Р E Ш Е
Н И Е
№ ……………./10.11.2020
г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на шестнадесети октомври две хиляди и двадесета
година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието
на секретаря ТЕОДОРА КОСТАДИНОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 17769/2019 г.
Производството по делото е образувано
по предявен от Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** срещу М.Й.А., ЕГН **********, адрес:
***
иск за прекратяване
на брака на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия по вина на съпругата, за предоставяне ползването на семейното жилище с
правно основание чл. 56 СК, както и за осъждане на ответницата да му заплаща
наем в размер на 250 лева месечно, в случай, че на нея се предостави ползването
на семейното жилище, на основание чл. 57, ал.2 СК.
За съвместно разглеждане са приети предявените от М.Й.А., ЕГН **********,
адрес: *** срещу Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***
насрещни искове, както следва: за прекратяване на брака по вина на съпруга; за
предоставяне ползването на семейното жилище с правно основание чл. 56 СК; за
осъждане на съпруга да ѝ заплаща месечна издръжка в размер на 140 лева за
срок от три години, считано от влизане в сила на решението за развод, платима
на всяко 10-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва
върху всяка закъсняла вноска, на основание чл. 145 СК; както и за
възстановяване на предбрачното ѝ фамилно име – А.,
на основание чл. 53 СК; за осъждане на ответника да й заплаща наем в размер на
250 лева месечно, в случай, че на него се предостави ползването на семейното
жилище, на основание чл. 57, ал.2 СК.
В исковата молба, ищецът излага
следните твърдения - че с ответницата М.Й. А. са сключили граждански брак
на 23.06.1965 г., от който през 1967 г. се родила дъщеря им Г.Д.Д.. Посочва, че семейството обитавало жилище, негова лична
собственост, находящо се в гр. Варна, на ул. „П.“ №
33, което понастоящем е собственост на Г.Д.. Ищецът поддържа, че с ответницата
са разделени от години и не поддържат контакти. Последната през 2004 г.
напуснала семейното жилище, като понастоящем живее заедно със сина си от
предишен брак и неговото семейство. Поради изложеното счита, че бракът им е
трайно и непоправимо разстроен. Отправя искане до съда за прекратяване на брака
на страните с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на същия. В
първото по делото с.з. по реда на чл. 143 ГПК уточнява, че поведението на А. е
било несъвместимо с идеята за съвместен живот, цели и стремежи, не е проявявала
интерес към съпруга си. Поради това счита, че вина за прекратяване на брака има
съпругата.
В срока по чл. 131 ГПК ответницата М.Й.А. е депозирала писмен отговор, в който оспорва изложените от ищеца
фактически твърдения досежно обстоятелствата, довели
до дълбокото и непоправимо разстройство на брака, като навежда доводи за брачни
провинения на съпруга. Признава, че бракът между страните е сключен на
23.06.1965 г. и че със съпруга си имат едно навършило пълнолетие дете. Оспорва
семейното жилище да е било изключителна собственост на ищеца, като уточнява, че
макар понастоящем то да е прехвърлено на Г.Д., с ищеца са си запазили пожизнено
право на ползване върху него.
Ответната страна излага, че когато с ищеца се запознали, и двамата имали по
един син от предходни бракове, като нейният син К.живеел заедно с тях до 1976
г. Синът на Д.А. живеел с майка си, а той му заплащал издръжка. Ответницата
заявява, че след като дъщеря ѝ навършила 11 месеца, тя започнала работа,
защото имали нужда от средства. Работела като готвачка до късно вечерта, но не
се отказвала от работата, защото получавала храна с намаление за цялото семейство.
За дъщеря ѝ основно грижи полагал синът ѝ К., защото съпругът
ѝ често отсъствал от семейното жилище. Заявява, че ищецът се отнасял зле
със сина ѝ от първия брак, като дори е упражнявал физическо насилие
спрямо него. Това било повод за скандали помежду им. Самата тя многократно била
обиждана, гонена и удряна. Поддържа, че по време на брака им съпругът ѝ е
поддържал връзки с други жени. Наред с това не споделял какви доходи получава и
не ѝ давал пари за домакинството. През 1971 г. закупили лозе в местност С.Н.и
ищецът започнал да прекарва по-голямата част от времето там, като когато се
прибирал в дома им, вдигал безпричинно скандали.
Посочва, че през 2004 г. от съседка научила, че съпругът ѝ е закупил
жилище на името на дъщеря им. След като поискала обяснение, ищецът я изгонил от
семейното жилище. Това я принудило да заживее заедно със сина си в наета от
него квартира в кв. Г.. През 2007-2008 г. съпругът и дъщеря ѝ започнали
да търсят контакт с нея. В този период съпрузите дарили на дъщеря си закупеното
от тях лозе, но и след това ответницата не била допусната в семейното жилище.
Заявява, че жилището, което обитава понастоящем, не е подходящо за нея, тъй
като е отдалечено от лечебните заведения в града. Поддържа, че страда от
множество заболявания, които налагат извършването на ежемесечни разходи в
размер около 60-80 лева, и не разполага с достатъчно средства за издръжката си,
въпреки помощта на своя син. Твърди, че ищецът получава висока пенсия, както и
рента от земеделски земи.
На ответната страна по насрещния иск – Д.Д.А., е изпратен препис от насрещната искова
молба, като в дадения едномесечен срок същият депозира писмен отговор, в който
оспорва насрещните искове и моли бракът да бъде прекратен по вина на съпругата.
А. поддържа, че е полагал нужните грижи за съпругата си и нейния син и е
осигурявал средства за семейството. Заявява, че първоначално със съпруга му
държали парите си на едно място, но впоследствие сумата започнала да намалява,
за което вина имал синът на ответницата. Изцяло оспорва твърденията за
упражнявано психическо и физическо насилие спрямо съпругата му и нейния син,
както и твърденията за поддържани извънбрачни връзки. Поддържа, че е закупил
лозето в местността С.Н.с лични средства и започнал да прекарва повече време
там, за да избягва конфликти с ответницата. Признава, че е подпомогнал дъщеря
си в закупуването на жилище, като съпругата му не знаела за това, тъй като още
към онзи момент двамата вече се били отдалечили и никой от двамата не се
интересувал от делата на другия. Оспорва да е прогонил съпругата си от жилището
на ул. „П.“ № 33, като заявява, че тя го е напуснала по свое желание след
скарване, предизвикано от сина ѝ и неговите деца.
Д.Д.А. посочва, че пенсията му е в размер на
533.53 лева, но тъй като и той страда от множество заболявания, разходите му за
лекарства възлизат на около 120 лева месечно. Посочва, че наред с това помага
финансово на дъщеря си, заплаща режийните разноски и данъците за обитаваното от
тях жилище.
Навежда доводи за недопустимост на искането за предоставяне ползването на
семейното жилище. Поддържа, че страните нямат такова, тъй като са прехвърлили
на дъщеря си жилището, в което са живеели. Посочва, че от 2004 г. ответницата
не живее там, а самият той е живял предимно на лозето в местност С.Н.. В
условията на евентуалност моли същото да бъде предоставено на него, а в случай
че бъде предоставено на съпругата, сезира съда с искане същата да бъде осъдена
да заплаща месечен наем за ползването му в размер на 250 лева, на основание чл.
57, ал. 2 СК. Заявява, че след продажбата на лозето не разполага с друго жилище
и обитава апартамента на ул. „П.“ № 33 заедно с дъщеря си.
По отношение допустимостта на
исковите претенции:
Искането за прекратяване на съществуващия между тях брак от страна на Д.Д.А. срещу М.Й. А. е конкретизиран в първото по делото
заседание по реда на чл. 143 ГПК като са изложени твърдения, че вина за
разтрогването на брачната връзка има съпругата. С оглед гореизложеното следва,
че наред с предявеният иск от Д.Д.А. за прекратяване
на брака, ищецът има и искане съдът да се произнесе и по въпроса за вината.
В насрещната искова молба М.Й.А. прави искане наред с останалите /по реда
на чл. 49 СК, на чл. 53 СК и на чл. 145 СК/ и такова по реда на чл. 56, ал.1,
изр1 СК, а в първото по делото заседание отправя и искане по реда на чл. 57,
ал.2 СК. В отговора на насрещната искова молба Д.Д.А.
прави искане за предоставяне ползването на семейното жилище на него, на
основание чл. 56, ал.1, изр.1 СК и искане по реда на чл. 57, ал.2 СК.
Когато от брака няма ненавършили пълнолетие деца, искането за предоставяне
ползването на семейното жилище може да бъде направено с исковата молба или
отговора. В този смисъл Семеен кодекс, приложен коментар, ИК „Труд и право“,
град София, 2015 г., страница 220, абзац 4. Искането по реда на чл. 57, ал.2 СК
може да бъде направено както до приключването на делото за развод пред въззивната инстация, така и
по-късно с отделен иск. В този смисъл определение № 196/07.04.2014 г. по
ч.гр.д. № 1568/2014 г. на първо г.о. на ВКС.
С оглед гореизложеното следва изводът, че претенциите по реда на чл. 56 и
57 СК са допустимо учредени и подлежат на разглеждане по същество на делото,
наред с останалите отправени до съда.
Съдът въз основа
на събраните по делото доказателства, установява следната фактическа
обстановка:
Безспорни между страните са следните обстоятелства – че
съпрузите не живеят съвместно от повече от 15 години, че семейното жилище,
което страните са обитавали до фактическата им раздяла е с административен
адрес: град Варна, ул. „П.“, бл.33, вх.Б, ет.2, ап.28, че същото е неподеляемо, а средният му пазарен наем е в размер на 500
лева.
Като писмено доказателство по делото е прието удостоверение за сключен
граждански брак, от което е видно, че Д.Д.А. и М.Й. А.
са сключили граждански брак на 23.06.1965 г.
От приетия като писмено доказателство по делото
нотариален акт за продажба на недвижим имот от 29.10.1993 г. се установява, че Д.Д.А. и М.Й.А. продават на дъщеря си жилище № 28, бл.33,
вх.Б, ет.2 с площ 79.89 кв.м. заедно с избено помещение № 28, находящо се в град Варна, к-с „Ч.Г.“ като си запазват
правото на ползване на същото до настъпване на смъртта, на който и да е от тях.
От приетия по делото документ, издадено от Националния
осигурителен институт се установява, че въз основа на разпореждане №
03190800642/01.07.2019 г. на М.Й.А. е определен месечен размер на пенсията в
размер на 242,06 лева.
От удостоверение за родствени връзки от 30.09.2016 г., издадено от община
Варна, се доказва, че М.Й.А. има син К.Г.Р.. С експертно решение №
3870/11.12.2017 г. на К.Г.Р. му е определена 72 % трудова неработоспособност.
От горецитирания документ е видно, че началната дата
на инвалидност е 23.12.2003 г.
От нотариален акт № 62, том 4, рег. № 7055, дело № 588 от 21.10.2016 г. е
видно, че К.Г.Р. притежава самостоятелен обект в сграда – жилице,
апартамент № 2, находящ се на трети жилищен етаж в
сграда № 5 в град Варна, община Варна, област Варна, кв. Г., ул. „Н.Р.“ № 8.
Като писмено доказателство по делото е приета справка по
лице от Служба по вписванията относно Д.Д.А., от
която е видно, че същият притежава в собственост един поземлен имот в с. Д., за
които има сключен договор за аренда. От удостоверение, издадено от 18.05.2020
г. на ПК „Устрем“ се установява, че за обработването на тази земя Д.Д.А. е получил за 2015 г. – 1175,23 лева; за 2016 г. – 1141
лева; за 2017 г. 1198.05 лева; за 2018 г. 1198,05 лева и за 2019 г. – 1141
лева.
От удостоверение, издадено от Националния осигурителен институт от
22.05.2020 г. е видно, че Д.Д.А. получава пенсия в
размер на 533,33 лева.
Събрани по делото са и гласни доказателства чрез разпита
на четирима свидетели. От показанията на св. Я.П.У.се установява, че познава
отдавна Д.А. като твърди, че последният е болен човек и живее с дъщеря си.
Знае, че е женен, но жена му била заминала според него отдавна. Посочва, че
жилището му е в Цветния квартал и е тристайно.
От показанията на свидетелката Г.Д.Д., дъщеря на
страните, се установява, че в ранна детска възраст отношенията между родителите
й били по-нормални, семейни, но когато пораснала осъзнала, че те не се
разбират. Конфликтите им се дължали на полаганите грижи от страна на майка й
към първото й дете – К., което първоначално живеело с тях, както и на факта, че
тя му давала скришно пари, за което баща й се дразнел. Посочва, че Д.А. е
следвало да намери начин и подход да се справи с това. Твърди, че се е стигало
и до упражнено насилие от страна на баща й към майка й и сина й, тъй като Д.А.
не желаел К.Р. да живее с тях. Заявява, че помни как баща й е удрял брат й.
Посочва, че в резултат на тези конфликти, баща й се изнесъл да живее на лозето
като след години, когато са прехвърлили апартамента на нейно име, в апартамента
са живеели тя, майка й и дъщеря й като баща й идвал вкъщи, но предимно пак
продължавал да живее на лозето. След като баща й заминал да живее на лозето,
синът на майка й продължавал да идва като в последствие идвал и със своите
деца, за които М.А. полагала много грижи даже повече отколкото за нея. Г.Д.
твърди, че за нея повече грижи е полагал баща й. Напускането на жилището от
страна на майка й станало след пореден скандал относно присъствието на сина й в
дома им като същата заявила, че повече не желае да се връща в него. Уточнява,
че след като се е върнала да живее в апартамента с майка си и дъщеря си е била
на 24 години като К.вече не е живеел там. Той е напуснал жилището, когато
постъпил в казармата. Твърди, че причина за напускане на жилището от майка й е
поредния възникнал скандал между нея и баща й с оглед непрестанното присъствие
на К.и децата му в апартамента, за което Г.в началото не споделила с Д., но в
последствие се принудила, тъй като и жилището живеела и дъщеря й, която се
налагало да остава сама предвид служебните й ангажименти. Твърди, че майката
има вина за липсата на взаимна обич с брат й както и че последната й е заявила,
че не желае да се връща в семейното жилище, тъй като е приключила с този етап в
живота си. Посочва, че майка й работела в заведение за обществено хранене на
две смени – първа и втора. Когато била втора смяна, баща й я прибирал от детска
градина, тъй като същият работел редовна смяна в „Заводски строежи“. Сметките
относно жилището са заплащани в началото от баща й, а в последствие от майка й,
тъй като нейната заплата не е стигала предвид обстоятелството, че е отглеждала
сама детето си. Твърди, че конфликт между родителите й имало и относно общите
семейни средства. Заявява, че баща й, когато отишъл да живее на лозето, е носел
оттам продукцията, която е произвеждал. Посочва и че е имал сиропчийница,
в която понякога се е налагало да работи и К., но главно баща й продавал като
имал и наети служители затова. Уточнява, че в момента майка й живее на квартира
заедно със сина си и внука си, въпреки, че синът й е придобил етаж от къща.
Посочва, че семейното жилище се състои от три стаи – кухня, малка стая, хол и
спалня.
От показанията на свидетеля К.Р. се установява, че Д.А. постоянно е
тормозел майка му като винаги търсел причина да се скара с нея. Освен това,
когато се родила дъщеря им, той като по – голям брат се е грижел за нея –
вземал я от ясла и детска градина, тъй като майка му трябвало да работи.
Изкарал много лошо детство без приятели, тъй като същите му се подигравали, че
трябва да гледа дете и да помага в сиропчийницата на
съпруга на майка му. Твърди, че Д.А. не се е грижил за семейството като не е
купувал дори един хляб. След като закупил лозето го принуждавал да ходи да носи
каменни блокове, да копае дупки. Твърди, че го е бил многократно и заради него
не са се разбирали с майка му. Посочва, че до 1976 г. е живял в семейното
жилище като след това е влязъл в казарма и повече не е живял там. Посещавал е
жилището, но винаги е стоял отвън и не е искал да влиза. Твърди, че майка му
останала да живее там с дъщеря си, тъй като А. бил предимно на вилата. Заявява,
че Г.през цялото време е живеела там, дори и с двамата си партньори, а след
раздялата и с втория останала трайно в жилището като майка им отгледала дъщеря
й до 10-ти клас. Посочва, че никога не е водил собствените си деца майка му да ги
гледа – виждали са се единствено пред блока и на нейната работа. Твърди, че
имотите, придобити по време на брака са прехвърлени на Галина. За майка си се
грижи от 20 години като в момента и двамата живеят в една обща квартира като
наемът е 200 лева, а пенсията, която получава е 230 лева. Бил тормозен от А.
непрестанно и дори бил гонен от дома им. Многократно се е налагало да стои да
чака пред вратата да се прибере майка му, тъй като бил заключен отвън. Твърди,
че всички сметки са заплащани от майка му, а продукцията от лозето не е носена
вкъщи, тъй като А. я продавал на пазара. Заявява, че майка му е имала страх от
него и заради това не е предприела стъпки да се разведе или да се оплаче за
упражнявания спрямо нея тормоз. Конкретен повод за напускането на жилището
твърди, че не е имало, просто този постоянен тормоз.
От показанията на свидетелката Л. Й.Й. се
установява, че Д.А. е изпитвал неприязън към сина на М.А. и за всеки дребен
повод е започвал да му крещи. Дори последният е бил принуждаван да работи в сиропчийницата му. Отделно от това се е грижел за сестра
си. Твърди, че леля й се е грижела за двете деца еднакво, но винаги се е
притеснявала какво ще каже мъжът й за К.. Последният живял с тях до
постъпването си в казармата, а след това по квартири като М. го е посещавала, а
не той нея, тъй като К.не е искал да ходи в жилището. Посочва, че М. е имала
страх от мъжа си, тъй като е била непрестанно заплашвана и гонена от дома. Дори
в деня, когато напуснала семейното жилище, е била гонена от Д.А. и е имала сини
по ръцете. Твърди, че конкретният повод за напускането на апартамента е фактът,
че е научила за покупката на недвижими имоти и е поискала обяснение затова.
Нищо не е могла да вземе при напускането на дома, тъй като на следващия ден е била сменена бравата. За М.А.
в момента се грижи синът й и живеят на квартира. Въпреки че той има друго
жилище не може да я вземе в него, тъй като в същата сграда живее и баща му, с
когото А. се е разделила преди години. Напускането на семейното жилище е
станало преди около 20 години.
От показанията на свидетеля Васил Йоцов се установява, че през 2004 г. по
молба на сина й К. Р., завел М.А. до апартамента, находящ
се на ул. „П.“, за да си вземе лични вещи. След 2-3 минути тя слязла разплакана
като твърдяла, че патронът е сменен.
Прието поделото е заключение на СМЕ, от което се установява, че М.Й.А.
боледува от хипертонична болест и е на системно медикаментозно лечение;
старческа катаракта в напреднал стадий на дясното око и начален стадий на
лявото око; първична гонартроза, двустранна –
дегенеративни увреждания на коленете на двата крака. Заболяванията водят до
необходимост от спазване на санитарно хигиенен режим по отношение на
хипертоничната болест, а гонартрозата изисква
максимална близост до сервизни помещения като е желателно да има човек, който
да й помага в ежедневната и домакинска работа. Вещото лице уточнява, че А. е
нетрудоспособна и не би могла да полага труд, за да се издържа. Д.Д.А. страда от хипертонична болест с прояви на застойна сърдечна недостатъчност; мозъчно-съдова дейност –
с налични последици от мозъчен инфаркт /инсулт/; хиперплазия
на простатата. Вещото лице посочва, че е налице необходимост за достъп до бърз
транспорт до болници в случай на необходимост, както и че А. е нетрудоспособен
и не би могъл да полага труд, за да се издържа. В съдебно заседание вещото лице
уточнява, че единственият вариант за лечение на гонартрозата
е смяна на колянна става чрез операция, а за катарктата – също операция. Част от нещата за тези операции
се поемат от касата, но други е необходимо пациентът сам да заплати. Заявява,
че също лечението на хиперплазия на простата е
операция, която се поема от здравната каса. Уточнява, че всяка оперативна
намеса крие рискове.
Представени и прието по делото са медицински документи и рецептурни книжки, установяващи здравословното състояние на
страните в настоящото производство.
С оглед
гореизложената фактическа обстановка, съдът от правна страна приема следното:
При съблюдаване на действащите правни норми и при съобразяване на
постановките на Постановление № 5/1977 г. на Пленума на ВС, които запазват
действието си и при новия СК, както и предвид настъпилата преди повече от 15
години фактическа раздяла, се налага изводът, че брачните отношения на
съпрузите са дълбоко и непоправимо разстроени. Между тях са изчезнали
отношенията, характерни за брачната връзка /уважение, разбирателство, подкрепа
и др./ и бракът им съществува формално, без да е полезен за тях самите и за
обществото.
От съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства, преценени
по реда на чл. 172 ГПК, съдът установява, че същите са непротиворечиви относно
негативното отношение на Д.А. към синът на М.А. от първия брак, което е и
основаната причина за конфликтните отношения между съпрузите. От същите се
установява, че А. е упражнявал дори и физическо насилие спрямо него, както и психически
тормоз по отношение на съпругата си, с оглед на полаганите от нея грижи по отношение
на К.Р..
Въз основа на гореизложеното следва
изводът, че е нарушен основаният принцип заложен в разпоредбата на чл. 14 СК, а
именно, че отношенията между съпрузите се изграждат на взаимно уважение, както
и конституционно установения принцип за неприкосновеност на личността, заложен
в разпоредбата на чл. 30 от Конституцията на Република България. При
сключването на брака съпругът е бил наясно, че М.А. има син от предходен брак и
полага грижи за същия. Липсва всякаква оправдателна причина за неприемливото
отношение на Д.А. към К.Р., което е водело и до непрестанните конфликти между
съпрузите. Неуважението и упражнявания тормоз спрямо дете от предходен брак, с
което съпругът съжителства, е неизвинително и води до виновно поведение от
страна на последния за разрушаването на брачната връзка между съпрузите.
С оглед гореизложеното следва и правния извод, че е нарушен и следващият
основен принцип във връзка с личните отношения между съпрузите, заложен в
разпоредбата на чл. 17 СК, а именно че съпрузите чрез общи усилия и взаимно
разбирателство са длъжни да осигуряват благополучието на семейството. Липсата
на приемане на К.Р. от страна на Д.А. и упражняван от последния физически
тормоз спрямо синът на М.А., което се установява от събраните по делото
доказателства, следва да се категоризира като психически тормоз по отношение на
съпругата и поставянето й пред невъзможен избор – този между детето от
предходен брак и новосъздаденото семейство, което неминуемо е довело до
разрушаване на брачната връзка. Вина затова безспорно има Д.Д.А.. Фактът, че последният се е
изнесъл да живее предимно на лозето, установяващо се от приетите по делото
гласни доказателства, допълнително обосновава изводът, че същият е загърбил
задължението си чрез взаимни усилия и разбирателство да осигури благополучието
на семейството.
Изложените обстоятелства налагат
извода, че бракът между съпрузите е дълбоко и непоправимо разстроен. Съпрузите не са в състояние
да изпълняват вменените им съгласно
чл. 17 СК задължения за осигуряване
благополучието на семейството,
като брачният им съюз е лишен
от съдържание и не отговаря на закона. Същият не се характеризира с минимална наличност на изискваното от морала и
закона съдържание за една нормална брачна връзка, което е основание, съдът да
приеме, че съществува формално и без възможност за възстановяване на нормални
брачни отношения.
По делото не се събраха доказателства /с изключение на показанията на
свидетелката Г.Д., които съдът цени по реда на чл. 172 ГПК/, които еднозначно
да водят до извода, че брачната връзка е разрушена в резултат на виновно
поведение на М.А. дължащо се на неполагане на грижи от нейна страна за
семейството.
Предвид гореизложеното съдът следва да постанови прекратяване на брака
между страните като посочи, че пряка причина и вина за разстройството на същия,
следва да носи съпруга.
По отношение на семейното жилище:
Понятието семейно жилище според § 1 от Допълнителните разпоредби на СК е
това жилище, което е обитавано от двамата съпрузи и техните ненавършили
пълнолетие деца. От законовото определение се извеждат двата водещи признака на
понятието – обитаването, а не собствеността и членовете на семейството, което
са обитавали жилището. Следователно семейно е жилището, ползвано от съпрузите
за задоволяване на битовите нужди на семейството до прекратяването на брака, а
при фактическа раздяла – до деня на раздялата.
Безспорен факт между страните е обстоятелството, че до фактическата раздяла
съпрузите са обитавали апартамент с административен адрес – град Варна, ул. „П.“,
бл.33, вх. Б, ет.2, ап.28, който е собственост на дъщеря им като те са си
запазили пожизненото право на ползване.
Неоснователно е възражението на Д.А., че след като жилището е собственост
на дъщерята на Г.Д., то е загубило статута си на семейно жилище. Трайно
установената практика посочва, че жилището обитавано от съпрузите до
фактическата им раздяла има характер на семейно жилище и не загубва характера
си на такова независимо от периода на фактическата раздяла. В този смисъл
решение № 304/11.12.2013 г. по гр.д. № 1406/2012 г. по описа на ВКС.
Фактът, че семейното жилище е собственост на дъщерята Г.Д. е ирелевантно, доколкото двамата съпрузи пожизнено са си
запазили правото на ползване на същото. С настоящото решение пожизнено
запазеното право на ползване няма да се погаси.
От съвкупния анализ на приетите по делото доказателства се установява, че
жилището е тристайно като се състои от кухня, хол, спалня и малка стая. Тези
обстоятелства се установяват от събраните гласни доказателства, събрани чрез
разпита на свидетелите – Я.У.и Г.Д.. Безспорно, от събраните по делото гласни
доказателства, се установява, че отношенията между съпрузите са нетърпими. Това
обуславя изводът, че семейното жилище не може да бъде разпределено за ползване
между двамата.
При определяне на кого от съпрузите да предостави ползването на семейното
жилище следва да се вземат под внимание следните обстоятелства – интересите на
ненавършилите пълнолетие деца, вината, здравословното състояние и други
обстоятелства, аргумент от чл. 56, ал.5 СК. В настоящия случай няма ненавършили
пълнолетие деца и двамата съпрузи имат жилищна нужда, предвид обстоятелството,
че не притежават друго жилище и здравословното им състояние е влошено.
Последният факт се установява от приетите по делото медицински документи и рецептурни книжки, както и
от заключението по допуснатата СМЕ. Фактът, че вина за прекратяване на брака има
съпругът не следва да е единствения определящ фактор, доколкото законът
посочва, че наред с това обстоятелство следва да прецени и другите релевантни
обстоятелства, а именно че М.А. е напуснала семейното жилище през 2004 г. и
повече от 16 години не се връщала в него. Последните обстоятелства се
установяват от съвкупния анализ на събраните по делото гласни доказателства и
обявените за безспорни между страните факти. В първото по делото заседание М.А.
е посочила, че би се отказала от претенцията си да й се предостави ползването
на семейното жилище, ако Д.А. й заплаща съответен наем затова. Освен това
предвид обявените за безспорни между страните обстоятелства, а именно че средният
пазарен наем за такъв тип жилище е 500 лева и доказаният факт, че М.А.
разполага с месечна пенсия в размер на 242,06 лева, особено затруднение за
същата ще представлява заплащането на наем на Д.А. по реда на чл. 57, ал.2 СК.
С оглед гореизложеното съдът счита, че семейното жилище следва да се
предостави за ползване на съпруга – Д.Д.А..
Безспорен между страните е фактът, че средният пазарен наем за такъв тип
жилище като процесното е 500 лева, поради което
последният следва да бъде осъден да заплаща наем на М.А. в размер на 250 лева
месечно, считано от влизане в сила на настоящото решение.
По отношение на искането за
издръжка:
Разпоредбата на чл. 140, ал.1 СК посочва, че лицето, което има право на издръжка
може да я търси в следния ред – деца и съпруг, родители, бивш съпруг, внуци и
правнуци, братя и сестри, дядо и баба и от възходящи от по-горна степен.
Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на
издръжка и възможностите на лицето, което я дължи, аргумент от чл. 142 СК.
Нормата на чл. 145 СК сочи, че невиновният за развода съпруг има право на
издръжка. Необходимо е лицето, което търси издръжка да е неработоспособно и да
не може да се издържа от имуществото си, аргумент от чл. 139 СК.
От събраните по делото доказателства – медицинска документация и заключение
по приета СМЕ, се установява, че и М.А. и Д.А. са нетрудоспособни и не биха
могли да полагат труд, за да се издържат. Доказва се, че и двама имат
заболявания за лечението, на които се налага ежемесечното закупуване на
лекарства. Размерът на пенсията на М.А. е в размер на 242,06 лева. Този факт се
установява от приетото по делото удостоверение от НОИ.
По данни на Националния статистически институт общият разход на член от
домакинството за второ тримесечие на 2020 г. е средно в размер на 1384,46 лева. От приетите по делото доказателства се
установява, че пенсията, която получава Д.Д.А. е в
месечен размер на 533,33 лева. Доказва се, че последният има и допълнителни
годишни доходи, с оглед получаваната рента от предоставената за ползване
земеделска земя, който за последната година е в размер на 1141 лева или по 95,
08 лева месечно. Съдът като взе предвид събраните по делото доказателства и
гореизложените обстоятелства счита, че месечните средства на Д.А. в размер на
628,41 лева не обуславят възможност на последния да предоставя месечна издръжка
на М.А. в претендирания размер, поради което
претенцията на същата по реда на чл. 145 СК следва да се отхвърли.
По отношение на фамилното име:
Настоящият състав на Районен съд,
град Варна следва да постанови, на основание чл. 53 СК, след прекратяване на
брака съпругата да възстанови предбрачното си фамилно
име – А., в каквато насока е изричното й желание.
По отношение на разноските:
На основание т.2 чл. 6 от Тарифа за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК и съобразно характера на производството, съдът определя
окончателна държавна такса в размер на 50 лв., която следва да бъде възложена в
тежест на Д.Д.А., на основание чл. 329, ал.1 ГПК.
Последният претендира и присъждането на разноски в настоящото производство, но
доколкото същият е виновен за прекратяването на брачната връзка, такива не му
се следват.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА между Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** и М.Й.А.,
ЕГН **********, адрес: ***, за което е съставен акт за сключен граждански брак
№ 510/23.06.1965 г. пред длъжностно лице по гражданското състояние при Община
Варна, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака, на основание чл. 49, ал.1 от СК
ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на
брачните отношения има СЪПРУГЪТ - Д.Д.А., ЕГН **********,
адрес: ***, на основание чл. 49, ал.3 от СК
ПРЕДОСТАВЯ ПОЛЗВАНЕТО НА СЕМЕЙНОТО
ЖИЛИЩЕ, находящо се в град Варна, ул.
П., № 33, вх. Б, ап.28 на СЪПРУГЪТ -
Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: ***
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплаща в
полза на М.Й.А., ЕГН **********, адрес: *** месечен наем в размер на 250 лева, за ползването на семейното
жилище, находящо се в град Варна, ул. П., № 33, вх.
Б, ап.28, считано от влизане в сила на решението за прекратяване на брака, на основание чл. 57, ал. 2 изр. 1 от СК
ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака, съпругата да носи предбрачното
си фамилно име – А., на основание чл. 53 СК
ОТХВЪРЛЯ предявения от М.Й.А., ЕГН **********, адрес: *** срещу Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** иск с правно основание чл. 145 СК, с който се иска Д.Д.А., ЕГН ********** да бъде осъден да заплаща на М.Й.А.,
ЕГН ********** месечна издръжка в размер на 140 лева за срок от три години,
считано от влизане в сила на решението за развод, платима на всяко 10-то число
на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла
вноска
ОСЪЖДА Д.Д.А., ЕГН **********, адрес: *** да заплати в
полза на държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд,
град Варна държавна такса за развод в размер на 50.00 /петдесет/ лв. на основание т.2 чл. 6 от Тарифа към ЗДТ във вр. чл. 329 от ГПК
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред ОКРЪЖЕН СЪД, град Варна
РАЙОНЕН СЪДИЯ: