Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 260468 07.05.2021 г. гр. Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД - БУРГАС V-ти наказателен състав
На двадесет и трети април
през
две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ СТЕФАНОВА
при
секретаря: Райна Жекова
като
разгледа докладваното от съдия Стефанова НАХД № 1279 по описа за 2021г.
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод
постъпила жалба от „Т. Е. В.2018“ ЕООД с ЕИК ..., със седалище в гр.Б. и адрес
на управление в ж.к.“С.“, чрез управителя му Х. И. А. с ЕГН ********** срещу
наказателно постановление №529246-F554620/31.07.2020г издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ и на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството е наложена имуществена санкция в
размер на 500 (петстотин) лева.
В жалбата се твърди, че атакуваното
наказателно постановление е неправилно и незаконосъобразно. Навеждат се доводи
за недоказаност на нарушението, с оглед посочените различни дати на извършване на
проверката и извършването на нарушението. Сочи се, че в акта били вписани
множество клиентски бонове, а за тях е посочено, че е налице само едно
нарушение, което е довело до невъзможност на управителя да разбере за колко на
брой нарушения е съставен акта и с това бил нарушен чл.18 ЗАНН. Това довело до
накърняване правото на защита. Навеждат се и доводи и за неправилно определена
административнонаказващата норма на чл.185 ал.1 ЗДДС, която се свързва с
нарушение на чл.118 ал.1 от ЗДДС–неиздаване на фискален касов бон каквото нарушение
не е посочено и не е отчетено от органа по приходите. Това несъответствие между
описателната част и санкционната норма довело и до нарушаване на императивни
норми на чл. 42 т.5 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. Моли се за отмяна на наказателното
постановление. Не се претендират разноски.
В съдебно заседание, управителят
на дружеството-жалбоподател редовно призован не се явява. Не се явява и упълномощен
представител.
Ответната страна по жалбата, ЦУ
НАП, чрез процесуалния си представител ЮК оспорва жалбата и моли съда да
постанови решение, с което потвърди атакуваното наказателно постановление.
Претендира се ЮК възнаграждение.
Жалбата е подадена от
надлежна страна и при спазване на преклузивния
7-мо дневен срок по чл.59 ал.2 ЗАНН (лист 5 и лист 3 от делото). Жалбата
съдържа изискуемите от закона реквизити, предявена е пред териториално и
материално компетентен съд и е процесуално допустима.
Районен съд-Бургас, след като анализира събраните по
делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа
страна следното :
Началникът на сектор в отдел
„Оперативни дейности“–Бургас при ГД „Фискален контрол“ с Резолюция от
09.06.2020г възложил на свидетеля С. Г. на длъжност инспектор по приходите в
отдел „Оперативни дейности“–Бургас при ГД „Фискален контрол“ да извърши
проверка с наблюдение в обект питейно заведение „В.“, находящо се в гр.Б.
ж.к.“С.“ бл…., стопанисвано от дружеството „Т. Е. В.“ ЕООД с ЕИК ... със
седалище в гр.Б. Проверката била в няколко насоки, като една от тях била да се
установи колко ФУ са налични в обекта, използват ли програмен продукт за отчитане на продажбите и
какъв, отчитат ли се всички реализирани приходи от дейността и какъв бил видът на
издавените документи при заплащане на предлаганите стоки.
Контролните действия следвало
да бъдат извършени до 30.06.2020г
От данни намиращи се в
документите за продажба от 12.05.2020г до 29.05.2020г имало липсващи номера на фискални
бонове. Всеки един бон, фискален, служебен, или Х отчет се генерирал от фискалното устройство,
като получавал съответен пореден номер, като по електронен път към НАП се
подавали само фискализираните бонове, но не и служебните. Органът по приходите
установил, че във въпросния период от 12.05.2020 до 29.05.2020г между номерата
на постъпващите един след друг фискални бонове имало голяма разлика, за която
нямало обяснение, заради което служителите на НАП решили да извършат проверка
на място.
На 10.06.2020г, в 11,08
часа свидетелката Г.–инспектор по приходите
в ЦУ НАП съвместно с К. Г. също инспектор по приходите посетили питейното заведение
на дружеството–жалбоподател посочено по-горе. Извършили контролна покупка на
стоки на стойност от 4,60 лева. За тази покупка от свидетеля Г. бил издаден и
връчен фискален касов бон (лист 22 на гърба). Свидетелите се легитимирали и започнали проверка по спазване на данъчното
законодателство. Установили, че в обекта се намира 1 брой фискално устройство модел
„DATECS
DI-150“ с рег.№4380219 в НАП от
14.01.2020г с ИН на ФУ DT834168.
Изискан бил дневен Х отчет, направен бил опис на паричните средства в касата
(лист 22 на гърба), попълнени били декларации от лица работещи по трудови
правоотношения, декларации за стопанисване на обект от ЗЛ, и др. За изготвената
проверка бил съставен ПИП серия АА №0357703 от 10.06.2020г (лист 21 и 22 от
делото). На същата дата за времето от 13,30 до 17,30 часа инспекторите
извършили още три посещения в обекта, като за тях също съставили ПИП (лист 7-12,13,16
и 18 от делото). В протокол №1440231 от 15.06.202г били описани действията им в
хода на тези проверки, като е отбелязано, че от изискания от тях КЛЕН за
периода от 12.05.2020г до 29.05.2020 г (лист 7-12 от делото) за дата 27.05.2020г в информационните масиви в
НАП не е бил отпечатан дневен Z отчет. Към
цитирания ПИП серия АА и №1440231 от 15.06.2020г (лист 7-12 от делото) бил приложен
и посочения КЛЕН за периода от
12.05.2020г до 29.05.2020г като неразделна негова част.
На 18.06.2020г актосъставителят
С.Г. в присъствието на свидетелите Д.В. и С.П. съставила в присъствието на управителя на дружеството акт за установяване
на административно нарушение серия АN №F554620 (лист 6 от делото). В него инспекторът вписал, че при
проверка на 10.06.2020 г в 11,30 часа извършвана с наблюдение на търговски обект
по смисъла на §1 т.41 от ПР на ЗДДС–бирария „В.“, находящ се в гр.Б., ж.к.“С.“
бл…. и стопанисван от „Т. Е. В.“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в гр.Б. и адрес на
управление ж.к.“С.“ (тел….) с управител Х. И. А.и от разпечатания КЛЕН подробно
описан в ПИП №0357703/10.06.2020г изведен от наличното в обекта инсталирано и
въведено в експлоатация фискално устройство модел „DATECS DI-150“ с рег.№4380219 в НАП от 14.01.2020г с ИН на ФУ DT8341682 и при направен подробен анализ на извършени
продажби за направени клиентски поръчки е допуснал издаване на служебни бонове
както следва, като са изброени всички служебни бонове за 23.05.2020г.
Правната квалификация в акта
на нарушението била по чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/2006г на МФ. При съставянето
на акта управителят на дружеството не вписал възражение и подписал акта, като
получил екземпляр от него. В срока по чл.44 ал1 от ЗАНН не постъпил и писмени
възражение по акта.
Като е взел предвид съставения акт, възраженията
по него административнонаказващият орган издал атакуваното НП №529246-F554620/31.07.2020г (на лист №4 и 5 от делото). В него е посочено, че на 23.05.2020 г дружеството–жалбоподател е
допуснало издаването на служебен бон
№0001043/23.05.2020г при извършени продажби за направени клиентски поръчки.
Правната квалификация на нарушението е идентична както в акта. На основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на дружеството
била наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
В хода на съдебното следствие
бяха разпитани в качеството на свидетели актосъставителят Г. и свидетелите при
съставянето на акта В. и П.. Съдът кредитира показанията на свидетелите като ги
счете за безпристрастни, логични и изчерпателни.
По доказателствата :
Изложената фактическа
обстановка се установява от показанията на разпитаните свидетели, както и от
писмените доказателства по делото.
От правна страна съдът приема следното :
Актът за установяване на
административно нарушение е съставен от упълномощено лице, а наказателното
постановление е издадено от компетентен орган–аргумент от заповед № ЗЦУ-ОПР-17/17.05.2018г.
на изпълнителен директор на НАП. Двата
акта са издадени и при спазване на давностните срокове на чл.34 ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Въпреки, че не е спомената
нито в акта, нито в НП, разпоредбата на чл.118, ал.1 от ЗДДС, същата вменява
задължение на всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство, независимо
дали е поискан друг данъчен документ, но видно от ал.4 на чл.118 от ЗДДС прилагането
на този член, както и редът и начинът за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
наредба на министъра на финансите. Клиентът е длъжен да получи ФКБ и да го
съхранява до напускане на обекта.
По съществото на спора съдът намира следното :
Съгласно чл.3 ал.1 от Наредба
Н-18/2006 г на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от
него продажби на стоки или услуги във или от търговските обекти чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги .
Според чл.7а ал.2 от Наредба
Н-18/2006 г на МФ не се допуска издаването на служебен бон при извършване на
продажби и за направени клиентски
поръчки. В настоящия казус и предвид описателната част на акта и НП е описано
като нарушение допускането на издаване на служебен бон, но липсва описание, както
и доказателства за извършени продажби. Актосъставителят
не е очевидец на такива продажби. Нормата на чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/2006г
обаче изисква кумулативно да съществува клиентска поръчка и извършена продажба,
каквато в случая не можа да се докаже. Настоящият съд е на мнение, че
правилната правна квалификация на установеното нарушение е следвало да бъде по
чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006 г на МФ, а не по чл.7а ал.2 от същата
Наредба. Съгласно чл.25 ал.1 т.1 от Наредба Н-18/2006г на МФ независимо от
документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална
касова бележка от ФУ. Съгласно чл.25 ал.3 вр.чл.3 от същата Наредба фискалната
касова бележка се издава при извършване на плащането. Фактът, че е наличен служебен бон, без да е установен по несъмнен
начин продажба е обстоятелство само по себе недостатъчно за да бъде ангажирана
административнонаказателната отговорност, а именно, че за извършена продажба не
е издаден ФКБ, при наличие на регистрирано, работещо и технически изправно
фискално устройство.
Поради изложените по-горе
аргументи касаещи правната квалификация на констатираното нарушение по чл.25
ал.1 т.1 от Наредбата и препратката на същата към чл.118 ал.1 от Наредбата може
да бъде приложена наказващата норма на чл.185 ал.1 от ЗДДС, съгласно която, на лице,
което не издаде документ по чл.118 ал.1 от ЗДДС се налага глоба за ФЛ и имуществена
санкция за ЮЛ и ЕТ в размери от 500 до 2000 лева.
Предвид изложеното съдът е на
мнение, че жалбата се явява основателна. Още при съставянето на акта, органът
по приходите е следвало да предупреди управителя на дружеството–жалбоподател,
че всеки един от посочените на дата 23.05.2020г
служебни бонове, представлява отделно нарушение, като е следвало да го изпише изрично в описателната
част на акта. Не са налице доказателства за да бъде подведено нарушението по
чл.7а ал.2 от Наредбата, тъй като освен представените служебни бонове, които
вероятно могат и да бъдат индиция за клиентски поръчки, няма доказателства за
извършени продажби. Доказателства в тази насока по несъмнен начин можеха да
бъдат свидетелските показания на свидетели-очевидци на нарушението, каквито в
случая няма. Единственото нещо, което по несъмнен начин е доказано, че са
налице служебни бонове в изискания и иззет КЛЕН.
Недоказаността на нарушението
е довело и до неправилна правна квалификация, а оттам и неправилно определена
административнонаказваща норма. Наказателното постановление е незаконосъобразно
и следва да бъде безусловно отменено.
С оглед изхода на правния
спор следва да бъде осъден наказващия орган да заплати разноските направени от
жалбоподателя, но тъй като такива изрично не са били поискани и съдът не следва
да се произнесе.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63 ал.1
предложение трето от ЗАНН, Бургаският районен съд, V-ти наказателен
състав
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно
постановление №529246-F554620/31.07.2020г издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ –Бургас в ЦУ на НАП,
с което за нарушение на чл.7а ал.2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г на МФ и на
основание чл.185 ал.1 от ЗДДС на „Т. Е. В.2018“ ЕООД с ЕИК ...със седалище в
гр.Б. и адрес на управление в ж.к.“С.“, с управител Х. И. А.с ЕГН ********** е
наложена имуществена санкция в размер на 500 (петстотин) лева.
Решението може да се обжалва по
касационен ред пред Административен съд- Бургас в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
СЪДИЯ: /п/
Вярно
с оригинала:
Р. Ж.