№ 12311
гр. София, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 72 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ
при участието на секретаря ИНА М. КИРИЛОВА
като разгледа докладваното от БОРЯНА СТ. ШОМОВА СТАВРУ Гражданско
дело № 20241110175199 по описа за 2024 година
В исковата молба и уточняваща молба към нея ищецът „Минолби“ ЕООД твърди, че е
заплатил на ответника без основание сума в размер на 12.98 лева с включен ДДС, като
претендира връщането й. Сочи, че е потребител на мобилни съобщителни услуги, съгласно
Договор № ********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г., при ответника „А1 България“
ЕАД за мобилна услуга с номер ********** с тарифен план А1 М клас S, за която страните
са уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 12.51 лева без
ДДС. Поддържа, че посочената сума включва месечна абонаментна такса в размер на 6.51
лева без ДДС за мобилна услуга, с включена отстъпка, и месечна абонаментна такса в
размер на 6.00 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на
максимална скорост с включена отстъпка. Излага твърдение, че ответникът издал фактура №
**********, за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г., в която начислил общ размер на
месечните абонаментни такси за периода 28.01.2021 г. – 27.02.2022 г. /които се предплащат/
в размер надхвърлящ уговореното с приложението от 03.12.2021 г., което се прилага от
датата на подписването му. Поддържа, че е платил пълния размер на фактурираната сума с
включено ДДС. Претендира връщане на надплатена недължима разлика от 12.98 лева с ДДС.
Моли за уважаване на иска и присъждане на разноски. В съдебно заседание след
запознаване с фактурата поддържа, че неправилно са начислени месечна такса Business
Travel Unlimited, тъй като между страните има подписано ново Приложение, и месечен
пакет за мобилен интернет 10000 МВ на стойност 10.82 лв. без ДДС, какъвто не е заявявал и
ползвал.
Ответникът, редовно уведомен, в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор, в който не
оспорва облигационната връзка между страните и изменението на договора по силата на
1
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., поддържайки, че абонаментните такси са начислени
правилно съгласно Приложение № 1 и № 2 към договора. Твърди, че във фактурата е отчетен
допълнителен месечен пакет за мобилен интернет 10000 МВ с МАТ в размер на 10.82 лв. без
ДДС, заявен през интернет платформата на А1 на 20.10.21 г. Сочи, че претендираната сума е
заплатена с основание предоставяната мобилна услуга, като е отчетено предоговарянето на
тарифния план. Твърди и че сумата е платена от друго лице, ползвател на услугата, а не от
ищеца. Поради което и ако се признае, че ответникът дължи връщането й, не следва да се
приема, че ищецът е материалноправно легитимираното лице да я получи обратно. Моли за
отхвърляне на иска и претендира сторените разноски по делото. В съдебно заседание
поддържа, че новият роуминг план се прилага само ако е изрично заявен, както и че такса
роуминг се начислява ако има потребление в роуминг.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на
неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. Искът е един и
обстоятелствата по делото обуславят приложимостта на една от трите хипотези, в случая
първата предвид твърденията за плащане при начална липса на основание.
По този иск в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест
на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно
задържане на полученото.
Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени по делото обстоятелствата, че
ищецът е абонат на електронни съобщителни услуги, съгласно Договор № ********* с
Приложение № 1 от 03.12.2021 г., сключен с ответника „А1 България“ ЕАД, за мобилна
услуга номер ********** с тарифен план А1 М клас S, по силата на който страните са
уговорили заплащането на месечна абонаментна такса в общ размер на 12,51 лева без ДДС,
от която 6.51 лева без ДДС по тарифния план за мобилната услуга, с включена отстъпка, и
6.00 лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална
скорост, както и че сумата, начислена по фактура № ********** е заплатена на доставчика –
ответника по делото.
От приложената по делото фактура № ********** се установява, че за мобилна услуга
********** са изразходвани от включените услуги единствено разговори към национални
мрежи, няма потребление на други услуги и извън включените минути. Начислени са такси
за следващия отчетен период: месечна такса А1 М клас S - 5.33 лв. без ДДС, Пакет мобилен
интернет 10 GB - 6 лв. без ДДС и Плюс 1000МВ на макс.скорост - 1.18 лв. без ДДС, а за
текущия: месечен пакет мобилен интернет 10000МВ на стойност 10.82 лв. без ДДС и
месечна такса Business Travel Unlimited на стойност 3.99 лв. без ДДС.
Представено е Приложение към договора между страните от 14.10.2019 г. за ползване на
роуминг тарифен план Business Travel Unlimited с дневна такса 3.99 лв. и месечна такса 3.99
лв. без ДДС. Дневната такса се начислява при генериран трафик. Не се дължи такса
активация. Планът се активира като допълнителен план при вече избран основен роуминг
2
план. В тази насока са и уточненията на процесуалния представител на ответника в съдебно
заседание – месечна и дневна такса се начисляват само ако ползване в роуминг.
Представено е Приложение към договора между страните от 03.12.2021 г. за ползване на
роуминг тарифен план А1 Europe and Balkan с дневна такса 1.99 лв., който са активира като
допълнителен тарифен план към основания роуминг тарифен план.
Доколкото във фактурата няма отразено потребление на услуги в роуминг, ответникът
неправилно е начислил месечна такса в размер на 3.99 лв. без ДДС.
Съобразно подписаните между страните договор и приложение и избрания с последното
тарифен план А1 М клас S, ищецът е дължал заплащането на месечна абонаментна такса в
общ размер на 12,51 лева без ДДС, от която 6.51 лева без ДДС за мобилната услуга и 6.00
лева без ДДС за допълнителен пакет мобилен интернет от 10 GB на максимална скорост. Не
се установи по делото ищецът да е заявил ползване на услуга Месечен пакет за мобилен
интернет 10000МВ. От представената от ответника заявка не се установява нито за кой
мобилен номер е направена, нито каква услуга е заявена. Предоставянето на непоискана
услуга не може да има за последица прилагането на начислената абонаментна такса. Тъй
като ответникът не установи валидно правно основание за начисляване на месечна такса за
посочената услуга, то липсва основание за плащането й от ищеца.
Следователно, с процесната фактура ответникът е начислил неоснователно, в повече, такси
в размер на 14.79 лв. без ДДС. Претендираната и надплатената разлика подлежи на
възстановяване на ищеца. Неоснователно е възражението на ответника, че плащането не е
извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на
дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно
правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице,
тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на „Минолби“ ЕООД към
ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на
кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е
настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се
направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и да изпълнява като
негов представил или от свое име, но отношенията между ищеца и това трето лице са
ирелавантни за правния спор по делото. От значение е, че с това плащане, което не
съответства на уговореното между страните, е засегнат без основание патримониума на
ищеца, т.е. налице са предпоставките на фактическия състав, от който възниква
претендираното вземане.
А доколкото ответникът не доказа, че е погасил задължението си, произтичащо от
настъпилото неоснователно обогатяване, то искът по чл. 55, ал.1 ЗЗД следва да се уважи – за
претендираните 12.98 лева с ДДС.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника следва да се
възложат разноските на ищеца за държавна такса 50 лв. и адвокатско възнаграждение 150
лв., което не е прекомерно, тъй като е значително под предвидения в Наредба № 1 размер.
Така мотивиран, съдът
3
РЕШИ:
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Кукуш” № 1, ДА ЗАПЛАТИ на „Минолби“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление гр. Бургас, ж.к. „Славейков”, бл. № 22, вх. 2, ап. 8, на основание чл. 55, ал. 1,
предл. 1 ЗЗД, сумата 12.98 лева с ДДС, платена без основание като част от сумата по
фактура № ********** издадена за периода 28.12.2021 г. – 27.01.2022 г. по Договор №
********* с Приложение № 1 от 03.12.2021 г. за мобилна услуга с номер **********, както
и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 200.00 лв. разноски по делото.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4