.02.2022 г. - 28.02.2022 г.; разписка за извършено
плащане на тол такса и разписка за маршрутна карта.
В хода на съдебното следствие от процесуалния представител на
административнонаказващия орган е представено извлечение от
Електронната тол система на маршрутната карта на предварително заявения
маршрут и графично изображение на местоположението на устройството и
разположението му на пътната мрежа.
В съдебното заседание жалбоподателят М. А. Б. редовно призован
не се явява.
Явява се адв.Костов, преупълномощен от адв.И. /с пълномощно по
делото/, който пледира НП да бъде отменено като необосновано и
незаконосъобразно, по изложените в жалбата съображения и с оглед
събраните доказателства. Претендира се присъждане на направените по
делото разноски.
Въззиваемата страна редовно призована се представлява от юрисконсулт
Д., който пледира НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно,
издадено от компетентен орган, при спазване на процесуалните правила и
материалния закон. Юрисконсулт Д. заявява, че няма спор за това, че е
закупена маршрутна карта, което е способ за заплащане на пътна такса, но не
е заплатена дължимата такава за посочения участък от пътната мрежа, като
подчертава, че съгласно чл.10б от ЗП маршрутната карта се издава за
определен маршрут, който следва да бъде спазен, като водачът е бил длъжен
да спазва предварително заявения маршрут, поради което и административно
наказателната му отговорност е правилно ангажирана. Според юрисконсулт
Д. в случая няма основания за прилагане на чл.28 от ЗАНН, доколкото
нарушението не се отличава с по-малка обществена опасност, като и предвид
чл.189з от ЗДвП. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на
100 лв.
3
.
При проведения разпит на актосъставителя А. тя казва, че системите на
АМ и на НТУ са свързани и необходимата информация е достъпна, като при
явяване на ППС /товарен автомобил/ на трасе „изход“ на ГКПП „Дунав мост -
Русе“, се проверява редовността му, в т.ч. и дали е заплатена пътна такса и
ако се установи, че конкретното ППС е в нарушение - че няма заплатена
пътната такса, на водача се предоставя възможност на място да заплати
компенсаторна такса от 750 лв. или в противен случай му се съставя АУАН и
се заплаща максималната маршрутна карта за съответната категория на ППС.
В конкретния случай водачът е пожелал да му бъде съставен акт.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства съдът намира
за установено с необходимата категоричност, че М. А. Б., като водач на
товарен автомобил „...“, с обща техническа допустима маса над 12 т., с 5 оси,
с рег. № ...., на 24.02.2022 г., като способ за заплащане на пътна такса, закупил
маршрутна карта №22022459035406, каквато се издава за определен маршрут,
който следва да бъде спазен, водачът е длъжен да спазва предварително
заявения маршрут.
На 03.03.2022 г. в 02:05:36 ч. на ГКПП „Русе -Дунав мост“, в
направление излизане от територията на Република България, М. А. Б.
пристигнал с управляваното от него горепосочено ППС – товарен автомобил
„...“, с обща техническа допустима маса над 12 т., с 5 оси, с рег. № ....,
попадащ в категорията на ППС, за които е дължима такса по чл.10,ал.1,т.2 от
ЗП. При извършената му от митническите служители проверка било
установено, че независимо от закупената маршрутна карта, на 24.02.2022 г., в
12:25:44 ч., за този товарен автомобил, който се е движил по път А-6, км
50+427 – участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна мрежа, не е
заплатена в Електронната система за събиране на тол такси дължимата пътна
такса за изминато разстояние, не е получено надлежно плащане в АПИ на
дължимата такса за преминаване през посочения участък от пътната мрежа,
което било преценено като извършено нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП. Б.
заплатил дължимата, независимо от съответната административна санкция,
такса по чл.10б,ал.3 от ЗП. На него била предоставя възможност на място да
заплати компенсаторна такса от 750 лв., което той не направил, поради което
4
му бил съставен АУАН, както и заплащане на максималната маршрутна
карта за съответната категория на ППС. Въз основа на АУАН против М. А. Б.
било издадено обжалваното НП, екземпляр от което той получил на
09.09.2022 г. и което обжалвал на 23.09.2022 г.
Приетата за безспорна фактическа обстановка съдът изведе от гласните
/показанията на актосъставителя А., които са ясни и не показват
противоречия/ и писмени доказателства и доказателствени средства,
съдържащи се в кориците на делото, прочетени и приети по реда на чл.283 от
НПК, преценени поотделно и в тяхната съвкупност.
От правна страна съдът прави следните изводи:
Съдът приема, че НП е издаден и АУАН е съставен от съответен
компетентен орган в кръга на правомощията му, съгласно приложените по
делото доказателства в тази връзка.
Жалбата е процесуално допустима, тъй като е подадена в
законовоопределения за това срок, от правно легитимирано лице, имащо
интерес да обжалва НП, срещу акт /НП/, подлежащ на обжалване, при
спазване на процедурата за това. Разгледана по същество жалбата като цяло е
неоснователна, предвид всички изложени в нея доводи.
Съдът, разглеждайки делото по същество, е длъжен да установи чрез
допустимите от закона доказателства, извършено ли е административното
нарушение, от кого е извършено и обстоятелствата, при които същото е
извършено, както и дали описаната в АУАН и НП фактическа обстановка
отговаря на действителната.
За да е налице административно нарушение, следва да са установени
посочените в чл.6 ЗАНН предпоставки - да е налице действие или
бездействие, което нарушава установения ред на държавното управление, да е
5
извършено виновно т.е. (да е извършено умишлено или непредпазливо) и да е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред.
Настоящият съдебен състав намира съгласно доказателствата по делото,
че на 24.02.2022 г., в 12:25:44 ч., М. А. Б. е извършил административно
нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, тъй като е управлявал товарен автомобил
„...“, с обща техническа допустима маса над 12 т., с 5 оси, с рег. № ...., за
който е дължима такса по чл.10,ал.1,т.2 от ЗП, и с който се е движил по път
А-6, км 50+427 – участък от пътя, включен в обхвата на платената пътна
мрежа, но не е заплатена в Електронната система за събиране на тол такси
дължимата пътна такса за изминато разстояние – тол такса за преминаване
през посочения участък от пътната мрежа, независимо, че на посочената дата
М. А. Б. е закупил за това ППС маршрутна карта, тъй като няма постъпило в
АПИ плащане за преминаване през този участък от пътя, където е отчетено
нарушението. От субективна страна нарушението е извършено виновно.
Независимо от изложеното до тук, обаче, от друга страна, в конкретния
случай съдът намира за приложима разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, визиращ
маловажен случай, относно описаното в НП нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.28 от ЗАНН за маловажен случай на
административно нарушение наказващият орган не налага наказание на
нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго
административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен
случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за
това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание.
Съгласно Тълкувателно решение №1 от 12.12.2007 г. на ОСНК на ВКС:
преценката на административнонаказващият орган за „маловажност“ на
случая по чл. 28 от ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Когато съдът констатира, че предпоставките на чл. 28 от
ЗАНН са налице, но наказващият орган не го е приложил, това е основание за
отмяна на атакуваното НП, каквато е преценката на този съдебен състав в
случая, тъй като, въпреки, че в НП и АУАН не е отбелязано изрично, че
нарушението е първо от този вид за М. А. Б., по делото липсват
6
доказателства, липсват дори данни за противното, поради което и то следва
да се приеме за инцидентно, като се отчетат и всички установени с
доказателствата фактически обстоятелства в конкретния казус. По тези
съображения настоящият съдебен състав намира, че М. А. Б. не следва да
бъде санкциониран по административен ред и че извършеното от него може
да се приеме за маловажен случай по чл. 28 от ЗАНН.
В разглеждания казус съдът намира, че е достатъчно до жалбоподателя
М. А. Б. да бъде отправено предупреждение, че при следващо нарушение от
същия вид ще бъде санкциониран. Такова предупреждение, наред с
повдигането на административно обвинение спрямо М. А. Б. за
констатираното нарушение чрез съставянето на АУАН, по мнението на съда
би постигнало в пълна степен целите по чл.12 от ЗАНН и най-вече да
предупреди и превъзпита дееца към спазване на установения правен ред, с
оглед недопускане на бъдещи административни нарушения.
Въз основа на гореизложените мотиви съдът намира, че са налице
основанията за отмяна на обжалваното наказателно постановление.
Съдът не е ограничен в своята юрисдикция, когато решава правния спор
и не е обвързан с решението на административния орган и не може да бъде
възпрепятстван в правомощието си да проучи в пълнота фактите, релевантни
за спора, с който е сезиран. Съдът изследва и решава всички въпроси, както
по фактите, така и по правото, от които зависи изходът на делото.
Предвид постановеното настоящо решение, направеното от
юрисконсулт Д. искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът преценява, че следва да бъде оставено без уважение, поради което и не
го уважава. При този изход на делото правото на разноски възниква в полза
на жалбоподателя, който, чрез процесуалния си представител, изрично е
направил искане за присъждане на такива и са представени доказателства за
платено адвокатско възнаграждение в размер общо на 400 лева. Съдът, като
отчете, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, по него е
проведено пред СРС едно съдебно заседание, в което е разпитан в качеството
7
на свидетел само актосъставителят, и всичко това респективно не налага
специални усилия от страна на адвоката за запознаване с материалите по
делото и участието при разглеждането му от настоящия съд, намира, че
следва да присъди в полза на жалбоподателя като размер на направените от
него разноски за адвокатско възнаграждение сумата от 300 лева, който размер
счита за справедлив и съответен на оказаната правна помощ в случая, с оглед
на което следва Агенция „Пътна инфраструктура“ да бъде осъдена да заплати
на М. А. Б. ЕГН ********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща
направените от него по делото разноски, като съдът отхвърля искането за
присъждане на разноски за възнаграждение на адвокат като неоснователно
до претендирания размер от 400 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63,ал. 2,т.2 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление №BG03032022/4000/Р8-
176/31.08.2022 г., издадено от директор на Национално тол управление към
Агенция „Пътна инфраструктура“, гр.София, срещу М. А. Б. ЕГН **********,
за това, че на 24.02.2022 г., в 12:25:44 ч., за товарния автомобил „...“, с обща
техническа допустима маса над 12 т., с 5 оси, с рег. № ...., за който е дължима
такса по чл.10,ал.1,т.2 от Закона по пътищата, с който М. А. Б., управлявайки
го, се е движил по път А-6, км 50+427 – участък от пътя, включен в обхвата
на платената пътна мрежа, не е заплатена в Електронната система за събиране
на тол такси дължимата пътна такса за изминато разстояние – тол такса, с
което е извършил административно нарушение на чл.179,ал.3а от ЗДвП, за
което виновно неизпълнение на административното задължение за заплащане
на дължими пътни такси е наложена глоба в размер на 1 800 лева.
ПРЕДУПРЕЖДАВА жалбоподателя М. А. Б. ЕГН **********, че при
извършване на друго административно нарушение от същия вид,
представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила
8
на настоящия съдебен акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено
административно наказание.
ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ да заплати на М. А. Б. ЕГН
********** сумата от 300,00 /триста/ лева, представляваща направените от
него по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София,
в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено заедно с
мотивите.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9