РЕШЕНИЕ
№ 867/12.5.2023г.
гр. Пловдив, 12.05.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД -
ПЛОВДИВ, ХIХ състав в открито заседание на тринадесети
април през две хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОИЛ БОТЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
ПЕТЪР КАСАБОВ
при секретаря ПЕТЯ
ДОБРЕВА и участието на прокурора СЛАВЕНА КОСТОВА, като
разгледа докладваното от съдията ПЕТЪР КАСАБОВ к.н.а.х
дело № 529 по описа на съда
за 2023 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
І. Производството и
становищата на страните:
1.Производството е по реда
на Глава Дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. второ от Закона за административните нарушения и
наказания /ЗАНН/.
2. Образувано е по касационна
жалба, предявена от „Имар – 72“ ЕООД, ЕИК *********,
с адрес: гр. Пловдив, ул. „Сан Стефано“ № 101,
ет. 2, представлявано от управителя – М.Б.П., срещу Решение № 56/12.01.2023 г., постановено по а.н.д №
3284 по описа за 2022 г., на Районен съд
– Пловдив, IV - наказателен състав, с което е изменено Наказателно
постановление № 16-003315/08.04.2022г. на директора на Дирекция „Инспекция по
труда” - гр. Пловдив, с което на дружеството - жалбоподател е наложена
имуществена санкция в размер на 1700 лв. за нарушение на чл.152 от Кодекса на
труда /КТ/, на основание чл.416 ал.5 вр. чл.414 ал.1
от КТ, като е намален размера на имуществената санкция на 1500 лв.
Касаторът счита, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се,
че районният съд при изяснена фактическа обстановка е формирал погрешни изводи
по приложението на закона. Необосновано съдът отрекъл достоверността на
събраните в хода на производството свидетелски показания, както и ангажираните
писмени доказателства, които сочели, че съставът на вмененото на нарушителя
нарушение не е бил осъществен. Твърди се, че контролните органи са крепили
изводите си върху графици, които са били в работен вариант и реално не са били
изпълнени.
3. Ответникът по
касационната жалба – Дирекция „Инспекция по труда” - гр. Пловдив, не взема
становище по допустимостта и основателността на жалбата.
4. Участвалият по делото прокурор,
представител на Окръжна прокуратура - гр. Пловдив, дава заключение, че
обжалваното решение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде
оставено в сила.
ІІ. По допустимостта на
касационната жалба:
5. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок от страна с надлежна процесуална легитимация срещу съдебен
акт, подлежащ на касационен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. Фактите по делото:
6. Районният съд бил сезиран с жалба предявена от касатора срещу НП №
16-003315/08.04.2022г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - гр.
Пловдив. Наказателното постановление било издадено въз основа на АУАН № 16-003315/28.02.2022г.,
съставен от К.М.Т.– на длъжност главен инспектор при ДИТ – Пловдив. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
Във връзка с извършена на 02.02.2022г. проверка на
кафе-бар ”Микел” в гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов“ № 64, стопанисван от “Имар
72“ ЕООД, с призовка № ПР2203463 от 02.02.2022г. на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от
работодателя е изискано да се представят документи, включително графици за
работа и присъствени форми за периода от месец 09.2021г. до момента на
проверката. От представените на 08.02.2022г. в Дирекция ”Инспекция по труда” -
Пловдив графици за работа за месец ноември 2021 г. е установено, че от страна
на дружеството работодател не е осигурена непрекъсната междудневна
почивка, в размер на не по-малко от 12 часа, на Б.И.П., на длъжност ”сервитьор”
в кафе бар ”Микел" в гр. Пловдив, бул. “Васил Априлов“ № 64. На 02.11.2021г. работника е работил втора
смяна до 22.00 часа и на 03.11.2021г. е започнал работа в 06.00 часа, т.е.
осигурената му непрекъсната междудневна почивка е в
размер на 8 часа. За работещите в дружеството със заповед № 01 от 01.09.2021г.
е въведено сумирано изчисляване на работното време с период на отчитане един
месец. Нарушението е извършено на 03.11.2022 г. в гр. Пловдив, бул. ”Васил Априлов” № 64. Същото нарушение е допуснато и спрямо М.Б.на
длъжност ”барман”. На 04.11.2021г. работила втора смяна до 22.00 часа и на
05.11.2021 г. е започнала работа в 06.00 часа, т.е. осигурената й непрекъсната междудневна почивка е в размер на 8 часа. Горното е
квалифицирано като нарушение по чл. 152
от Кодекса на труда.
Ангажираният от работодателя в хода на проверката график за месец ноември
2021г. бил заверен с подпис и отметка „отработен“.
Срещу констатациите на контролния орган е подадено възражение от управителя
на дружеството – работодател, в което се поддържа позиция, че представения при
проверката график не е бил изпълнен. В подкрепа на това са ангажирани
присъствени форми за действително отработени графици.
Описаната в АУАН фактическа обстановка е възприета изцяло от
административнонаказващия орган, който на осн. чл.
416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ наложил на работодателя имуществена санкция в размер на 1700 лева.
7. В хода на съдебното производство пред районния съд е
разпитан актосъставителят, който потвърждава изложеното в акта. Разпитана са
също Б.И.П. и М. Б., които потвърждават трудовата си заетост при наказаното
лице. Свидетелката Б. заявява, че се осигурява почивка от 12 часа между
смените, но за конкретния месец не си спомня на какви смени е работила.
Свидетелят П. също не е съхранил спомени
по спорните обстоятелства.
8. При така установената фактическа обстановка районният съд е приел, че
нарушението е установено безспорно като от обективна, така и от субективна
страна без да са допуснати съществени процесуални нарушения, които да налагат
отмяна на издаденото наказателно постановление. Съдът е изложили мотиви относно
липсата на предпоставките нарушението да бъде квалифицирано като „маловажен
случай“, но намерил основания за намаляване размера на наложеното наказание.
ІV. От правна страна:
9. По отношение на
въведените в обстоятелствената част на касационната жалба възражения, районният
съд е изложил подробни и задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени поотделно
и в тяхната съвкупност. Съобразени са в пълнота както писмените доказателства,
така и събраните гласни доказателства по делото. Фактическите констатации се
подкрепят от събраните доказателства. Въз основа на правилно установената
фактическа обстановка, районният съд е направил обоснован изводи относно
приложението както на материалния, така и на процесуалния закон. Правните изводи
формирани от първостепенния съд се споделят напълно от настоящата инстанция,
която на основание чл.221, ал.2, изр. второ от АПК ги възприема като свои.
Възраженията на оспорващия са неоснователни. Не се установяват пропуски в
дейността на съда по преценката на събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства. Правилно и обосновано съдът не е ценил като релевантни
принципните изявления на свидетелите П. и Б. за осигурена междудневана
почивка, след като спомените им не са свързани пряко с процесните дати и
периоди. Установената от съда и контролните органи фактическа обстановка се подкрепя
с представения от проверяваното лице график, който чрез включеното изявление -
„отработен“, добива качеството на частен свидетелстващи документи, върху които
е положен подпис на представляващо работодателя лице. Този документ удостоверява
неизгодни за издателя си факти и притежава обвързваща материална
доказателствена сила срещу него, с която следва да се съобразят както
контролните органи, така и съдът. Както правилно е отбелязала и въззивната инстанция, преодоляването на този ефект не може
да стане чрез ангажиране в по – късен етап на производството на други изгодни
за издателя частни документи с насрещно съдържание, тъй като същите притежават
единствено “формална доказателствена сила” и тяхната преценка се дължи съвкупно
с останалия доказателствен материал.
При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП не са допуснати
съществени процесуални нарушения. Даденото от контролните органи описание на
нарушението позволява на нарушителя да разбере с кои точно действия и при каква
фактическа обстановка е реализиран състава на вмененото му административни
нарушение. В случая не е спазена императивната разпоредба на чл.152 от КТ,
регулираща права на работника при изпълнението на трудовото правоотношение. При
наличието на безспорни доказателства, че работодателят е нарушил гарантираното
от закона право, законосъобразно му е
наложено и административно наказание.
Контролният орган не е изложил мотиви за размера на санкцията, нито е
извършил дължимата преценка по чл. 27 ЗАНН, поради което законосъобразно
районният съд е намалил наказанието до предвидения в закона минимум.
От изложеното до тук следва, че като е изменил обжалваното пред него
наказателно постановление, районният съд е постановил валиден, допустим и
правилен съдебен акт, който следва да бъде оставен в сила.
V. По съдебните разноски.
10. Ответникът в
настоящото производство не е отправил претенция за присъждане на съдебни
разноски, поради което произнасяне в тази насока не се дължи.
Ето защо, Административен съд Пловдив, ХIХ състав,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/12.01.2023 г., постановено по
а.н.д № 3284 по описа за 2022 г., на
Районен съд – Пловдив, IV - наказателен състав.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.