№ 1432
гр. Русе, 15.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Милен Ив. Бойчев
при участието на секретаря А. П. Х.а
като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело №
20224520100765 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ от Х. Т. А. срещу
ЗАД „Армеец“ АД.
Ищецът твърди, че на 13.09.2021г. около 13.30 ч. в гр. Русе, по бул.
България се е движел товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
****, управляван от Д. Д.. След разклона за с. *** в посока ГКПП – Дунав
мост нарушил правилата за предимство, като на кръстовище, на което
единият от пътищата е с предимство не е изпълнил предписанието на
поставен знак, указващ това предимство и извършил маневра завИ.е в
обратна посока от дясна пътна лента, като не изпълнил задължението си да
пропусне движещия се в лява пътна лента лек автомобил „***“, модел „***“ с
рег. №***, управляван от ищеца. Местопроизшествието било посетено от
служител на „Пътна полиция“, който съставил констативен протокол за ПТП
с пострадали, в който били описани обстоятелствата около инцидента. На
водача на автомобила „***“ бил съставен и АУАН.
Ищецът счита, че процесното ПТП е настъпило изцяло поради
противоправното и виновно поведение на водача на автомобила „***“, модел
„***“ за който имало към него момент валидна застраховка „Гражданска
отговорност“.
1
В резултат от произшествието, ищецът получил травматични
увреждания в областта на гърдите, главата и крайниците. Били установени
множество охлузни рани по лява ръка и двете подбедрици, травма в областта
на лява мишница, както и други повърхностни травми на предната стена на
гръдния кош. В резултат на това се наложило в продължение на два, три
месеца да се възстановява от получените увреждания и да спазва щадящ
режим на покой, без натоварване. Също така изпитвал затруднение при
задоволяване на ежедневните си потребности, а в резултат на инцидента
развил и посттравматично стресово разстройство, характеризиращо се със
силно притеснение, напрегнатост, тревоги и прочие.
За обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от процесното
ПТП, ищецът сезирал ответното дружество с писмена претенция от
25.10.2021г., по която нямало произнасяне в предвидения от закона три
месечен срок.
По изложените съображения се моли да бъде постановено съдебно
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
10000лв. като част от дължимото му обезщетение от 12000лв. за претърпени
неимуществени вреди под формата на понесени болки и страдания,
вследствие на ПТП от 13.09.2021г. причинено виновно от водача на товарен
автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ****, ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от 26.01.2022г. – датата на изтичане на
законоустановения срок за произнасяне от страна на застрахователя, до
окончателно изпълнение на задължението. Претендират се и направените в
производството разноски.
В срока по чл.131 ГПК, ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявеният иск. Оспорва всички елементи на
фактическия състав на непозволеното увреждане, отговорността на
застрахователното дружество за обезщетяване на посочените неимуществени
вреди от ищеца. Оспорва се наличието и на вина като субективно отношение
и като елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане на водача
Д. Д.. Оспорват се и твърденията относно механизма на настъпване на
произшествието. Счита се, че липсват доказателства, които да установяват
основателността на исковата претенция.
В условията на евентуалност ответникът прави възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат, тъй като се твърди, че ищецът се е
2
движел с несъобразена скорост и без поставен предпазен колан, с което е
допринесъл за настъпване на произшествието и вредите от него.
Оспорва се да е налице и причинно-следствена връзка между пътно-
транспортното произшествие и претендираните за обезщетяване вреди.
В условията на евентуалност се оспорва размера на предявеният иск
за неимуществени вреди.
Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото няма спор, а и се установява от представените писмени
доказателства, че на 13.09.2021г. около 13.30 ч. в гр. Русе, по бул. България,
след разклона за село ***, посока ГКПП Дунав мост е реализирано ПТП с
участието на товарен автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****,
управляван от Д. Д. и лек автомобил „***“, модел „***“ с рег. №***
управляван от ищеца Х. Т. А..
Произшествието е посетено от служители на Сектор „Пътна полиция“
при ОД МВР – Русе и е съставен констативен протокол за ПТП с пострадали,
в който са отбелязани видимите щети по двата автомобила, както и
наличието на пострадали лица – водачите на двата автомобила, ищецът с
натъртено ляво коляно, а другият водач с изкълчена лява ключица. Според
изготвената схема на произшествието, причина за него е отнетото от
управляващия автомобила „***“ предимство на ищеца, който се е движел в
лявата пътна лента.
За причиненото ПТП, с наказателно постановление №***/10.11.2021г.,
на Д. Й. Д. е наложено административни наказания, за това, че на 13.09.2021г.
като водач на товарен автомобил „*** ***“ с рег. №**** е нарушил правилата
за предимство, причинявайки ПТП с двама леко ранени – той и Х. А., като на
кръстовище, на което единият път е сигнализиран с пътен знак Б-1 не е
изпълнил предписанието му, навлиза към бул. „България“, извършва маневра
завИ.е в обратна посока от дясна пътна лента, като не изпълнява
задължението си да пропусне движещия се в лява пътна лента автомобил
„*** ***“ с рег. №***, в резултат на което се сблъскват. С посочените си
действия водачът Д. виновно е нарушил чл. 50, ал.1 и чл. 38, ал.3 ЗДвП за
което му са наложени административни наказания глоби в общ размер на
220лв.
3
Няма спор между страните, че към момента на процесното ПТП, за
товарния автомобил „*** ***“ е имало валидно сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ с ЗАД „Армеец“ АД.
На 25.10.2021г. ищецът Х. А. е предявил писмена претенция до
ответното застрахователно дружество да му бъде заплатено обезщетение за
неимуществени вреди причинени при процесното ПТП в размер на 30 000лв.
Няма спор между страните, че претенцията не удовлетворена, включително и
частично.
Разпитан като свидетел водачът Д. Й. Д. установява, че от кръстовище
навлязъл на бул. „България“ и искал да направи обратен завой поради което
започнал да навлиза в лявата пътна лента, тъй като не видял идващ
автомобил. Когато чул звуков сигнал се опитал да завие на дясно, но
последвал сблъсък, от който управлявания от него микробус се завъртял на
дясно, а ударилият го автомобил се преобърнал по таван. Наложило се да
помогне на другия водач да излезе от автомобила си, защото бил заклещил
десния си лакът. Свидетелят не обжалвал наложеното му административно
наказания за причиненото ПТП и си заплатил определената му глоба.
Свидетелят Вeнцислав Томов В.ов установява, че познава ищеца и с
него са съпрузи на две сестри. Знаел за станалия инцидент с него на моста над
КАТ. В резултата на претърпяното произшествие, ищецът имал охлузвания
по цялото тяло, болки в гръдния кош от лявата страна и в лявото рамо. Доста
време не можел да се възстанови, болките продължавали около 2-3 месеца и
се налагало да пие обезболяващи хапчета. След инцидента Х. не можел да спи
нощно време, често се будел и сънувал инцидента и не искал да шофира. Към
момента шофирал, но по-рядко и със страх.
Според заключението на изготвената по делото съдебномедицинска
експертиза, от съставената медицинска документация след прегледите на
ищеца веднага след инцидента се установява, че е получил множество
охлузвания по лявата ръка и двете подбедрици, които са в пряка причинно –
следствена връзка с претърпяното ПТП. Пострадалият имал оплаквания от
главоболие, световъртеж, замъгляване на зрението, болки в лявото рамо,
периодично изтръпване на лявата ръка, болки в кръста и болки в лявата
глезена става и ограничена функция на в лявата раменна става, поради което
му е изписано лекарствено лечение. Пострадалият е нямал обективни
клинични и параклинични находки за вътрешни увреждания на тъкани и
4
органи. Вещото лице е посочило, че от съставената медицинска документация
е видно, че възстановителния период за ищеца е бил 37 денонощия. Не са
установени медицински данни за възникнали усложнения, поради което по
отношение на травматичните увреждания няма налице състояния, които
трайно или до живот да съпътстват пострадалото лице, касае се за пълно
възстановяване. Вещото лице не е установило характерни увреждания на
вътрешни органи или тъкани, които се получават при поставен предпазен
колан.
Според заключението на изготвената по делото автотехническа
експертиза, причината за произшествието са субективните действия на водача
на товарния автомобил „***“, който при извършване на маневра за завИ.е в
обратна посока, навлязъл пред движещия се в лявата пътна лента „*** ***“ в
опасната му зона за спиране. Вещото лице не е установило друга причина за
настъпване на произшествието или фактори допринесли за това – състояние
на пътя, видимост, техническа неизправност на автомобилите и пр. Мястото
на удара е било изцяло в лявата пътна лента и водачът на автомобила „***
***“ не е имал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
Според вещото лице няма данни, които да позволят да се приеме, че
автомобилът „*** ***“ се е движил с по-висока скорост от максимално
разрешената за движение в населено място – 50 км.ч.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът
прави следните правни изводи:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ, увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на
изискванията на чл. 380 КЗ. Няма спор по делото, че ищецът е управлявал
единият от автомобилите, които и участвал в процесното ПТП. Вина за него
има другият водач - на лекия автомобил „*** ***“, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, който е
нарушил правилата за предимство регламентирани в чл. 38, ал.3 и чл. 50, ал.1
ЗДвП. Това обстоятелство безпротиворечиво се установява от материалите
съдържащи се в административно-наказателната преписка съставена по
случая, свидетелските показания и автотехническата експертиза. Влязлото в
сила наказателно постановление обвързва съда в настоящото производство по
въпросите относно причините и вината за настъпването на произшествието,
5
след като не са събрани доказателства категорично оборващи изводите на
административно-наказващия орган. Поради това неоснователи са
възраженията на ответника за недоказаност на механизма и вината за
произшествието.
Няма спор по делото, че ответното дружество по силата на сключена
застраховка „Гражданска отговорност“ носи отговорност за обезщетяване на
имуществените и неимуществените вреди причинени от виновния водач и
които са пряка и непосредствена последици от поведението му. Безспорно е
че ищецът е претендирал извънсъдебно от ответното дружество обезщетение
за причинените му неимуществени вреди, която претенция не е
удовлетворено както в тримесечния срок по 496, ал. 1 КЗ, така и до
приключване на съдебното дирене в настоящото съдебно производство.
Категорично се установява по делото, че ищецът е претърпял
травматични увреждания, които са в пряка причинно – следствена връзка с
процесното ПТП, в който смисъл е и заключението на вещото лице.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди има за цел да репарира в
относително пълен обем болките и страданията, възникнали от непозволеното
увреждане и съгласно чл. 52 ЗЗД се определя от съда по справедливост въз
основа на конкретните обстоятелства по случая. Съобразявайки естеството на
установените наранявания (натъртване и охлузване) по тялото на ищеца и
продължителността на възстановяването им (37 денонощия) и липсата на
трайни последици за здравето му, настоящият съдебен състав намира, че
справедливото обезщетение за тези неимуществени вреди е в размер на
5000лв. В това обезщетение се включват и причинените неимуществени вреди
върху психиката на ищеца, извън болките и страданията които е изпитвал.
Логично е да се приеме, че ПТП като процесното, в което управляваният от
ищеца автомобил се е преобърнал и сериозно е пострадал, му е причинило
уплаха и притеснение, които е естествено да се отразят на психическия му
комфорт за известен период от време, който е индивидуален при всеки.
Възрастта обаче, в която се е намирал по време на инцидента ищецът (28 г.) и
липсата на данни за други негови заболявания, които биха могли да бъдат
влошени от случилото се не дават основание да се приеме, че последиците за
него не са били както продължителни така и сравнително тежки по време на
оздравителния период и не са повлияли съществено начина му на живот,
което да бъде основание за присъждане на по-високо обезщетение от
6
определеното по-горе. Поради това основателни са възраженията на
ответника относно размера на претендираното обезщетение и недоказаността
на част от сочените от ищеца неимуществени вреди, като претърпени в
резултата от процесното ПТП – прим. „срив на самочувствието и психически
шок“.
Съдът приема за неоснователни направените от ответника
възражения за съпричиняване. Първото от тях е основано на твърдението, че
ищецът е управлявал автомобила си с „превишена/несъобразена скорост“. От
доказателствата по делото извод в тази посока не би могъл да бъде изведен.
Вещото лице изрично е посочило, че не съществува механизъм по който да се
определи в конкретния случай точната скорост, с която се е движил
автомобилът на ищеца. Установеният механизъм на ПТП и щетите по
автомобилите не дават основание за извод, че скоростта на автомобила е била
над 50 км.ч., т.е. това възражение следва да се приеме, че е недоказано.
Такова е и второто възражение за липсата на поставен предпазен колан от
ищеца. Действително не са установени характерни травматични увреждания,
които категорично да сочат, че са получени в резултат на поставен
обезопасителен колан, в който смисъл е и заключението на вещото лице.
Липсата обаче на такива не е категорично доказателство за обратното – че
ищецът е бил без предпазен колан. Още по-малко има основание да се
направи извод, че установените по него телесни увреждания не биха могли да
се получат, ако той е бил с предпазен колан. За да бъдат уважени направените
от ответника възражения за съпричиняване (при управление на МПС), следва
да бъде доказано противоправно поведение на ищеца, което обективно да е
допринесло за настъпване на вредоносния резултат за него, а не само да се
предполага такова поведение и принос.
По изложените съображения възраженията на ответника за
съпричиняване са недоказани и дават основание исковата претенция да бъде
уважена за посочения по-горе размер от 5000лв. и отхвърлена до пълния
предявен размер от 10000лв. като неоснователна.
Върху присъдената сума ответникът дължи и обезщетение за забава в
размер на законната лихва от изтичане на срока по чл. 496, ал.1 КЗ, или от
26.01.2022г., каквото е и претендирано с исковата молба, която искова
претенция също следва да бъде уважена.
При този изход на спора, ответникът следва да заплати направените от
7
ищеца разноски за настоящото производство пропорционално на уважената
част от исковата му претенция (1/2). Представени са доказателства за
направени от ищеца разноски за заплащане на държавна такса в размер на
400лв. и депозит за вещи лица в размер на 450лв. Съобразно уважената част
от иска следва да му се присъдят 425лв.
Претендирано е присъждане на адвокатско възнаграждение на
процесуалния представител на ищеца в хипотезата на чл. 38, ал.1 т.2 ЗА. С
оглед размера на уважената искова претенция, адвокатското възнаграждение
на процесуалният представител адв. Я. Д. от САК следва да се определи на
580лв.
Ответникът е претендирал разноски в общ размер на 420лв.
(юрисконсултско възнаграждение, депозити за вещи лица и свидетел). С
оглед отхвърлената част от исковата претенция, следва да му се присъдят
210лв.
Така мотивиран, районният съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД ,
ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Стефан
Караджа” №2, представлявано от изпълнителните директори Миролюб И. и
Константин Велев, да заплати на Х. Т. А., ЕГН**********, с адрес гр. Русе,
*********** сумата от 5000лв., представляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди – болка и негативни изживявания, в резултат от ПТП
от 13.09.2021г. в гр. Русе, причинено виновно при управление на товарен
автомобил „***“, модел „***“ с рег. №****, ведно със законната лихва за
забава считано от 26.01.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Х. Т. А., ЕГН**********, с адрес гр.
Русе, *********** срещу Застрахователно акционерно дружество
„Армеец“ АД, ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. “Стефан Караджа” №2 иск за заплащане на неимуществени вреди
над сумата от 5000лв. до пълния предявен размер от 10 000лв.,
претендирани частично от общ размер на 12 000лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД,
ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Стефан
8
Караджа” №2, да заплати на Х. Т. А., ЕГН**********, с адрес гр. Русе,
*********** сумата от 425 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Х. Т. А., ЕГН**********, с адрес гр. Русе, *********** да
заплати на Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД,
ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Стефан
Караджа” №2, сумата от 210 лв. разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД,
ЕИК121076907, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. “Стефан
Караджа” №2, да заплати на основание чл. 38, ал.2 ЗА на адавокат Я. Д. Д.
от САК с ЕГН**********, с адрес гр. София, ул. “Алабин” №36, ет.2
адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 580лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
9