Р Е Ш Е Н И Е
Номер 587 от 20.04.2021г., град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Бургас, петнадесети състав, на осми април две хиляди двадесет и първа
година в публично заседание в следния състав:
Председател: Лилия Александрова
Членове: 1. Станимир Христов
2. Диана Ганева
при секретаря С.А. и прокурор Христо
Колев като разгледа докладваното от съдия Ганева касационно наказателно административен
характер дело номер 427 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на чл. 63, ал. 1 от Закона за административните нарушения и
наказания (ЗАНН), във вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на „Фармакея“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Айтос, ул.“Богориди“ №12а, представлявано
от управителя З.В.С., чрез адв.К., против Решение №260627/22.12.2020г., постановено по НАХД №3986/2020г. по описа на Районен съд -Бургас, с което е потвърдено наказателно постановление №1650-F526255/16.12.2019 г. на зам. директора на ТД НАП,
Бургас, с което, на касатора, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за
социално подпомагане/КСО/, е наложена имуществена санкция в размер на 500.
00/петстотин/ лева, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни на работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. В касационната жалба са изложени възражения, че оспореното
съдебно решение е неправилно и незаконосъобразно, тъй
като е налице неправилна преценка относно приложението на чл.28 от ЗАНН. Иска се отмяна
на решението и на наказателното
постановление.
В съдебно заседание касаторът, редовно
призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът по касация, редовно уведомен, не
се представлява.
Представителят на Окръжна прокуратура
Бургас дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Касационната жалба, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна,
при следните съображения:
Районен съд - Бургас, с Решение №260627/22.12.2020г., постановено по НАХД №3986/2020г. по описа на
Районен съд Бургас, е потвърдил наказателно постановление №1650-F526255/16.12.2019 г. на зам. директора на ТД НАП, Бургас, с което, на
касатора, на основание чл. 355, ал. 1 от Кодекса за социално подпомагане/КСО/,
е наложена имуществена санкция в размер на 500.
00/петстотин/ лева, за нарушение по чл. 5, ал. 4, т. 2 КСО, вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 3, ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за
съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни на
работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица.
За да постанови оспореното съдебно
решение районният съд е приел, че не са допуснати съществени процесуални
нарушения в административнонаказателното производство. Приел е за установено по
несъмнен начин от събраните доказателства, че "Фармакея"ООД, като осигурител, не е подало
в срок до 25.08.2019г., в ТД НАП
Бургас, декларация образец 6 за месец юли 2019 г. с данни за общия размер на дължимите осигурителни
вноски, вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което е осъществило състава на вмененото му
нарушение, за което правилно е ангажирана отговорността му на основание чл. 355, ал. 1 КСО. Обосновал е извод, че не е налице маловажен случай, а
наложената санкция е справедливо определена в предвидения от закона минимум,
съобразно чл. 27 ЗАНН.
Санкцията е наложена на дружеството - касатор за това, че в качеството си на осигурител, е
нарушило разпоредбата на чл. 5, ал. 4 КСО като не е
подало в срок – до 25.08.2019 г., в ТД
НАП Бургас, декларация обр. 6 за месец юли 2019 г. с данни за общия размер на дължимите осигуровки,
вноските за фонд "Гарантирани вземания на работниците и служителите".
Декларацията е подадена по интернет с КЕП на 24.10.2019 г. и е приета и входирана с №
02000193359021. За
констатираното е съставен акт за установяване на
административно нарушение, въз основа на
който е издадено оспореното пред районния съд наказателно постановление.
Касаторът твърди маловажност на
нарушението.
Решението на районния съд е валидно,
допустимо и правилно, по следните съображения:
Оспореното решение е постановено при
спазване на процесуалните правила. Въз основа на правилно установена фактическа
обстановка, която се подкрепя от събраните и обсъдени в доказателства, съдът е
формирал правни изводи в съответствие с материалния
закон. При съставяне на
АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални
нарушения.
За касатора, в качеството му на
осигурител, безспорно е налице нормативно задължение за подаване на декларация
с данните по чл. 5, ал. 4 КСО. В случая за м.
юли 2019 г. това задължение не е изпълнено
от него в законоустановения срок. Ето защо,
изводът на районния съд, че дружеството е осъществило състава на вмененото му нарушение
е правилен. Отговорността на юридическото лице е безвиновна, обективна, поради
което причината за несвоевременното
подаване на декларацията, е ирелевантна за съставомерността на
нарушението.
Правилно районният съд е приел, че в
конкретния случай не са налице предпоставки за
приложението на чл. 28 ЗАНН като поддържаните от касатора
възражения в тази насока и пред касационната инстанция са неоснователни. Установеното
нарушение е формално, поради което е без значение
липсата на вредни последици и че всички дължими от дружеството осигурителни
вноски са били своевременно платени. В случая не са налице данни за смекчаващи
обстоятелства, които да отличават конкретното нарушение като такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновени случаи на административни нарушения от същия вид. Предвид естеството
на изпълнителното деяние - неспазване на задължение за подаване на декларация в
установен от закона срок, не може да бъде споделено
становището на касатора, че нейното подаване със закъснение на 24.10.2019 г. представлява обстоятелство,
което характеризира нарушението като маловажен случай.
Ако се
възприемат за основателни аргументите на касатора, биха довели до извода, че всяко
такова деяние, което не води до щети за фиска е маловажно, а това е в
противоречие с целта на закона, вложена от законодателя при инкриминиране на
тези деяния като административни нарушения.
С оглед изложеното, настоящата съдебна
инстанция приема, че оспореното решение е постановено
при правилно приложение на закона и следва да бъде оставено в сила. Не се
установиха касационни основания за неговата отмяна.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, във
връзка с чл.63, ал.1, изречение второ от ЗАНН, Административен съд Бургас, ХV състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №260627/22.12.2020г., постановено по
НАХД №3986/2020г. по описа на Районен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.