МОТИВИ
към присъда по НОХД № 7849 по описа на ПРС ХVІІ н. с.
Районна прокуратура Пловдив е повдигнала пред Районен
съд Пловдив обвинение спрямо подсъдимия К.Н.С. за престъпление по чл.195 ал.1
т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК за това, че в периода
06.07.2010 г. – 31.07.2010 г. в гр. Пловдив, при условията на продължавано
престъпление, повторно, извършил е престъплението след като е осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, в немаловажен случай, е отнел чужди
движими вещи от владението на различни лица, както следва: на 06.07.2010 г. в
гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ
велосипед марка „Н.”, на стойност 40 лв. от владението на С.С.К. ***; на
12.07.2010 г. в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ – велосипед марка „Б.” на
стойност 100 лева от владението на Н.Н.К. *** е отнел чужда движима вещ велосипед „Л.” с 18 скорости, на стойност 100
лева от владението на Д.С.Л. *** е отнел чужда движима вещ велосипед „S”, на
стойност 160 лева от владението на Г.К.С. ***; на 31.07.2010 г. в гр. Пловдив е
отнел чужда движима вещ – велосипед марка „И.”, модел „Ш.” с V - брейки спирачки на стойност 300 лева от владението на
И.С.В. ***, всички вещи на обща стойност 700 лева, без тяхно съгласие с
намерение противозаконно да ги присвои.
По делото не е предявен и приет за съвместно
разглеждане в наказателното производство граждански иск.
Съдебното следствие се проведе по реда на глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Прокурорът поддържа изцяло обвинението спрямо
подсъдимия по посочената в обвинителния акт правна квалификация на
престъплението. Моли съда да постанови осъдителна присъда и да наложи на
виновния наказание лишаване от свобода при превес на отегчаващите отговорността
обстоятелства, което да бъде търпяно ефективно при строг режим. Съобразно реда
на провеждане на съдебното следствие заявява аргументи за определяне на
наказанието при условията на чл.58 А ал.1 от НК с редуциране на наказанието с
една трета. Взема становище и относно вещественото доказателство – за връщането
му на правоимащото лице, и за разноските по делото – за възлагането им в тежест
на подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия навежда доводи за
недоказаност на обвинението в обема, в който е предаден на съд клиента му –
твърди се недоказаност на обвинението, касаещо първите четири деяния, включени
в състава на продължаваното престъпление. Заради това и се оспорва правната
квалификация на кражбата – изключва се чл.195 ал.1 т.7 от НК. Относно неоспореното
извършване на деянието, засягащо пострадалия В., се иска приложение на чл.9
ал.2 от НК. Алтернативно на искането за цялостно оправдаване се иска определяне
на наказание за подсъдимия при условията на чл.55 от НК.
Подсъдимият
К.Н.С. се явява в съдебно заседание,
признава се за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената
част на обвинителния акт, изразява съжаление за извършеното. Моли съда да вземе
предвид казаното от защитника му.
Съдът като съобрази доказателствата по делото по отделно и в
тяхната съвкупност, за да се произнесе, прие за установено следното:
Подсъдимият К.Н.С. е роден на *** ***, живущ ***,
българин, български гражданин, не женен, с основно образование, осъждан, с ЕГН
**********.
С присъда по НОХД № 269/2000 г. по описа на Военен съд
Пловдив, влязла в сила на 03.01.2001 г., подсъдимият С. бил признат за виновен
за извършено в периода 24.06.2000 г. – 28.06.2000 г. престъпление по чл.354 А
ал.2 т.3 вр. ал.1 от НК и му било наложено наказание лишаване от свобода в размер
на една година и седем месеца, чието изпълнение било отложено с изпитателен
срок от три години.
С определение по НОХД № 1940/2006 г. по описа на РС
Пловдив, влязло в сила на 27.12.2006 г., подсъдимият бил признат за виновен за
извършено на 22.03.2006 г. престъпление по чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1
от НК и получил наказание лишаване от свобода в размер на една година и осем
месеца, изпълнението на което наказание било отложено с изпитателен срок от три
години и шест месеца.
С определение по НОХД № 641/2007 г. по описа на РС
Пловдив, влязло в сила на 12.07.2007 г., К.С. бил осъден на лишаване от свобода
в размер на една година и шест месеца с отложено изпълнение на наказанието с
изпитателен срок от три години за извършено в периода 16.02.2006 г. – 27.11.2006
г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК.
На 06.07.2010 г. около 20.00 часа
свидетелят С.С.К. – на 11 години, отишъл до магазин за хранителни стоки,
намиращ се в гр. Пловдив на кръстовището на ул. „Ч.” и ул. „Н. Н.”, с велосипеда
си марка „Н.”. После спрял колелото пред магазина и го оставил на степенка. Подсъдимият К.Н.С. минал по същото време покрай
велосипеда, качил се на седалката му и потеглил. След малко свидетелят С.К.
излязъл от магазина и видял, че колелото му го нямало. Прибрал се в дома си и
споделил с майка си – свидетелката С.А.К. за случилото се.
На 12.07.2010 г. вечерта свидетелят
Н.Н.К. – на 10 години, излязъл от дома си в гр. Пловдив бул. „А.” № * с велосипеда си марка „Б.” и отишъл да играе
с приятелите си в находящия се в близост парк. Същият велосипед бил закупен и
подарен на свидетеля Н.К. от баща му – свидетелят Н. П.К.. В парка той облегнал
велосипеда си на едно дърво и започнал да играе футбол. Подсъдимият К.С. минал
по същото време през парка и забелязал велосипеда на свидетеля Н.К., който бил
оставен без надзор. Той се качил на велосипеда и се насочил към ж. п. линиите.
Съвсем неволно, докато играел, свидетелят Н.К. видял как подсъдимият С. се
отдалечавал с велосипеда му. Свидетелят Н.К. веднага се прибрал в дома си и
съобщил на баща си – св. Н. К., който веднага тръгнал в посоката, в която бил
потеглил подсъдимият, но така и не могъл да го открие.
На 14.07.2010 г. свидетелката Д.С.Л. –
на 10 години, отишла до магазин, намиращ се в гр. Пловдив на ул. „С.С.”, с
велосипеда си марка „Л.”, който оставила в близост до магазина, а тя влязла
вътре. Подсъдимият К.С. се възползвал от това обстоятелство, качил се на
велосипеда и бързо завъртял педалите. Свидетелката Д.Л. успяла да види
подсъдимия К.С. в гръб и го подгонила, но не успяла да го настигне. Тя се
обадила вкъщи и по – късно след като се прибрала разказала на майка си –
свидетелката И.Л., за случилото се.
На 28.07.2010 г. свидетелката
Г.К.С. – на 11 години, се отправила с велосипеда си „S”, закупен от дядо й –
свидетелят Л.С.К., до магазин, намиращ се в гр. Пловдив, за да си закупи фиби.
След като пристигнала там тя оставила колелото си пред магазина като не го
заключила. Видял влизането на свидетелката Г.С. в магазина и това, че тя
оставила незаключено колелото си, подсъдимият К.С. се качил на него и потеглил. След около четири – пет минути
свидетелката Г.С. излязла от магазина и установила липсата на колелото си.
На 31.07.2010 г. около 17:30 ч.
свидетелят И.С.В. отишъл с велосипеда си марка „И.” до магазин „М.”, намиращ се
в гр. Пловдив на ул. „П.” № *. Оставил велосипеда си пред магазина като не го
заключил и влязъл вътре, за да пазарува. При това обаче той постоянно
наблюдавал от магазина велосипеда си. Подсъдимият К.С. видял оставеното
незаключено колело, качил се на него и потеглил. Свидетелят И.В., видял
подсъдимия в момента, в който се бил качил на колелото и потеглял, при което
той веднага се затичал към входната врата на магазина, но докато излязъл навън,
подсъдимият К.С. успял да избяга с велосипеда му.
Впоследствие свидетелят А.Р.С. –
началник група при сектор „КП” при 01 РУП гр. Пловдив, с оглед извършване на
оперативно – издирвателни мероприятия за разкриване на извършителя на
престъплението отишъл до „М.”, намиращ се в гр. Пловдив на ул. „П.” № *, където
бил отнет велосипеда на свидетеля И.В., и там с протокол за доброволно
предаване му бил предаден един брой диск със запис от охранителна видео камера,
поставена над входа на магазина, на който диск свидетелят А.С. видял
извършването и извършителя на престъплението – подсъдимият К.С.. Така
подсъдимият С. бил установен и отведен в І РУП гр. Пловдив, където след
проведени с него беседи в присъствието на свидетеля А.С. той си признал за
извършеното от него престъпление.
В хода на започналото разследване св.
И.В. разпознал подсъдимия К.С. като лицето отнело велосипеда му.
Според заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.34 от досъдебното производство/
стойността на велосипед марка „Н.” към 06.07.2010 г. е 40 лв., а на велосипед
марка „S” към 28.07.2010 г. е 160 лв.
Според заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.36 от досъдебното производство/
стойността на велосипед марка „Б.” към 12.07.2010 г. е 100 лв., на велосипед
марка „Л.” към 14.07.2010 г. е 100 лв., а на велосипед марка „И.”, модел „Ш.” с
V - брейки спирачки към 31.07.2010 г. – 300 лв.
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за
безспорно установена въз основа на: самопризнанието на подс.
С., дадено в хода на съдебното следствие и ползвано на основание чл.372 ал.4 от НПК, от показанията на свидетелите – Д.Л., И.Л., Н.К., Н. К., В., К., С., К.,
К., С., дадени в хода на досъдебното производство в
разпит пред разследващ орган, ползвани от съда на основание чл.373 ал.3 от НПК,
две СОЕ – и, протокол за разпознаване на лица и предмети, протокол за
доброволно предаване, протокол за оглед на веществени доказателства,
характеристична справка, справки за съдимост, от вещественото доказателство,
приложено на л.60 от досъдебното производство, един
брой диск със запис от охранителна видео камера.
Съдът ползва като достоверни показанията на
свидетелите Д.Л., И.Л., Н.К., Н. К., В., К., С., К., К., С., дадени в хода на досъдебното производство в разпит пред разследващ орган и
ползвани на основание чл.373 ал.3 от НПК, като последователни и логични,
взаимно допълващи се и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства
по делото. В показанията на тези свидетели съдът не констатира разминавания или
противоречия относно релевантните по делото факти и обстоятелства.
Съдът кредитира заключението на вещото лице по
изготвената СОЕ /л.34 от досъдебното производство/
като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област и
неоспорено от страните по делото.
Съдът кредитира заключението на вещото лице и по
изготвената СОЕ /л.36 от досъдебното производство/
също като компетентно, изготвено с нужните познания и опит в съответната област
и неоспорено от страните по делото.
Ползват се от съда като годно доказателство протоколите
за разпознаване на лице и за оглед на веществени доказателства, доколкото
процесуално – следствените действия разпознаване на лице и оглед са извършени
при спазване изискванията съответно на раздел VІІ и раздел ІV от глава ХІV от НПК, а протоколите съдържат изискуемите се съобразно
чл.129 от НПК реквизити, като при изготвянето на протоколът за оглед на
веществени доказателства е спазено изискването и на чл.156 ал.2 от НПК.
Като годно доказателство, приобщено чрез средствата на
НПК, се ползва и вещественото доказателство по делото – един брой диск със
запис от охранителна видео камера.
Съдът не споделя изтъкнатата от защитника на
подсъдимия липса на достатъчно доказателства по делото по отношение на първите
четири деяния, включени в обема на продължаваното престъпление кражба. Освен
направеното от страна на подсъдимия С. признание на фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, ползвано на основание чл.372 ал.4
от НПК, за същите факти са налице и достатъчно гласни доказателства в
показанията на разпитаните свидетели – в частност на четиримата малолетни
пострадали К., Н.К., Д.Л. и С., на разпитаните възходящи на пострадалите лица,
както и в показанията на полицейския служител С., пред когото подсъдимият е
признал извършването на отделните кражби на велосипеди. Показанията на тези
свидетели, както се посочи и по горе, се кредитират от съда, а следва да се
отбележи и че кореспондират и са съответни и на признанието на подсъдимия.
Събраният обем от доказателства в своята съвкупност дава основание на настоящия
съд да приеме, че фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт, са се реализирали в обективната действителност в реда и по начина, както
са описани и както са признати от С.. При положение, че са налице гласни доказателства,
които кореспондират и допълват признанието на подсъдимия, няма как съдът да се
съгласи с твърденията на защитника за налични в подкрепа на обвинението по
отношение на първите четири деяния само и единствено самопризнания на
подсъдимото лице. Обвинението в пълния му обем се явява според съда категорично
и неоспоримо доказано.
При така приетата за установена и изложена фактическа
обстановка съдът прие, че подсъдимият К.Н.С. с действията си е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр.
чл.28 ал.1 от НК, тъй като в периода 06.07.2010 г. – 31.07.2010 г. в гр.
Пловдив при условията на продължавано престъпление, повторно – извършил е
престъплението след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, в немаловажен случай е отнел чужди движими вещи от владението на
различни лица, както следва:
-
на 06.07.2010 г.
в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ велосипед марка „Н.” на стойност 40 лв.
от владението на С.С.К. ***;
-
на 12.07.2010 г.
в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ велосипед марка „Б.” на стойност 100
лева от владението на Н.Н.К. *** е отнел чужда движима вещ велосипед „Л.” с 18
скорости на стойност 100 лева от владението на Д.С.Л. *** е отнел чужда движима
вещ велосипед „S” на стойност 160 лева от владението на Г.К.С. ***;
-
на 31.07.2010 г.
в гр. Пловдив е отнел чужда движима вещ велосипед марка „И.”, модел „Ш.” с V-брейки спирачки на стойност 300 лева от владението на
И.С.В. ***,
всички
вещи на обща стойност 700 лева, без тяхното съгласие и с намерение
противозаконно да ги присвои.
От обективна страна с действията си подсъдимият К.С. е
реализирал обективните признаци от състава на престъплението кражба, тъй като в
периода 06.07.2010 г. – 31.07.2010 г. в гр. Пловдив с присвоително намерение е
отнел горепосочените вещи, без съгласието на пострадалите С.С.К., Н.Н.К.,
Д.С.Л., Г.К.С. и И.С.В., като е прекъснал досегашното владение върху тях и е
установил своя фактическа власт.
Касае се за множество извършени от С. деяния
– пет, които осъществяват по отделно един и същи състав на едно и също
престъпление и са извършени през не продължителни периоди от време при една и
съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват
от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Това определя и
прилагането на разпоредбата на чл.26 ал.1 от НК, определяща цялостната
престъпна дейност на това лице като осъществена при условията на продължавано
престъпление.
Същият този подсъдим С. преди да извърши процесното престъпление е бил осъждан три пъти. Осъждането,
което оказва влияние върху правната квалификация на престъплението – извършено
при условията на повторност в немаловажен случай по см. на чл.195 ал.1 т.7 вр.
чл.28 ал.1 от НК – след като е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление
в немаловажен случай, е това по
определение, влязло в законна сила на 12.07.2007 г., по НОХД № 641/2007 г. по
описа на РС Пловдив, с което подсъдимият е бил признат за виновен в извършено в
периода 16.02.2006 г. – 27.11.2006 г. престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.26
ал.1 от НК, за което му е било наложено наказание лишаване от свобода в размер
на една година и шест месеца, изтърпяването на което било отложено с
изпитателен срок от три години. Останалите осъждания не влияят върху правната
квалификация на престъплението.
От субективна страна - престъплението е извършено от
подсъдимия С. при пряк умисъл със съзнавани, целени и настъпили
общественоопасни последици.
При така приетото за извършено престъпление от страна
на подсъдимия К.Н.С. и определената
правна квалификация на деянието – престъпление по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194
ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1 от НК, при обсъждане на вида и размера на
наказанието, което следва да му бъде наложено и целите на същото, настоящият
съдебен състав е задължен да приложи разпоредбата на чл.58 А от НК, което
ограничение е наложено от нормата на чл.373 ал.2 от НПК с оглед на особеното
производство, по реда на което се проведе съдебното следствие – по глава ХХVІІ от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК.
Предвиденото от законодателя наказание за
престъплението по чл.195 ал.1 от НК е лишаване от свобода от една до десет
години. Относно вида на наказанието – наличието на минимален праг на предвиденото
наказание лишаване от свобода налага подсъдимият да получи за извършеното от
него престъпление с посочената правна квалификация наказание лишаване от
свобода, независимо дали то се определя при условията на чл.54 или чл.55 от НК.
По отношение на размера на наказанието, което
настоящият състав прие да наложи на подсъдимия С. по обвинението му за
престъплението по чл.195 ал.1 т.7 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.28 ал.1
от НК, съдът като отчете от една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства
признанието на вина, изразеното съжаление за извършеното и сравнително младата
възраст, а от друга страна като отегчаващи отговорността обстоятелства –
интензивността на осъществената престъпна деятелност – извършени пет отделни
деяния за по – малко от един месец, начина на извършване на отделните деяния с
оглед личността на пострадалите – четирима от пострадалите са малолетни лица,
не малкият размер на причинената с престъплението вреда, както и наличните по
делото доказателства за предхождащи осъждания извън това, влияещо върху
правната квалификация на процесното престъпление,
сочещи по – висока степен на обществена опасност у извършителя, прие, че
съответно на обществената опасност на извършеното и на дееца, а и целесъобразно
е да определи наказание при условията на чл.54 от НК при баланс на смекчаващите
и отегчаващите отговорността обстоятелства лишаване от свобода в размер на пет
години.
По тези съображения, водейки се от съпоставката и
преценката за наличните смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства,
съдебният състав не споделя исканията на защитника на подсъдимия за определяне
на наказанието при условията на чл.55 от НК /в настоящото производство с оглед
на реда на провеждане на съдебното следствие – при условията на чл.58 А ал.4
вр. чл.55 от НК/. Нито в случая са налице многобройни, нито пък изключителни
смекчаващи отговорността обстоятелства, че да се счита, че са налице
основанията за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК. С оглед
на по – високата степен на обществена опасност на самото престъпление и на
извършителя определянето на наказание при условията на чл.55 от НК ще се яви
проява на снизхождение, а не налагане на законосъобразно и целесъобразно
наказание.
Несериозно е според съда, предвид на изложените по –
горе аргументи относно определящите смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства, да се иска от страна на защитата отпадане реализирането на
наказателна отговорност за подсъдимия, поради наличието на основанията на чл.9
ал.2 от НК – явна незначителност на обществената опасност на деянието или липса
на такава обществена опасност. Преценени в своята съвкупност всички
обстоятелства от значение за правилната правна квалификация на престъплението и
за целесъобразността на наказанието сочат на една висока степен на обществена
опасност на самото престъпление, а и на неговия извършител.
Това наказание съобразно задължението за редуцирането
му, изведено от нормата на чл.58 А ал.1 от НК предвид особения ред на
провеждане на съдебното следствие /по реда на глава ХХVІІ
от НПК в хипотезата на чл.371 т.2 от НПК/, съдът намали с една трета, така че
подсъдимият К.Н.С. бе осъден с настоящата присъда на лишаване от свобода в
размер на три години и четири месеца.
Така определеното и наложеното на подсъдимия К.Н.С. наказание лишаване от свобода в размер
на три години и четири месеца съдът постанови с присъдата си лицето да изтърпи
при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип
на основание чл.57 ал.1 чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
На основание
чл.59 ал.2 вр. ал. 1 от НК следва да се приспадне от така определеното и
наложено на подсъдимия К.С. наказание лишаване от свобода в размер на
три години и четири месеца, времето през което подсъдимият е бил задържан под
стража по реда на ЗМВР и НПК, а именно от 03.08.2010 г. до влизане в сила на
настоящата присъда, като един ден задържане се зачита за един ден лишаване от
свобода.
Вземайки пред
вид съдебното минало на подсъдимия С. настоящият съдебен състав прие, че са
налице основанията на чл.25 ал.1 вр. чл.23 ал.1 от НК за извършване на
групиране на наказанията, наложени на лицето с осъдителните съдебни актове по НОХД № 1940/2006 г. и по НОХД № 641/2007 г. и двете по
описа на РС Пловдив, влезли в сила съответно на 27.12.2006 г. и на 12.07.2007
г. Престъпленията, за които С. е бил признат за виновен по тях – съответно по
чл.198 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК и по чл.194 ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, са извършени – съответно на 22.03.2006 г. и в периода 16.02.2006 г. –
27.11.2006 г., т. е. извършени са преди да има постановен осъдителен съдебен
акт за което и да е от тях. Измежду наложените наказания следва да бъде
определено едно общо най – тежко, което в случая е лишаване от свобода в размер
на една година и осем месеца. Тъй като това едно общо най – тежко наказание
лишаване от свобода в размер на една година и осем месеца е определено измежду
наложени наказания лишаване от свобода за извършени две тежки умишлени
престъпления, спрямо лицето е имало вече постановен осъдителен съдебен акт за
друго тежко умишлено престъпление – за държане и разпространение на наркотични
вещества /макар и реабилитирано по него осъждането се взема предвид от съда
като лоша личностова характеристична данна/, а и настоящото процесно
престъпление е извършено в изпитателния срок на наказанието по НОХД № 641/2007
г., влизащо в кумулативната група, то настоящият
съдебен състав прие, че определеното едно общо най – тежко наказание следва да
се търпи ефективно и само при това ефективно изпълнение същото се явява
целесъобразно с оглед постигане както на индивидуалната, така и на генералната
превенция. В този смисъл и бе постановена настоящата присъда по отношение на
определеното едно общо най – тежко наказание.
Това едно общо най – тежко наказание лишаване от
свобода в размер на една година и осем месеца съдът постанови с присъдата си
лицето да изтърпи също при първоначален строг режим в затвор или затворническо
общежитие от закрит тип на основание чл.57 ал.1 чл.60 ал.1 вр. чл.61 т.2 от ЗИНЗС.
Вещественото доказателство – един брой диск със запис
от охранителна видео камера, приложено на л.62 от досъдебното
производство, съдът прие да върне на лицето А. С. К. с ЕГН ********** ***, като лицето което е
предало диска на разследващия орган в хода на досъдебното
производство.
По делото са направени разноски за вещи лица в общ
размер на 100 лева, които с оглед изхода на производството съдът присъди в
тежест на подсъдимия К.Н.С., който следва да ги заплати на основание чл.189
ал.3 от НПК по сметка на ВСС.
Направените по делото разноски за служебен защитник не
могат да бъдат възложени в тежест на подсъдимия към настоящия процесуален етап,
поради определянето им от НБПП.
По изложените мотиви съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/П/
Вярно с оригинала! В.Т.