О К Р Ъ Ж Е Н   С Ъ Д  –  Х А С К О В О

 

Р     Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ 225/03.VIII.2020 г.  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

Производството е по реда на Глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК

 

Обжалваното решение

 

    С решение №110/11.II.2020 г. постановено по гр.дело №2362/2019 г. Районен съд-Хасково приема за установено,че М.М.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис № 8, /като наследник на баща си М.И.Г., починал на 26.10.2016г./ не дължи  на „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, БИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, сумата от 288.27 лева /представляваща 1/5 част от общата сума от 1441.39 лева/, коригирана стойност на електрическа енергия за минал период - от 01.01.2019г. до 25.03.2019г., доставена до обект, находящ се в с.***, Община Хасково, ул.***, ИТН 1505125***, клиентски номер ***, като иска в останалата му част - да се признае за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи и разликата над 288.27 лева до пълния предявен размер от 1441.39 лева, като неоснователен – отхвърля..

С решението се осъжда  „ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, да заплати на М.М.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис № 8, разноски по делото в размер на 78 лева, съобразно уважения размер на иска, на основание чл.78, ал.1 отГПК.

С решението се осъжда и  М.М.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис № 8, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес
ч,  на управление - гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, разноски по

делото в размер на 80 лева, съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

 

Обстоятелства по въззива

 

М.М.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис № 8 е останал недоволен от постановеното решение на РС-Хасково в частта,с която се отхърля установителната му претенция,като неправилно и незаконосъобразно с искане да се отмени и предявения иск да се умважи изцяло.Не се излагат по подробни доводи.

„ЕВН България Електроснабдяване" ЕАД представя отговор на въззивната жалба ,с коята намира същата неоснователна,а постановеното решение-правилно и законосъобразно.За ищецът М.Г. липсвал правен интерес да предявява иск за горницата на 288.27 лв.,тъй-като същият бил наследник на титуляра на задължението и отговарял само за своята част от него,която възлизала именно на този размер.Другите четири наследника били носители на другата част от общо посочената сума до пълния предявен размер на иска от 1441.39 лв.

 

Правни съображения        

 

В рамките на задължителната проверка от страна на въззивния съд по чл.269 от ГПК се установи,че обжалваното решение е валидно и допустимо.В подобна насока не се правят доводи и възражения от страните. Представената въззивна жалба е акт на активно легитимиран субект,предвид разпоредените с обжалваното решение негативни последици в правната му сфера.   

    Решението на първата инстанция в обжалваната част е правилно и законосъобразно, постановено при напълно изяснена фактическа обстановка,адекватно тълкуване на доказателствените средства и точно прилагане на материалния и процесуален закон спрямо установените факти.В хода на производството пред районния съд инстанция страните са участвали надлежно съобразно действащото законодателство в процеса и са имали възможност да упражнят адекватно наличните им процесуални права.

    Предявената отрицателна установителна претенция  с правно основание чл.124 ал.І от ГПК от страна на ищеца против дружеството е допустима,предвид на очертаното задължение за изплащане на посочената сума  в издадената фактура и нейното действително изплащане.

    Безспорно,е че ищецът е наследник на М.И.Г.,негов син,заедно с още четири лица.Издадената фактура от дружеството касае начислена сума за електроенергия на името на наследодателя М.Г. в размер на 1 441.39 лв.При акта на наследяване това задължение се разпределя съобразно частите на всеки наследник.Следователно частта на ищеца възлиза на 288.27 лв.Това се границите на неговото субективно право в така твърдяното задължение,което първата инстанция правилно е определила.Само това право е предявимо пред съд от този ищец и само то може да се проверява дали е основателно или не.Тази част обаче,съобразно установеното по делото не се дължи от ищеца. Въпросното задължение,обективирано в издадената фактура,е резултат на извършената проверка на СТИ на наследодателя на ищеца  страна от дл.лица на дружеството.За тази проверка е съставен и протокол Настоящия състав на съда намира и че дори и тези надлежно съставени докуменит касаят само извънсъдебните отношения между страните и е част от тази също така извънсъдебна процедура.При налично съдебно оспорване,независимо от съдържанието и редовността му,се прилагат  общите правила на доказване по ГПК в призмата на договорната отговорност по чл.82 от ЗЗД.Още повече,че съдържанието на протокола ,като частен свидетелстващ документ, касае само удостоверяване на състоянието и показанията на СТИ към момента на проверката,без в нито една хипотеза да доказва виновно неизпълнение на договорни задъжения,увреждащи действия,незаконни прикачвания,манипулации и др.под. от страна на купувача на ел.енергия довели до техническите аномалии,каквато е същината на доказване в настоящото производство. Идентична е и доказателствената стойност на експертизата по делото и метрологичния протокол за СТИ.Първата инстанция също подробно е обосновала идентични изводи ,които въззивния съд изцяло споделя.Предвид на изложеното решението е правилно.Ищецът М.Г. не дължи само своята част от общо изведената сума,която се разпределя между всички наследници на починалия титуляр.Останалите четири лица от тях могат да установят дължимостта в рамките на своите субективни права,без обаче настоящия ищец да може да ги заявява.

    Поради това и въззивния съд препраща изцяло към мотивите на РС-Хасково на основание чл.272 от ГПК.

    Ще следва с оглед изхода от въззивното производство на основание чл.78 ал.VIII от ГПК,вр. с чл.37 от ЗПП и чл.25 ал.I от Наредбата за заплащане на правното помощ въззивникът да заплати на дружеството сумата от 100 лв. разноски.

    Водим от горното и на основание чл.271, и чл.280 ал.ІIІ от ГПК Окръжен съд-Хасково

Р  Е  Ш  И

 

    ПОТВЪРЖДАВА решение №110/11.II.2020 г. постановено по гр.дело №2362/2019 г.  на Районен съд-Хасково. 

    ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН **********,***, съдебен адрес ***, офис № 8, да заплати на „ЕВН
България Електроснабдяване" ЕАД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „Христо Г. Данов" № 37, разноски по въззивното дело от 100 лева.

    РЕШЕНИЕТО  е окончателно.

 

 

    Председател:

 

 

    Членове :      1.                             2.