Р Е
Ш Е
Н И Е
№ 1172
гр.Бургас, 13.08.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, XLIII–ти наказателен състав, в публично заседание на тринадесети юли две хиляди и осемнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЯНА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря Гергана Стефанова, като разгледа НАХД №2133 по описа на БРС за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по повод жалба на С.К.Р. с ЕГН: **********, с адрес ***1, против Наказателно
постановление № ЮИР-13-ЮИР-10/26.03.2018 г., издадено от Началника на РДНСК
Югоизточен район, с което на основание чл.232, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУТ
на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 1500
лева за нарушение на чл.
145, ал. 2 от ЗУТ,
във вр. чл. 29, ал. 2, т.1 от Наредба № 7 от 22.12.2003 г.
за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно. Излагат се подробни аргументи в тази насока В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Д., който поддържа искането си за отмяна на НП.
За административнонаказващият орган,
редовно призован, в съдебно заседание се явява юк.Костова. Същата моли за
потвърждаване на НП, като счита че санкционираното с него нарушение е безспорно
доказано, а наложената санкция е съответна на обществената му опасност на деянието.
Съдът, като
прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията
си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:
С.К.Р., ЕГН ********** и адрес ***1, в качеството си на длъжностно лице
- главен архитект на община С е съгласувал инвестиционни проекти, наименовани
„Вилни сгради в УПИ - IX 5173 в м. „Б.“ земл. на гр. С /промяна по време на
строителство/“ за строеж, за който е издадена заповед № 12 от 21.03.2017г. по
реда на чл. 154, ал. 5 от ЗУТ за строеж: „Вилни сгради с басейн и консервация,
реставрация и експониране на античен гробен комплекс“, находящ се в урегулиран
поземлен имот /УПИ/ IX-5173, местност „Б.“, землище на гр. С, община С в
нарушение на чл.145, ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/ във
връзка с чл. 29, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 за от 22 декември 2003г. за правила
и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Съгласно чл.145, ал. 2 от ЗУТ, съгласуването на инвестиционните проекти
по ал.1 се състои в проверка на съответствието им с предвижданията на подробния
устройствен план и правилата и нормативите за разполагане на застрояването и
устройствените показатели. Съгласно оценка за съответствие на инвестиционния
проект /ОСИП/ № 16/02.03.2017г., която е послужила за съгласуване на
инвестиционните проекти на гореописания строеж и част „Архитектурна“ и
обяснителната записка към нея се установява, че преработката по време на
строителството за вилна сграда Б, касае това че в полуподземния етаж на същата
сграда се променят функционалното предназначение на помещенията като се
преустройват като заведение за обществено хранене, което ще функционира като
бистро и че в полуподземния етаж кота 0,00 = 15,30 за вила Б, всички помещения
се преустройват в заведение за обществено хранене.
Съгласно § 1, т. 22 от Допълнителни разпоредби на Закон за туризма /ЗТ/,
„Вила“ е масивна сграда с ниска етажност, притежаваща минимум: преддверие, хол,
две спални, кухненски бокс, трапезария, санитарен възел, тераса и места за
паркиране.
Заведение за обществено хранене не е сред изчерпателно изброените
изисквания за изграждане на вили, съгласно Приложение № 1, глава пета, раздел I
към чл. 17, ал. 1, т. 1 от Наредба за изискванията към местата за настаняване и
заведенията за хранене и развлечения и за реда за определяне на категория,
отказ, понижаване, спиране на действието и прекратяване на категорията.
Съгласно одобрения Подробен устройствен план /ПУП/, У ПИ IX-5173,
местност „Буджака“, землище на гр. С, община С е отреден за изграждане на вилни
сгради.
Предвиденият ЗОХ в полуподземния етаж на разрешената вилна сграда Б, не
е разположен в отделен поземлен имот, което е в нарушение на разпоредбата на
чл. 29, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 за от 22 декември 2003г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони,
съгласно която в отделни урегулирани поземлени имоти във вилните зони, при
спазване на нормативите по ал. 1, освен вилни сгради може да се разполагат и
магазини и заведения за хранене.
С оглед на изложеното, арх. С.К.Р. в качеството си на главен архитект на
община С, който при съгласуване на инвестиционните проекти следи за съответствието
им с правилата и нормативите за разполагане на застрояването е нарушил чл. 145,
ал. 2 ЗУТ във връзка с чл. 29, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 за от 22 декември
2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и
устройствени зони.
Нарушението е извършено на 16.03.2017 - /датата на съгласуване на
инвестиционните проекти/ в община С. Нарушението е установено на 03.01.2018г.
Актът за установяване на административно нарушение № ЮИР-13/28.02.2018
г. е съставен в присъствие на посочения за нарушител, след отправена покана
изх. № ЮИР-Б-168-00- 094/20.02.2018г. и е връчен на С.Р. на 28.02.2017г. В
законоустановения тридневен срок е постъпило възражение вх. №
ЮИР-Б-168-00-171/06.03.2018 г., което не е било уважено от административнонаказващия
орган.
Административнонаказващият орган се е възползвал от възможността,
предоставена му с разпоредбата на чл.53, ал.2 от Закон за административните
нарушения и наказания /ЗАНН/ - да издаде наказателно постановление и когато е
допусната нередовност в акта, но е установено по безспорен начин извършването
на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.
С гореописаното деяние, С.К.Р., ЕГН ********** и адрес ***1, в
качеството си на длъжностно лице - главен архитект на община С е нарушил
виновно чл. 145, ал. 2, ЗУТ във връзка с чл. 29, ал. 2, т. 1 от Наредба № 7 за
от 22 декември 2003г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове
територии и устройствени зони. и е осъществил състава на чл. 232, ал. 1, т. 2,
предложение първо ЗУТ.
Административнонаказващият орган
сезиран с преписката по акта е счел фактическите констатации за безспорно
установени и е издал обжалваното постановление, като пресъздал фактите,
посочени в него и наложил на жалбоподателя глоба в размер на 1500 лева.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателства и доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Горната фактическа обстановка не се оспорва и от страните.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът приема, че жалбата е подадена в рамките на седемдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН (НП е било връчено на жалбоподателя на 28.03.2018 г.- л. 52, а жалбата е входирана на 03.04.2018 г.). Жалбата е подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е и основателна по следните съображения:
Наказателно постановление е издадено от оправомощено за това лице, а АУАН е съставен от компетентен орган, видно от приобщеното към материалите по делото копие на Заповед № РД-13-014/09.01.2018г. Съдът намира за неоснователни възраженията липса на компетентност на актосъставителя, тъй като се установи заеманата от него длъжност- служител на РДНСК, т.е. същият е сред лицата, посочени в чл.238, ал.2, т.2 ЗУТ. Също така, представителят на АНО разясни в съдебно заседание, че не се налага издаването на изрична заповед за извършване на конкретна проверка.
Въпреки това,
съдът счита, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения, които са
опорочили производството и са довели до издаването на незаконосъобразно
наказателно постановление. Това е така по следните причини:
Производството по установяване
на административни нарушения и издаване на наказателни постановления е строго
формален процес, който се провежда в стриктно регламентирани срокове, част, от
които са регламентирани в разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН. Съгласно въпросната
разпоредба - сроковете по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН са давностни (вж. Тълкувателно
постановление №1/27.02.2015г. на ОСС на ВКС и ВАС, Тълкувателно решение № 48 от
28.XII.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г., ОСНК на ВС и др.), като за тяхното
спазване съдът следи служебно. Началото на тримесечната административно
наказателната давност е обусловено от откриването на нарушителя (чл. 34 ал. 1
от ЗАНН). Под откриване на нарушителя следва да се разбира не моментът, в който
съответното длъжностно лице е изградило своята субективна представа относно
индивидуализиращите белези на нарушителя, а моментът, в който е било обективно
възможно да се изгради тази субективна представа. Обратното би означавало, че
предметът на доказване ще трябва да обхване субективните преживявания на едно
длъжностно лице, което е практически трудно осъществимо, и че началото на един
давностен срок ще зависи от свободното усмотрение на длъжностното лице, а
именно – кога същото ще реши да възприеме факта на нарушението и неговия
извършител. Коментираният давностен срок не може да бъде поставен в зависимост
от подобни субективни състояния и решения. Той трябва да предпоставя само и
единствено обективни дадености. Държавните органи притежават правомощия. В
теорията „правомощието” се определя едновременно като право и като задължение.
При наличие на съответните законови условия, всеки орган не просто може да
упражни контролните си функции, а е длъжен да го направи. Пропускът да го
направи, независимо от причините, не следва да рефлектира в правната сфера на
проверяваните субекти. Тези органи, респ. длъжностни лица, не разполагат с
оперативна самостоятелност (последната е типична само за административното
право, но не и за административнонаказателното право). Затова реализацията на
административнонаказателната отговорност не може да бъде оставена на
усмотрението на овластените правни субекти, така че те да избират кога да
формират своите субективни представи за състава на административното нарушение
и индивидуализиращите белези на нарушителя и кога да предприемат дължимите
действия по установяването и налагането на административно наказание. Това те
са длъжни да направят в рамките на законоустановените срокове еx officio /служебно, по свой почин/ да
предприемат действия по установяване на лицата осъществили състава на
нарушението.След като пред органа са били налице всички документи, от който да
направи извод за извършено нарушение, то следва да се приеме, че нарушението е
установено и от този момент текат сроковете по чл. 34 ЗАНН. В този смисъл са и Решение № 678 от 10.04.2018
г. по к. адм. н. д. № 355 / 2018 г. на Административен съд – Бургас,
Решение № 80/02.05.2011г. по КАНД № 59/2011г. по описа на Адм.С-София, Решение
№ 678/11.04.2011г. по КАНД № 45/2011г. по описа на АдмС-София, и др.
При неспазване на една от двете алтернативно предвидени предпоставки по чл.34 ал.1 от ЗАНН, а именно да не се състави АУАН в срок от три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението (като ЗУТ въвежда различен момент, от който се брой този едногодишен срок), не следва да се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява.
Следователно, определената с нормата на чл. 53 от ЗАНН компетентност на органите на ДНСК да съставят АУАН, по дефиниция означава освен право да привличат към административнонаказателна отговорност субектите извършили нарушения, още и задължение за тези длъжностни лица за установяват своевременно нарушенията и техните извършители.
С оглед изложеното, настоящият състав счита, че отговорността на
задълженото лице е ангажирана в противоречие с правилото на чл.34, ал.1,
изр.второ, предл.първо от ЗАНН,
според което не се образува административно наказателно производство, ако не е
съставен АУАН в продължение на три месеца от откриване на нарушителя.
Процесният инвестиционен проект е одобрен от жалбоподателя Р., в качеството му
на главен архитект в Община С на 16.03.2017г., като на 21.03.2017 г. е издадено
и разрешение за строеж № 12. За издаването на това разрешение за строеж, в
съответствие с разпоредбата на чл.149, ал.5
от ЗУТ,
РДНСК е уведомена с писмо № 5-24-00-86/23.03.2017г., което е получено на
28.03.2017 г. и в 14-дневен срок е следвало да му извърши служебна проверка за
законосъобразност, съгласно нормата на чл.156, ал.1
от ЗУТ.
Органите на ДНСК са длъжни винаги да извършват проверка за законосъобразност на
издадените разрешения за строеж, като от законодателя не им е дадена възможност
да извършват преценка, дали да извършват такава или не. Ето защо, след като на 28.03.2017г.,
наказващия орган е узнал за издаденото разрешение за строеж (което очевидно е
издадено от главния архитект, т.е. евентуалният нарушител е известен), той е
следвало да извърши проверка за неговата законосъобразност. Иначе казано,
съществено е не просто кога органите са установили нарушението и нарушителя, а
от кой момент са могли да го сторят. Ето защо, тримесечния срок по чл.34, ал.1,
изр.2, предл.първо от ЗАНН,
започва да теча на 29.03.2017г. и последният ден, в който може да се установи
административното нарушение и да се състави АУАН е 29.06.2017 г., а в случая
АУАН е съставен на 28.02.2018г. С оглед това, срокът не е спазен дори да се
приеме, че той е започнал да тече след изтичането на 14-дневния срок за
извършване на проверката съгласно чл. 156, ал. 1 ЗУТ. В този смисъл е и
константната съдебна практика, обективирана в Решение № 1558 от 10.10.2017 г. по н. д. № 1495 / 2017 г. на Административен
съд – Бургас, Решение № 430 от 17.03.2014 г. по н. д. № 2045 / 2013 г. на
Административен съд – Бургас, Решение № 15 от 05.02.2018 г. по к. адм. н. д. №
268 / 2017 г. на Административен съд – Ловеч, Решение от 20.05.2014 г. по н. д.
№ 10180 / 2014 г. на Административен съд - Велико Търново, Решение
№ 2714 от 06.11.2012 г. по н. д. № 2986 / 2012 г. на XIV състав на
Административен съд – Варна и др. Неспазването на този срок представлява съществено процесуално
нарушение на административнопроизводствените правила, което опорочава
издаденото наказателно постановление в степен, обуславяща неговата отмяна,
както правилно е прел районният съд.
В заключение, обжалваното постановление следва да бъде отменено, поради допуснати нарушения в административнонаказателното производство.
Така мотивиран, на основание чл.63,
ал.1, предл.3 ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №
ЮИР-13-ЮИР-10/26.03.2018 г., издадено от Началника на РДНСК Югоизточен район, с
което на основание чл.232, ал. 1, т. 2, предл. първо от ЗУТ на жалбоподателя - С.К.Р.
с ЕГН: **********, с адрес ***1, е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 1500 лева за нарушение на чл.
145, ал. 2 от ЗУТ,
във вр. чл. 29, ал. 2, т.1 от Наредба № 7
от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните
видове територии и устройствени зони.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – гр.Бургас в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Вярно с оригинала: Г.Ст.