РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Пловдив , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на двадесет и трети юни, през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Н. Ив. Желязкова Каличкова
Членове:Славейка Ат. Костадинова
Красимира Д. Ванчева
при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова
като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско
дело № 20215001000372 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №21011 от 28.01.2021 г.,постановено по т.д.№27/2020 г. по описа на
Окръжен съд-Кърджали,е осъден ответника „З. к. Л. ин.“АД-гр.С. с ЕИК ... да заплати на
ищцата Н. АЛ. М. с ЕГН ********** сумата от 30 000 лв.,представляваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди от настъпило на 28.10.2016 г. ПТП,вследствие
причиняване смъртта на Д. А. М.-сестра на ищцата Н. АЛ. М.,ведно със законната
лихва,считано от 02.08.2019 г. до окончателното й изплащане,а в останалата му част и за
разликата над 30 000 лв. до пълния му предявен размер от 50 000 лв. предявеният иск с
правно основание чл.432,ал.1 от КЗ е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С горното решение ответникът е осъден още да заплати на адв. Р.И. М. сумата от
1430 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска,а
по сметка на Окръжен съд-Кърджали е осъден да заплати сумата от 1200 лв.,представляваща
1
държавна такса върху уважения размер на предявения иск,както и сумата от 300
лв.,представляваща бюджетни разходи за вещо лице.
Наред с това,с решението от 28.01.2021 г. на ОС-Кърджали,ищцата Н.М. е осъдена да
заплати на ответнтоо застрахователно дружество сумата от 408 лв.,представляваща разноски
по делото съразмерно на отхвърлената част от иска.
Настоящото въззивно производство е образувано въз основа на въззивна
жалба,подадена от ответника „З. к. Л. ин.“АД-гр.С. с ЕИК ... срещу частта на решение
№21011/28.01.2021 г. на ОС-Кърджали,с която дружеството-жалбоподател е осъдено да
заплати на ищцата Н. Ал. М. парично обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30
000 лв.,ведно със законна лихва от 02.08.2019 г. до окончателното плащане,а също е осъдено
да заплати на пълномощника на ищцата-адв. Р.М. адвокатско възнаграждение в размер на
1430 лв. по чл.38,ал.2 от ЗА.В жалбата е изразено становище,че в атакуваната му част
първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно-поради противоречие с
материалния и процесуален закон,необоснованост и противоречие с относимата по предмета
на правния спор тълкувателна практика.Изложен е довода,че присъдената с обжалваното
решение парична сума в полза на ищцата е недължима и алтернативно-завишена,поради
недоказаност на нанесените морални вреди.На самостоятелно основание,жалбоподателят
счита определеното в полза на ищцата обезщетение за недължимо и като присъдено над
лимита,определен нормативно относно претенциите за изплащане на обезщетение за
неимуществени вреди,заявени от лица от разширения родствен кръг на пострадал от
ПТП.Освен това,жалбоподателят намира определеното обезщетение и за прекомерно-както
с оглед на установените в хода на съдебното дирене правнозначими факти,относими с оглед
твърденията по основанието на претенцията,така и с оглед на обективните
критерии,определящи приложението на принципа на справедливост,въведен от чл.52
ЗЗД.Позицията си за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон
жалбоподателят обосновава с доводи,че ищцата няма материалноправна легитимация за
предявяване на настоящата искова претенция,тъй като не е сред лицата от кръга с право на
обезщетение за неимуществени вреди съгласно ППВС №4/68 г. и ППВС №5/69 г.,нито пък
попада в т.нар. „разширен кръг“ на лицата,имащи по изключение правото да получат
обезщетение от смъртта на техен близък съгласно даденото разрешение с ТР №1/2016 г. на
ОСНГТК на ВКС.В този контекст дружеството-жалбоподател поддържа,че не са изложени
фактически твърдения от ищцата и не са събрани доказателства по делото,от които да се
установява между нея и сестра й да е възникнала такава особена близост,която да оправдава
получаване на обезщетение наред с близките на пострадалата,нито се твърди и установява
настъпване на такова особено житейско обстоятелство,по причина на което ищцата и
пострадалата да са имали отношения,различни от обичайните между сестри,или пък ищцата
да е понесла неимуществени вреди от смъртта на сестра си,различни от обичайните и
присъщи на отношенията между родственици.В тази връзка дружеството-жалбоподател
счита,че според горното тълкувателно решение обезщетение следва да се присъди само
тогава,когато от доказателствата може да се направи несъмнен извод,че лицето,което
2
претендира обезщетение е провело пълно и главно доказване за съществуването на трайна и
дълбока емоционална връзка с починалия и за настъпили в резултат на неговата смърт
сериозни /като интензитет и продължителност/ морални болки и страдания.В продължение
на изложеното,жалбоподателят намира,че в настоящото производство не се установява от
събраните гласни доказателства да е имало дълбока емоционална връзка между ищцата и
починалата й сестра,а първоинстанционният съд неправилно е приел наличието на такава
връзка въз основа на същите гласни доказателства,без дори да бъде обсъдено на ищцата да
са били причинени поради смъртта на сестра й продължителни душевни болки и
страдания,съответно на което съдът неправилно приел наличието на основание да се
направи изключение от разрешенията,дадени с ППВС №4/1961 г. и ППВС №5/1969
г.Развива и аргумента,че в обжалваното решение не се съдържат правни изводи относно
това кои установени по делото обстоятелства съдът е определил като особени,отличаващи
връзката между ищцата и починалата й сестра от традиционните за българското общество
семейни отношения.Счита,че доказателства за такива различни обстоятелства по делото не
са ангажирани и същевременно намира,че определеното парично обезщетение,присъдено
ведно с компенсаторна лихва,е както недължимо,така и прекомерно в определения размер
на главницата,поради колизия с принципа за справедливост и ориентирите,дадени от
относимата тълкувателна практика като елементи на обезвреда,а и самостоятелно-поради
противоречие с императивната норма на чл.52 от ЗЗД.Жалбоподателят се позовава и на §96
от ПЗР на ЗИДКЗ /обн.,ДВ,бр.101 от 2018 г./,в сила от 07.12.2018 г.,където е определен
лимит от 5000 лв. по претенциите на лицата по чл.493А,ал.2 от КЗ и счита,че в случая
обезщетението следва да бъде съобразено с този лимит.По съображенията за неправилност
на решението в частта му,касаеща произнасянето по главния иск,жалбоподателят счита,че
неправилно е уважен е предявения акцесорен иск за присъждане на законна лихва.Наред с
това и във връзка с изложените съображения за неправилност на решението в обжалваната
му част,жалбоподателят счита,че неоснователно в полза на ищцовата страна са присъдени
разноски за процесуално представителство по реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата.
В обобщение,въз основа на всички изложени в жалбата аргументи,дружеството-
жалбоподател моли настоящата инстанция да постанови решение,с което да бъде отменено
решението на първоинстанционния съд в обжалваната му част като
незаконосъобразно,необосновано и неправилно и вместо това да бъде отхвърлена изцяло
исковата претенция,ведно с претенцията по акцесорния иск-като неоснователна и
недоказана,ведно с всички законови последици от това.Моли да му се присъдят направените
съдебно-деловодни разноски,включително и юрисконсултско възнаграждение за двете
съдебни инстанции.
Въззиваемата Н. АЛ. М.,чрез пълномощника си адв. Р.М.,е подала в законния срок
писмен отговор на въззивната жалба.Изразява становище,че същата жалба е допустима,но
по същество е изцяло неоснователна,поради което моли да бъде оставена без
уважения.Конкретни и подробни доводи в тази насока въззиваемата развива в отговора
3
си.Обобщено казано,с оглед на изложените в отговора аргументи,въззиваемата счита,че при
условията на пълно и главно доказване,е установено както съществуването на особена
близка връзка на ищцата с починалата й сестра,различна от нормално съществуващите
отношения между сестри,така и действително претърпените от ищцата вреди,в това число и
техния размер.Затова въззиваемата намира,че по делото безспорно е доказано,че тя /като
ищца/ е материалноправно легитимирана да претендира обезщетение от смъртта на
починалата си сестра и че попада в очертания с ТР №1/2016 г. от 21.06.2018 г. на ОСНГТК
на ВКС разширен кръг на лицата /извън най-близкия семеен и родствен кръг/,които по
изключение имат право да получат обезщетение от смъртта на техен близък с оглед на
създадена с него трайна и дълбока емоционална връзка,заради съдържанието на която
търпят морални болки и страдания от смъртта му,сравними по интензитет и
продължителност с болките и страданията на най-близките.Счита,че първоинстанционният
съд е съобразил всички критерии за наличието на изключение по смисъла по посоченото
тълкувателно решение и правилно е приел,че между ищцата и починалата е била налице
особена близост,трайна и дълбока емоционална връзка помежду им.Счита за правилни и
обосновани изводите на първоинстанционния съд и относно определяне размера на
обезщетението,както и че този размер правилно е определен съобразно принципа на
справедливост,визиран в чл.52 от ЗЗД.Правилно,според въззиваемата,съдът е приел,че не
следва при определянето на справедливо обезщетение за неимуществени вреди,да бъде
прилагана разпоредбата на §96,ал.1 от ПЗР на ЗИД на КЗ.Подробни доводи в тази насока
излага в отговора си.В подкрепа на позицията си за правилно определен размер на
обезщетението,въззиваемата се позовава и на съдебна практика,обектичирана в изброените в
отговора съдебни решения.И на база развитите в отговора аргументи,въззиваемата счита,че
първоинстанционният съд е съобразил всички събрани по делото доказателства и в
мотивите на обжалваното решение е извел изводи,които са правилни и
законосъобразни,като е съобразил и размера на присъденото обезщетение със
задължителната съдебна практика по подобни дела.Затова моли въззивната жалба на
ответното дружество да се остави без уважение.В отговора пълномощникът на
въззиваемата-адв. Р.М. моли от свое име да й бъде присъдено адвокатско възнаграждение на
основание чл.38,ал.2 във вр. с ал.1,т.2 от Закона за адвокатурата,ведно с начислен ДДС.
От страните не са представени писмени доказателства във въззивното
производство,не са заявени и доказателствени искания във въззивната жалба и в подадения
отговор на същата.
Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с
наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и
доводите на страните,намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо
правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е
спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на
4
разглеждане и преценка по същество.
Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на
чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен
акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната
власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и
недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите
му.
Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на
обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява
процесуално допустимо в обжалваната му част.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността
и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в
жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото
доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:
По т.д.№27/2020 г. по описа на ОС-Кърджали е предявен от Н. АЛ. М. против З. к.
"Л.ин.“АД-гр.С. с ЕИК ... осъдителен иск по чл.432,ал.1 от КЗ за заплащане на сумата от 50
000 лв.,представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди-
болки,страдания и психически стрес,в резултат на ПТП от 28.10.2016 г.,при което е
причинена смъртта на сестра й Д. А. М..Заедно с това е поискано от ищцата да й бъде
заплатена и законната лихва върху претендираната главница,считано от датата на
уведомяване на ответника-17.07.2019 г. до датата на окончателното изплащане на
обезщетението.Претендирани са и направените по делото разноски.
Искът е основан на твърдения,че ищцата е сестра на Д. А. М.,че последната е
починала на 28.10.2016 г. в резултат на ПТП от същата дата,причинено виновно от лицето
А. Я. Х. при управление на лек автомобил марка „М.“,модел „...“ с рег.№...,за което налице
и влязла в сила присъда №20 от 25.09.2017 г.,постановена по НОХД №136/2017 г. на ОС-
Кърджали.Основан е и на твърденията,че ищцата изключително тежко понася загубата на
своята сестра,тъй като двете са били силно привързани една към друга,израснали са в едно
домакинство,в една къща и са били едно сплотено и задружно семейство,имали са изградена
непоклатима връзка помежду си.Твърди се,че двете сестри са били много близки и
задружни,като пострадалата Д. е била с пет години по-голяма от сестра си,двете сестри
много се обичали и винаги се подкрепяли.Д. закриляла по-малката си сестра /ищцата/ и
винаги я защитавала пред всички,а отношенията помежду им са били основани на
привързаност,уважение,взаимопомощ и обич.Твърди се още,че ритъмът на живот на ищцата
след смъртта на сестра й е изцяло подчинен на скръбта от голямата загуба и че ищцата „без
съмнение ще изпитва болка и ще скърби до края на дните си“.В резултат на процесното
събитие и голямата загуба,както се твърди в исковата молба,ищцата станала
напрегната,неспокойна,изпитва чувство на тревога и страх,има нарушения в съня и
5
апетита,а моралните страдания на същата,претърпяната скръб от невъзвратимата загуба са
огромни и неописуеми и ще я съпътстват през целия й живот.Изложени са и твърдения,че
ищцата попада в разширения срок на лицата,имащи право да получат обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от загубата на техни близки,съгласно даденото
разрешение с ТР №1 от 21.06.2018 г.,постановено по тълк.д.№1/2016 г. на ОСНГТК на
ВКС,тъй като между ищцата и починалата й сестра Д. М. е била създадена особено близка и
трайна житейска връзка и от смъртта на последната ищцата търпи значителни и
продължителни болки и страдания,които подлежат на обезщетяване.
Във връзка с предявения иск се твърди още,че за управлявания от виновния водач лек
автомобил марка „М.“,модел „...“ е имало сключена в ответното дружество и действаща към
момента на процесното ПТП валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“ съгласно полица №.......,валидна от 19.08.2016 г. до 18.08.2017 г.А
съгласно изискванията на чл.380 от КЗ,ищцата отправила на 17.07.2019 г. претенция до
ответника като застраховател на отговорния за ПТП водач,с искане да бъде определено и да
й бъде изплатено дължимото застрахователно обезщетение,но в законоустановения срок,а и
към момента на подаване на исковата молба,ответникът не определил такова обезщетение
по заявената извънсъдебна претенция и това,според ищцата,поражда правния й интерес на
основание чл.432,ал.1 от КЗ от прядяваването на процесния иск.С оглед обстоятелството,че
ответникът ил уведомен на 17.07.2019 г.,ищцата счита,че от този момент върху
претендираната сума следва да бъде начислявана и законна лихва до окончателното
плащане.
Ответникът ЗК „......Л. и.“АД е подал в законния срок писмен отговор на исковата
молба,с който е оспорил изцяло исковата претенция за неимуществени вреди-по основание
и размер.В тази връзка е оспорил активната материалноправна легитимация на ищцата за
предявяване на иска и получаване на търсеното обезщетение,като конкретните си доводи в
тази насока е развил в подадения отговор.Оспорил е и твърдението в исковата молба,че вина
за настъпилото ПТП има единствено водача на л.а. „М.“,застрахован по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното дружество.Навел е в
тази връзка довод за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на починалата
сестра,твърдейки,че при настъпването на процесното ПТП тя е в посочения в ИМ лек
автомобил без поставен обезопасителен колан по реда на чл.137а от ЗДвП и с оглед на това
е допринесла в значителна степен за настъпване на вредоносния резултат.Заявил е още,че
твърдяното съпричиняване е основание за намаляване на размера на обезщетението за
неимуществени вреди на основание чл.51,ал.2 от ЗЗД.Оспорил е и размера на предявената
искова претенция като прекомерно завишен и противоречащ на принципа за
справедливост,прогласен в чл.52 от ЗЗД.Оспорил е изцяло и претенцията за присъждане на
законна лихва като неоснователна по аргументи,съдържащи се в отговора на ИМ.
В допълнителната си искова молба ищцата Н. Ал. М. е изразила несъгласие с
оспорването от страна на ответника на материалноправната й легитимация да получи
6
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на своята сестра Д. Ал. М..Заявила е
също,че счита за неоснователно всяко едно от възраженията на ответника срещу процесния
иск,съдържащи се отговора на ИМ,като конкретните си контрадоводи против тези
възражения ищцата е изложила в допълнителната ИМ.
В отговора на допълнителната ИМ,ответникът е заявил,че поддържа изцяло всички
свои твърдения,възражения и направени оспорвания,изложени в отговора на исковата
молба.Не е заявил в допълнителния отговор нови твърдения или възражения срещу иска.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел за доказано,че е
осъществено соченото от ищцата ПТП от 28.10.2016 г.,че същото е било виновно причинено
от лицето А. Я. Х. на път I-5,км.353+200 в участъка от пътя сп.“Д.“-ГКПП „М.“,при
управление на МПС-лек автомобил марка „М.“ с рег.№...,негова собственост,че вследствие
същото ПТП е била причинена смъртта на сестрата на ищцата-Д. А. М.,че за управлявания
от виновния водач лек автомобил е имало действаща и активна към момента на процесното
ПТП застраховка „Гражданска отговорност“,сключена с ответното дружество,както и че
ищцата е предявила на датата 17.07.2019 г. пред последното дружество извънсъдебна
претенция за изплащане на обезщетение за неимуществените вреди,търпени от нея в
резултат смъртта на сестра й Д.,но ответникът прие,че представените по претенцията
доказателства не установяват основание за определяне на застрахователно
обезщетение.Първоинстанционният съд е приел още,че от събраните по делото и
коментирани в решението доказателства се установява наличието на особено близка връзка
между ищцата и починалата й сестра,както и че ищцата е понесла много тежко смъртта на
систра си,претърпяла е душевни болки и страдания,поради което следва да бъде ангажирана
отговорността на застрахователя по прекия иск за обезщетение на увреденото лице.По
отношение размера на обезщетението,първоинстанционният съд е приел,че при
съобразяване разпоредбата на чл.52 от ЗЗД ще е необходимо и достатъчно обезщетение от
30 000 лв. за овъзмездяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди от смъртта на
сестра й,поради което е уважил иска именно до този размер,а за разликата над уважения до
пълния претендиран размер от 50 000 лв. е отхвърлил иска и в тази част
първоинстанционното решение не е обжалвано в законния срок,съответно на което е влязло
в сила в същата част.
Заявеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
ищцата,е прието от първоинстанционния съд за неоснователно по съображения,че в
конкретния случай и правилно поставен обезопасителен колан от ищцата би бил
неефективен и не би препятствал настъпилия вредоносен резултат.По отношение на
предвидените максимални размери на обезщетения в §96,ал.1 от ДР на
ЗИДКЗ,първоинстанционният съд е счел,че същите противоречат на общностното
право,поради което следва да бъде приложен чл.52 от ЗЗД,а не да бъдат съобразявани тези
максимални размери.В решението си съдът е изложил и мотиви по заявената акцесорна /и
несамостоятелна/ претенция за законни лихви,въз основа на които е приел,че лихвата се
7
дължи от датата 02.08.2019 г.-след изтичане на срока от 15 работни дни от момента,когато
ищцата е представила пред застрахователя всички доказателства по чл.106,ал.3 от КЗ.
Настоящият съд,след самостоятелна преценка на събраните в първоинстанционното
производство доказателства и на приложимите спрямо случая правни норми,приема
първоинстанционното решение за неправилно в обжалваната му част по следните
съображения:
Правилна е възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка относно
настъпването на твърдяния в исковата молба деликт и приетото за доказано наличие на
причинно-следствена връзка между деликта и смъртта на сестрата на ищцата-Д. А.
М..Правилно е прието,че смъртта на последния е настъпила в резултат на ПТП,причинено
виновно на 28.10.2016 г. от А. Я. Х. при управление на лек автомобил марка „М.“,модел „...“
с рег.№....Същото лице е признато за виновно в извършването на процесното ПТП при
управление на посочения лек автомобил и при нарушаване на правилата за
движение,визирани в нормите на чл.20,ал.2 и чл.16,ал.1,т.1 от ЗДвП с влязла в сила
присъда,постановена на 25.09.2017 г.. по НОХД №136/2017 г. по описа на ОС-
Кърджали.Тази присъда,съгласно чл.300 от ГПК,има задължителна сила за гражданския
съд,който разглежда гражданските последици от деянието,относно това,дали е извършено
деянието,неговата противоправност и виновността на дееца.Наред с това,присъдата е и
несъмнено доказателство за причинно-следствената връзка между извършеното от Ал. Х.
деяние и смъртта на сестрата на ищцата,тъй като с нея е признато за установено,че
вследствие на извършеното деяние А. Х. е причинил /по непредпазливост/ смъртта на Д. М.
и на още едно лице.Наред с изложеното,правилно е прието /а е и безспорно между
страните/,че за увреждащия лек автомобил е имало действаща към момента на
произшествието застраховка „Гражданска отговорност“,обективирана в сключена с
ответното дружество застрахователна полица.И още правилно е прието,че деянието на
водача на посочения лек автомобил осъществява всички признаци от обективна и
субективна страна на деликтния състав по чл.45 от ЗЗД,поради което и с оглед доказаното
наличие на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към момента на пътния инцидент,е породена
отговорността на ответника-застраховател на основание чл.432,ал.1 от КЗ.Цялата изложена
в мотивите на първоинстанционното решение фактическа обстановка в тази насока,както и
направените въз основа на нея правни изводи,се споделят от настоящия състав,а и срещу
същите факти и извлечени от тях правни изводи не са изложени никакви оплаквания в
процесната въззивна жалба.Въпреки това обаче,като се имат предвид съдържащите се във
въззивната жалба оплаквания срещу първоинстанционното решение,спорна остава
материалноправната легитимация на ищцата за получаване на исканото от нея
застрахователно обезщетение и приетите в тази връзка фактически и правни изводи от
първоинстанционния съд.А настоящият съд,по изложените по-долу съображения,счита за
неправилна извършената от първостепенния съд преценка,че ищцата разполага с такава
легитимация,съответно на което е неправилна и преценката му,че предявеният от ищцата
8
иск е доказан по основание.Конкретните съображения на въззивния съд в тази насока са
следните:
Тъй като ищцата Н. АЛ. М. е сестра на загиналата при настъпилото на 28.10.2016 г.
ПТП-Д. Ал. М.,то несъмнено за преценка на материалноправната й легитимация по
процесния иск следва да бъдат съобразени задължителните за съдилищата разяснения по
тълкуване и прилагане на закона,дадени с Тълкувателно решение №1/2016 от 21.06.2018 г.
на ОСНГТК на ВКС,на които се позовава и ответника в подадената от него въззивна жалба
по повод на основното му оплакване за липса на материалноправна легитимация на ищцата
и за неправилна преценка на първоинстанционния съд,че такава легитимация в случая е
доказана.Съгласно същото тълкувателно решение,материално легитимирани да получат
обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата,
посочени в ППВС № 4/25.05.1961 г. и ППВС № 5/24.11.1969 г., и по изключение всяко друго
лице, създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпящо продължителни
болки и страдания от неговата смърт, които в конкретния случай е справедливо да бъдат
обезщетени.В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено, че обезщетение се
присъжда при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му неимуществени вреди, а в съобразителната му част е разяснено, че възможността
за обезщетяване на други лица, извън изброените в ППВС № 4/1961 г. и № 5/1969 г., следва
се допуска само по изключение – когато житейски обстоятелства и ситуации са станали
причина за възникване на особено близка привързаност между родствениците /баби, дядовци
и внуци, братя и сестри/, надвишаваща традиционната за българските семейни отношения
такава, изразяваща се във взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост,
така че смъртта на единия да причини на другия морални болки и страдания, надхвърлящи
нормално присъщите за съответната родствена връзка и сравними по интензитет и
продължителност с неимуществените вреди, търпени между най-близките – лицата от
цитираните постановления. Съществуването на особено близка житейска връзка, даваща
основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди от смърт в подобна
хипотеза, следва да се преценява от съда във всеки конкретен случай, въз основа на
наведените и установени по делото факти, а обезщетение е дължимо само при условие, че
ищецът е провел главно и пълно доказване относно наличието й.
В случая,за установяване на твърдяните от ищцата обстоятелства относно връзката й
с нейната сестра приживе,както и на обстоятелствата относно понесените от ищцата
морални и емоционални болки и страдания вследствие смъртта на сестра й,по
първоинстанционното дело са разпитани свидетелите А. Т.Т. /племенник на ищцата и син на
починалата Д. М./,Е.Г.И., Д.М.М. и Л.М.Ъ. /последните трима свидетели без родствена
връзка с ищцата,но живеещи на същата улица в гр.К.,на която живее и ищцата/.Наред с
това,за даване отговор на въпросите как се е отразила злополуката от 28.10.2016 г. върху
психиката на ищцата и какви са последиците за последната към момента на прегледа от
вещо лице-специалист,а и за в бъдеще,от настъпилата злополука,е назначена и приета по
9
първоинстанционното дело съдебно-психологична експертиза,чието заключение е изготвено
от вещото лице Т.Д. клиничен психолог при Държавна психиатрична болница-
гр.К..Показанията на изброените свидетели са непротиворечиви помежду си и всички те са
базирани на преки впечатления на свидетелите за отношенията между ищцата и сестра й
Д.,поради което същите показания правилно са кредитирани от първоинстанционния съд,но
е неправилна преценката му за фактите,изнесени от свидетелите чрез дадените от тях
показания.Или,казано с други думи,неправилно първоинстанционния съд е приел,че
установените чрез свидетелските показания факти за отношенията между ищцата и
починалата й сестра водят до извод,че ищцата разполага с материалноправна легитимация
по предявения от нея иск.Напротив,чрез тези свидетелски показания не се доказва в живота
на ищцата и сестра й да са съществували такива житейски обстоятелства и ситуации,които
да са станали причина за възникване на особено близка привързаност между
двете,надвишаваща традиционната за българските семейни отношения привързаност,нито
пък тези показания установяват смъртта на сестрата на ищцата да е причинила на
последната такива морални болки и страдания,които да надхвърлят нормално присъщите за
подобна родствената връзка болки и страдания и да са сравними по интензитет и
продължителност с неимуществените вреди,търпени между най-близките-лицата от
цитираните по-горе постановления на Върховния съд.Това,което най-общо казано,се
установява от показанията на горните четирима свидетели,преценени в тяхната съвкупност,
е че ищцата и сестра й Д. са се разбирали много още от детските години и до смъртта на
Д.,били са много близки помежду си,не са се карали,разбирали се,уважавали се и си
помагали взаимно.Като малки сестрите са били взе заедно,както сочат св. Л.Ъ. и св.Е.И. и
спели в една стая,според показанията на втората свидетелка,а след като всяка от сестрите
създала свое семейство,те продължили да поддържат непрекъсната връзка помежду
си,живеейки в две отделни,но близки една спрямо друга къщи /на разстояние 100 метра една
от друга,както сочи свидетелят А. Т./,помагали си по различни поводи /като например
когато някоя от тях е болна,както сочи св. Ъ./.Когато Д. се омъжила,съгласно показанията на
двете посочени свидетелки,ищцата Н. й помагала много за отглеждането на децата,но от
своя страна и Д. помагала на Н. за отглеждане на нейните деца.А според показанията на св.
Т. и св.Д. М.,двете сестри са работили и живели заедно в Гърция за времето от 2008 г. до
смъртта на Д. през 2016 г.,където били и двамата свидетели,но както следва от показанията
на първия,сестрите не са били там сами,а Д. е била през същото време в Гърция заедно със
съпруга си и децата си,включително и свидетеля Т.,който е неин син.Двете сестри,както
сочи същият свидетел,а и св. Ъ.,са станали още по-близки,след като майка им е починала
през 2012 г. и Д. дори била като майка за Н. /според показанията на св. Ъ./,тъй като била по-
голяма от нея с около 5 години,а освен това помагала и финансово на Н. /давайки й
пари,както сочи същата свидетелка/.И освен изложеното,от показанията на св. Т.,се
установява,че едно от децата на Д. е било кръстено на сестра й Н..
Споделеното от всички посочени по-горе свидетели очертава една фактическа
картина,според която двете сестри действително са имали много топли и добри отношения
10
помежду си,били са много близки и задружни,поддържали са непрекъсната връзка още от
детските години и до смъртта на едната сестра,обичали са се,не са се карали и винаги са се
подкрепяли взаимно.Всички тези обстоятелства обаче не обосновават извод за
изключителност в близостта между ищцата и починалата й сестра по смисъла,разяснен в
Тълкувателно решение №1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС,а сочат на нормална и обичайна за
българската традиция духовна и емоционална близост между сестри /или между двама
братя,а и между братя и сестри/,която се характеризира с взаимна обич,разбирателство и
морална подкрепа.За да се приеме,че между едно починало в резултат на ПТП лице и
лицето,претендиращо обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на първото и
попадащо извън кръга на лицата по Постановление №4/1961 г. и Постановление №5/1969 г.
на Пленума на ВС,е съществувала особено близка връзка,необходимо е освен формалното
родство с произтичащата от него близост между лицата,да са се проявили конкретни
житейски обстоятелства,обусловили създаването на по-голяма от близостта,считана за
нормална за съответната родствена връзка.Такова обстоятелство например,относимо към
връзката между братята и сестрите е израстването им сами като деца поради продължително
отсъствие на родителите за работа в чужбина или поради друга причина /в този смисъл-
решение №92 от 17.11.2020 г. на ВКС по т.д.№12752019 г.,II т.о.,ТК,постановено по реда на
чл.290 от ГПК/.В случая подобни житейски обстоятелства не се установяват.В показанията
на двама от свидетелите-св.И. и св.Ъ.,се изнасят данни,че ищцата е живяла като дете заедно
със сестра си Д. и двете дори са спели в една стая,но това не са житейски
обстоятелства,обуславящи създаването на особена близост между двете сестри,а напротив-
това са съвсем обичайни и традиционни за живота на българските семейства
обстоятелства,в частност-за живота на братята и сестрите в такива семейства.А що се касае
до отношенията между сестрите след детската им възраст и към момента на пътния
инцидент,отнел живота на едната от тях,то от показанията на разпитаните свидетели може
да се направи единственият извод,посочен и по-горе,че тези отношения са били много добри
и топли,но всяка от сестрите е имала своето семейство и е живеела със същото,а
поддържаната между сестрите връзка се е характеризирала като нормална връзка на
сестринска обич,привързаност и взаимопомощ.Не обосновава извод за изключителност на
отношенията между ищцата и сестра й Д. и факта,че едно от децата на последната е била
кръстено на първата.
На следващо място,показанията на горните свидетели не установяват и понасянето
ма морални болки и страдания от ищцата,надхвърлящи болките и страданията,които
обикновено е нормално и присъщо да изпита едно лице от загубата на своя сестра /или
брат/.Това,което става ясно от показанията на свидетелите е,че ищцата,непосредствено след
като е научила за смъртта на сестра си Д.,е изпитала силен психически стрес,като дори е
припаднала /според показанията на св. Т.,който съобщил на леля си-ищцата Н.М. за смъртта
на неговата майка Д.,а и според показанията на св. Ъ./.След това и на погребението на
сестра си ищцата била много тъжна и плачела /както следва от показанията на св. И. и
св.М./,а и към момента на разпита на свидетелите продължавала да изпитва тъга,ходела
11
често на гроба на сестра си и последната много й липсвала.Тези установени чрез
показанията на свидетелите данни за психо-емоционалното състояние на ищцата след
смъртта на сестра й Д.,не очертават понасянето на морални болки и страдания от ищцата
след този момент,надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и
страданията,които би изпитало обичайно едно лице от смъртта на своя сестра или брат.
В подкрепа на този извод са и данните от заключението на съдебно-психологичната
експертиза,изготвено от вещото лице Т.Д.,което не е оспорено от страните и се възприема от
настоящия съд като професионално,обосновано и обективно изготвено.Както се сочи в
същото заключение,злополуката вероятно е възприета и преживяна от ищцата като остър
стрес,тъй като възникналата ситуация се е явила неочаквана и внезапна за нея,но
психическото й състояние след това се е характеризирало с „последваща
нормалнопсихологична реакция на скръб“.Към момента на освидетелстването, извършено от
вещото лице,в психологическото състояние на ищцата,както се сочи в експертното
заключение,не се установява личностова психопатология,не се установяват повишен
депресивитет,повишена тревожност,които да нарушават личностното и социалното
функциониране на ищцата.Вещото лице заключава,че към момента на
освидетелстването,ищцата е с добро равнище на социално и личностово функциониране,т.е.
справяне с базисните социални роли /родителски и други социални отговорности/.И на
следващо място,в коментираното експертно заключение е отразено,че от проведеното
психологично изследване не се установява личностова дисхармония,откъдето следва,че
освидетелстваното лице /т.е. ищцата/ е преработила стресовата ситуация по един адаптивен
начин в рамките на нормално протичаща реакция на скръб,като не е търсила и
специализираната помощ от психиатър или психолог.Така описаните констатации и
заключения на вещото лице обосновават извод,че ищцата е преживяла първоначален силен
психологически стрес от смъртта на сестра си,но след това е преживяла
нормалнопсихологична реакция на скръб от същата смърт,без да има данни за личностова
дисхармония и с преработване на стресовата ситуация по един адаптивен начин в рамките
на нормално протичаща реакция на скръб.При това положение се налага извода,че и чрез
експертното заключение не се установява ищцата да е понесла морални болки и страдания
от смъртта на сестра си,надхвърлящи по интензитет и продължителност болките и
страданията,които би изпитало обичайно едно лице от смъртта на своя сестра или брат.
Всичко изложено по-горе налага извода,че в случая са недоказани и двете
кумулативни предпоставки за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди,предвидени в задължителната съдебна практика /коментирана по-горе и обективирана
в цитираното тълкувателно решение/.От това следва и извода,че ищцата не разполага с
материалноправна легитимация да получи обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на нейната сестра Д. М.,настъпила вследствие на ПТП от 28.10.2016 г.А липсата на такава
легитимация обосновава и извода,че предявеният осъдителен иск е изцяло неоснователен и
като такъв следва да се отхвърли изцяло.Противно на този извод,първоинстационният съд е
приел иска за доказан по основание и го е уважил частично по размер и този негов
12
извод,предвид гореизложеното,се явява неправилен,съответно на което и решението в
обжалваната му от ответника част,с която иска е уважен до размера от 30 000 лв.,ведно със
законната лихва върху тази сума от датата 02.08.2019 г. до окончателното плащане,е
неправилно и като такова следва да се отмени в същата част.Вместо това,с настоящото
решение и предвид възприетата от въззивния съд пълна неоснователност на иска,същият
следва да бъде отхвърлен и за уважения от първоинстанционния съд размер от 30 000
лв.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от посочената в ИМ дата-17.07.2019
г. до окончателното плащане.
За останалата част над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 50 000
лв. искът,както по-горе се посочи,е отхвърлен от първоинстанционния съд и в тази част
решението не е обжалвано,съответно на което е влязло в законна сила в същата част.
Предвид пълната неоснователност на процесния иск,първоинстанционното решение
следва да се отмени и в частта,с която ответното дружество е осъдено да заплати на
процесуалния представител на ищцата-адв. Р.М. сумата от 1 430 лв. адвокатско
възнаграждение съразмерно на уважената част от иска,както и в частта,с която ответникът е
осъден да заплати на основание чл.78,ал.6 от ГПК по сметка на ОС-Кърджали сумата от
1200 лв. държавна такса върху уважения размер на иска,както и сумата от 300 лв.-бюджетни
разходи за вещо лице.
По разноските:
С оглед основателността на въззивната жалба,въззиваемата следва да бъде осъдена да
заплати на дружеството-жалбоподател разноски за въззивната инстанция в размер на 600
лв.-платена държавна такса по жалбата,а на основание чл.78,ал.8 от ГПК във вр. с чл.81 от
ГПК,тъй като жалбоподателят има качеството на юридическо лице и е защитаван пред
първата и настояща въззивна инстанция от юрисконсулт,въззиваемата следва да бъде
осъдена да му заплати юрисконсултско възнаграждение в размер от по 150 лв. за всяка от
двете инстанции,или общо 300 лв.,който размер е определен от съда съгласно приложимата
в случая разпоредба на чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Мотивиран от гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 21011 от 28.01.2021 г.,постановено по т.д.№27/2020 г. по описа
13
на Окръжен съд-Кърджали,в частта,с която ответника „З. к. Л. ин.“АД-гр.С. с ЕИК ... е
осъден да заплати на ищцата Н. АЛ. М. с ЕГН ********** сумата от 30 000
лв.,представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от настъпило на
28.10.2016 г. ПТП,вследствие причиняване смъртта на Д. А. М.-сестра на ищцата Н. АЛ.
М.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 02.08.2019 г. до окончателното й
изплащане,като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Н. АЛ. М. с ЕГН ********** против
„З. к. Л. ин.“АД-гр.С. с ЕИК ... иск по чл.432,ал.1 от КЗ и до уважения от
първоинстанционния съд размер от 30 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени
вреди-болки,страдания и психически стрес,в резултат на ПТП от 28.10.2016 г.,при което е
причинена смъртта на Д. А. М.-сестра на ищцата,ведно със законната лихва върху тази
сума,считано от посочената в исковата молба дата-17.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
ЗА разликата над сумата от 30 000 лв. до пълния претендиран размер от 60 000 лв.
искът по чл.432,ал.1 от КЗ,предявен от ищцата Н. АЛ. М. с ЕГН ********** против „З. к. Л.
ин.“АД-гр.С. с ЕИК ...,е отхвърлен с първоинстанционното решение № 21011 от 28.01.2021
г.,постановено по т.д.№27/2020 г. по описа на Окръжен съд-Кърджали,и в тази част същото
решение като необжалвано в законния срок е влязло в сила.
ОТМЕНЯ решение № 21011 от 28.01.2021 г.,постановено по т.д.№27/2020 г. по
описа на Окръжен съд-Кърджали,и в частта,с която ответника „З. к. Л. ин.“АД-гр.С. с ЕИК
... е осъден да заплати на адв. Р.И. М. от АК-С. с личен номер от единния адвокатски
регистър при Висшия адвокатски съвет №**********,сумата от 1430 лв.,представляваща
адвокатско възнаграждение съразмерно на уважената част от иска,а по сметка на Окръжен
съд-Кърджали е осъден да заплати сумата от 1200 лв. държавна такса върху уважения
размер на предявения иск,както и сумата от 300 лв.,представляваща бюджетни разходи за
вещо лице.
ОСЪЖДА Н. АЛ. М. с ЕГН ********** и с постоянен адрес:гр.К.,ул.“П. к.“№16 да
заплати на „З. к. Л. ин.“АД с ЕИК ...,със седалище и адрес на управление гр.С.,бул.“С.
ш.“№67А,сумата от 600 лв. /шестстотин лева/ съдебни разноски за платена държавна такса
по въззивната жалба,както и сумата от общо 300 лв. /триста лева/ юрисконсултско
възнаграждение по чл.78,ал.8 от ГПК за първата и въззивна инстанции /по 150 лв. за всяка
инстанция/.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
14
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
15