О П Р Е
Д Е Л Е Н И Е
№ 2020г., гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, Трети касационен състав, в закрито съдебно заседание
на двадесет и първи декември две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНКА ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА РАЧЕВА
ДАНИЕЛА
НЕДЕВА
като разгледа докладваното от съдия Д.Недева ЧКАХД
№2456 по описа за 2020 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба от адв.С.Т. *** като служебен
защитник на А.П.С. с ЕГН ********** с адрес ***, с посочен съдебен адрес ***
против определение №1979/17.09.2020. постановено по адм.дело №3144/2018г. по описа
на Административен съд-Варна. С молба с.д.№15662/14.12.2020г. А.П.С. поддържа
изцяло подадената частна жалба.
Частният жалбоподател релевира доводи за неправилност на определението, тъй
като в конкретният случай правната помощ е предоставена за процесуално
представителство и защита по предявен иск
с правно основание чл.284 ал.1 ЗИНЗС на основание чл.21 т.3 ат ЗЗП, като
по отношение на С. е признато от съда на
основание чл.23 ал.3 вр.чл.21 т.3 ЗЗП, че същият не разполага с достатъчно
средства за заплащане на адвокатско възнаграждение. В този смисъл, за тази
категория дела не е предвидено изключение от правилото за финансиране на правна
помощ от държавния бюджет. Твърди се, че
с оспореното определение съдът неправилно е приел, че лицето в чиято полза е
предоставена правна помощ дължи връщане на НБПП заплатеното от последното на
служебен защитник възнаграждение в случай на неблагоприятен за него изход на
делото и по същество се отрича принципа, че правната помощ е безплатна. В този смисъл
счита, че на НБПП се придават единствено
функции на администратор и посредник между нуждаещите се от правна помощ и
съответните вписани в регистъра му адвокати, което не е целта и
предназначението на правната помощ, нито е в интерес на правосъдието и правовия
ред в държавата. По изложените
съображения се отправя искане за отмяна на определение №1979/17.09.2020.
постановено по адм.дело №3144/2018г. по описа на Административен съд-Варна.
Ответникът по частната жалба – НБПП прави възражение
за недопустимост на частната жалба, като изразява становище и за нейната
неоснователност.
Настоящият състав на съда, като извърши проверка на
атакуваното определение, във връзка със заявените в жалбата основания,
констатира следното:
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в
срока за обжалване, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен
контрол пред настоящия съд съдебен акт. Разгледана по същество основателна.
С
решение №55/17.01.2020г. постановено по адм. дело №3144/2018г. по описа на
Административен съд – Варна е отхвърлен предявения от А.П. Велков срещу Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ иск с правно основание чл.284 ал.1 от ЗИНЗС за присъждане на обезщетение в размер на 10 000 лева за претъпени от
него неимуществени вреди в периода от 04.12.2017г. до 07.11.2018г. изразени в
силно отрицателно влияние върху психиката му вследствие на нарушаване в този
период в затвор Варна на прокламирания в чл.8 ал.1 от ЕКПЧ принцип на тайна на
кореспонденцията и нарушаване в тази връзка на забраната по чл.3 от ЗИНЗС.
Горепосоченото решение е съобщено на страните, както
следва: на ищеца С. лично на 22.01.2020г. и на адв.Т. на 21.01.2020г.; на
Дирекция Изпълнение на наказанията на 22.01.2020г. и на ВОП на 21.01.2020г. В
срока за обжалване С., чрез адв.Т. оспорва решение №55/17.01.2020г. по адм.дело
№3155/2018г. като в резултат на това е
образувано КАД №583 по описа на Административен съд-Варна за 2020г.
С молба с.д.№4181/30.03.2020г. Председателя на НБПП
отправя искане на основание чл.189 НПК,
вр.81 вр.78 ал.7 ГПК, вр. чл.27а ЗПП да бъдат присъдени разноски за
възнаграждението на адвоката предоставил
правна помощ. След влизане в сила на съдебния акт за присъждане на разноски е
отправено искане за издаване и на изпълнителен лист за съответната сума в полза
на НБПП. Към молбата било приложено решение №ВН-255-2349/11.02.2020г. С
разпореждане №3739/22.04.2020г. на съда
е указано молбата да се докладва след приключване на адм.дело
№583/2020г. на Административен съд-Варна. С разпореждане №8849/14.08.2020г. е
указано молбата да се докладва на съдията докладчик и с разпореждане от
30.08.2020г. препис от молбата да се изпрати на страните по делото с указание,
че имат възможност на писмен отговор в 7 -дневен срок от получаването.
С решение №959 от 16.01.2020г. по кас.адм.дело № 583/2020г. Административен съд
Варна ІХ касационен състав оставя в сила Решение № 55/17.01.2020г. на
Административен съд – Варна, ХV състав, постановено по
адм.дело № 3144/2018г.
С определение №1979/17.01.2020г. в закрито заседание на 17.09.2020г. по адм.дело №3144/2018г. на основание чл. 248, ал. 3, вр. с ал. 1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК и на основание чл.27а от Закона за правната помощ във връзка с чл.78 ал.7
от ГПК, е допълнено решение
№55/17.01.2020г. постановено по административно дело №3144/2018г. по описа на
Административен съд – Варна в частта за
разноските, като е осъден А.П. Велков да заплати в полза на Национално бюро за
правна помощ адвокатско възнаграждение в размер на 450 /четиристотин и
петдесет/ лева, изплатено на адвокат С.Н.Т. въз основа на решение
№ВН-255-2349/11.02.2020г. на председателя на Национално бюро за правна помощ.
Така постановеното определение е неправилно.
От
мотивите към искането на Председателят на НБПП и определението на
Административен съд-Варна предмет на касационен контрол се налага извод, че
същото е за допълване на решение по реда на чл.248 ГПК, приложим по силата на
чл.144 АПК, на решението на Административен съд- гр. Варна, постановено по
адм.д.№3144/2018 год., независимо че в искането е посочена разпоредбата на
чл.81 ГПК и тази на чл.189 НПК, като настоящият състав намира, че приложното
поле на последната се простира единствено и само върху наказателните
производства. Съгласно ал.1 на чл.248 ГПК в срока на обжалване, а ако решението
е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за
разноските. Този срок е преклузивен и с изтичането му се погасява правото на
страната да иска допълване на решението в частта за разноските.
Решение
№ 55 е постановено от съда по адм.дело № 3144/2018 г. на 17.01.2020 год. и
същото е подлежало на обжалване в 14-дневен срок от датата на съобщаването му
на страните по делото. Срока за подаване на молбата по чл.248 ал.1 ГПК съвпада
с този за обжалване на решението и е изтекъл на 05.02.2020 год. Искането от председателя
на НБПП за допълване на решението и присъждане на разноски е постъпило в
Административен съд-гр. Варна на 30.03.2020 год. т.е. след приключване на
устните състезания по делото и повече от месец и половина след изтичане на
срока за оспорване. Следва да се отбележи също, че искането по чл.248 ГПК може
да бъде направено само от страна в развилото се пред съда производство в
предвидения преклузивен срок.
Националното бюро за правна помощ е институцията, която организира - чл. 6, ал. 2 ЗПП, и
заплаща предоставената правна помощ - чл. 39 ЗПП.
Съгласно чл. 27а ЗПП в определените със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ,
възстановяват на Националното бюро за правна
помощ направените разноски. Административнопроцесуалният
кодекс не съдържа разпоредба, която да урежда дължимостта на
разноските за предоставена правна помощ. С оглед на това приложение следва да намерят, разпоредбите на Гражданския процесуален кодекс. Съгласно чл. 94, ал. 1 ГПК правната помощ, състояща се в адвокатска защита, е безплатна. Само в случаите на лишаване
от вече предоставена правна помощ при условията на чл. 97, ал. 1 ГПК съдът
осъжда получилото правна помощ лице да внесе всички суми от плащането, на които е било освободено.
Настоящият случай не е такъв.
Друга разпоредба на Гражданския процесуален кодекс, която има отношение към възстановяването на разноските за получена правна помощ
е чл. 78, ал. 7.
Разпоредбата съдържа две хипотези. В първата, когато претенцията на лицето,
което е получило правна помощ, бъде уважена изплатеното адвокатско възнаграждение се присъжда в полза на
Националното бюро за правна помощ. Настоящият случай не е такъв – исковата
претенция на лицето, което е получило правна помощ, е
отхвърлена. Втората хипотеза визира специфичния случай на осъдително решение
срещу лицето, което е получило правна помощ, когато то дължи разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Тази
хипотеза също не е налице.
Неотносими към настоящото дело са и разпоредбите на чл. 189 НПК.
С оглед на горното не е налице определен в закона случай за дължимост от
страна на получилия правна помощ частен жалбоподател на направените разноски за адвокатско
възнаграждение. Правото на безплатна правна помощ
е инструмент за гарантиране на конституционното право на защита - чл. 56 от Конституцията, и ограничаването му не може да става чрез прилагане на правни норми по аналогия.
Предвид
горното, обжалваното определение е постановено в нарушение на материалния
закон, поради което следва да бъде отменено, а подадената молба с.д.№4181/30.03.2020г. на Председателя на НБПП, с която е отправено искане на основание
чл.189 НПК, вр.81 вр.78 ал.7 ГПК вр. чл.27а ЗПП да бъдат присъдени разноски за
възнаграждението на адвоката предоставил
правна помощ по адм. дело №3144/2018г. по описа на Административен съд-Варна
отхвърлена като неоснователна.
Водим от горното, Административен съд-Варна, ІІІ
касационен състав
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение
№1979/17.09.2020. постановено по адм.дело №3144/2018г. по описа на
Административен съд-Варна.
ОТХВЪРЛЯ молба с.д.№4181/30.03.2020г. на Председателя на НБПП, с която е отправено искане на основание
чл.189 НПК, вр.81 вр.78 ал.7 гпк вр.
чл.27а зпп да бъдат присъдени разноски за възнаграждението на адвоката предоставил правна помощ по адм. дело
№3144/2018г. по описа на Административен съд-Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: