Решение по дело №259/2019 на Районен съд - Свищов

Номер на акта: 101
Дата: 14 ноември 2019 г. (в сила от 13 април 2020 г.)
Съдия: Стела Дянкова Бъчварова
Дело: 20194150200259
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 20 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

№ 101

 

гр. Свищов, 14.11.2019г.

 

            Свищовският районен съд в публично заседание на 17.10.2019г.  в състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА БЪЧВАРОВА

 

при секретаря Василка Лалова, като разгледа докладваното от съдията НАХД  № 259 по описа за 2019год., за да се произнесе, взема предвид:

 

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила е жалба срещу наказателно постановление №24-0000214/19.07.2019г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В.Търново.

Жалбоподателят Й.П.Й. с ЕГН ********** *** обжалва наказателното постановление, с което му е наложено административно наказание „глоба“ на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвПр в размер на 500лв. за извършено нарушение по чл. 40, ал.1, т. 1 от Наредба №2/15.03.2002 г. на Министерство на транспорта за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения, които са довели до нарушаване на правото му на защита. На първо място нарушен бил чл.43, ал.5 от ЗАНН, изразяващо се в непредставяне на четлив препис от АУАН. На следващо място не били съобразени от административнонаказващия орган обстоятелства, които сочат на „маловажен случай“ на извършеното нарушение. Моли съда да отмени процесното наказателно постановление. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата.

Ответникът по жалбата – Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В.Търново, редовно призован, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка: 

На 11.07.2019 г., около 12,40 часа, в гр. Свищов, на Автогара Свищов, свидетелите В.М. и П.П., съответно инспектор и старши инспектор в ОО "АА" – Велико Търново, извършили проверка на автобус марка "******" с рег. № ******. От представения пътен лист №044346 от същата дата и маршрутно разписание №4102 по договор №94-Д-826/15.12.2014г. с Община Свищов, контролните органи установили, че водачът на автобуса, за времето от 07,00ч. до 08,40 ч. е извършил обществен превоз на пътници по редовна маршрутна линия гр. Свищов – гр. Б. По време на проверката свидетелите поискали документите на водача, с които осъществява обещствен превоз, при което същият не представил валидно удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България или заверено копие на лиценз на Общността. Представил такова, което е с изтекъл срок -№*********, валидно до 09.07.2019г. Свидетелите извършили проверка в информационната система на автомобилната администрация и установили, че ЕТ „****** П.Г.“ притежава такъв лиценз, който е валиден към момента на проверката №10135. Ето защо контролните органи приели, че водача е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 40, ал.1, т. 1 от Наредба №215.03.2002 г. на Министерство на транспорта за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, след което св. М. съставил АУАН бл. №263751 от 11.07.2019г.Актът бил съставен в присъствието жалбоподателя и му бил предявен. Същият, след като се запознал със съдържанието, го подписал и направил възражения, като посочил, че в момента не го носи, но в тридневен срок ще гопредстави.

С възражение от 12.07.2019г. от управителя на ЕТ „****** П.Г.“ пред ОО АА били представени копия на издадения нов лиценз на Общността № 10135и заверено копие от същия №01350003.

Въз основа на съставения акт на 19.07.2019г. Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр.В.Търново издал обжалваното наказателно постановление. Видно от съдържанието на НП административно наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение. На нарушението била дадена същата правна квалификация, възприета от актосъставителя и на основание чл. 93, ал.2 от ЗАвП на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 500лв.

Видно от отбелязаното в обжалваното НП жалбоподателят е получил наказателното постановление на 02.08.2019г., а жалбата е изпратена до административнонаказващия орган на 07.08.2019г., видно от пощенското клеймо.

Изложената фактическа обстановка се установява от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите Й.Й. и В.М. и представените по делото писмени доказателствени средства – НП № 24-0000214/19.07.2019 г. с разписка, АУАН № 263751 от 11.07.2019 г., пътен лист № 044346, маршрутно разписание, възражение от 12.07.2019 г., лиценз № 10135,  заверено копие № **********, Заповед № РД-08-249/15.05.2015 г., Заверено копие на лиценз № **********.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона 7-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:

Съдът намира, че при съставяне на акта и при издаване на атакуваното наказателно постановление са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Актът и постановлението са издадени от компетентни органи, съдържат всички реквизити - описано е нарушението и обстоятелствата, при които то е извършено, посочени са дата и място на извършване на деянието, както и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. В случая не са налице формални предпоставки за отмяна на обжалваното постановление, тъй като при реализиране на административнонаказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

По отношение на направеното възражение, че административнонаказващия орган е допуснал нарушение на разпоредбата на чл.43, ал.5 от ЗАНН, съдът намира, че такова не е допуснато. Твърдението, че жалбоподателя несе е запознал със съдържанието на АУАН поради нечетливо представено му котие се опровергава от обстоятелството, ме представеното пред административнонаказащия орган възражение от 12.07.2019г. работодателят му е представил копие на процесните документи, позовавайки се на съставения АУАН. Дори обаче да беше така – издаденото копие от АУАН да е толкова нечетливо, то няма пречка жалбоподателят да поиска от АНО четливо такова. Ето защо правото му на защита в хода на протелото администратинонаказателно производство по никакъв начин не е нарушено, като следва да се посочи, че същото е реализирано успешно.

Видно от събраните доказателства – свидетелските показания и приетите писмени доказателства, безспорно от обективна и субективна страна жалбоподателят е осъществил вменето му нарушение. От приложения към делото пътен лист серия ВА, № 044346 от 11.07.2019 г. и показанията на разпитаните свидетелите безспорно се установява, а и не се спори, че като шофьор във ЕТ"***** –П.Г." ЕООД, на 11.07.2019 г. жалбоподателят управлявал автобус "******" с рег. № ******, осъществявайки превоз по редовна автобусна линия Свищов-Б.-Свищов. Следователно същият е извършвал обществен превоз на пътници съгласно § 1 от ДР на ЗАвП. От доказателствата се установява, че при извършената около 12,40ч. проверка от контролните органи на ОО "АА" – Велико Търново, жалбподателят не е представил заверено копие на лиценз на Общността. Представил такова с изтекъл срок на валидност - до 09.07.2019 г., т.е. изтекло в 12.00ч. на предфодния ден /л.16/. По делото не се спори, а и от свидетелските показания и писменни доказателствени средства, включително от лиценз №10135 /л.13/ се доказва, че към дата на проверката е имало издаден нов, валиден лиценз на Общонстта, като жалбподателят не се е явил да я получи. С това жалбоподателят е нарушил изискването на чл. 40, ал. 1, т. 1 от Наредба № 2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, според която по време на работа водачът е длъжен да представи при поискване на контролните органи следните документи: удостоверение на ППС за обществен превоз на пътници на територията на Република България (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).

Според нормата на чл. 93, ал. 2 от ЗАвП, водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността, разрешението, документа за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 500 лв. Чл. 93, ал. 2 от ЗАвП визира случаите, в които водачът, осъществяващ превоза, в момента на проверката не представя посочените по-горе документи на контролните органи, които са издадени, какъвто е инастоящия случай, поради което правилно АНО е приложил цитираната санкционна норма. Ъщата предвижда администаритвно наказание в размер на 500лв., предвид на това правилно на жалбоподателя е наложено наказание в този размер. Тъй като наложената глоба е в размер фиксиран от законодателя, то същият не подлежи на преценка съобразно чл.27 от ЗАНН.

Настоящият съдебен състав намира, че макар в конкретния случай вмененото във вина на жалбоподателя нарушение да се установява по несъмнен начин и при съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП да са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, обжалваното НП следва да се отмени, тъй като процесното нарушение се явява "маловажен случай" по следните съображения:

В чл. 28 от ЗАНН е предвидено, че за "маловажни случаи" на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При тълкуване на посочената норма следва да се съобразят същността и целите на административно-наказателното производство, уредено в ЗАНН, като се има предвид и субсидиарното приложение на НК и НПК. Общото понятие за административно нарушение се съдържа в чл. 6 ЗАНН. При извършване на преценка дали са налице основанията по чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като отграничи "маловажните" случаи на административни нарушения от нарушенията, обхванати от чл. 6 ЗАНН. Съгласно чл. 93, т. 9 ДР от НК "маловажен случай" е този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид. Съдът отчете, че макар и формално да е налице осъществен състав на административно нарушение, същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност. Този извод се обосновава както от факта, че в процесния случай санкционираният водач е разполагал с всички други необходими документи за осъщестяване на обществен превоз, така и от факта, че по делото не са налице доказателства този водач да е бил санкциониран друг път за извършено нарушение по ЗАвП. Последното несъмнено сочи на една занижена обществена опасност както по отношение на формалния нарушител, така и на самото деяние, което определено се характеризира с по-ниска степен на обществен опасност от останалите подобни случаи. Видно от доказателствата по делото е, че представеното копие от лиценза на Общоността е за срок от пет години и този срок е изтекъл на 09.07.2019г., т.е. по предния ден преди проверката. Установи се също, че новия лиценз на Общонстта е издаден, като валидността му е до 10.07.2029г., т.е. периода на проверката съвпада с изтичането на срока на стария лиценз и започването на срока на валидност на новия, като последното е свързано с организация от страна на жалбоподателят и неговия работодетел със снабдяване на вече изадените документи. Това допълнително смекчава отговорността на нарушителя. С оглед на изложеното по-горе съдът намира, че наказващият орган е следвало да не наложи наказание, а да предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание.

 Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН,  съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ наказателно постановление №24-0000214/19.07.2019г. на Началник на Областен отдел „Автомобилна администрация“ гр. В.Търново, с което на Й.П.Й. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание „ГЛОБА“ на основание чл. 93, ал. 2 от ЗАвП в размер на 500лв. за извършено нарушение на чл. 40, ал.1, т. 1 от Наредба №2/15.03.2002 г. на Министерство на транспорта за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14- дневен срок от съобщението пред Административен съд –Велико Търново.

 

                                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: