Решение по дело №270/2019 на Административен съд - Видин

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 12

гр. Видин, 24.01.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

 административнонаказателен състав

в открито заседание на тттридесетиддвадеседва

тринадесети януари

през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Биляна Панталеева

Росица Славчева

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил К.

като разгледа докладваното

от съдия

Антония Генадиева

 Касационно АНД №

270

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

Делото е образувано по жалба с правно основание чл.63,ал.1,изр. ІІ - ро от ЗАНН, подадена от Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин против решение № 361/ 11.11.2019г. по АНД № 1001/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0000972 от 22.07.2019г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на ответника по жалбата е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. и чл.414,ал.3 от КТ.

В жалбата се развиват съображения, че решението на ВРС е незаконосъобразно. Твърди се от касатора, че ВРС не е съобразил събраните по делото писмени и гласни доказателства, които доказват безспорно извършването на нарушението, както и че при издаването на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения. Посочва се също така, че в случая е незаконосъобразно приложението на чл.28 от ЗАНН.

Иска се да бъде отменено решението на ВРС и бъде потвърдено НП.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли съда да не я уважава. Посочва, че решението на ВРС е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

Представителят на Окръжна прокуратура – гр.Видин дава заключение, че жалбата е неоснователна и не следва да бъде уважена.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, Административният съд прие за установено следното :

Жалбата, като подадена в срока, е процесуално допустима.

Разгледана по съществото си обаче, същата е неоснователна.

Обстоятелствата установени във фактическата обстановка, която районният съд е приел се споделят и от Административният съд.

На 21.05.2019г. и на 28.05.2019г. била извършена проверка на „Джи Ел Ей Лимитид“ ЕООД, гр.Видин, като на последната дата проверката е извършена по документи. При проверката е установено, че ЕООД, като работодател, не са предоставили преди постъпването ѝ на работа като „барман“ на Богдана Емилова Ангелова, копие от уведомлението по чл.63,ал.2 от КТ, заверено в ТД на НАП. Събрани са доказателства, че уведомлението и копие от справката на НАП за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, са предоставени на работника на 25.04.2019г. срещу подпис, а трудовият договор с нея е сключен на 23.04.2019г.. Видно от уведомлението е, че то е заверено от ТД на НАП на 24.04.2019г. От книгата за начален инструктаж по безопасност и здраве при работа е установено, че такъв ѝ е проведен на 23.04.2019г.

Въз основа на направените констатации на 27.06.2019г. на търговеца бил съставен АУАН за нарушение на разпоредбата на чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ. След това въз основа на него било издадено и НП № 05 – 0000972/ 22.07.2019г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Джи Ел Ей Лимитид“ ЕООД, гр.Видин, в качеството му на работодател, било наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1500 лева, на основание чл.416,ал.5 във вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Въз основа на приетата фактическа обстановка и правилното тълкуване на закона, въззивният съд е стигнал до верните юридически изводи, като с решението си е отменил НП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но поради други мотиви.

В тежест на административнонаказващият орган е да докаже и подкрепи със съответните доказателства, твърденията и констатациите си, относно спазването на процесуалните правила при издаването на НП, както и за извършеното административно нарушение.

Според разпоредбата на чл.63,ал.2 от КТ работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал.1. А според ал.1 работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението до ТД на НАП.

Касационната инстанция споделя доводите на въззивната такава, че НП е незаконосъобразно, но по съображения, различни от тези на районния съд. Според районния съд в случая наказващия орган неправилно не е приложил разпоредбата на чл.28 от ЗАНН при положение, че нарушението е малозначително.

Според Административния съд обаче при издаването на НП са допуснати нарушения на материалния закон, които сами по себе си водят до незаконосъобразност на обжалваното НП.

Наказващия орган е посочил, че ответника по касация е нарушил чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ.

В АУАН е посочено само, че са нарушени посочените разпоредби на чл.63,ал.1 и ал.2 от КТ, но липсва описание на действие или бездействие от страна на дружеството, с което то да е извършило нарушение на тези текстове. В описанието на нарушението в АУАН е посочено, че работодателят е сключил трудов договор с лицето Богдана Ангелова на 23.04.2019г., от която дата тя е започнала да упражнява и трудова дейност, а видно от представената справка за приети и отхвърлени уведомления по чл.62,ал.5 от КТ, последната е от 24.04.2019г.. В АУАН е посочено, че работодателят не е връчил такова уведомление на лицето, преди постъпването му на работа.

В НП е описано нарушението, което се твърди, че е извършил работодателя, а именно описано е, че Ангелова е постъпила на работа като „барман“ в обект на дружеството, без работодателя да и е предоставил преди постъпване на работа копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено в ТД на НАП.

От всичко описано по – горе се установяват моментът на сключване на трудовия договор – 23.04.2019г., моментът в който уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ е заверено в ТД на НАП – 24.04.2019г., моментът в който уведомлението е връчено на лицето – 25.04.2019г., както и моментът на извършването на началния инструктаж – 23.04.2019г. Реалното постъпване на работа на лицето, съответно допускането му до работа от страна на работодателя не се доказва по делото. Обстоятелството, че първоначалният инструктаж на наетото лице е извършен на 23.04.2019г. не означава непременно, че именно на тази дата е започнало полагането на труд от лицето, както и че работодателят го е допуснал до работа без да му е връчено надлежно уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ. Фактът, че инструктажът на лицето е извършен на 23.04.2019г., в деня в който е сключен и договорът с него, не означава непременно, че работодателят е допуснал наетото лице до работа, същият ден. Още повече, че началният инструктаж следва да бъде извършен преди допускането на лицето до работа, като това няма пречка да бъде сторено в деня на сключване на договора. В този смисъл и извършването на нарушение на чл.63,ал.2 вр. с ал.1 от КТ не е доказано.

Обстоятелствата във връзка с извършването на евентуалното нарушение следва да се докажат по безспорен начин, именно от административно - наказващия орган, тъй като върху него лежи тежестта на доказване, в този смисъл ответникът по касация не е длъжен да доказва, че не е извършил нарушението. Обстоятелствата изложени в НП са оспорени, като по делото не са събрани достатъчно доказателства, които да установяват извършването му, а за да се наложи наказание, то следва да е безспорно.

В този смисъл неоснователни са доводите, развити в касационната жалба относно безспорното доказване на нарушението. При постановяване на решението си ВРС се е съобразил със събраните по делото доказателства и с представената от административно – наказващият орган преписка.

При това положение и с оглед горните съображения, Съдът намира, че НП е незаконосъобразно и издадено при нарушаване на материалния закон и като такова правилно е отменено от Районния съд.

И според АС – Видин, тежестта на доказване на нарушението е на наказващия орган - нарушителят не е длъжен да доказва неизвършването на нарушението, а административно - наказващият орган е този, който следва да събере доказателства за неговото извършване от нарушителя, т.е. тежестта на доказване на нарушението лежи върху наказващия орган. Преди да издаде НП обаче, той не е сторил това. Допълнителни доказателства пред настоящата инстанция не са ангажирани.

Административният съд намира, че не следва да обсъжда останалите доводи за незаконосъобразност, тъй като посоченото по – горе е достатъчно за обосноваването и. Следователно и наложеното административно наказание е незаконосъобразно и на това основание обжалваното НП правилно е отменено, а решението на въззивния съд следва да бъде оставено в сила, като правилно в крайния си резултат.

С оглед горните съображения оплакванията в жалбата се явяват неоснователни и не следва да бъдат уважавани, а решението на ВРС, като правилно в крайния си резултат, макар и по други съображения, следва да бъде оставено в сила.

Водим от горното и на основание чл.63,ал.1, изр. ІІ - ро от ЗАНН във вр. с чл.208 АПК, Административен съд - Видин

                          Р  Е  Ш  И  :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 361/ 11.11.2019г. по АНД № 1001/2019г. по описа на Районен съд – Видин, с което е отменено НП № 05 - 0000972 от 22.07.2019г. на Директора на „Инспекция по труда”, гр.Видин, с което на „Джи Ел Ей Лимитид“ ЕООД, гр.Видин, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1 500 лева на основание чл.416,ал.5 вр. с чл.414,ал.3 от КТ.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                           ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                                               2.