О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №28
ВОС гражданско
отделение в закрито заседание на 06 март
две хиляди
и двадесета година в състав :
Председател : В** В**
Членове: АН* П**
Д** М**
при секретаря
……………………………………………...…и с участието
на …………………….прокурора……………………изслуша докладваното
от съдия П** в.ч.гр.д. № 38…..……по описа
за 2020 година и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по чл.274 и сл.
от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Т** Б**”ЕАД гр.С** с ЕИК-******, подадена чрез пълномощник адв.
З.Ц** от САК, срещу Определение от 12.11.2019 г. по
ч.гр.д. №2288/2019г. по описа на ВРС, с което съдът е обезсилил Заповед РЗ 1619/09.08.2019 г., на осн.чл.410 ГПК, с която ВРС е разпоредил
длъжникът Н.С. *** да заплати на кредитора „Т** Б***" ЕАД, ЕИК **, адрес: гр.С**, район М**, жк М** 4, Б** П** С**,
сграда *, парични задължения.
В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно
и противоречи на материалния и процесуалния закон. Сочи се, че заявителят в преклузивния едномесечен
срок е уведомил заповедния състав за депозираната в срок искова молба съгласно
изискванията на чл.415 от ГПК и
това е станало с молба на основание чл. 415, ал. 5 от ГПК, изпратена при
условията на чл. 62, ал. 1, вр. с ал. 2, предл. първо ГПК. Сочи се, че депозирането на пратката в
офис на „Б** п**"ЕАД е осъществено на 11.11.2019
г. под проследяващ номер PS111300V073S. В подкрепа на твърденията си, жалбоподателят е приложил
извлечение от елекронната система на "Български
пощи" ЕАД за движението на пратка PS111300U4C1Y, както и обратна разписка, от която е видно съдържанието й.
Видинският окръжен съд намира частната жалба за
допустима като подадена от легитимирано да обжалва лице и в законоустановения
срок, както и против подлежащ на обжалване съдебен акт.
По същество жалбата е основателна и следва да се уважи.
Съдът приема за установена
следната фактическа обстановка:
Видно
от ч.гр.д. №2288/2019г. по описа на ВРС, същото
е образувано по заявление на „Т** Б**”ЕАД
гр.С** с ЕИК-*** за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 ГПК срещу Н.С.С.. Заявлението е било уважено от съда, като е
издадена Заповед РЗ 1619/09.08.2019 г., на осн.чл.410 ГПК, с която ВРС е разпоредил длъжникът Н.С. *** да заплати на кредитора „Т** Б**"
ЕАД, ЕИК ****, адрес: гр.С**,
район М**, жк М** 4, Б**П** С**, сграда *, парични задължения. Срещу
заповедта е било подадено възражение по чл.414 ГПК от Н.С., че не дължи
присъдените суми. С оглед на това, ВРС е разпоредил, да бъде уведомен
заявителя, че следва да предяви иск по чл.422 вр. с
чл.415 ГПК в едномесечен срок, срещу длъжника.
За
вмененото му от съда задължение заявителят „Т** Б**”ЕАД гр.С** с ЕИК-*** е бил уведомен
на 09.10.2019г.
С атакуваното определение от 12.11.2019г.
ВРС е приел, че срокът е изтекъл и тъй
като до момента заявителя не бил представил доказателства за изпълнение на
задължението си в указания срок да заяви претенцията си по общия исков ред, издадената заповед за
изпълнение е била обезсилена.
Видно обаче от находящата се по ч.гр.д. №2288/2019г.
по описа на ВРС молба вх.№13281/13.11.2019г., изпратена по
пощата на 11.11.2019г. /видно от клеймото върху
пощенския плик/, „Т** Б**”ЕАД гр.С** с ЕИК-1**** е представил искова молба, с която е предявил установителен иск по чл.422 ГПК, срещу длъжника по заповедта.
Видно и от представените към частната жалба
писмени доказателства изходящи от Български
пощи, депозирането на
пратката в офис на „Б** п**"ЕАД
е било осъществено на 11.11.2019г. под проследяващ номер PS111300U4C1Y.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от лице с правен интерес от
обжалването.
Преценена по същество, частната жалба е основателна:
Както бе посочено по-горе в мотивите, за вмененото му от съда задължение,
заявителят „Т** Б**”ЕАД гр.С** с ЕИК-1** е бил
уведомен на 09.10.2019г. Т.е. срокът да предяви иск по чл.422 ГПК срещу
длъжника е бил до 11.11.2019г.,тъй като 09.11.2019 г.
е неприсъствен ден и срокът изтича в първия работен- 11.11.2019
г. включително. Видно от приложените по делото писмени доказателства, именно в
последния ден от срока- 11.11.2019г., заявителят е
изпратил по пощата доказателства за изпълнение на дадените му от заповедния съд
указания за предявяване на установителен иск срещу
длъжника за процесните вземания /исковата молба е била изпратена на същата дата с пощенска
пратка с проследяващ номер PS111300U4C1Y, видно от извлечение от електронната система на "Б** п**"
ЕАД за движението на пратката и обратна разписка, от която е видно съдържанието
й/. Съгл. чл.62 ал.2 пр.първо ГПК срокът
не се смята за пропуснат, когато изпращането на молбата е станало по
пощата. Ето защо въпреки, че молбата е получена в съда на 13.11.2019г. с
вх.№11667, то същата следва да се счита като подадена в срок. Т.е. в случая не
са били налице условията на чл.415 ал.5 ГПК за обезсилване на Заповед РЗ 1619/09.08.2019 г. по ч.гр.д. №2288/2019г.
по описа на ВРС
Предвид гореизложените
съображения, въззивният съд счита, че
обжалваното определение, с което ВРС е обезсилил Заповед Заповед РЗ 1619/09.08.2019 г., издадена
по ч.гр.д. №2288/2019г.
по описа на ВРС, за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена в полза на „Т** Б**”ЕАД гр.С** с ЕИК-***** срещу
длъжника Н.С., като неправилно,
следва да бъде отменено.
Предвид изложеното, ВОС
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ Определение от 12.11.2019 г. по ч.гр.д. №2288/2019г.
по описа на ВРС, с което съдът е обезсилил Заповед РЗ 1619/09.08.2019 г.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.